Забрана за нови болници



страница1/9
Дата15.01.2018
Размер0.61 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
28.11.2017
Национални вестници



Забрана за нови болници


Клиниките в София са колкото в цяла Холандия, каза Горанов

Стандарт  стр. 1  

Кабинетът държи да се наложи мораториум върху откриването на нови болници у нас. Затова парламентът трябва да подкрепи проектозакона за бюджета на Здравната каса за 2018 г., в който е наложена забраната, призова вчера финансовият министър Владислав Горанов. Важното гласуване се очаква да бъде в четвъртък.

"Не може в София например да има толкова болници, колкото има в други държави въобще. Тук има над 60 болници, а в цяла Холандия са между 60 и 100", обясни Горанов. Той подчерта, че лечебните заведения у нас са прекалено много, което налага дебатите за работеща Национална здравна карта да се подновят.

Според министъра "няма универсална формула за лечение на болното ни здравеопазване". Затова кабинетът е оставил здравния министър Кирил Ананиев да набележи стъпките на предстоящата реформа.



Горанов: Мораториум за нови болници


В София има над 60, а в цяла Холандия -между 60 и 100, каза финансовият министър

Стандарт  стр. 5  

Предложението за мораториум върху откриването на нови болници трябва да бъде прието от Народното събрание. Тази позиция изрази вчера финансовият министър Владислав Горанов bTV вчера. Той подчерта, че лечебните заведения у нас са прекалено много, затова дебатите за работеща Национална здравна карта трябва да се подновят.

"Не може в София например да има толкова болници, колкото има в други държави въобще. Тук има над 60 болници, а в цяла Холандия са между 60 и 100", заяви Горанов. Според него "няма универсална формула за лечение на болното ни здравеопазване". Затова кабинетът е оставил здравния министър Кирил Ананиев да набележи стъпките на предстоящата реформа.

Горанов е категоричен, че договорните партньори на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са прекалено много, затова е важно районирането на услугите, определено от здравната карта, да се върне като нормативно изискване. По думите му българският пазар е устроен така, че каквото и да бъде произведено като краен продукт в здравеопазването, някой го потребява, но друг го плаща, което не е нормално. Затова в проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2018 г. е включен и мораториум за нови дейности. Очаква се той да бъде гласуван на второ четене в четвъртък.

Горанов заяви, че има пълно доверие на министър Кирил Ананиев, защото целият му житейски и професионален път е свързан със здравеопазването, независимо че го е гледал предимно от финансова гледна точка. По думите му Кирил Ананиев е способен да намери правилната формула на бъдещите промени. А депутатите от ГЕРБ са готови да го подкрепят във всички решения, дори и непопулярните.

Основните предизборни обещания на ГЕРБ бяха насочени към човешките ресурси, затова няма как това да не е приоритет на бюджета за 2018 г. Въпреки че реформите не се правят през числата, бюджетът е финансовата рамка, която разпределя брутния вътрешен продукт, който тази година ще достигне 100 млрд. лв., а догодина очакваме да достигне 106 млрд. лв., каза още Владислав Горанов.

За обявените от ГЕРБ законодателни инициативи за промени в Конституцията, които да позволят преразглеждане на процесите по приватизацията, министър Горанов обясни, че в обществото се насажда впечатлението, че се атакува приватизацията, но това не е така. "Атакуват се престъпленията, свързани с приватизацията, но нито една сделка няма да бъде разваляна" - каза министърът. Той риторично запита в телевизионния ефир дали трябва като общество да се притесняваме, че повдигаме темата за приватизацията, за това, че имаше предприятия, които бяха продадени за един лев, и че имаше лошо извършени търгове в този процес, финансовият министър каза още, че отговорността, която се предвижда да се търси, е насочена към държавните органи, които в момента на приватизацията са извършвали продажбата, както и че промените ще са насочени срещу бандитската приватизация - трябва да се разбере дали на едно лице, което е участвало и взимало решения за приватизацията от името на държавата, може да му се търси отговорност. "Популизъм е да се говори, че приватизацията в България е успешна, когато продаваш през РМД-та и когато продаваш на някой, готов да плати цената, която е по-ниска от това да нарежеш на скрап активите" - подчерта министър Владислав Горанов. Според него частта с приватизацията е един незавършен разказ, по който няма пречка отново да се зададат някои въпроси.

Търговците на едро с лекарства:

Държавният е-търг за болнични лекарства трябва да започне отново


Десислава НИКОЛОВА

Капитал Daily  стр. 4  

Държавният електронен търг за най-ниска цена на лекарствата, по които болниците да ги купуват, все още е несъвършена процедура, която компаниите обжалват и смятат, че няма да доведе до очаквания резултат.

Самата процедура беше един от последните документи, които Петър Москов разписа преди точно една година като министър в оставка. Ставаше въпрос за търг за снабдяване на клиниките за 1.2 млрд. лв., като в него бяха включени почти всички лекарства, нужни на болниците. Процедурата беше обжалвана в Комисията за защита на конкуренцията и така и не започна. Впоследствие наследниците на Москов - служебният министър и проф. Николай Петров, не закриха процедурата, а само се опитваха да отстранят множеството грешки - да включат всички лекарства, системата за подаване на поръчки да не блокира при въвеждане на повече оферти и др.

В крайна сметка при проф. Петров беше пуснат минитърг само за онколекарства за химиотерапия, на обща стойност около 800 млн. лв., които покриват поръчки за две години. Процедурата в момента е обжалвана в КЗК от най-големия търговец на едро с медикаменти - "Софарма трейдинг", като позицията й отразява проблемните точки в търга, около които са обединени и останалите търговци на едро.

Според жалбата заради множеството опорочени стъпки самата процедура е трябвало да се закрие и да се открие наново по силата на Закона за обществените поръчки. Освен това условията на търга не предполагат болниците да се снабдяват на най-ниска цена, а така, както са структурирани, ще доведат до еднакви цени и теглене на жребий между търговците за всяка позиция. Освен това самата платформа за провеждане на търга, в която се въвеждат офертите, продължава да блокира и да не дава възможност всички да подават поръчки едновременно.

Според Оля Василева, изп. директор на Българската асоциация на търговците на едро с лекарства, основен проблем в търга е изискването за срок на годност на доставяните лекарства. В документацията е посочен минимален остатъчен срок от 40%, т.е. ако лекарството има срок на годност пет години, то трябва да участва в търга с две години оставащ срок. В противен случай търговецът на едро дължи неустойка. Повечето онколекарства са биологични и биоподобни и предвид производството си и срока на проверка след това, те влизат в България с по-нисък остатъчен срок - от около 25%, и това не зависи от дистрибуторите. За това те настояват този срок да бъде записан в документацията за търга. По закон лекарството е със срок на годност до последния ден, изписан на опаковката, а според добрата дистрибуторска практика първо се доставят лекарствата с най-кратък срок на годност.

"В същото време максималната надценка на търговците в частта онкопродукти е ограничена под 1%, а неустойката за срок на годност е над 10% от стойността на поръчката. Неустойката е незаконен приход за болницата според нас, който допълнително ще затрудни процедурата", коментира Оля Василева.

Тя допълва, че в търга е предвидена стъпка за намаляване на цената с 0.3%, но в случая става въпрос търговците да намаляват цената под тази, на която са я придобили.

"Ако се спази това изискване, означава да оферираме под цена на придобиване, което е пряко нарушение на конкурентното законодателство", отбелязва Василева. По думите й процедурата трябва да обхваща всички продукти, необходими на болниците, а отделянето по групи, например само онколекарства, води до загуба на възможността за икономия от мащаба.

Има и други проблеми. Например търгът не дава възможност в него да се включват нови лекарства и ако се появи нова и по-евтина терапия, тя няма да стигне до пациентите.

"Централизираните търгове защитават огромен обществен интерес и те трябва да бъдат направени по безукорен начин - да гарантират пълна прозрачност и условия за лоялна конкуренция. Няма как тази процедура да бъде в явно нарушение на ЗОП и да не бъде опорочена", коментира Димитър Димитров, изп. директор на "Софарма трейдинг".

  1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница