Забрана за нови болници



страница5/9
Дата15.01.2018
Размер0.61 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Жените у нас живеят 7 г. по-дълго от мъжете


Яна ЙОРДАНОВА

Монитор  стр. 13  



- Доц. Димитрова, как може да обобщите демографската картина у нас тази година - увеличава ли се раждаемостта? Можем ли да говорим за катастрофа, или по-скоро има подобрение в показателите?

- Демографска ситуация в страната през 2016 година е свързана с продължаващ процес на намаление в общия брой на населението. По данни на НСИ към 31 декември 2016 г. населението на България е било 7 101 859 души. Наблюдава се също така задържане на раждаемостта под нивото на просто възпроизводство, но все пак това ниво е близко до средната стойност за Европейския съюз. През същата година в България са родени 64 984 деца. Средният брой живородени деца от една жена, или т.нар. тотален коефициент на плодовитост, е 1,54. Стойността на показателя за ЕС-28 е 1,53 за 2015 г., т.е. следваме по-скоро модела на възпроизводство, който се наблюдава в повечето държави в ЕС. Коефициентът на общата смъртност в България обаче е много висок - 15%о. За ЕС-28 този показател е 10,2%с Отчетено е и увеличение на средната продължителност на предстоящия живот, която за 2016 г. е 74,7 години. Предстои да бъдат публикувани данните за 2017 г.



- Казвате, че общата смъртност е много висока, но продължава ли интензивният процес на застаряване на населението и увеличават ли се пенсионерите у нас?

- В страната е налице напредващ процес на застаряване на населението. Данните на националната статистика показват, че лицата на 65 и повече години са 21% от населението през 2016 г. За сравнение - децата под 15 години са значително по-малко (14,1%). НСИ посочва също така, че процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24,1%, а на мъжете -17,2%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея на по-ниската средна продължителност на живота при тях.



- Къде се намираме по застаряване на населението в сравнение с другите европейски страни?

- България е една от страните в Европа с най-висок дял на население над 65 години - 20,7% за 2016 г. Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 19,2%. Най-висок е делът на възрастните хора в Италия (22,0%), Гърция (21,3%) и Германия (21,1%). България е също много близо до тези стойности. Същевременно България се отличава по това, че показателят за очакваната продължителност на предстоящия живот на мъжете и жените е по-нисък в сравнение с тези страни.



- Каква точно е продължителността на живота у нас?

- През 2016 г. очакваната продължителност на живота при мъжете в България е 71,2 години, при жените е със 7 години по-висока - 78,2 години. За сравнение - в съседна Гърция очакваната продължителност на живота при мъжете е 78.,5 години, а при жените - 83,7 години. Това означава, че в България е налице интензивен процес на застаряване на населението, но той е съпътстван от значително по-слабо увеличение в показателите за дълголетие и за двата пола.



- Наскоро проучване показа, че 81% от българите смятат, че жената трябва да е домакиня и да е отдадена на семейството. Къде стои кариерата и как предпочита да се развива българската жена?

- Данните от последното проучване на "Евробарометър,,, посветено на равенството между половете, показва, че в България е налице един по-традиционен модел на разделение на ролите на мъжете и жените. Приема се, че основната роля на мъжа е да се грижи за материалната и финансовата обезпеченост на домакинството или, простичко казано, да печели пари. Докато домакинският труд и грижите за децата се приема, че са основно задължение на жената. Това не изключва участието на жените в сферата на платения труд. От десетилетия в България жените работят. По-скоро респондентите одобряват правото на избор на една жена да бъде домакиня, ако реши, че това е достатъчно удовлетворяващо за нея, отколкото подкрепят идеята за едно ретрадиционализиране на ролята на жената и превръщането й в домакиня. Друг е проблемът е, че този традиционен модел на разделение на ролите между мъжете и жените в частната сфера и в сферата на платения труд води до двойно натоварване на работещите жени, които едновременно трябва да са равностойни участници на пазара на труда и да поемат основната грижа за дома и децата.

Интересно е да се отбележи, че традиционните джендър стереотипи относно ролите на мъжете и жените са характерни най вече за страните в Източна Европа. В България, Унгария, Полша и Чехия, както и в прибалтийските страни над 70% от респондентите са на мнение, че най-важната роля на жената е да се грижи за дома и семейството. Отново в България, Унгария, Словакия и Чехия, заедно с Литва, Латвия и Естония над 70% от анкетираните лица споделят мнението, че най-важната роля на мъжа е да печели пари. На противоположния полюс са страните, в които равенството между половете е постигнато в най-висока степен - Холандия, Дания и Швеция. Под 20% от респондентите в тези страни подкрепят посочените твърдения за най-важната роля на мъжете и жените. Добре известно е, че в тези три западноевропейски държави политиките за баланс между работа и семейство, подкрепата на работещите майки, насърчаването на активното включване на мъжете в грижите за децата, както и равнопоставеността между половете в публичната и частната сфера стоят в основата и на по-високите равнища на раждаемост. Наскоро бе подписана

Декларацията за социалните права на гражданите в ЕС, или т.нар. Стълб на социалните права. В тази декларация равенството между половете и балансът между работа и семейство са експлицитно посочени като основни приоритети в социалния проект на Европа. Очевидно източноевропейските страни, вкл. България, имат какво да наваксват по тези приоритети. В по-широк план политиките за насърчаването на баланса между работата и семейството, както и политиките за равнопоставеността между половете в публичната и частната сфера целят да подпомогнат хората да имат желания от тях брой деца във времето, което смятат за най-подходящо, без да се налага да правят избор между работата и семейството. Следването на подобни принципи на семейната политика би подпомогнало и работещите родители в България, както и жените, които имат по-високи цели в професионалната сфера, да реализират репродуктивните си намерения, без да изчакват прекалено дълго или да се налага да правят прекалено големи компромиси между семейния и професионалния си живот.



- Какви мерки обаче трябва да се предприемат, за да преодолеем демографската криза?

- Вероятно следването на посочените принципи, които в други страни имат положителен ефект върху демографското развитие, и раждаемостта в частност, би било успешна стратегия за смекчаването на негативните демографски тенденции и у нас.



- Доколко са реалистични прогнозите, че можем да останем под 5 млн. души?

- Националният статистически институт и други международни организации, като Евростат и ООН, регулярно актуализират прогнозите си за развитието на населението в отделните страни. Последните прогнози показват, че при различни варианти на развитие на процесите на смъртността, раждаемостта и миграциите, макар и с различни темпове, в бъдеще населението на България ще продължи да намалява. Поради това трябва да се търсят ефективни и навременни мерки за смекчаването на прогнозираните неблагоприятни тенденции в демографското развитие на страната.

***

Доц. д-р Елица Димитрова е ръководител на секция "Възпроизводствени процеси и структури на населението,, към Института за изследване на населението и човека при БАН

Тя работи в областта на социално-демографските изследвания, свързани с раждаемостта, семейството, социалната политика, здравния статус и стареенето на населението

Специализирала е в областта на демографията и демографските методи в редица престижни университети и институти в Европа и САЩ.



1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница