Забраната за дискриминация според европейското право



страница1/6
Дата05.01.2017
Размер1.16 Mb.
  1   2   3   4   5   6

ЗАБРАНАТА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ

СПОРЕД ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО

В ОБЛАСТТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА



Относимост към директивите на Европейския съюз

за расово равенство и равенство във връзка с трудовата заетост


Проф. О. Де Шутер


Европейска мрежа на правните експерти в сферата на недискриминацията

Превод от английски език: Диляна Гитева

Ръкописът е завършен през февруари 2005 г.

Съдържанието на този доклад не отразява непременно мнението или позицията на Европейската комисия, Главна дирекция за трудовата заетост, социалните въпроси и равните възможности. Нито Европейската комисия, нито което и да било лице, действащо от нейно име, носят отговорност за начина, по който може да бъде използвана информацията в тази публикация.


Докладът е изготвен от професор Оливие Де Шутер, член на Европейската мрежа на правните експерти в сферата на недискриминацията (на основата на раса и етнически произход, възраст, увреждания, религия или убеждения и сексуална ориентация).

Публикуван за първи път на английски език като



The Prohibition of Discrimination under European Human Rights Law

от Бюрото за официални публикации на Европейските общности

© European Communities, 2005

Български превод: © Фондация “Български адвокати за правата на човека”, 2006


Отговорността за превода е изцяло на

“Фондация “Български адвокати за правата на човека”


Съдържание



Резюме ....................................................................

Въведение ....................................................................
І. Европейската конвенция за правата на човека...............................

1. Същност на изискването за недискриминация според чл. 14 от ЕКПЧОС............................................................

1.1. Неизчерпателният списък на забранените основания за дискриминация ............................................................

1.2. Значението на забраната за дискриминация и въпросът за йерархията на основанията ............................................................

1.3. Формите на забранена дискриминация.............................

1.4. Позитивни действия..........................................................................

2. Приложното поле на чл. 14 ЕКПЧОС...........................................................

3. Протокол № 12 към ЕКПЧОС (2000 г.).......................................................
ІІ. Европейската социална харта...............................................

1. Европейската социална харта от 1961 година............................................

1.1. Правната рамка, забраняваща дискриминацията.....................................

1.2. Правни мерки за подпомагане на пълната ефективност на забраната за дискриминация .........................................

1.3. Политически мерки, насочени към подобряване на професионалната интеграция на отделни целеви групи ..........................

2. Европейската социална харта (ревизирана) от 1996 г.................................


ІІІ. Съпоставка с директивите на ЕО – основни предизвикателства при тълкуването................................................................

1. Раса или етнически произход....................................................

2. Увреждане....................................................................................

3. Сексуална ориентация..............................................................

4. Религия или вяра..........................................................

5. Възраст............................................................


ІV. Заключение.........................................................................
Библиография........................................................

ДЕЛА.................................................

Европейски съд по правата на човека (в хронологичен ред)........................

Европейска комисия по правата на човека.................................

Европейски комитет за социални права...................................................

ДОКТРИНА (по азбучен ред).......................................................




Резюме




Докладът предлага преглед на защитата от дискриминация според Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г. и Европейската социална харта от 1961 г., както и Европейската социална харта (Ревизирана) от 1996 г., които са основните договори на Съвета на Европа, касаещи човешките права. Докладът си поставя за цел да идентифицира онези аспекти на защитата, които могат да повлияят във връзка с нерешените въпроси по тълкуването на Директива 2000/43/ЕО от 29 юни 2000 г. за прилагане на принципа на равно третиране на лицата, независимо от расовия или етническия им произход, и Директива 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 г., установяваща обща рамка за равно третиране в сферата на трудовата заетост и професионалната дейност.
Докладът е структуриран в три части.
Част І предлага преглед на антидискриминационните клаузи в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) и съответната практика по дела на Европейския съд по правата на човека. ЕКПЧОС съдържа широк кръг граждански и политически права, който включва правото на живот; забраната за изтезания и нечовешко или унизително отнасяне или наказание; забраната на робството и принудителния труд; правото на свобода и сигурност; правото на справедлив процес; принципа, че не може да се налага наказание, без да е предвидено в закон (nullum crimen, nulla poena sine lege); правото на зачитане на личния и семейния живот; свободата на мисълта, съвестта и религията; свободата на изразяване; свободата на събранията и сдруженията; правото на брак. Допълнителните протоколи към ЕКПЧОС гарантират права като защитата на собствеността; правото на образование; правото на свободни избори (Протокол 1); забраната за лишаване от свобода за дълг; свободата на придвижване; забраната за експулсиране на собствените граждани; забраната за колективно експулсиране на чужденци (Протокол 4); премахването на смъртното наказание (Протокол 6 и разширяване на тази забрана и по време на война – Протокол 13); процедурните гаранции при експулсиране на чужденци; правото на обжалване по наказателни дела; правото на обезщетение в случай на съдебна грешка; правото да не бъдеш съден или наказван два пъти за едно и също нещо; равенството между съпрузите (Протокол 7). Упражняването на всички тези основни права трябва да бъде гарантирано без дискриминация, съгласно чл. 14 ЕКПЧОС, към който последващите допълнителни протоколи препращат. Част І от доклада обяснява методите, използвани от Европейския съд по правата на човека при изследване на различията в третирането, за които се твърди, че са дискриминационни. Отбелязва се по-специално, че стриктността на преценката, извършвана от Съда, ще варира според до голяма степен подразбиращата се и развиваща се, но въпреки това идентифицируема йерархия от забранени основания за дискриминация – различията в третирането на основата на “подозрителни” признаци (рождение извън брак, пол, сексуална ориентация, раса и етнически произход, а напоследък и гражданство) трябва да бъдат оправдани поради “особено важни причини” и да са необходими за постигане на преследваната цел; различията в третирането, основаващи се на „неподозрителни” признаци (остатъчна категория, която включва имущество, а би могло и религия, както и увреждания) трябва да имат обективно и разумно оправдание, т.е. да преследват легитимна цел и да е налице е разумно отношение на пропорционалност между използваните средства и целта, която трябва да се постигне. Част І от доклада включва изследване на приноса на Протокол 12 към ЕКПЧОС, който e открит за подписване през 2000 г. и ще влезе в сила през 2005 г., тъй като този документ предвижда обща антидискриминационна клауза за държавите членки, за които ще бъде в сила. И наистина, клаузата за недискриминация в ЕКПЧОС от 1950 г. се прилага само при упражняване на правата и свободите, провъзгласени в Конвенцията, и не може да се използва самостоятелно от основните разпоредби. В резултат на това, позоваване на чл. 14 от ЕКПЧОС може да се прави в контекст като образование, социални помощи и социално осигуряване, упражняване на политически права или разпоредби, които целят улеснения при семейния живот, както и ситуации, при които спорната разлика в третирането се основава на упражняването на свободата на религията, на сексуалната ориентация или общо на упражняването на свободите, защитени от Конвенцията, но той по принцип не може да се използва в контекста на трудовата заетост и професионалната дейност. Протокол 12 към ЕКПЧОС предвижда защита от дискриминация, която, за разлика от чл. 14 от ЕКПЧОС, има обща приложимост. Въпреки това обаче, относително малкият брой ратификации на този документ, както и плахият подход, който той явно възприема във връзка с обхвата на позитивните задължения, които могат да се изведат от него, ще ограничи ефективността му при задължаване на държавите членки да приемат мерки за борба с дискриминацията в частните отношения.
Част ІІ изследва защитата от дискриминация по Европейската социална харта, според тълкуването, което й дава Европейският комитет за социални права – както в заключенията си, приети въз основа на периодичните доклади от държавите, така и в контекста на колективните жалби. Тази част подчертава съдържанието на изискванията за недискриминация, изведени от чл. 1, ал. 2 от Европейската социална харта от 1961 г. и Европейската социална харта (Ревизирана) от 1996 г. (правото на труд), както и от чл. 15 (правото на лица с увреждания на независимост, социална интеграция и участие в общностния живот) и чл. 23 (правото на лицата в напреднала възраст на социална защита) – комбинирано или не с клаузата за недискриминация, включена в чл. Е от Европейската социална харта (Ревизирана) от 1996 г. На базата на последната разпоредба Европейският комитет за социални права изисква държавите - страни по Европейската социална харта (Ревизирана) да наблюдават въздействието на политиката и законодателството си върху най-уязвимите сегменти на населението, като по този начин им налага позитивното задължение да насърчават равенството, което надхвърля налаганото от Европейския съд по правата на човека на основание на чл. 14 от ЕКПЧОС и онова, което можем да очакваме той да изведе от Протокол 12 от ЕКПЧОС, когато влезе в сила. Част ІІ от доклада изследва и съдържанието на практическите мерки (по-специално на процедурните), които Европейският комитет по социални права насърчава обвързаните от тези разпоредби държави да приемат и които спомагат за пълната ефективност на усилията за борба с дискриминацията в съответствие с въпросните разпоредби.
Част ІІІ изследва отношението на тези документи и на практиката на съответните органи към тълкуването на директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО. В тази част е предложен преглед, основание по основание, на тълкувателните въпроси, с които са се занимали Европейският съд по правата на човека и Европейския комитет по социални права, доколкото те могат да повлияят на тълкуването на директивите.
Заключението, което може да се изведе от изследването, касае както общата ориентация на антидискриминационната стратегия на базата на правните документи, така и специфични въпроси на тълкуването, свързани с всяко от основанията по “Расовата” и Рамковата директиви. На ниво обща ориентация на стратегията срещу дискриминацията, докладът заключава, че при прогресивното развитие на антидискриминационното законодателство в Европа, въпреки важното влияние, традиционно оказвано от Европейската конвенция за правата на човека върху основните права в правовия ред на Съюза, Европейската социална харта може да придобие все по-нарастваща значимост. Всъщност, като се запознава с държавните доклади, което прави възможно да се проследява редовно развитието при реализирането на правата по Европейската социална харта от 1961 г. и Европейската социална харта (Ревизирана) от 1996 г., и с колективните жалби, касаещи общото законодателство и политика и ефекта, който те имат върху отделните групи, Европейският комитет по социални права може да бъде в по-добра позиция от Европейския съд по правата на човека при развиването на юриспруденция относно нуждата от активна политика в сферата на труда, насочена към интеграцията на целевите групи, и по-общо относно нуждата от позитивни мерки – в сферата на труда, но и в сферата на образованието, жилищното устройване или социалната политика – насочени към социална и професионална интеграция на най-уязвимите слоеве на населението.

Почти пълната липса на практика на Европейския съд по правата на човека, която да извежда от чл. 14 на ЕКПЧОС позитивни задължения, и нерешителността на авторите на Протокол 12 към ЕКПЧОС по въпроса за позитивните мерки, контрастират с настойчивостта на Европейския комитет по социални права, че законодателството, забраняващо дискриминацията, всъщност създава ефективна интеграция, както и с изискването държавите членки отблизо да наблюдават въздействието, което тяхната политика оказва върху най-уязвимите групи. Докладът обосновава, че борбата с дискриминацията изисква нещо повече от забрана – както е показано в рамките на Европейския съюз от взаимното допълване между антидискриминационните директиви и Европейската стратегия за трудова заетост, тя изисква активна социална политика и политика в сферата на труда, съразмерна на целта да се осъществи интеграцията. Това е посоката, в която сочи съвременното развитие в рамките на Европейската социална харта. От друга страна, практиката на Европейския съд по правата на човека по чл. 14 от ЕКПЧОС може да има въздействие върху някои специфични въпроси на тълкуването. По-специално, тя трябва да насърчи такова разбиране на забраната за непряка дискриминация на основата на раса или етнически произход, което да включва изискването за отчитане на релевантните различия между расовите или етнически групи, по аналогия с подхода на Европейския съд по правата на човека, използван по отношение на дискриминацията, основаваща се на религия. От гледна точка на въздействието на препращането към юриспруденцията по Европейската социална харта и Европейската конвенция за правата на човека върху тълкуването на „Расовата” и Рамковата директиви, най-ясният урок от доклада е, че такова препращане може да доведе до излизане извън рамките на експлицитната дефиниция за непряка дискриминация според чл. 2, ал. 2, б. „б” от двете директиви – „Расовата” и Рамковата. В директивите непряката дискриминация е дефинирана само с оглед на едно от трите потенциални разбирания на това понятие, разграничени в доклада: непряката дискриминация е налице, когато на пръв поглед неутрални разпоредби, критерии или практики се оказват особено неблагоприятни спрямо членовете на определена категория, освен ако съответната разпоредба не е обективно и разумно оправдана (a). Нито различното въздействие, видно от статистиката (б), нито пропускът специфични индивиди или категории да бъдат третирани различно, чрез предвиждане на изключения от прилагането на общите правила (в), са включени изрично в тази дефиниция. Юриспруденцията на Европейския комитет по социални права обаче решително насърчава държавите да се борят с институционалната дискриминация, чрез допускане на статистическото доказване на дискриминацията и чрез измерване въздействието на прилаганите закони и политика. А практиката на Европейския съд по правата на човека илюстрира защо, въпреки че Рамковата директива само споменава изискването за разумно задоволяване нуждите на лица с увреждания, пропускът да се вземат предвид релевантните различия би могъл да бъде схващан като форма на непряка дискриминация, дори и да не попада очевидно в дефиницията на чл. 2, ал. 2, б. “б” на директивите. По отношение на религията, както е показано в т. 4 на част ІІІ от доклада, това може да е следствие от свободата на религията, гарантирана от чл. 9 ЕКПЧОС.

В доклада се правят и още две заключения, с оглед на две специфични основания на забранена дискриминация, а именно увреждания и сексуална ориентация. В контекста на Рамковата директива изискванията, извеждани от чл. 8 от ЕКПЧОС, биха могли да имат решаваща роля за противодействие на риска от дискриминация спрямо работниците с увреждания, произтичащ от въвеждането на изисквания за здраве и безопасност, които създават пречки за наемането им на работа или забавят напредването им, когато се твърди, че наемането им на работа би поставило тях, техните колеги или обществото в риск. Същата разпоредба на Конвенцията, доколкото защитава правото на зачитане на личния живот, към който принадлежи сексуалната ориентация, може да допринесе за ефективността на забраната за пряка дискриминация на основата на сексуална ориентация. От друга страна, докладът показва, че Европейският съд по правата на човека не приема, че запазването на привилегии за брачните двойки трябва да се разглежда като дискриминация на основата на сексуална ориентация в разрез с чл. 14, във връзка с чл. 8 от ЕКПЧОС (право на зачитане на личния живот) или с чл. 1 от Протокол 1 към ЕКПЧОС (право на собственост, в това число и социални придобивки), дори и в правни системи, в които бракът не е достъпен за двойки от един и същи пол.



  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница