Противоположностите се привличат

Противоположностите се привличат

Вероятно има нещо вярно в това клише. Изследователите смятат, че едно от нещата, с които се съобразяваме при търсенето на партньор, е неговата миризма да е различна от нашата.

Има доказателства, че типовата ни миризма е свързана с гени, които определят имунитета. Хората с различни типови миризми, изглежда, имат различен имунитет — така някой с типова миризма А може да има имунитет срещу три различни щама грип, а друг, с типов аромат В - към други три щама. Следователно чифтосването на различни типови миризми е еволюционен трик, с който гарантираме, че поколението ни ще има по-голям имунитет от нас и партньора ни, взети поотделно. (Вероятно това е и начин да се подсигурим, че няма да се чифтосаме с член на семейството си.)

Изпращане на сигнали

Феромоните са химически сигнали, които едната страна изпраща на другата, за да въздейства на поведението и. Животните ги декодират с обонянието си, използвайки малки струпвания от тъкани в носа си, наречени „вомероназален орган“ (ВНО). Така например мъжките плъхове отделят феромон, който спира бременността на женска, заплодена от Друг мъжки. Според учените на феромоните се дължи фактът, че менструалните цикли на жените, които живеят заедно, се уеднаквяват, а брадата на мъжете расте буйна и гъста, когато са с жени, и рехава — когато са с други мъже или сами.

Една от основните роли на тези сигнали при животните е сексуалното привличане. (Самата дума „феромон“ се състои от два гръцки корена, които означават ’трансфер’ и ’възбуда’.) Учените спорят дали тези химически сигнали са уловка, с която хората се привличат едни други. ВМО при бебетата са много добре развити, но могат да атрофират с възрастта. Дори вече да нямаме подобен орган, това не значи, че не комуникираме чрез феромони. Смятам, че знаем достатъчно, за да оправдаем по-нататъшни изследвания на тази тема.

Веднъж чух една жена да казва, че може да узнае всичко за мъжа само от първата целувка. Може и да е права! Целувката ни дава възможност да „вкусим“ по-добре химическите сигнали, които другият изпраща — и да предаваме възбуда, докато се целуваме. По-дългото излагане на въздействието на феромоните на някой друг явно обяснява как ескалира ухажването — от разговор към близък разговор, танц и целувка например. Ако обменяме химически съобщения, колкото по-близо сме до обекта, към който сме привлечени, толкова повече „информация“ за него получаваме.

Нови изследвания на д-р Иванка Савич и нейните колеги от Каролинския институт в Стокхолм, Швеция, изглежда, доказват, че хората не само произвеждат феромони, но и че те играят важна роля за сексуалното привличане. Работата на д-р Савич показва, че хипоталамусът на хомосексуалните и хетеросексуалните мъже реагира по различен начин на две миризми (производна на тестостерона в мъжката пот и производна на естрогена в женската урина), които вероятно участват в сексуалната възбуда. Хомосексуалистите реагирали като жени, което вероятно предполага, че начинът, по който функционира тази част на мозъка им, се определя от сексуалната ориентация, а не от биологичния пол.

Забележителна особеност на феромоните ни е, че те не въздействат само на околните, но и на нас самите; те могат да увеличават собствената ни сексуална привлекателност. Не съм първата, която се пита дали именно феромоните не са отговорни и за повишения интерес, който всички останали, изглежда, изпитват към нас, когато сме в първата вълнуваща фаза на някоя връзка. Спомням си как веднъж, след като срещнах прекрасен мъж, излизах до магазина и всички мъже, които подминавах на улицата, „надушваха миризмата“ и се обръщаха след мен, макар да не се бях погрижила за косата и грима си.

И така, физическите черти, типовата миризма и феромоните имат значение за танца на привличането между мъжа и жената в началото на ухажването. За нещастие до голяма степен са неконтролируеми. (Определено съм против „парфюмите с феромони“, които бяха толкова популярни преди няколко години. Няма почти никакви научни доказателства, че са ефикасни.) Но както ще прочетете в следващата глава, не всичко е случайно. Жените играят важна роля в начина, по който протича ухажването, и могат да използват тази си роля, за да определят какво искат от ухажора си и доколко той отговаря на нуждите им.

Жените командват парада

Дори и в днешните разкрепостени времена рядко се срещат жени, които поемат инициативата и канят мъжа, който ги привлича, на среща.

За щастие това май се променя. Най-младите ми пациентки, изглежда, нямат притеснения да канят други тийнейджъри на кино. Но все още срещам силен отпор, когато предложа подобна тактика на пациентка, която вехне по някой нищо не подозиращ мъж. Може би за това е виновна културата ни. На жените все още се казва, често

веднага щом започнем да ходим по срещи, че мъжете не обичат да ги пришпорваме, затова все чакаме той да се обади пръв.

Като се има предвид колко пасивна все още смятаме, че е ролята на жените в ухажването, е направо смайващо, че изследователите на поведението при флиртуване и ухажване, твърдят, че те до голяма степен „направляват“ всичко.

Еволюционната причина за това е очевидна: последиците от чифтосването са много по-сериозни за женската, която ще износи, роди и отгледа бебето — процес, който при хората отнема много време. Тъй като е нужно толкова време и защото има по-малко на брой възможности да го направи (в сравнение с мъжете, които могат да станат бащи на многобройно поколение) — жената е длъжна да направи добър избор!

В крайна сметка жените не са чак такива срамежливки. Обикновено мъжете правят първата явна крачка — но едва след като жената им е изпратила серия деликатни сигнали. Друго откритие от практическото проучване на барове за несемейни е, че за започването на 70% от флиртовете са отговорни жени. Но сигналите, които те изпращат на мъжете, са толкова неуловими, че на всички им се струва, че мъжът наистина прави „първата крачка“.

Какви сигнали изпращаме на мъжете, за да им покажем, че сме заинтересувани или че не сме? Изследователи са съставили буквално каталог на поведението, включително погледи, отмятане на косата, усмивки, шеги и смях. (Вж. „Танц, стар колкото света“ по-горе за повече информация как жените дават знак, че са на разположение.) Позата ни е важна, както и това, колко често докосваме събеседника си. Ние, разбира се, наричаме тези жестове флиртуване, но май не осъзнаваме колко са многозначителни. Ролята на невербалните жестове е толкова голяма, че по честотата и силата им обучените наблюдатели могат да определят как ще протече съблазняването.

Според мен най-значимото от тези открития е, че жестовете са по-определящи за протичането на ухажването от физическата привлекателност.

Считам това изследване за изумително и стимулиращо — то определено промени виждането ми за ухажващите се двойки и начина, по който аз самата флиртувам. По-скорошни проучвания сочат, че жените дават невербални насоки, за да ускорят или забавят хода на ухажването или дори да го спрат. Идеята, че определяме хода на съблазняването, ни дава необходимото време и пространство, за да си изясним какви са нуждите ни и дали мъжът, с когото флиртуваме, ще ги удовлетвори.