Задачата и нейните граници 2 Глава първа 4 Ученията на деветнадесетия век 4



страница1/30
Дата28.02.2017
Размер3.87 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30
ЕВОЛЮЦИЯТА НА КОНТИНЕНТАЛНАТА ТЪЛКУВАТЕЛНА ТЕОРИЯ*

от
ИВАН АПОСТОЛОВ



Съдържание





Съдържание 1

Задачата и нейните граници 2

Глава първа 4

Ученията на деветнадесетия век 4

§ 1. Доктрината на абсолютизма на революцията 4

§ 2. Code civil и неговите коментатори 7

§ 3. Историческата школа и правният позитивизъм в Германия 13

§ 4. Австрийският Общ граждански законник 22

§ 5. Правният позитивизъм в Италия 24

§ 6. Развитието в Русия 28

§ 7. Положението у нас 30

Глава втора 33

Преходът 33

§ 8. Целта в правото 33

§ 9. Обективната теория 35

§ 10. Същност на съдийската дейност 41

§ 11. Идеята за естественото право 43

Глава трета 45

Модерните учения 45

§ 12. Общ преглед 45

Но практиката ден след ден е искала своето. Неразривно свързани с нея, съдилищата не са били в състояние да й го откажат, и доктрината е почвала все по-ясно да вижда това. Търсейки новото, погледът се е обърнал към метода, за да го получи от нея. Само изразител на това общо настроение е станал Paul Deschanel, когато е писал, както помним, че въпросът за правния метод доминира днес целия социален живот. „Чрез Code civil, но отвъд него“: тази формула на Sаlеillеs, ако се разбере по-широко, отколкото нейният ав­тор е искал, би могла да ни укаже посоката, в която се е осъществила промяната във Франция. Една промяна по-лека и с по-големи последици, отколкото тази в другите страни. Еволютивното тълкуване е било нейното естествено средство. В лицето именно на Saleilles то е намерило големия си при­върженик във Франция. Но едно по-свободно тълкуване пред­полага вдълбочена критика на старите тълкувателни методи, изясняване границите на съдийската обвързаност и установя­ване на ръководни начала за „свободно търсене на правото“. Geny е посветил на тези задачи делото на своя живот. В едно ново схващане за същността и функцията на обичая Lambert е сметнал, че може да открие друг важен инстру­мент за правното развитие. А независимо от научните построе­ния, юриспруденцията бавно е вършила своята творческа ра­бота и е наложила да бъде признато едно ново – „юриспруденциално“ –право. Тези са елементите, които, струва ми се, са определили днешното състояние на френската теория за източниците и тълкуването на правото. 46

§ 13. Еволютивното тълкуване във Франция 49

§ 14. Geny и идеята за естественото право 51

§ 15. „Правото на юриспруденцията“ 54

Ако след всичко изложено поискаме да степенуваме, по практическото им значение, идеите, които са доминирали раз­витието в Франция през изтеклите десетилетия на този век, ние би трябвало, струва ми се, да отделим първото място за две от тях: за еволютивното тълкуване на текстовете и за при­знанието на „юриспруденциалното право“, в най-широкия сми­съл на тази дума. Върху еволютивното тълкуване, като форма на обективната тълкувателна теория, имах вече повод да се изкажа. Колкото се отнася до установената юриспруденция, защото главно за нея е реч, аз мисля, че преценката би се улеснила, ако се разделят три различни страни на проблема. Установената юриспруденция създава, най-напред, една задача за преподаването, върху която, както видяхме, особено е на­блягал Planiol. Както и да гледа на дадена съдебна прак­тика, университетското преподаване трябва да я изучи и да запознае с нея своите слушатели. Даже ако не е нещо повече, тази практика е поне указание за начина, по който трябва да се очаква, че съдилищата и в бъдеще ще решават съответ­ните въпроси. Така че и онзи, който би смятал, че трябва да й се противопостави, ще бъде подготвен за задачата си, само ако познава тази практика. Втората страна на въпроса е практическата в тесния смисъл на думата. Тя е от най-голямо зна­чение за обикновения гражданин във всекидневния му живот. От гледище на неговите пресмятания установената практика е елемент, с който той трябва да се съобразява, ако не желае да рискува разочарования. Защото съдилищата действително се вдъхновяват, ако не „фатално“, поне обикновено, от своите прецеденти. А както основателно е отбелязал още Bülow и неправилните решения създават право за конкретния случай, така че едно практическо калкулиране не може да си по­зволи да не държи сметка за вероятните грешки, почти тол­кова, колкото за сигурното право. Третият и най-съществен от нашето гледище въпрос е дали наистина една установена юри­спруденция може да е само система от последователни грешки, независимо от продължителността на времето, през което тя е била практикувана, и от броя на решенията, които са я санкционирали. 55

§ 16. Исторически-еволютивното направление в Италия 57

§ 17. „Общите правни принципи“ в чл. 3 59

на Италиянския граждански законник от 1865 г. 59

Изброяваното би могло да приключи, струва ми се, ако се припомни и Pacchioni. Общество и държава, право на държавата и право на обществото, leges и iura: разграничението между тях, от което беше тръгнал Brunetti, е ключът на разбиране на теорията и на Pacchioni. Само че у него това разграничение е комбинирано и с особеното му схващане на източниците на правото, с което, както видяхме, той е след­вал Lambert. Старото господстващо мнение, според Расchioni, почивало върху две доктрини: доктрината за всемогъществото на дъжавата и доктрината за разделението на властите (135). И едната, и другата били основани върху за­блуждения. Наред с държавата, и обществото творяло свое право, а юриспруденцията била неговият особен орган за това. Посредничеството на този орган било необходимо, за да могат правните убеждения на обществото да добият достатъчен външен израз, без какъвто те не могли да имат правно значе­ние. Кръщението на юриспруденцията обаче ги превръщало в юридически принципи (145), в едно особено право на юрис­пруденцията. От това „юриспруденциално право“ трябвало да се запълват неизбежните празнини на държавното право. Об­щите правни принципи на чл. 3 били не общите принципи на правото на държавата, но общите принципи на цялата позитивна система, образувана от leges и от iura: от законодател­ното право и от правото на юриспруденцията. 61

§ 18. Новият италиянски законник 63

§ 19. Първата фаза на новото развитие в немската правна литература 64

§ 20. Юриспруденцията на интересите 71

§ 21. Най-новите опити в Германия 76

§ 22. Съвременните учения в Австрия 79

§ 23. Съветското право 80


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница