Мъжете и жените са различни: ДА или НЕ?

Мъжете и жените са различни: ДА или НЕ?

„Математиката е трудна!”

Така възкликнала Тийн Барби, говорещата версия на V I едноименната кукла, хит на американския пазар в началото на 90-те години на XX век. Потребителите били скандализирани. (В отговор групата активисти „Организация за освобождение на Барби“ купила много такива кукли, заменила гласовите им устройства с такива от кукли войници и ги върнала обратно в магазините. Не знам какво бих предпочела — въоръжено мускулесто войниче, което хихика „Хайде да планираме сватбата на мечтите си!“, или Барби с невероятно сексапилното си телосложение и празен поглед, която ръмжи „Мъст!”)

Производителят „Мател“ изтеглил куклата от пазара и заменил обидните ú думи, но всяка жена в нашата култура знае, че тези стереотипи битуват и до днес както във, така и извън магазините за играчки. И наистина най-силен натиск да не се изследват присъщите за мъжете и жените различия оказват тези, които най-яростно се борят за феминистки права. Те се опасяват, че откритията ще се използват срещу нас — ще присъстват в медиите като адаптирани за неспециализирана публика отрязъци, които представят погрешно истинската наука, или дори по-лошо - ще се използват като доказателства за малоценността ни в политически и академичен контекст.

Затова разглеждам следните въпроси с известна предпазливост: мъжете и жените наистина ли са различни? Наистина ли обработват информация по различен начин? Ако е вярно, можем ли да заключим, че имаме полово определени сфери на превъзходство в решаването на задачи?; Точно с тези проблеми трябва, наложително е дори, да започне книгата. Чувствам се длъжна да навляза в тях, със или без опасения, по следната много проста причина: знанията ни дават сила.

В това се убедих многократно в работата си в новозародилата се дисциплина на джендърната медицина. В началото приехме, че от физиологична гледна точка жените са просто по-дребни мъже. За нещастие от незнанието ни за разликите между половете страдаха жените.

Недоразуменията за начина, по който функционира женското сърце, означаваха, че лекарите изпращат жени, които са получили инфаркт у дома, защото се оплакват от болки в стомаха. Изпитани върху мъже лекарства продължаваха да се предписват на жени, макар да влошаваха симптомите им. С две думи: заради пренебрегването на разликите лекарите допускаха грешки. Много жени страдаха, а някои дори умираха.

Вероятно и днес допускаме същите грешки; пътуването ни в медицината на половите различия тъкмо започва. В момента просто се движим по повърхността на анатомичните и биологични различия между мъжете и жените и по значението им за предотвратяването и лечението на болести и на двата пола. Всеки ден правим открития от първостепенно значение, които сочат, че трябва да диагностицираме и лекуваме жените по различен начин от мъжете.

Мозъкът е най-слабо изследваната територия. Налице са достатъчно научни доказателства, които предполагат, че този орган в жените и мъжете се различава, но пълният смисъл на тези несъответствия - и последиците от тях - все още не са проучени. Неврологично и хормонално сме различни?

Това със сигурност е от значение за практикуващите джендърна медицина. Вероятно откритията ни ще променят лечението на неврологични заболявания като паркинсон, нарушения в развитието като аутизъм и когнитивни дисфункции (Когнитивно разстройство - разстройство на познавателните способности - бел. ред.) като деменция. Несъмнено няма да достигнем до пълно разбиране на което и да е болестно състояние, проблемно развитие или неврологичен дисбаланс, без първо да проумеем защо те се отразяват по различен начин на двата пола; а много от тези болести действително се преживяват не еднакво от мъжете и жените.

Да вземем за пример шизофренията, най-често срещаното мозъчно разстройство в света, което засяга един от всеки сто души. Среща се във всички култури и разпространението му е почти еднакво във всички страни, но защо при жените шизофренията се проявява по- късно, ремисиите ѝ са по-дълги и лечението по-успешно, отколкото при мъжете със същата болест? Защо при жените шизофренички симптомите се усилват в дните, преди да настъпи менструацията им? Защо мъжете шизофреници по-трудно разпознават миризми от жените със същото заболяване? Може би тези различия между половете могат да улеснят проучването и лечението на тази болест. Като се има предвид колко важно се оказа признаването на тези разлики в другите сфери на медицината, мисля, че нямаме друг избор, освен да продължим с джендърното проучване.

Мозъкът е толкова тясно обвързан с поведението, че според мен от това проучване неминуемо следват много интересни социологически заключения. Как хормоналните и неврологични различия помежду ни се отразяват на начина, по който живеем сами или заедно? Ако знаехме повече за това защо мозъците ни са различни от тези на колегите ни мъже, щеше ли да е по-лесно да живеем в хармония с тях? Разследването, което правя в тази глава, както и в цялата книга, се основава на това предположение.

В процес на работа - винаги!

Непрекъснато повтарям, че мъжете и жените могат да научат много едни от други, и вярвам, че е така. Самата аз научих много от мъжете: от баща си, който бе първият ми учител, до преобладаващо мъжкия курс, в който учих в медицинския колеж (бях една от тринайсетте жени във випуск от 144 студенти), където ни преподаваха професори, повечето от които бяха мъже.

Последните проучвания обаче разкриват, че ученето се случва на много по-дълбоко и основно ниво, отколкото сме предполагали, и съм уверена, че този факт има невероятно важен ефект върху начина, по който мъжете и жените се учат едни от други. Мозъкът всъщност никога не спира да се променя; преживяванията ни винаги се отразяват на структурата на този чуден орган. Някои нови изследвания доказват, че той се развива и след детството и юношеството и на практика не спира да се усъвършенства, докато сме живи и го стимулираме.

Много учени имат заслуги за изясняването на начините, по които преживяваното и взаимодействието ни със света, се отразяват на мозъка, но най-важният от тях е д-р Ерик Кендъл, професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, където преподавам и аз. След експерименти с морски голи охлюви д-р Кендъл доказа, че ученето зависи от изграждането на определени вериги в мозъка и че тези информационни вериги се оформят според преживяванията ни.

Ученето е процес на натрупване на информация. Спомените са формата, под която информацията се съхранява, за да се използва по-късно. Спечелилата Нобелова награда работа на д-р Кендъл показва, че актът на учене и запомняне предизвиква физически промени в мозъка. Запомняме неща и събития, като караме специфични групи от неврони да комуникират помежду си по-интензивно — чрез засилване на вече съществуващите връзки и (или) чрез създаване на нови. Д-р Кендъл показва, че преживяванията ни всъщност модифицират структурата и функцията на мозъка ни, за да създадат спомени за тези преживявания, а след това ние използваме тези спомени, за да модифицираме поведението си по съответен начин.

Нервната система на голия охлюв на д-р Кендъл се е усъвършенствала, защото преживяванията предизвикали фактическа промяна на физическите връзки между нервните клетки. И с нас е така. Интензивността на комуникацията между невроните в мозъка ни се изменя в резултат на практическите промени в тях. Невроните, които участват в създаването на спомени, придобиват нова структура и функция вследствие от реакцията им към преживяното. Мозъкът ви създава нова физическа верига — спомен - която се запазва завинаги. Казано накратко, процесът на създаване на спомени променя мозъка ви.

Упражняваме доста силен контрол над това оформяне на мозъка си. Например практикуването на някаква дейност увеличава ефективността на връзките, подсилва веригата на спомените и променя структурата на мозъка. Колкото повече тренира една гимнастичка, толкова повече малкият мозък, областта, която отговаря за равновесието и контролирането на прецизните движения, се увеличава.

Разбира се, начинът, по който реагираме на външни стимули, зависи от множество фактори, сред който гените ни, нивото на хормоните, възприятията и предишните ни преживявания. Оказва се, че на практика можем да променим мозъка си. Така че дори да сме различни, трябва целенасочено да отстраним тези отлики, защото можем да се учим едни от други на възможно най-фундаментално равнище.

Какво знаем и какво не знаем

ДА или НЕ: полът ни е биологично определен

Половата хромозома, дадена ни от бащите ни, ни кара да развиваме мъжки или женски полови органи. Те от своя страна произвеждат хормони, които предизвикват драматични полово специфични промени във всички органи и тъкани в телата ни — включително и в мозъка - и ги програмират да реагират по полово специфични начини. Вариращите нива на хормоните през живота ни продължават процеса на половото ни определяне.

С други думи - гените задават пола ни, а хормоните го доизграждат. На сложното взаимодействие между тези два фактора — особено в определени моменти, когато хормоналните нива се повишават или падат както през пубертета и менопаузата — се дължат различията между двата пола, както и между всички хора.

Природата само отчасти обяснява защо се отличаваме. Даже едно от най-тежките предизвикателства, с които изследователите на половите различия се сблъскват, е да разграничат отликите, които се дължат на гените и хормоните ни, от онези, които са следствие от „възпитанието“ или начина, по който средата ни променя и оформя.

Обществото определено вярва, че мъжете и жените са различни, и очаква полово определено поведение от нас. Дори когато децата са малки, родителите насърчават синовете и дъщерите си да се посвещават на доста различни занимания, като всъщност, изглежда, съвсем разнородни неща доставят удоволствие на момчетата и момичетата.

Коренно отличаващите се модели на това какво значи да си мъж или жена провокират много важни въпроси за отликите между половете. Каква част от тях се дължат на половите роли, които обществото или времената ни налагат? Различните ни според пола способности, темперамент и светоглед неминуемо ли са програмирани в централната ни нервна система? Или стереотипно определеното ни според пола поведение се дирижира от очакванията, които обществото ни налага?

Някои от различията между мъжете и жените са програмирани. Но веднага щом се родим, средата необратимо влияе и дори променя програмата ни и оформя начина ни на действие и на взаимодействие с другите. Идеята, че опитът променя мозъка ни, означава, че елементите на въздействие и биология са по-тясно свързани, отколкото някога сме предполагали. Ако се отнасяте с дъщеря си като с момиче, може би ще я направите повече момиче. Мозъкът никога не спира да се развива, но продължава да расте и да се променя, докато не спрем да го стимулираме.

ДА или НЕ: мозъците на мъжете и жените са много различни

ДА или НЕ: полът на мозъка с определя при раждането

Това е доста сложен въпрос, защото, макар да сме несъмнено и безспорно мъже или жени от самото начало, редица фактори допринасят за процеса, при който придобиваме чертите на своя пол в течение на живота си. И така, макар винаги да сте мъж или жена, на определени етапи ви въздействат различни фактори, които ви правят повече или по-малко такива.

Кои са те? Гените ни са уникален клетъчен код, който ни прави такива, каквито сме, включително определя и пола ни: половата хромозома, която вземаме от баща си в момента на зачеване, определя органи на какъв пол ще развием. Ако татко даде Х-хромозома, бебето ще има две Х-хромозоми и ще е момиче. Бащината Y-хромозома означава двойка XY-хромозоми - бебето ще е момче. От своя страна половите органи, които развиваме, произвеждат специфични хормони, които продължават процеса не само в утробата, но и през важни периоди в живота ни — пубертета и менопаузата например — когато нивото им рязко се променя. Тези хормони също така активират и деактивират някои гени, което допълнително влияе върху полово специфичните функции на тъканите ни, поради което не една тийнейрджърка е проклинала майка си заради размера (голям или малък) на новопоявилите ѝ се гърди.

Именно на тези гени се дължи фактът, че при различните хора хормоналните нива варират. А това се отразява на поведението ни. Хората с високо ниво на тестостерон например са по-смели, по-агресивни и по-съсредоточени в една цел. Те по-малко се усмихват, имат по-високо либидо и са по-склонни да изневеряват.

Още един фактор влияе на пола ни — преживяванията. Изумителен пример за това е поведението на жените войници в управлявания от американците затвор „Абу Гариб“ в Ирак. Много от нас бяха шокирани — не само от бруталността на тези жени, но и от откритието, че те са също толкова способни на унижения и зверства, колкото и мъжете. Очевидно опитът е много важен фактор за промяната на поведението.

ДА или НЕ: мозъкът на мъжете е по-голям

Но размерът не е всичко. Жените имат повече сиво вещество в някои части на мозъка и по-сложни и обширни информационни връзки между мозъчните клетки отколкото мъжете, особено в предната част на мозъчната кора, която отговаря за извършването на преценки и вземането на решения: Това е „изпълнителният център“ на мозъка. Според някои учени относително по-сложната система от невронни връзки обяснява защо притокът на кръв в мозъка на жените е по-голям. Всъщност по-малкият мозък може би означава, че той е по-ефективен, вероятно поради по-добрата комуникация между клетките.

И макар да е вярно, че мъжките ембриони имат повече мозъчни

клетки от женските, може би това е причината при момчетата да се проявяват повече недостатъци в развитието отколкото при момичетата. Необходима е доста енергия, за да функционира мозъкът, особено бебешкият, при който действащите връзки са два пъти повече, отколкото в мозъка на възрастен. Момчетата с техните по-големи мозъци имат значително по-ниско кръвно налягане и телесна температура от момичетата; и точно, когато им е нужна енергия за поддържането на мозъците им, те изостават! По-голям е броят на момчетата с проблеми в развитието, които се проявяват в ранно детство като умствено изоставане, разстройство на вербалното изразяване и възприемане, заекване и аутизъм. Енергийният дефицит може би обяснява появата на тези дисфункции.

ДА или НЕ: жените по-добре се справят с няколко задачи едновременно, докато мъжете са по-добри в концентрирането върху един проблем от възникването до решаването му

Едно ново изследване повдигна важен въпрос: представителките на “слабия“ пол може и да са по-добри в боравенето с няколко задачи едновременно, но това наистина ли е най-ефективният начин на работа? Последните проучвания показват, че превключването от едно задание към друго и обратно отнема ценни секунди, необходими за преоценяване, които се натрупват. Изследователите обаче подчертават, че това ви прави съвсем малко по-неефективни, но в случай, че говорите по мобилния си телефон, докато шофирате, една част от секундата може да се окаже границата между живота и смъртта.

Изводът, който аз лично си извадих, е следният: боравенето с няколко задачи едновременно със сигурност е от полза, когато нямате друг избор, когато асистентът ви е в отпуск или когато приготвяте вечеря, докато се грижите на децата да не им е скучно или да са в безопасност. Но смятам, че когато трябва да се съсредоточа върху писането, изключвам мобилния си телефон и съобщенията за получени имейли, което много ми помага да се концентрирам по-пълноценно върху непосредствената задача.

ДА или НЕ: половите ни хормони (естроген и тестостерон) влияят само на репродуктивната ни система

Втората е на колко системи оказват влияние половите ни хормони. Естрогенът отговаря за менструалния цикъл, но знаете ли, че силно влияе и на начина, по който жените учат, мислят и запомнят? Той може да се окаже ключ към по-горе споменатите въпроси за различните прояви на шизофренията при мъжете и жените. А ето и един по-банален пример: казвам на пациентите си с малки дъщери да следят маратонките им. Хормоналните промени, с които започват пубертетът и месечният цикъл на момичетата, предизвикват и внезапен бърз растеж, и увеличаване на размера на обувките.

ДА или НЕ: момчетата и момичетата се развиват по различно време

Това е учудващо разточителен процес. Защо просто в началото не ни се дава всичко? Мисля, че избираме невроните, които функционират най-добре, както подбираме най-свежите и красиви цветя за букет.

Този процес на приспособяване на мозъка ни прави уникални: нашите преживявания — стимулите, на които сме изложени или от които сме защитени — имат осезаемо реално въздействие върху това, какви ще станем. Ако през това време ни липсва необходимият стимул, системите могат да се повредят завинаги. Има прекалено много примери за малтретирани и лошо гледани деца, които не са могли да комуникират през жизненоважни периоди на развитието си, в резултат на което никога няма да развият нормални езикови умения. В не толкова трагичния случай именно на различните стимули се дължат разликите между братята и сестрите и дори между близнаците, които са носители на една и съща генетична информация.

Новите проучвания показват как това приспособяване на мозъка във възрастта между 6 и 17 години е различно при момчетата и момичетата. Има големи разлики в това кога момчетата и момичетата съкращават и разширяват връзките между мозъчните си клетки и в кои мозъчни области най-често се случва това, както и в броя на връзките между двете полукълба при децата от двата пола. Хормоните, които се отделят в големи количества през пубертета (тестостерон при момчетата и естроген при момичетата) играят важна роля в тези процеси, тъй като имат коренно различно въздействие върху функционирането на мозъка. Тези хормонални различия може би са причината за различните темпове на развитие на момчетата и момичетата в юношеска възраст.

ДА или НЕ: отнасяме се по различен начин с момчетата и момичетата

ДА или НЕ: мъжете и жените разрешават пространствени задачи по един и същ начин

Изследователите си задали въпроса дали двата пола могат да използват еднакво добре и двете стратегии и просто предпочитат едната пред другата по причини, които останали неясни. След по-нататъшни изследвания те открили, че всички участници от единия пол се справяли по-лошо, когато използвали стратегията на противоположния пол, и заключили, че действително съществуват полово определени различия в начина, по който се разрешават пространствени задачи.

Очевидно и при животните, и при хората в дясното полукълбо е информацията, необходима за преминаването през позната и непозната обстановка. Рисковано е да се обвързва броят или размерът на мозъчните области, които се активират при посрещането на дадено предизвикателство, с това колко успешно индивидите го преодоляват. Но е интересно да се отбележи, че макар и двата пола да активирали част от дясното си полукълбо, мъжете използвали и част от лявото в разрешаването на пространствени задания, а жените — не.

Мъжете по-добре си представят например как ще изглежда дадена фигура, обърната под различни ъгли в дву- или триизмерното пространство. Успешното решаване на задачи от висшата математика е свързано със способността ни да разбираме и обработваме триизмерните връзки между предметите. Керин Кристиансен и Райнер Кнусман от университета в Хамбург, Германия, доказват, че по-високото ниво на тестостерон при мъжете има връзка с по-големите им възможности да си представят пространствата. Открили обаче и че тези нива кореспондират с наметената им способност за вербално изразяване — в което по-добри са жените.

Налице са безспорни доказателства, че способността да си представяме пространствата е предварително зададена в човешкия мозък още с раждането и е резултат от полово специфични хормони, които отделяме по време на развитието си. У малки момиченца с вродена адренална хиперплазия на надбъбречната жлеза се натрупват маскулинизиращи хормони. Тези деца понякога изглеждат прекалено мъжествени (уголеменият клитор може да се сбърка с пенис при раждането), предпочитат по-грубите игри и е по-вероятно да изпитват сексуално влечение към своя пол, отколкото жени, които нямат тази аномалия. Те също така по-добре решават пространствени задачи.

Повече доказателства предоставят изследванията на близнаци. Момиченцата, които са се намирали до мъжки зародиш в матката, изглежда, се облагодетелстват от допълнителния тестостерон, на който ги излагат братята им: така например по-добре разрешават триизмерни задачи в сравнение със сестрите си, които нямат близнак.

Значи ли това, както често се твърди, че момчетата и мъжете са по-добри математици? Може би не.

През 1990 г. физиоложката д-р Джанет Хайд, проучва математическите способности на момичета и момчета в юношеска възраст и достига до заключение, че макар момчетата да показват по-добри резултати, момичетата изостават от тях само с няколко процента, тоест разликата е незначителна. Хайд обаче установява, че по-голям брой момчета попадат в двете крайности — най-високото и най-ниското ниво на математическа компетентност. Отново се оказва, че е трудно да се екстраполира по-голямо практическо значение на тази информация, без допълнителни проучвания. В момента с наличните ни знания е невъзможно да се определи до каква степен хората могат да натрупват способности само с помощта на добро обучение.

Ако момичетата са „по-зле“ с математиката, вероятно това има нещо общо със социализацията им. Момичетата, които решили тест по математика, вярвайки, че той е полово определен (че няма да се справят толкова добре просто защото са момичета), се представили по-лошо от момичетата, на които не било казано подобно нещо. И освен това момичетата в еднополова училищна обстановка се представят по-добре по математика отколкото тези в смесени класове, може би защото липсва косвеното съревнование с момчета.

Културните стереотипи и дискриминацията са прекалено коварни, дълбоко вкоренени и широко разпространени, за да ги пренебрегваме, дори в полово неутрална и непредубедена среда. Например имали ли сте жена преподавател по математика или друга наука в училище или в университета? Аз имах късмета да получа огромен стимул и безценни медицински познания от изследовател и лекар от световна величина, който бе жена, но знам, че малко хора имат този шанс. Една по-възрастна лекарка, която познавам, веднъж се пошегува, че за първи път срещнала жена лекар в навечерието на дипломирането си от медицинския колеж — и това била тя самата! Времената се менят; жените в научните среди много се гордеят, че подават ръка на по- младите си последователни, но като цяло въпросът дали момичетата получават равен шанс в математическите и научните среди все още е проблемен.

Въпрос: Защо ни отне толкова дълго време да изучим разликите между мъжете и жените?

Един от най-честите въпроси за влиянието на половите различия между мъжете и жените, които ми отправят по време на лекции, е: „Защо едва сега научаваме за това?”

Отговорът е прост: Защото през повечето време, откак провеждаме същински медицински експерименти, не сме изучавали жени, а само мъже.

Но защо?

Трудно е също да се провеждат медицински експерименти с жени в детеродна възраст. Някои лекарства и техники са просто неприложими, защото биха могли да застрашат ембрионалното развитие — особено в най-ранния му стадий (преди жената дори да разбере, че е бременна) - или способността на жената за зачеване. А бременността може да внесе невероятен хаос в събираните за дългосрочно изследване данни. В това състояние у жената настъпват прекалено много промени, за да бъде тя стабилен изследователски обект, дори тестваното нещо да е безопасно.

Все още е трудно да направим всичко необходимо за разбирането на разликите между мъжете и жените. Трудно е, защото жените са по-сложни изследователски обекти и защото не е лесно да се намира финансиране за проучвания в тази специфична област. Надявам се, че непрекъснатите експерименти — инициирани от мъже и жени - ще хвърлят светлина върху някои от разликите между половете и че новите знания ще ни дадат необходимите инструменти, за да продължим напред.

В следващите глави ще разгледаме някои от начините, по които мъжете и жените се различават, и как това усложнява и обтяга взаимоотношенията, в които се намираме едни с други. Както се пее в една песен, самото начало е много добро време да започнем, така че в следващата глава ще изследваме какво се случва, когато хората се срещат и влюбват.

2. 
   
   Каталог: host -> 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Вратите рай II част от
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Слави Трифонов за мен е чест
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Физика на тъгата
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Emotional intelligence
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Вълчанов хем съм сам, хем няма никой
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Открито автобиография
   0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Ричард Докинс делюзията бoг
   
   
   
   Изтегляне 2.62 Mb.
   
   Сподели с приятели: