Задачата и нейните граници 2 Глава първа 4 Ученията на деветнадесетия век 4

Задачата и нейните граници

Да се напише тази история би било крайно интересна и привлекателна задача. В учението за метода на правоприлагането са намерили своето по-близко или по-далечно отражение повечето идейни течения и всички големи юридически доктрини от последните сто и петдесет години. Неговата история би била до голяма степен история на правните идеи и история на еволюцията на правото в една от най-динамичните епохи на модерната цивилизация. Целта на изложението, което следва, е много по-ограничена. То ще трябва да се задоволи с опита да ориентира. И – заедно с това – да спечели предпостав­ките за едно по-пълно и по-добре изяснено поставяне на проблема за тълкуването в едно догматическо изследване на нашето право. В неговите рамки ще бъде невъзможно – не да се изчерпи, но дори само да се загатне цялото богатство на доктрините, които са се срещали в съвременната борба за правен метод и които са увличали много от най-добрите представители на европейската правна мисъл от новото време. На повече от отбелязване на централните моменти в тяхните учения не бива да се разчита на това място.

Ръководното положение в развитието на континенталното частно право през времето, което ни интересува, принадлежи на Франция и на Германия. Със старите и с новите доктрини в тези страни ще трябва особено да се занимаем. Но нашето позитивно право е повлияно по-непосредствено откъм други страни. Ние имаме да прилагаме материалноправни норми, които по съдържание до голяма степен се покриват с старото италианско гражданско право. Доколко методите на италианските юристи могат и трябва да станат и наши методи, е въпрос от капитално значение за нашето право. За да го разрешим, необходимо е да познаваме и същината и изворите на тези методи. А пътят към изворите им отново води отвъд Алпите, към другата някога голяма средноевропейска страна – към Австрийската империя и нейния граждански законник. За разширяване на кръга на наблюдението и върху австрийската доктрина говори, следователно, нещо повече от обикновената полезност на сравнителноправните изучавания. От своя страна, чл. 9 от Закона за гражданското съдопроизводство, доколкото е заимстван, отправя погледа към Русия. Така, пространствените граници на изследването естествено се раз­ширяват, за да обхванат почти всички по-значителни континентални доктрини.

Под тълкуване на закона в тесен смисъл се разбира из­ясняване смисъла на неговите текстове. Тълкуването в този смисъл определя границите на така нареченото пряко прила­гане на закона. Напротив, правоприлагането по аналогия е ре­зултат на мисловни операции от друг вид. Те не целят да установят съдържанието на законната норма, като разкрият фактическия състав, визиран от нея и правните последици, които тя повелява. Правоприлагането по аналогия е решаване на необхванатите пряко от закона случаи въз основа на цен­ностни критерии, които законът е санкционирал за други –подобни на тях. Колкото и да се различават обаче прякото прилагане на законната норма и нейното аналогично прилагане, те все пак имат нещо, което ги свързва по-тясно: че и в еди­ния, и в другия случай съдията решава въз основа на мерило, което той извлича не от другаде, а от закона. В основата на решението, намерено по аналогия, лежат пак правните мащаби на закона. Правният принцип, който това решение прилага, е зает също от закона, макар и по друг път. Затова и терминът тълкуване често се употребява в по-широк смисъл: за означа­ване на всяка дейност, насочена към намиране на правото въз основа на закона. В същия смисъл могат да се срещнат употребени както латинското interpretatio, така и немското Auslegung. Да се посочват примери е излишно. Те лесно биха могли да се наброят с десетки. Тази двойна употреба на един и същ термин е впрочем, безвредна, докато се държи сметка за различието в същността. Тя е и единственото средство за краткост на едно изложение, в което правонамирането чрез тълкуване в тесен смисъл и правонамирането по аналогия ще трябва често да бъдат предмет на общи изказвания. Като говоря за еволюцията на тълкувателната теория и аз ще упо­требявам думата тълкуване и в по-широкия смисъл.

Проблемът за юридическото тълкуване е различен от проблема за изворите на правото⁵. Тук развитието на доктри­ната ще е предмет на по-подробно разглеждане, само докол­кото засяга първия от тях. Но двата проблема са тъй тясно свързани и по същината си и в ученията на авторите, че напълно изолираното третиране само на единия или само на другия е практически непроведимо. То не може да се смята и за желателно. В ученията, с които ще има да се занимаем, заетите становища относно тълкувателния метод са неизменно обусловени от една или друга концепция за източниците на правото. Чрез нея те обикновено се свързват дори с основните проблеми за същността на правото, за идеята на правото и т.н., и то – по начин, който налага тази връзка да бъде поне отбелязана. Понякога тълкувателната теория е бивала изложена по този косвен път на влияния, които са имали ре­шаващо значение за развитието й. Това не е случайност. Наистина, действителността не винаги е отговаряла на предста­вите на някои автори, които са мислели, че тълкувателният им метод произтича с логическа необходимост направо от техните правно-философски учения. Без съмнение е вярно, обаче, че всеки тълкувателен метод предпоставя, съзнателно или несъзнателно, поне едно определено учение за източниците на правото. Това от своя страна налага да се разпрострат границите на наблюдението – този път в дълбочина. Да се спази в подобни случаи мярката на необходимото, без да се потъне в безкрая на основните проблеми, е винаги една трудна задача. Тя рядко е бивала изпълнявана съвсем успешно. Аз съм се старал да не се отклонявам поне прекалено много от желаната линия.