Задача за програмиране 10 Програмно осигуряване на съвремените компютри (обобщение) 13 Системи за програмиране 15
Изтегляне 1.86 Mb.
|
cout<<”hc=”< }
Тестване на алгоритъма и отстраняване на синтактичните грешки С помощта на средата за програмиране алгоритъмът се въвежда в паметта на компютъра и се тества.
За да се тества алгоритъма за логически грешки се избират специфични входни данни, които трябва да определят дали алгоритъмът работи коректно. При така описания по-горе алгоритъм с входни данни 2, 10 и 7, програмата ще изведе съобщение за грешка, тъй като в определен момент ще се наложи да се намира корен квадратен от –1.
В нашия случай програмата трябва да се коригира така, че веднага след въвеждането на трите числа a,b и c да се проверява дали те могат да бъдат дължини на страни на триъгълник и ако не – да се изведе подходящо съобщение, а ако могат – да се изпълнят описаните в алгоритъма оператори. След корекцията програмата ще изглежда така: #include #include {
cin>>a>>b>>c; if(a+b>c&&a+c>b&&b+c>a&&a>0&&b>0&&c>0) { p=(a+b+c)/2; S=sqrt(p*(p-a)*(p-b)*(p-c)); ha=2*S/a; hb=2*S/b; hc=2*S/c; cout<<”ha=”< cout<<”hb=”< cout<<”hc=”< }
cout<<“Некоректни данни\n”
}
Централният процесор се обръща към оперативната памет, прочита от там поредната инструкция и необходимите за изпълнението й данни и я изпълнява. Както вече знаем, по този начин компютърът изпълнява едно цяло действие, построено на базата на множество инструкции, които ще наречем команди. Последователност от команди, които компютърът изпълнява в определен ред се нарича програма.
Тъй като компютърът е машина с програмно управление, той не може да работи без програми. Програмите, необходими за работа на един компютър са различни по своето предназначение. За изразяване на съвкупност от програми в много случаи се използва понятието софтуер (software), противоположно на понятието хардуер (hardware), което както знаем означава апаратната част на компютъра. Понятието софтуер се разглежда от няколко различни гледни точки. Понякога говорим за софтуер за текстообработка, или за софтуер за счетоводство. В този случай става дума за една или няколко програми с точно определено предназначение. В други случаи говорим за софтуер за определен вид компютри, например за РС или Macintosh.Тогава имаме предвид всички програми, които работят на този вид компютри и определено става дума за много повече програми.
Познатите вече приложни програми можем да разделим на следните основни групи: Например много лесно можем да помислим за еднакви следните две редици от нули и единици: 010111111011111 и 0101111111011111
Ето защо програмистите пишат своите програми на специални езици, за които има програми - преводачи. Те могат да преведат програма написана на този език на езика на компютъра. Основно задължение на програмистите е да напишат програмата така, че изпълнявайки я, компютърът да прави точно това, което е било предвидено. След това с помощта на специални програми, наречени среди за програмиране, програмистите въвеждат своите програми чрез клавиатурата в оперативната памет на компютъра и активирайки програмата-преводач създават изпълнима програма, т.е. програма, написана на езика на компютъра. Можем да си представим ролята на транслатора като тази на преводачите от един говорим език на друг. Известно е, че преводачите работят по различен начин: някои превеждат разговорите между няколко събеседници (симултантен превод). Те изчакват разговарящият да произнесе своята реплика и след това я превеждат веднага. Други преводачи получават написан текст, превеждат го изцяло и го написват отново, но вече на другия език. Докато в първият случай преводачът винаги трабва да е до нас, за да може да превежда всяка реплика, във втория ние можем да ползваме преведения вече текст и без присъствието му. По подобен признак можем да разделим и видовете транслатори, които са - компилатори и интерпретатори.
я превежда. В резултат се получава изпълнима програма. Тя може да се изпълнява многократно и без наличието на компилатор на дадения компютър (фиг. 13). За съжаление, както компилаторът, така и интерпретаторът могат да открият само синтактичните грешки в дадена програма. Друг вид грешки, които често се допускат, особено от начинаещите програмисти, са логическите грешки, т.е. програмата не изпълнява това, за което е предназначена. Тези грешки се откриват много трудно и за това е прието програмите да се проверяват, като се използват предварително подготвени входни данни, за които резултатът е известен. Те се наричат тестови примери.
В структурата на сложните обекти обикновенно присъстват по-прости. Например: Подчинявайки се на този принцип още от самото начало в системите за програмиране се поставят основите на автоматизацията на програмирането. Много скоро след създаването на първите компютърни програми, специалистите са осъзнали, че по сложните програми биха могли да се изграждат от предварително написани и проверени програми, наречени стандартни програми (функции).
Този начин на организация на програмирането има редица предимства: ако една програма е вече готова, няма да губим време да я пишем, да търсим грешките и да я компилираме. Тя просто се взема от библиотеката стандартни програми и се включва в нашата програма. Например в езика С++ всички функции за въвеждане и извеждане са дадени като отделни библиотеки (stdio.h, iostream.h и др.). В друга библиотека са всички математически функции (math.h) и др.
Понякога една програма е твърде голяма, за да се запише като един файл, освен това различните части може да се пишат от различни програмисти. Понякога части от дадена програма могат да бъдат използвани и в друга, така че отново се налага тези части да бъдат оформени като самостоятелни файлове. За да бъдат изпълнени е необходимо те да бъдат обединени в една цяла програма, което се осъществява от свързващ редактор. Друга роля на свързващия редактор е да добави към програмата библиотека която тя използва. Текстовия редактор предоставя всички стандартни инструменти за текстообработка. Двата режима на работа – вмъкване и заместване, се превключват чрез клавиша Insert. Движението на курсора в текстовото поле се осъществява чрез клавишите – стрелки и чрез клавишите Page Up, Page Down, Home, End, като тяхното значение е същото каквото е в стандартните текстови редактори. Другият стандартен начин за придвижване на курсора е чрез щракване на левия бутон на мишката на желаното място. Маркирането на текста се извършва по стандартните начини – чрез мишката или чрез клавиша Shift и клавишите - стрелки; Тези операции са реализирани както в останалите текстови редактори с командите Cut, Copy, Paste и Clear, но клавишните комбинации, съответстващи на тези команди, не съвпадат с тези в редакторите на Microsoft. Съответствието между командите и клавишните комбинации е следното:
В много случаи може да се наложи претърсване на програмата за някакъв текст и/или заместването му с друг. Това се реализира с помощта на командите от меню Search; Съдържа команди за изпълнение на програми (клавишната комбинация за изпълнение на програма е Ctrl + F9 – тя предизвиква изпълнението на командата Run/Run, която осигурява компилирането и последващото стартиране на програмата; Съдържа команди за компилиране на програми (клавишната комбинация за компилиране на програма е F9 – тя предизвиква изпълнението на командата Compile/Make, която осигурява компилирането на програмата и създаването на изпълним файл); Резултатите от изпълнението на програмата могат да се разглеждат чрез комбинация Alt + F5. Извеждането на този прозорец става с помоща на клавишната комбинация Ctrl + F7 или чрез командата Debug/Watches/Add Watch. След изпълнението и на екрана се появява прозорец и се очаква въвеждането на израза, който искаме да проследим. Въвеждаме израза и избираме бутона ОК. Веднага след това на екрана се появява прозорец, съдържащ въведения израз и неговата стойност (ако е изчислена до момента). При следващото изпълнение на тази команда новият израз се появява след стария. Следящия прозорец може да се редактира чрез командата Debug/Watches/Edit Watch или чрез позициониране на курсора на прозореца върху даден израз и натискане на клавиша Enter.
Допуска се и изтриване на изразите, които се проследяват. Това става чрез командата Debug/Watches/Delete Watch или чрез маркиране на съответния израз и натискане на клавиша Delete. Осъществява се чрез последователно натискане на клавиша F7 или чре командата Run/Trace Into. На всяка стъпка се изпълнява по един ред в програмата и се изчисляват всички изрази, описани в този ред. #include {
cout<<”Това е първата”; cout<<”Успех!Чао\n”; }
{ cout<<”Аз се казвам ХХХ.\n”; cout<<”Здравей ХХХ”; cout<<”Приятен ден!”; }
Всички ние сме учили в една или друга степен чужди (говорими) езици. Усвояването на един език е свързано с изучаването на неговите елементи – азбука, структура на изреченията, правила за образуване на изреченията, смисъла на различните думи и словосъчетания и др. Езиците за програмиране се различават от говоримите езици, но все пак изучаването им много прилича на изучаването на говорим език. Ето защо, базирайки се на опита, който имаме при усвояване на чужди езици, дори и на езика на математиката, запознаването ни с конкретен език за програмиране трябва да започне с усвояване на елементите на езика – знаците и символите, с които ще си служим. Тук ще изброим елементите на езиците за програмиране, като за илюстрасия ще използваме езика С++.
Наборът от допустими символи – букви, цифри и комбинации от други символи, необходими за изграждане на всички останали елементи на езика, се нарича азбука на езика за програмиране. а) букви – в основата обикновено е заложена латинската азбука - използват се всички малки и главни латински букви. В езика С++ се прави разлика между малките и главните букви. Символът долно тире “_” също се приема за буква. б) цифри – всички арабски цифри 0, 1, ..., 9 в) служебни символи на езика- , . : ; ? ! < > ( ) [ ] + - * / \ = & % ~ “ { } # $ ^ >= <= == || != += *= -= /= и др. г) запазени думи – for, int, void, do, if, while, floid, long, else, struct и др. Използват се за описание на различни елементи на програмата. Записват се винаги с малки букви. Тяхното значение не може да бъде променено от програмиста в текста на програмата. д) служебни думи – cin, cout, abs, fabs printf, scanf и др. те имат точно определено предназначение в програмата. За разлика от запазените думи, те могат да се използват за наименования на други елементи на програмата, но тогава те губят стандартното си предназначение. Ето защо, използването на стандартните думи в смисъл, различен от стандартния, не е препоръчително. е) разделители – интервал, ;, “нов ред” и табулация. Аналогично на практиката с текстови редактори, тези знаци се използват като разделители, а “нов ред” за край на текущият ред. Задача 1: Открийте отделните елементи от азбуката на езика С++ в следните програми: а) #include void main() {
int a, b, s; a=5; b=4; s=a*b; }
#include void main() { cout<<”Това е първата “; cout<<”програма на С”; }
Много често се налага написана програма да се използва не от автора, а от потребители. Понякога, след известно време и самият автор на програмата забравя какво е имал предвид при писането и. В такива ситуации е добре да има текстове, които поясняват основните етапи в нея и тяхното предназначение. В езиците за програмиране те се наричат коментари. Коментарите позволяват въвеждане в програмата на произволен текст на естествен език, с цел разясняване на предназначението на даден оператор, променлива, подпрограма и др.. В тях може да се използва кирилица и всички други символи, които могат да се въведат от клавиатурата на компютъра. В езика С++ има два вида коментари:
Реализирането на по-сложни алгоритми изисква задължително използване на коментари. Те могат да се поставят на всяко място в програмата. Могат да бъдат произволно големи. Не влияят върху бързината на изпълнение на програмата. Задача 2: Вмъкнете коментари в програмите от Задача 1 по известните ви начини.
а) определение Целта на запознаването ни с конкретен език за програмиране е да добием представа как се записват алгоритмите, за да могат да се изпълняват от компютър. Знаем, че алгоритъм е последователност от елементарни действия, чието изпълнение води до решаване на дадена задача. Това означава, че освен с азбуката на езика, ние трябва да се запознаем и с начините, по които ще означаваме елементарните действия в него и величините, за които се отнасят. Величините се използват, за да се представят данните, които алгоритъмът трябва да обработи. Те могат да се изполват по време на изпълнение на целия алгоритъм или за съхраняване и обработка на междинни резултати.
Величини, например, са следните характеристики: обем, маса, цвят, материал, дължина, ширина и др. б) видове величини
В много случаи една величина остава постоянна и не се променя, независимо от процесите, които протичат при дадено явление и въздействията, които те имат върху даден предмет. Пример за такива величини са математическите числа e и π, земното ускорение g, температурата на кипене и замръзване на водата при морска височина и др. От гледна точка на езиците за програмиране константите са величини, за стойностите, на които се заделя място в оперативната памет на компютъра, те имат собствено име и стойността им не се променя в процеса на изпълнение на програмата..
Голяма част от величините представят дадена характеристика, която може да се промени в процеса на изпълнение на програмата. Променливите са величини, за стойностите, на които се заделя място в оперативната памет на компютъра, те имат собствени имена и могат да заемат различни стойности в процеса на изпълнение на програмата. В израза за пресмятане дължината на окръжност участват няколко величини: С=2* π *r; Тук C и r са променливи, защото могат да са дължина и радиус на различни окръжности, а π е константа.
Числото 2 играе важна роля в тази формула, но то не отговаря на нито едно от определенията за константи и променливи дадени по-горе. По-скоро бихме казали, че то е константа, но забелязваме, че няма собствено име и за него няма да се задели място в оперативната памет на компютъра. Величини от този вид се наричат “литерали”. Литерали – величини, които нямат собствени имена, а само участват със своята стойност в процеса на изпълнение на програмата. Зад понятието константа и променлива се крие в действителност клетка от оперативната паметта на компютъра, в която се съхранява текущата стойност на променливата. Всяка клетка от паметта има определен адрес. Използването на името на константата или променливата е аналогично на обръщение към адреса на съответната клетка от паметта и на използване на нейното съдържание, т.е. на стойността на променливата.
Програмите в езика С++ различават променливите, константите и другите обекти в програмите чрез техните имена. Те се задават чрез идентификатори. Идентификаторът е комбинация от букви и цифри, започваща винаги с буква. При задаване и използване на идентификаторите трябва да се имат предвид следните важни Забележки
Пример 1: forward – е валиден идентификатор независимо, че съдържа for; FOR – валиден идентификатор; for – невалиден идентификатор;
Пример 2: А Всяка променлива или константа се означава с име, представляващо идентификатор. Обикновено се стремим името да съответства в някаква степен на смисъла на представяната информация.
Последователност от елементи на езика, записани по определени правила, които предизвикват изпълнение на една или повече команди, се нарича оператор.
В много случаи алгоритмите са твърде сложни и е удачно те да бъдат разделени на по-прости подалгоритми, което би улеснило тяхното описание. Подалгоритмите в езика С++ се описват чрез специални елементи на езика, наречени подпрограми или по-точно – функции.
Вече стана ясно, че за да се изпълни една програма, написана на език за програмиране, тя трябва да се преведе от компилатора и да се получи изпълнима програма, която изпълнява точно това, което е предвидено в изходната програма. Ето защо е необходимо да познаваме елементите на езика за програмиране, който ползваме, като за тях са важни следните две характеристики:
Да се спрем по-подробно на тях. а) правила за запис Всеки език има точно определени правила, по които се построяват неговите конструкции. Например в българския език има точно определени правила, по които се построяват изреченията. Прието е науката за тези правила да се нарича синтаксис. Така ще наричаме и правилата за запис на елементите на езиците за програмиране. б) правила за изпълнение Не винаги правилата за запис са достатъчни за да се построи едно правилно изречение. Пример 3: Известно е, че синтактически правилно е едно изречение да бъде съставено от подлог, сказуемо и допълнение. Като подлог и допълнение могат да се ползват съществителни, а като сказуемо – глаголи. Нека са ни дадени съществителните момиче и ябълка и глаголът яде. Да видим колко синтактически правилни изречения можем да съставим с тях. Момичето яде ябълка. Ябълката яде момиче. Второто изречение е правилно синтактически, но в него липсва смисъл. Ето защо за даден език е много важен смисъла на езиковите конструкции. Науката, която се занимава с това, се нарича семантика. Така ще наричаме и правилата за изпълнение на елементите на езиците за програмиране. Става ясно, че за да познаваме един елемент от езика ние трябва да сме наясно с неговите синтаксис и семантика. Ето защо от сега нататък при изучаване на езика С++ ние ще се спираме подробно и на двете характеристики на всеки негов елемент.
а) предпроцесор (предкомпилатор) Поради особеностите на езика С++, изпълнението на една програма, написана на него преминава през няколко етапа. Преди всичко много често се налага към нашата програма да се добавят написани от преди фрагменти, наречени заглавни файлове, които съдържат библиотеки от различни декларации на величини, подпрограми и др. Пример за това са програмите, които въвеждат данни от клавиатурата и извеждат данни на екрана. Тъй като езиците С и С++ нямат вградени оператори за тази цел, се налага да се използват допълнително библиотеки, съдържащи инструменти за вход-изход. За да могат тези библиотеки да се включат към текста на нашата програма, се налага този текст да бъде обработен от специална програма, наречена предпроцесор (предкомпилатор). Ролята на предпроцесора е да обработи първоначалния текст на програмата в зависимост от специални команди, написани в началото и. Тези команди се наричат директиви на предпроцесора и се различават от останалия текст на програмата по това, че всяка директива се пише на отделен ред, като реда започва винаги със знака #. Директивите посочват на предпроцесора, че трябва да включи дадена библиотека към текста на нашата програма или, че трябва да замести даден символен низ с друг и т.н.
П фиг. 15 ри описаното изпълнение могат да бъдат открити грешки при всеки един от етапите. Тогава се налага те да се поправят и отново да се пристъпи към изпълнение на програмата. Когато програмата е вече готова, с отстранени грешки и уточнен алгоритъм, може да се изпълнява само получената като краен резултат изпълнима програма.
директиви към предпроцесора декларации на глобални обекти описание на функции, една от които е главна и винаги се нарича main а) директиви към предпроцесора Най-често ще използваме следните две директиви на предпроцесора:
В първият случай предпроцесора търси файла със зададеното име в специалната папка за заглавни файлове, която всяка система за програмиране използваща езика С++ има. Тази папка се казва include. Създава се по време на инсталацията на системата за програмиране и се намира в папката, в която са папката bin и останалите папки на системата. В папката include обикновенно се записват тези библиотеки, които стандартно се поддържат от съответната система за програмиране. Ако решим да създаваме собствени библиотеки, не е добре да ги поставяме отново там. Ето защо се предлага втората възможност. Когато името на файла е зададено в кавички, предпроцесора го търси в текущата папка или евентуално на друго място, което е посочено точно в името на файла.
Смисълът на тази директива е следният: предпроцесора обхожда целия текст на програмата и навсякъде където намери описания идентификатор го замества с указаната стойност. Тя се използва с цел да се спести писане или когато това е константа, която може да бъде променяна на различни етапи на разработване на програмата. б) декларации на глобални обекти В тази част на програмата се декларират различни величини, типове и други обекти, които трябва да са достъпни от всички участници в програмата, т. е. от всички подалгоритми (функции), които използваме в нея. По-късно ще се спрем по-подробно на глобалните обекти. За сега ще пишем само програми, в които не се налага да се декларират глобални обекти. в)описание на функции, една от които е главна и винаги се нарича main В една програма на С++ може да има множество подпрограми (функции), описващи различни алгоритми, но винаги трябва да има точно една главна функция, която се нарича main и от нея започва изпълнението на програмата. Една функция ще бъде изпълнена в нашата програма, само ако е била извикана от функцията main или от друга функция, която вече се изпълнява. Независимо от ролята си в дадена програма всяка функция се описва по определени правила и има следните елементи: тип_на_функция име_на_функция (параметри_на_функция ) {
} Тази част от функцията, която е заградена в {} се нарича тяло на функцията. Да разгледаме една програма, която извършва нещо сравнително лесно – прочита от клавиатурата две числа и ги отпечатва в нарастващ ред. За да може да направи това програмата сравнява двете числа и ако първото е по-голямо от второто им разменя местата с помощта на специално описана функция. Програмата е написана на езика С++ и повечето елементи в нея са непознати, но по-нататък когато се запознаем по-подробно с езика, ще се върнем отново на тази програма, за да изясним по-подробно нейните елементи. #include void swap(int &x, int &y)//функция, която разменя стойностите на две цели числа {
x=y ; y=z
} void main() {
cin>>a>>b; //въвеждат се две цели числа a и b от клавиатурата if(a>b)swap(a,b); //ако a>b техните стойности се разменят cout< }
В практиката често върху една и съща програма работят екип от програмисти. Често се налага те да четат взаимно своите програми. Ето защо е добре те да бъдат написани така, че да могат лесно да се четат и разбират. Това се налага дори и когато човек работи сам и иска да прочете след известно време собствените си програми. За да могат програмите да са достъпни за разбиране, при писането им трябва да се спазват някои определени правила:
Например, следният оператор if е съставен от няколко елемента. Ще приведем двата начина за запис на оператора – Без подреждане: if(a==0) if(b==0)сout<<”всяко х е решение\n”; else cout<<”няма решение\n”;} else { x=a/b; cout<<”x=”< {
if(b==0) }
{ x=a/b;
cout<<”x=”< } При втория начин става ясно, че конструкциите { if(b==0) cout<<”всяко х е решение\n”; else cout<<”няма решение\n”; } и { x=a/b;
cout<<”x=”< са елементи на оператора if(a==0) ... else …. Също така е ясно, че операторът if(b==0)...else... е вложен в предходния оператор if. При първия запис това не е ясно от пръв поглед. Всеки програмист е в правото си да си състави собствени правила за подреждането на програмите си. Тук приведохме само някои общи основни правила. Програмите, които ще бъдат представени по-нататък в ръководството са съобразени преди всичко с тях. Предлагаме на читателя да се стреми да се придържа към това подреждане.
Зад. 1. От колко функции се състои следната програма и какви са техните имена. #include int m,n,mn[20][10000]; void read() {
cin>>m; cin>>n;
for (i=0;i for (j=0;j cin>>mn[i][j]; }
{
for (int i=0;i if return k; }
{
{
br=0; cout< }
}
read();
compare(); return 0; }
В темата “Алгоритми” споменахме, че освен елементарните действия, от които се състои един алгоритъм голямо значение за неговото правилно съставяне има и изборът на величините, които участват в него. В различните алгоритми величините представят различни характеристики Това определя и стойностите, които те могат да заемат, както и операциите, кито могат да се извършват с тях. В компютърните алгоритми определяме предварително какви стойности може да приема една величина и какви действия са допустими с нея. Това става като зададем нейния тип. а) що е тип данни? Конкретните стойности, които заемат величините при изпълнение на програмата, ще наричаме данни. Типът на данните определя какви могат да бъдат конкретните стойности на величините от съответния тип (например цели числа) и кои са характерните операции, които могат да се извършват с тях (например +, - и др.) За да бъде определен един тип трябва да са известни няколко важни елемента, които го характеризират. б)елементи на тип данни:
а) константи За да декларираме константа ние трябва да укажем нейният тип, име и стойност. За да стане ясно, че декларираме именно константа преди декларацията записваме запазената дума const. Синтаксисът за деклариране на константа е следния: const тип_на константа име_на_константа = стойност_на_константа; Пример 1: const a=12, b=-1; const float pi=3.14; Забележка 1: Указването на типа на константата е задължително Има само един случай когато може да не укажем типа на константата – когато тя е целочислена. Забележка 2: Ако искаме да декларираме няколко константи от един и същ тип, можем да използваме само едно указване на думата const и само едно указване на тип, след което да изредим със запетаи имената на константите и техните стойности, като в следната декларация. const float pi=3.14, g=9.8, e=2.67; Какво се случва при декларация на константа? Да разгледаме като пример декларацията на константата pi. Когато програмата срещне тази декларация, се предизвиква следната последователност от действия в компютъра:
б) променливи За да декларираме променлива е задължително да укажем нейният тип и име. Синтаксисът за деклариране на променлива е следния: тип_на_променлива име_на_ променлива; Пример 1: int a; float c; Забележка: Ако искаме да декларираме няколко променливи от един и същ тип, можем да използваме само едно указване на тип, след което да изредим със запетаи имената на променливите, като в следните декларации. int x,y,z; float k,l,m ; в) инициализация на променливи В много случаи се налага променливите, които декларираме да имат предварително зададена стойност. Езинът С++ позволява това да стане още със самата декларация, по същия начин както това се прави с константите. Тогава казваме, че сме инициализирали променливата. При декларация на няколко последователни променливи не е необходимо да инициализираме всичките. Ето примери за правилни декларации и инициализации на променливи: int x,y=0,z; float k=1.002, l=2.4, m ; Какво се случва при декларация на променлива? Да разгледаме като пример декларацията int x; Когато програмата срещне тази декларация, се предизвиква следната последователност от действия в компютъра:
В  зависимост от тези елементи класифицираме величините по следният начин: В настоящото ръководство ще се разгледат само част от изброените типове. Останалите са предмет на дисциплината Програмиране 2 и ще бъдат разгледани в друго ръководство.
При изучаването на нов тип данни, трябва да обърнем внимание на следните основни моменти:
Самото наименование на числовите типове показва, че стойностите, които ще приемат величините от тези типове, са числа. От опит знаем, че делим числата на две основни групи (множества): цели и реални, които дават имената на двата подтипа числови величини: целочислен тип и реален тип. Оформянето на два отделни подтипа е необходимо, тъй като операциите, допустими за двата типа не съвпадат. Друга не по-маловажна причина е мястото, което се заделя в оперативната памет за величините от двата типа и начина, по който те се представят в нея. а)целочислени типове
Каталог: tadmin -> upload -> storage storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи storage -> Лекции по Въведение в статистиката storage -> Търсене на живот във вселената увод storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език Изтегляне 1.86 Mb. Сподели с приятели:
|
а, Name
омпилатор
зпълнение