Задача по информатика и ит. Подробно е описан пример за нестандартна задача с няколко
Основни характеристики на нестандартна задача
Изтегляне 0.58 Mb. Pdf просмотр
|
| Основни характеристики на нестандартна задача Много преподаватели по математика използват понятието нестандартна задача. Съгласно определението на Фридман и Турецки, това са такива задачи за които в курса по математика няма общи правила и положения, определящи точен алгоритъм за решаването им (Фридман, 1989). Много често се смесва разбирането за задачи с повишена трудност с нестандартни задачи. Според Колягин – това са тези задачи, за които на обучаемите не е известен предварително нито метода на решение, нито учебния материал, необходим за решението (Колягин, 1980). По този начин една задача може да се счита за нестандартна в определен момент от обучението, когато на учениците не е известен теоретичния материал, необходим за решение на тази задача. За да бъде една задача нестандартна за определена възраст е необходимо: да няма готови алгоритми за нейното решение, известни на учениците; да има съдържание, което е достъпно за разбиране от всички ученици; да има интересно съдържание; да може да се реши с използване на такива знания и умения, които са предвидени в учебната програма за съответната възраст (Major, 2014). Наблюденията ни показват, че една нестандартната задача винаги с нещо интригува, грабва вниманието, представлява предизвикателство към интелекта на ученика. Този подход се използва за мотивиране и развиване на интерес към обучението. Нестандартните задачи изискват специално внимание при анализа на условията, както и последователното изграждане на логически разсъждения. Типична черта за нестандартните задачи е, че решаването им не завършва с получаването на отговора – обикновено самият отговор поражда размисли, поражда нови въпроси, разплитането на които задълбочава знанията. Тези размисли и въпроси са свързани с отчитане на нови фактори, повече или по-малко съществени за разглеждания проблем (Аксенова, 2017). По такъв начин нестандартната задача се превръща в многоетапна, в многопластова задача: първият етап включва нейното решение, вторият – неговият коментар, третият – отчитането на проявилите се при коментара нови фактори и т.н. Интригуващият момент в нестандартната задача често се дължи на известен елемент на парадоксалност, който също може да се съдържа или в условието, или в резултата от нейното решаване (Попов, 2016). Именно разкриването на парадокса стимулира интереса и оставя трайна среда в съзнанието на ученика. Една задача може да грабне вниманието, да събуди интерес и с оригиналността, с елегантността на своето решение, и това да я прави нестандартна. Нейното условие може да изглежда напълно стандартно, може дори тя да допуска и съвсем стандартно решение. Въпреки това, ако съществува и друг, елегантен начин за решаване, начин, който разкрива нови посоки за движение на мисълта, не бива да се пренебрегва възможността да бъде причислена в групата на нестандартните. Често елегантността на решението се дължи на използването на общи подходи. Има различни видове нестандартни задачи. Някои външно изглеждат твърде необикновено, затова не е ясно как трябва да се решават. Други са замаскирани: на пръв поглед е стандартна задача, но обичайните методи не водят до решение. Решаването на трети изисква високо ниво на логическо мислене, и т.н. Едва ли е възможно да се изброят особеностите на нестандартните задачи. Решаването на Изследване на понятието нестандартна задача в обучението по информатика и ИТ 213 нестандартни задачи изисква и определена съобразителност, нестандартен подход и творческо отношение. В научните изследвания няма точно определение за нестандартна задача. В някои източници се посочват критерии, по които може да се определи дали една задача е стандартна или е нестандартна. Изтегляне 0.58 Mb. Сподели с приятели:
|