Забраната за дискриминация според европейското право

Lustig-Prean and Beckett v. the United Kingdom (жалби №№ 31417/96 и 32377/96), решение от 27 септември 1999 (в същия смисъл).

62 Виж напр. ЕСПЧ, Kalaç v.Turkey (жалба N° 20704/92), решение от 1 юли 1997, Докл. 1997-IV, стр. 1209 (Военен прокурор от турските военновъздушни сили е принуден да се пенсионира поради нещо, което турските власти считат за нарушение на дисциплината и скандално поведение, а именно, че жалбоподателят е възприел „незаконни, фундаменталистки възгледи”, ставайки член на мюсюлманската фундаменталистка секта Сюлейман); Dahlab v. Switzerland (жалба № 42393/98, ECHR 2001-V (уволнение на учителка, приела Исляма и желаеща да носи забрадка).

63 ЕСПЧ, Vogt v.Germany, решение от 20 ноември 1995 (уволнение на жалбоподателката от поста й на учителка в системата на държавното образование поради това, че непреклонно е отказвала да напусне Германската комунистическа партия, тъй като е считала, че членството в партията не е несъвместимо със задължението за лоялност към германската конституция, наложено на всички държавни служители. Съдът счита, че това представлява нарушение на свободата на изразяване и свободата на сдружаване, защитени от Конвенцията, съгласно чл. 10 и чл. 11).

64 Пак там.

65 Виж общо J. Schokkenbroek,“A New European Standard Against Discrimination:Negotiating Protocol n° 12 to the European Convention on Human Rights”, в J. Niessen и Isabelle Chopin (eds.), The Development of Legal Instruments to Combat Racism in a Diverse Europe, Martinus Nijhoff Publ., Leiden/Boston, 2004, стр. 61-79.

66 Обяснителен доклад, § 26.

67 Подписан на 9 ноември 1995 (ETS, n° 158).

68 Член 4, ал. 3 обаче признава “правото на мъжете и жените работници на равно заплащане за равен труд”. Чл. 1 от Допълнителния протокол към Европейската социална харта от 1988 г. (ETS, n° 128; в сила от 4 септември 1992) гарантира правото на равни възможности и равно третиране в трудовата заетост и професионалната дейност, без дискриминация на основата на пола. Тази гаранция е детайлизирана с формулировки, вдъхновени от съществуващия acquis на Европейската общност.

69 Алинея 2 на чл. 1 от Европейската социална харта (Ревизирана), открита за подписване на 3 май 1996 г., съдържа идентична разпоредба. Поради това коментарът на тази разпоредба е относим и към двата документа.

70 Виж напр. Закл. 2002, стр. 22-28 (Франция).

71 Виж също Закл. XVI-1, том 2 (Люксембург), стр. 377-380, въпреки че тези заключения не включват списък на мерките, “насърчаващи пълната ефективност на усилията в борбата с дискриминацията” според чл. 1, ал. 2 от Ревизираната харта.

72 Пак там.

73 Виж приложението към Социалната харта “Приложно поле на Социалната харта по отношение на защитените лица”- чужденците се обхващат от самостоятелните разпоредби на Хартата “само дотолкова, доколкото се граждани на други договарящи страни, живеещи на законно основание или работещи постоянно на територията на дадената договаряща страна(...)”.

74 В заключенията си относно Нидерландските Антили, ЕКСП е изяснил, че прякото прилагане на чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 26 от Международния пакт за граждански и политически права представлява недостатъчна правна база и че дискриминацията в трудовата заетост трябва да бъде обект на по-прецизна правна забрана: виж закл. XVI-1, том. 2, стр. 464-467. Не е достатъчна и обща антидискриминационна клауза в националната конституция, а трябва да бъде прието “специално законодателство относно дискриминацията в трудовата заетост (...), което да е достатъчно детайлизирано, за да защити работниците по отношение на всички аспекти на техния трудов живот” (по повод защитата, предоставена от чл. 10 от турската конституция от 1982: виж Закл. XVI-1, том. 2 (Турция), стр. 637-640).

75 В скорошни заключения, касаещи Италия, Европейският комитет за социални права изследва разпоредбите, които защитават от дискриминация в сферата на трудовата заетост в италианската правна система. Установява се, че нито чл. 3 от конституцията, нито чл. 15 от Закон № 300/1970 (Закон за работниците) – който забранява каквито и да е било съглашения или действия, дискриминиращи работника или работничката поради неговите или нейните политически възгледи, религия, раса, език или пол – предлагат защита срещу дискриминация на основата на възраст или здравословно състояние. ЕКСП заключава, че този пропуск трябва да бъде поправен, съгласно ал. 2 от чл. 1 на Хартата (Закл. 2002 (Италия), стр. 75). В заключенията си относно Румъния, във връзка със същата разпоредба на Хартата и по време на същия контролен период, ЕКСП отбелязва изрично, че дискриминацията на основата на здравословно състояние е забранена в румънската правна система, въпреки че не е изрично спомената в приложимите разпоредби (Закл. 2002 (Румъния), стр. 117-121).

76 Виж, напр., Закл. XVI-1, том. 2 (Белгия), стр. 56-63.

77 Закл. XVI-1, том 1 (Дания), стр. 164-168 (бележка, направена във връзка с чл. 6 от Закон № 459 от 12 юни 1996, който забранява всякаква дискриминация на пазара на труда).

78 Например, доколкото забраната за дискриминация в сферата на трудовата заетост по чл. 1, ал. 2 от ЕСХ обхваща забрана за дискриминация на основата на националност, що се отнася до гражданите на държавите членки (по ЕСХ единствените длъжности, които не могат да бъдат заемани от чужденци според чл. 31 от Хартата, са тези, които по самото си естество са свързани със защитата на обществения интерес или националната сигурност и включват упражняването на държавна власт), ЕКСП отбелязва по отношение на Полша, че „по Закона за медицинската професия от 5 декември 1996 г., чужди граждани, които са постоянно пребиваващи и са получили медицинска квалификация в Полша, трябва да поискат и разрешение да практикуват в Полша. Даването на такова разрешение очевидно зависи изцяло от свободната преценка на професионалния орган в съответния район. Комитетът счита, че това може да представлява дискриминация в сферата на труда, в противоречие с чл. 1, ал. 2 от Хартата” (Закл. XVI-1, том 2, стр. 524-528).

79 Закл. XIII-5, стр. 253.

80 Закл. XIII-3, стр. 66. Виж също Закл. XVI-1, том. 2 (Австрия), стр. 22-27.

81 Закл. 2002 (Румъния), стр. 117-121.

82 Закл. XVI-1, том. 2 (Малта), стр. 408-411.

83 В заключенията относно Румъния ЕКСП отправя запитване „какви конкретни гаранции са предвидени в румънското право срещу възможно уволнение или други репресивни мерки от страна на работодателя срещу работник, който е подал жалба за дискриминация или е инициирал съдебно производство” (Закл. 2002 (Румъния), стр. 117-121).

84 Комитетът се стреми да прецени дали компенсацията е „пропорционална на вредите, претърпени от жертвата” (Закл. XVI-1, том 1 (Чехия), стр. 125-129). Комитетът счита за недостатъчна компенсацията в размер на възнаграждението за срока на предизвестие - виж Закл. XVI-1, том 2 (Полша), стр. 524-528.

85 Виж Закл. 2002 (Италия), стр. 75.

86 Закл. 2002 (Словения), стр. 174-176.

87 В първите си заключения относно Италия, Комитетът на независимите експерти отбелязва „със съжаление”, че „не е успял да открие в първия доклад на италианското правителство достатъчно подробности относно допускането на жени до определени постове, особено на държавна служба; той счита, че гарантираните от Хартата права, по-специално в сферата на защитата на жените срещу дискриминация, изискват не само държавите да отстранят всички правни пречки за назначаването на определен тип длъжности, но също така и да се предприемат положителни, практически стъпки, така че да се създадат условия, които реално осигуряват пълно равенство в третирането в това отношение” (Закл. I (публикувано на 1.1.1970), на стр. 15-16). Виж също заключенията, приети по време на същия контролен цикъл, относно Обединеното кралство – Закл. I (публикувано на 1.1.1970), на стр. 16.

88 Виж Закл. XVI-1, том. 2 (Норвегия), стр. 485-487.

89 ^ Виж напр. Закл. XVI-1, том. 2 (Испания), стр. 602-606; Закл. XVI-1, том 1 (Германия), стр. 236-242. Виж също Закл. XVI-1, том 1 (Чехия), стр. 125-129 (препратки към националния план за заетост 1999-2000).

90 Закл. XVI-1, том 2 (Испания), стр. 602-606.

91 Закл. I (публикувано на 1.1.1970), на стр. 15.

92 Виж, относно необходимостта да се предостави обучение и образование на ромското население, по-слабо представено на пазара на труда, Закл. XVI-1, том 1, стр. 125-129.

93 Например в заключенията относно Германия Комитетът “счита (…), че фрагментарната природа на трудовото законодателство и фактът, че тежестта на доказване пада изцяло върху ищеца, са основните прегради за работниците да упражняват правата си. Комитетът пита дали германските власти планират да въведат законодателство или специални процедури средства, за да разрешат този проблем, например чрез инкорпориране в националното законодателство на Директива 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000, създаваща обща рамка за равно третиране в трудовата заетост и упражняването на професия” (Закл. XVI-1, том 1, стр. 236-242). Това позоваване на общностното право не е изключение в практиката на ЕКСП.

94 В § 52.

95 Виж по-специално CESC, Общ коментар No. 5: Лица с увреждания, приет на 11-ата сесия на Комитета (1994) (ОНН док. E/1995/22), в Сборник на общите коментари и препоръки, приети от органите по договорите за правата на човека (ООН док. HRI/GEN/1/Rev.7, 12 май 2004), стр. 26: “тъй като разпоредбите на Пакта се прилагат изцяло спрямо всички членове на обществото, на лицата с увреждания принадлежат в пълна степен всички права, признати с Пакта. Наред с това, доколкото е необходимо специално третиране, от държавите-членки се изисква да предприемат подходящи мерки, в максимална степен с оглед на техните ресурси, така че да дадат възможност на тези лица да се стремят към преодоляване на всякакви пречки, произтичащи от техните увреждания, при упражняване на посочените в Пакта права”.

96 В § 53.

97 Закл. 2003-1, стр. 159 (Франция – чл. 15, ал. 1) ; Закл. 2003-1, стр. 292 (Италия – чл. 15, ал. 1) ; Закл. 2003-2, стр. 498 (Словения – чл. 15, ал. 1) ; Закл. 2003-2, стр. 608 (Швеция – чл. 15, ал. 1).

98 Закл. 2003-1, стр. 168 (Франция – чл. 15 ал. 3) ; Закл. 2003-1, стр. 507 (Словения – чл. 15 ал. 3).

99 Закл. 2003-1, стр. 170 (Франция – чл. 15 ал. 3) ; Закл. 2003-1, стр. 298 (Италия – чл. 15 ал. 3) ; Закл. 2003-2, стр. 508 (Словения – чл. 15 ал. 3) ; Закл. 2003-2, стр. 614 (Швеция – чл. 15 ал. 3).

100 Тази разпоредба няма точен еквивалент в Хартата от 1961 г. Първоначално тя е въведена като чл. 4 от Допълнителния протокол от 4 май 1988 г., който добави четири права към първоначалния списък, съдържащ се в Хартата от 1961 г.

101 Закл. 2003, том 1 (Италия), стр. 314.

102 Следва да се отбележи, че това е позицията, възприета от конституционния съд на Белгия (Cour d’arbitrage) (решение № 157/2004 от 6 октомври 2004).

103 Виж ЕСЧП (ГО), Chapman v. the United Kingdom (жалба N°27238/95), решение от 18 януари 2001, в §§ 127-130 (където Съдът не изключва тази обосновка, но заключава, че в случая не е налице дискриминация); ЕСЧП (ГО), Beard v. the United Kingdom (жалба N°24882/94), решение от 18 януари 2001, в §§ 129-132 (също); ЕСПЧ (ГО), Coster v. the United Kingdom (жалба N°24876/94), решение от 18 януари 2001, в §§ 139-142 (също); ЕСПЧ (ГО), Jane Smith v. the United Kingdom (жалба N°25154/94), решение от 18 януари 2001 (също); ЕСПЧ (ГО), Lee v. the United Kingdom (жалба N° 25289/94), решение от 18 януари 2001, в §§ 126-130 (също).

104 Виж обаче констатацията за нарушение на чл. 8 ЕСПЧ поради липсата на процесуални гаранции при евикцията на жалбоподателя от площадка за каравани, на която той и неговото семейство са живели 14-15 години, в ЕСПЧ (1 отд.), Connors v. the United Kingdom (жалба N° 66746/01), решение от 27 май 2004.

105 ЕСПЧ (ГО), Chapman v. the United Kingdom (жалба N°27238/95), решение от 18 януари 2001, в § 95.

106 Mr Pastor Ridruejo, Mr Bonello, Mrs Tulkens, Mrs Stráznická, Mr Lorenzen, Mr Fischbach and Mr Casadevall

107 ETS, No. 157.Открита за подписване на 1 февруари 1995 г. и влязла в сила на 1 февруари 1998 г.

108 Тези въпроси са развити в детайли в доклада, възложен от Мрежата експерти по дискриминацията на основата на увреждания към ЕО, за Комисията на Европейскитe общности, DG Employment and Social Affairs: O.De Schutter, Pre-Employment Inquiries and Medical Examinations as Barriers to the Employment of Persons with Disabilities : Reconciling the Principle of Equal Treatment and Health and Safety Regulations under European Union Law, август 2004, 54 стр.

109 Виж по-специално The extent of use of health and safety requirements as a false excuse for not employing sick or disabled persons, изследване, изготвено от IRS Research for the Health and Safety Executive and the Disability Rights Commission, HSE Research Report 167, 2003.

110 Конвенция за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината, открита за подписване в Овиедо на 4 април 1997 г. (ETS n° 164). Подобно на чл. 5 от тази конвенция, чл. 8 от ЕКПЧОС изисква по принцип всяка медицинска интервенция да се разрешава със свободното и информирано съгласие на засегнатото лице. Виж също така Medical Examinations Preceding Employment and/or Private Insurance : A Proposal for European Guidelines, Съвет на Европа, април 2000, стр. 30. В практиката на Съда на Европейските общности, която защитава правото на личен живот чрез включване на чл. 8 от ЕКПЧОС сред общите принципи на правото на ЕО, виж дело C-404/92 P, X v.Commission, ECR [1994] 4737 (решение от 5 октомври 1994). За коментари виж O.De Schutter,“Les examens médicaux à l'embauche de la Commission européenne”,Observations sous C.J.C.E., 5 octobre 1994, X c.Commission des C.E,Revue trimestrielle des droits de l'homme, 1995, pстр. 97-122

111 ETS, n° 108. В практиката на Европейския съд по правата на човека традиционното право на зачитане на личния живот беше обогатено чрез включването на чисто информационен аспект – сега то защитава индивида не само от нежелано набиране на конфиденциална информация, но също така и от системно обработване на информация свързана с индивида - виж ЕСПЧ, Rotaru v.Romania, решение от 4 май 2000, § 43. За коментар виж O.De Schutter,“ Vie privée et protection de l’individu vis-à-vis des traitements de données à caractère personnel ”, Revue trimestrielle des droits de l’homme, n°45, 2001, стр. 137-183.

112 OJ L 281 от 23.11.1995, стр. 31.

113 Или на чл. 1, ал. 2 от Европейската социална харта - виж по-специално Закл. VIII, стр. 28 (тази разпоредба се тълкува като включваща право на кандидата за работа да не бъде подлаган на изисквания, които нямат обоснована връзка с работата, която ще бъда изпълнявана, и които поради това са дискриминационни).

114 Виж, напр., ЕСПЧ., жалба n° 8239/78, X v. the Netherlands, решение от 4 декември 1978, D.R., 16, стр. 184; ЕСПЧ, жалба n° 8278/78, X v. Austria, решение от 13 декември 1979, D.R., 18, стр. 154; ЕКмПЧ, жалба n°21132, Peeters v. the Netherlands, решение от 6 април 1994, D.R., 77-A, стр. 75; ЕКмПЧ., жалба n° 20872/92, A.B. v. Switzerland, D.R., 80-A, стр. 66. Виж принципно M. van de Kerchove,“La protection de la santé publique par le droit pénal et les restrictions qui en découlent par rapport aux autres droits fondamentaux. Examen de la jurisprudence de la Cour et de la Commission européenne des droits de l’homme”, Revue de science criminelle et de droit pénal comparé, 1996, по-специално стр. 103-105.

115 По-новата практика на Европейския съд по правата на човека по този въпрос показва, че на държавите - страни по ЕКПЧОС е призната определена свобода на преценка в тази връзка - виж ЕСПЧ (1 отд.), решение по допустимостта от 7 ноември 2002, Madsen v.Denmark, жалба n° 58341/00 (недопустимост на явно необоснована жалба, с която член на екипажа на датска фирма за морски превози, подложен на задължителни тестове за алкохол и наркотици, оправдани със съображения за сигурност, твърди нарушение на чл. 8 от ЕКПЧОС); и ЕСПЧ (4 отд.), решение по допустимостта от 9 май 2004, Wretlund v. Sweden, жалба n° 46210/99 (недопустимост на жалба, подадена от хигиенист в атомна електроцентрала, задължен да се подложи на тест за наркотици, целящ установяване наличието на канабис).

116 Въпреки обстоятелството, че докато Рамковата директива овластява държавите членки да въведат или да поддържат мерки, които са по-благоприятни за провеждането на принципа за равно третиране – тъй като тя установява минималните изисквания за борба с дискриминацията, включително на основата на увреждания, по отношение на трудовата заетост и професионалната дейност, в същото време тя обръща специално внимание, че изпълнението й „не трябва да служи за оправдаване на какъвто и да е било регрес във връзка с вече съществуващото в държавите членки положение” (Преамбюл, изр. 28), ясно е – както от чл. 7, ал. 2, така и от чл. 2, ал. 5 от директивата, че държавите членки могат да въведат още изисквания, целящи защита на здравето и безопасността на работното място, дори и ако такива мерки могат да въздействат отрицателно върху достъпа до работа на лица с увреждания.

117 Чл. 16 от Рамковата директива.

118 ЕСПЧ, Mellacher and Others v. Austria, решение от 19 декември 1989, в § 36. Виж също § 56: „Несъмнено е вярно, че намаляването на наемите е значително по размер (…). От това обаче не следва, че намаляването представлява непропорционално бреме. Обстоятелството, че първоначалните наеми са били договорени и са съответствали на тогава съществувалите пазарни условия, не пречи на законодателя да реши, като политика, че те не са били приемливи от гледна точка на социалната справедливост.”

119 Виж ЕСПЧ, Sporrong and Lönnroth v. Sweden, решение от 23 септември 1982, Серия A №. 52, стр. 26-27, §§ 70-71; и ЕСПЧ (ГО), Immobiliare Saffi v. Italy (жалба N° 22774/93), решение от 28 юли 1999, в § 56.

120 Виж ЕСПЧ (1 отд.), Karner v. Austria (жалба N°40016/98), решение от 24 юли 2003. Чл. 14 от австрийския закон за наемите (Mietrechtsgesetz) предвижда, че в случай на смърт на основния наемател на жилище, неговият съпруг, лицето с което е съжителствал като с партньор в живота, роднините му по права линия, в това число и осиновените деца, и братята и сестрите му могат да го наследят в наемното праовотношение. Дефинира „лицето, с което е съжителствал като с партньор в живота” като „лице, което е живяло в жилището с бившия наемател до неговата смърт най-малко през последните три години, споделяйки домакинството на икономическа основа, като при брак”, изключвайки по този начин съжителстващите лица от един и същи пол с покойния. Съдът приема, че такова изключение не може да бъде оправдано с целта да бъде утвърдено традиционното понятие за семейство, защото тази мярка не е пропорционална на реализирането й (§ 41).

121 Може да се поддържа, че забраната за непряка дискриминация е забрана за еднакво третиране на лицата в ситуации, които изискват различно третиране, както са направили Европейският съд по правата на човека и Европейския комитет за социални права съответно по делата Thlimmenos and Autisme-Europe. При тази обосновка, хомосексуалните двойки са в различна от тази на хетеросексуалните двойки ситуация, защото само те, нямайки възможност да сключат брак, не са избрали сами да не го правят. Алтернативно, тази ситуация може да бъде определена като пример за пряка дискриминация на базата на аргумента, че подобно на разликата в третирането на основата на бременност като форма на пряка дискриминация на основата на пол, защото само жените – не и мъжете – могат да забременеят (виж дело C-177/88, Dekker [1990] ECR I-3941, изр. 12 (решение от 8 ноември 1990)), преимуществата, признати на брачните двойки, са пряка дискриминация на основата на сексуална ориентация, защото само хомосексуалистите не могат да сключат брак.

122 ЕСПЧ, Shackell v. the United Kingdom (жалба N° 45851/99), решение по допустимостта от 27 април 2000 (недопустимост поради явна необоснованост на жалбата).

123 Виж ЕСПЧ, Mazurek v. France (жалба N° 34406/97), § 50; ЕСПЧ, F v. Switzerland, решение от 18 декември 1987, Серия A № 128, § 36.

124 ЕСПЧ (4 отд.), Mata Estevez v. Spain (жалба N° 56501/00), решение (недопустимост) от 10 май 2001, Докл. 2001-VI.

125 Виж по-специално C. Evans, Freedom of Religion under the European Convention on Human Rights,Oxford Univ. Press, 2001, chaстр. 8 (“Neutral and Generally Applicable Laws”).

126 ЕСПЧ, Thlimmenos v.Greece, решение от 6 април 2000 (жалба N° 34369/97), § 44.

127 ЕСПЧ, Otto-Preminger-Institut v. Austria решение от 20 септември 1994, Серия A № 295-A, стр.17, § 47 ; ЕСПЧ, Kokkinakis v.Greece, решение от 25 май 1993, § 31.

128 Виж напр. ЕСПЧ (3 отд.), Pichon et Sajous v. France (жалба n° 49853/99), решение (недопустимост) от 2 октомври 2001 (отказ на фармацевти да доставят предписани от лекар контрацептиви, позовавайки се, като оправдание, на религиозните си убеждения: Съдът счита за явно необосновани твърденията, че санкционирането на това поведение е в нарушение на свободата на религията, защитена от чл. 9 ЕКПЧОС). Според Европейския съд за правата на човека, задължаването на учител да спазва нормали работни часове, за които той твърди, че съвпадат с тези на участието му в молитви, може да е в съгласие със свободата на религията (виж Ahmad v. the United Kingdom, жалба N° 8160/78, решение на Комисията от 12 март 1981, D.R. 22, стр. 27), както е и при задължаването на мотоциклетист да носи предпазна каска, която според него е несъвместима с религиозните му обязаности (виж X v. the United Kingdom, № 7992/77, решение на Комисията от 12 юли 1978, D.R. 14, стр. 234).

129 По този критерий виж Ahmad v. the United Kingdom, жалба N° 8160/78, решение на Комисията от 12 март 1981, D.R. 22, стр. 27 (учителка, приела Исляма, след като вече е била назначена, и след това поискала от работодателя си да й бъде разрешено да присъства на петъчните молитви); подобна обосновка е използвана от Съда на Европейските общности в дело 130/75, Prais v.Council, ECR [1976] 1599. Виж също СТР. Frumer, La renonciation aux droits et libertés. La Convention européenne des droits de l’homme à l’épreuve de la volonté individuelle, Bruxelles, Bruylant, 2001, стр. 381-394.

130 ЕСПЧ, Kalaç v.Turkey (жалба N° 20704/92), решение от 1 юли 1997, Докл. 1997-IV, стр. 1209.

131 Препращайки към решението си от 8 юни 1976 по делото Engel and Others v. the Netherlands (Серия A № 22, стр. 24, § 57), Съдът повтаря че „Държавите могат да приемат за техните армии дисциплинарни норми, забраняващи едно или друго поведение и по-специално враждебно отношение към установения порядък по време на военната служба”.

132 Kalaç, § 29. Съдът отбелязва, че „например му е било позволено да се моли пет пъти дневно и да изпълнява други религиозни задължения, като спазване на пост по време на Рамадана и посещаване на петъчните молитви в джамията”.

133 За по-нови изследвания на този въпрос, виж E. Brems,“De hoofddoek als constitutionele kopzorg”, Tijdschrift voor Bestuurs- en Publiekrecht, 2004, стр. 323-360; E. Bribosia и I. Rorive,“Le voile à l’école: une Europe divisée”, Rev. trim. dr. h., 2004, стр. 951-984; T Loenen,“Hoofddoeken voor de klas en in de rechtbank: op weg naar een multicultureel publiek domein?”, NJCM-Bull., 2001, стр. 851-869; C.W.Maris van Sandelingenambacht, “Private deugden en publieke ondeugden: hoofddoekjes in de openbare school?”, NJCM-Bull., 2004, стр. 992-998.

134 ЕСПЧ (4 отд.), Leyla Sahin v.Turkey (жалба N° 44774/98) решение от 29 юни 2004. Виж между другото коментарите по този случай на N. Chauvin, в Revue française de droit administratif, май-юни 2003, стр. 536-54, и от J.-F. Flauss, A.J.D.A., № 5, 2001, стр. 482-484.

135 Виж ЕКмПЧ, Karaduman v.Turkey (жалба no. 16278/90, решение на Комисията от 3 май 1993, DR 74, стр. 93, и ЕКмПЧ, Bulut v. Turkey (жалба no. 18783/91, решение на Комисията от 3 май 1993.

136 ЖАЛБА no. 42393/98, ЕСПЧ 2001-V.

137 Решението по делото Leyla Sahin все още не е окончателно към датата на завършване на настоящия доклад.

138 Виж, изпреварващо решението по делото Leyla Sahin, Refah Partisi and Others v.Turkey (жалба №№ 41340/98, 41342/98, 41343/98 и 41344/98), в § 95 :“В страна като Турция, където голямото мнозинство от населението принадлежи към определена религия, мерките, предприети в университетите с цел предотвратяване натиск от страна на определени фундаменталистки религиозни движения върху студентите, които не практикуват тази религия или принадлежат към друга религия, могат да бъдат оправдани по чл. 9 § 2 от Конвенцията” (курсивът е добавен от автора).

139 Виж по-горе бележка 102.

140 C.McCrudden, Institutional Discrimination,Oxford J. Legal Studies, XXX.

141 Може би парадоксално, но защитата на личния живот може също да представлява пречка за утвърждаване на многообразието на работното място, при жилишното устройване или в образованието, доколкото обработването на информация по някои чувствителни въпроси е обект на специфични ограничения както по Конвенция № 108 на Съвета на Еврoпа, така и по Директива 95/46/EО от 24 октомври 1995, цитирана по-горе.

Каталог: media -> documents
documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот
documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда
documents -> Media information
documents -> Бюлетин съдебна практика по
documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили
documents -> Бюлетин съдебна практика по