Задание за определяне на обхвата на екологичната оценка на

(съгласно чл.19а на Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми и чл. 86, ал.3 на Закона за опазване на околната среда)

ВЪВЕДЕНИЕ

Целите и задачите на ОУП са насочени към територията на общината като основно нейно богатство, чието устройство гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението.

ОУП е основа за цялостното устройство на територията на общината и на отделните населени места в нея с техните землища и се създава за прогнозен период от 20 години, с което надхвърля предвижданията на средносрочните стратегически документи с хоризонт 2020 г.

Въз основа на представеното в Регионална инспекция по околна среда – София планово задание за изработване на ОУП, от директора на инспекцията са дадени указания с писмо с изх. № 04 – 00 – 5377 от 16.07.2014 г., че ОУП подлежи на задължителна екологична оценка (ЕО), като ЕО се изработва като част от ОУП.

Съгласно чл. 19, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, през различните фази на подготовка на проекта на ОУП и неговата ЕО Възложителят на плана – община Копривщица ще проведе консултации с обществеността, заинтересуваните органи и трети лица, които има вероятност да бъдат засегнати от плана по схема, която е изготвена като отделен документ и се предоставя за консултации заедно със заданието за определяне на обхвата на ЕО.

Съгласно чл.19а от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, се изготвя и настоящото задание за определяне на обхвата на ЕО. Заданието за обхват се предоставя за консултации на:

• 
  Населението на община Копривщица;
  
• 
  РИОСВ – София;
  
• 
  Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Софийска област;
  
• 
  Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорки район (БДУВБР) с център Пловдив;
  
• 
  Изпълнителна агенция по горите (ИАГ);
  
• 
  Областна дирекция „Земеделие“ – Софийска oбласт;
  
• 
  Водоснабдяване и канализация (ВиК) – София;
  
• 
  Областно пътно управление (ОПУ) – София и
  
• 
  Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).
  

1.1 Име, ЕГН, местожителство, гражданство на Възложителя – физическо лице, седалище и единен идентификационен номер на юридическото лице

БУЛСТАТ: 000776331

Кмет: Генчо Герданов

1.2Пълен пощенски адрес

1.3Телефон и е-mail

Факс: 0884836906

E-mail: Info@koprivshtitsa-bg.com

ЗАДАНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБХВАТА НА ЕКОЛОГИЧНАТА ОЦЕНКА

Екологичната оценка ще бъде изработена в следния обхват и съдържание:

1.4Описание на съдържанието на основните цели на ОУП на община Копривщица и връзка с други съотносими планове и програми

1.4.1Основание за изготвяне на ОУП

Изработването на плана е основано на задание за изработване на ОУП, което е утвърдено от община Копривщица и въз основа на него е разрешено изработването на плана.

1.4.2Основни цели и задачи на ОУП

Постигането на изведената цел се осъществява координирано с реализацията на изведената в Общинския план за развитие визия:

„Община Копривщица – устойчиво развитие на местната икономика, основано на туристическите традиции, иновации в селското стопанство и привличане на нови икономически дейности, съхранена околна среда и добро управление, с добро качество на живот и привлекателна за младите хора.“

За постигане на целта на разработката, ОУПО Копривщица трябва да реши следните основни задачи:

• 
  да създаде нормативна основа на териториалния обхват за пространственото развитие на общината до 2033 г. и демографското ѝ развитие;
  
• 
  да определи преобладаващото функционално предназначение на урбанизираните и неурбанизирани територии по структурни единици и изведе пространствени и социални параметри за тяхното устройство;
  
• 
  да определи основните насоки за опазване на културното наследство и да зададе насоки за развитие на територията на общината на база на уникалната ѝ идентичност и характеристики;
  
• 
  да определи правила и норми за прилагане на ОУПО и специфични правила и нормативи за устройство на територията в охранителната зона на архитектурно-исторически резерват „Копривщица“;
  
• 
  да определи вътрешната структура на елементите на функционалните системи „обитаване”, „труд” и „отдих” и организацията, йерархичната структура и локализацията на основните елементи от обслужващата сфера;
  
• 
  да определи йерархията и локализацията на линейните и точковите елементи на комуникационно-транспортната система, параметри и трасета на главната комуникационна мрежа на територията на общината и връзките ѝ с териториите на съседните общини и възможностите за оптимизацията ѝ;
  
• 
  да създаде условия за оптимизиране на междуградския транспорт и неговото функциониране;
  
• 
  да определи развитието, параметрите и провеждането на елементите на инженерните мрежи;
  
• 
  да организира, диференцира и оразмери елементите на зелената система;
  
• 
  да създаде условия за поддържане на екологичното равновесие и опазване на природната среда и ландшафта от неблагоприятни антропогенни фактори и да определи допустимото натоварване на естествените рекреационни и други ресурси.
  

1.4.3Териториален обхват на ОУП

Община Копривщица се намира в най-източната част на Софийска област и е част от Югозападен район за планиране. Общината е разположена в централните части на Същинска Средна гора, което допринася за нейното привлекателно местоположение. Включва само едно населено място – едноименния град Копривщица.

На север и северозапад Копривщица граничи съответно с общините Антон и Пирдоп, част от Софийска област, на изток и югоизток – с общините Карлово и Хисаря, област Пловдив, а на юг и югозапад – с общините Стрелча и Панагюрище, част от област Пазарджик.

Общински център е гр. Копривщица – единственото селище в общината. Средната надморска височина за територията на общината е 1 172 m, а на самия град – 1 060 m. В землището на Копривщица се намира Средногорския първенец – връх Богдан (1604 m).

1.4.4Алтернативи за ОУП

1.4.5Връзка на ОУП с други съотносими планове, програми и стратегии

• 
  Общински план за развитие на oбщина Копривщица 2005 – 2013 г.;
  
• 
  Областната стратегия за развитие на област София;
  
• 
  Националната стратегическа рамка за период от седем години;
  
• 
  Националната програма за развитие „България 2020“;
  
• 
  Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022;
  
• 
  Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025;
  
• 
  Регионалния план за развитие на Югозападен район 2014-2020;
  
• 
  Стратегия „Европа 2020“.
  

1.5Текущо състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на ОУП

1.5.1Текущо състояние на околната среда в района на oбщина Копривщица

1.5.2Климатична характеристика

Годишните валежи на територията на общината се изменят в диапазона 600 – 800 mm. Годишното разпределение на валежите се характеризира с проявата на типичен умерено-континентален режим – основен максимум през май-юни и минимум през февруари.

Основните речни системи, които протичат през територията на община Копривщица, са р. Тополница (горно течение), ляв приток на р. Марица и р. Стрелчанска Луда Яна (горно течение), ляв приток на р. Луда Яна (ляв приток на Марица).

1.5.3Състояние на атмосферния въздух

Потенциални източници на емисии на територията на общината са:

• 
  емисии от транспорта;
  
• 
  емисии от битови горивни процеси;
  
• 
  емисии от фирмени промишлени инсталации.
  

1.5.4Състояние на водите

• 
  Повърхностни води
  

На територията на общината, съгласно заповед РД – 192/11.05.1998 г. на Министъра на околната следа и водите, е определен един пункт за контрол на качеството на повърхностните води, като част от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС) – Пункт 325 /р. Тополница под гр. Копривщица/. Той се явява един от пунктовете, които са фонови за страната и в които пробонабирането се осъществява сезонно – четири пъти годишно.

Основни източници на замърсяване на водите на територията на общината са:

• 
  Заустване на непречистени битово-фекални и производствени отпадъчни води;
  
• 
  Дифузно замърсяване от гр. Копривщица, който е с частично изградена канализация;
  
• 
  Дифузно замърсяване от селското стопанство.
  

В участъка „Река Тополница от извори до яз. Душанци“ е установено „лошо“ екологично състояние, което се дължи на заустване на битови отпадъчни води на гр. Копривщица. В Плана за управление на речните басейни 2010-2015 г. (в процес на утвърждаване) за това водно тяло е предвидена мярка за доизграждане на канализационна мрежа и доизграждане на ГПСОВ на гр. Копривщица.

• 
  Подземни води
  

• 
  Минерални води
  

1.5.5Състояние на геоложката основа

На територията на община Копривщица не се добиват полезни изкопаеми – разкриващите се сред гранитите пегматитови и аплитови жили нямат промишлена стойност.

1.5.6Състояние на почвите и земеползването

На територията на общината няма изградени постоянни пунктове за наблюдение на замърсяването на почвите с тежки метали като част от Национална система за екологичен мониторинг (НАСЕМ). Предвид специализацията на земеделието в общината и факта, че през последните години развитието му не е така интензивно, както и незначителната площ на напояваните площи с водоизточник р. Тополница, може да се каже, че липсва замърсяване на почвите в резултат на селскостопанската дейност в общината.

В общината няма данни за замърсяване на почвите с тежки метали, въпреки че райони със силно изявено такова се намират на по-малко от 15 km от нея. Според годишните доклади на РИОСВ – София не е регистрирано вкисляване на почвите през последните пет години. Ерозията на почвата е слаба до умерена според Областна стратегия за развитие на Софийска област 2014 – 2020 г. Планинският и хълмист релеф на общината и разпространението на засегнати от изветрянето скали, съчетани с липсата на растителна покривка, допринасят за развитието на активна ровинна ерозия. Най-податливи на ерозия са териториите по долината на р. Тополница.

По отношение на земеползването територията на община Копривщица възлиза на 13 887,37 ha, което представлява по-малко от 2% от територията на Софийска област. По-голяма част от територията на общината е заета от гори – 58,6%, следвани от земеделска земя – 39,8%. Незначителен дял заемат урбанизираните територии (1,1%), териториите, заети от водни обекти (0,2%), и териториите на транспорта (0,3%).

В община Копривщица няма тенденции за промяна на земеползването в посока към урбанизация.

1.5.7Състояние на биологичното разнообразие

• 
  Защитена зона „Средна гора” с код BG0002054 за опазване на дивите птици;
  
• 
  Защитена зона „Средна гора” с код BG0001389 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  Поддържан резерват „Богдан“;
  
• 
  Защитена местност „Невида“;
  
• 
  Защитена местност „Барикадите“;
  
• 
  Природна забележителност „Донкина гора“;
  
• 
  Природна забележителност „Калето – Смиловене“.
  

Резерват „Богдан” е създаден през 1972 г., като обхваща 170-180-годишна букова гора. През 2007 г. буферната му зона е прекатегоризирана в Защитена местност „Невида“.

Защитената местност „Барикадите” е със запазен характерен природен ландшафт, разнообразен релеф и вековна букова гора на възраст 150 години.

„Донкина гора” е обявена за природна забележителност през 1979 г. Районът е местообитание на редкия и застрашен за Европа вид царски орел (Aquila heliaca), представен от една гнездяща двойка.

В защитена местност „Калето – Смиловене” сред издънкова дъбова гора се намират останките на старата крепост „Кале” от тракийско и римско време (ІІІ – І в. пр. н. е.).

1.5.8Състояние на ландшафта

Тази част ще бъде разработена подробно в ЕО.

1.5.9Състояние на материалните активи

1.5.10Културно-историческо наследство, включително архитектурно и археологическо наследство

Град Копривщица е обявен за архитектурно-исторически резерват с Постановление на Министерски съвет № 28 от 26.06.1971 г., ДВ бр.58/1971 г.

Границата на охранителната зона на архитектурно-исторически резерват „Копривщица“ е декларирана с писмо на НИНКН с № 2897/08.08.2008 г. и приета с протокол на Междуведомствена комисия, назначена със Заповед № РД 09-556/07.08.2008 г. на Министъра на културата.

Националните културни ценности (НКЦ) са 410.

Архитектурно-строителните обекти са 397 на брой. Архитектурно-строителни и художествени са 4 броя, а историческите са 2.

НКЦ с „национално значение“ са 21 броя. Най-голям брой са НКЦ „за сведение“ – 234, а без установена категория са 29 броя.

В ЕО ще бъде представена подробна информация за обектите на културно-историческото, вкл. археологическото, наследство.

1.5.11Характеристика на вредните физични фактори

В ЕО ще бъде направена подробна характеристика на акустичното състояние на общината и на източниците на вредни физични фактори като цяло.

1.5.12Състояние и управление на отпадъците

Община Копривщица има изградена площадка за битови отпадъци, която е въведена в експлоатация през 1990 г. По проект депото за битови отпадъци ще се ползва до края на 2015 г. Площадката за депониране на битови отпадъци се намира в местността „Орлов камък”, която е разположена на разстояние 3 км южно от града по пътя за град Стрелча и заема необработваема земя с площ от 33 дка.

Община Копривщица има организирано сметосъбиране и сметоизвозване, което се извършва от фирма концесионер. Фирмата концесионер освен тези дейности извършва и почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковете, експлоатация и мониторинг на депото за битови и строителни отпадъци.

На общинското депо на община Копривщица няма депонирани производствени отпадъци. Единствените данни за депонирани строителни отпадъци са в размер на 20 m³ през 2002 г. Оценката на количеството битови отпадъци в общината е относителна, тъй като за депото за битови отпадъци липсва контролна везна за претегляне на приеманите отпадъци. Количеството на събраните отпадъци се отчита по броя на отчетените курсове в зависимост от вместимостта (обема) на транспортните съдове. Данни за количеството на генерираните битови отпадъци за последните 5-7 години не са налични.

Община Копривщица има сключен договор с фирма „Булекопак“ АД за организиране и изпълнение на изискванията за разделно събиране и третиране на отпадъците от опаковки, както и за последващото екологосъобразно оползотворяване на разделно събраните отпадъци от опаковки.

1.5.13Здравно състояние на населението на община Копривщица

На територията на община Копривщица няма регистрирани здравни заведения. По данни на НСИ в общината осъществяват дейност двама общопрактикуващи лекари, един стоматолог и 1 медицински специалист по здравни грижи към 2012 г., броят на лекарите до 2010 г. е двама. Малкият брой жители не предполага по-голям брой медицински персонал, който да обслужва населението в общината. Населението, обслужвано от един лекар, е 1 156 човека за 2012 г. Болничното лечение на населението на община Копривщица се осъществява в Многопрофилна болница за активно лечение – Пирдоп ЕООД. Използването на здравна помощ в гр. Пирдоп, както на доболнична, така и на болнична помощ, е достъпно от гледна точка на разстоянието от 27 km между двете населени места.

1.5.14Евентуално развитие на околната среда без прилагането на ОУП

1.6Характеристика на околната среда за територии, които вероятно ще бъдат значително засегнати с реализацията на ОУП

1.7Съществуващи екологични проблеми, установени на различно ниво, имащи отношение към ОУП

1.8Цели на опазване на околната среда на национално и международно равнище, имащи отношение към ОУП, и начин, по който тези цели и всички екологични съображения са взети под внимание при изготвянето на ОУП

1.9Вероятни значителни въздействия върху околната среда и човешкото здраве

• 
  ще се анализират вероятните значителни въздействия върху околната среда, в т.ч. вторични, кумулативни, едновременни, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, постоянни и временни, положителни и отрицателни последици от осъществяване на предвижданията на ОУП;
  
• 
  ще се направят подробен анализ и оценка на потенциалния ефект и риск за здравето на хората от осъществяване на предвижданията на ОУП.
  

1.10Мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно отстраняване на неблагоприятните последствия от осъществяването на ОУП върху околната среда и човешкото здраве

- мерки за отразяване в окончателния вариант на плана;

- мерки за изпълнение при прилагане на плана.

При предлагането на мерките ще бъдат съобразени и получените резултати от провежданите консултации и общественото обсъждане по време на изготвяне на ОУП и на ЕО.

1.11Мотиви за избор на разгледаните алтернативи

1.12Методи за извършване на екологичната оценка, използвана нормативна база и документи и трудности при събиране на необходимата за това информация

Основни методически документи, които ще бъдат ползвани, са указания и методики на Европейската комисия за стратегическа екологична оценка, публикувани на интернет страниците на Комисията и Министерството на околната среда и водите:

• 
  Ръководство за екологична оценка на планове и програми в България, 2002 г.;
  
• 
  Ръководство на Европейската комисия за прилагането на Директива 2001/42/ЕС относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда;
  
• 
  Ресурсно ръководство за подпомагане прилагането на Протокола за стратегическа екологична оценка, 2011 – ИКЕ-ООН;
  
• 
  Практическо ръководство за обучение по Директивите за СЕО и ОВОС. Основни елементи, 2013 – JASPERS.
  

• 
  Закон за устройство на територията и подзаконова нормативна база към него;
  
• 
  Закон за опазване на околната среда;
  
• 
  Закон за чистотата на атмосферния въздух;
  
• 
  Закон за ограничаване изменението на климата;
  
• 
  Закон за горите;
  
• 
  Закон за здравословни и безопасни условия на труд;
  
• 
  Закон за водите;
  
• 
  Закон за защита на растенията;
  
• 
  Закон за биологичното разнообразие;
  
• 
  Закон за здравето;
  
• 
  Закон за почвите;
  
• 
  Закон за защита от шума в околната среда;
  
• 
  Закон за защитените територии;
  
• 
  Закон за управление на отпадъците
  
• 
  Закон за опазване на земеделските земи и Правилник за прилагането му;
  
• 
  Закон за културното наследство;
  
• 
  Закон за защита при бедствия;
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми;
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони;
  
• 
  Наредба № 3 за норми относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата;
  
• 
  Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите на шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите на шум и на вредни ефекти от шума върху здравето на населението;
  
• 
  Наредба № 1 от 7 юли 2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води;
  
• 
  Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони;
  
• 
  Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води;
  
• 
  Наредба № 5 от 8 ноември 2000 г. за реда и начина за създаване на мрежите и за дейността на националната система за мониторинг на водите;
  
• 
  Наредба № 6 от 9 ноември 2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти;
  
• 
  Наредба № 7 за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води;
  
• 
  Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт;
  
• 
  Наредба № 3 за норми относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата, изд. от председателя на Комитета за опазване на природната среда;
  
• 
  Директива № 2001/42/ЕС относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда;
  
• 
  Конвенция за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст и Протокол за стратегическа екологична оценка към нея, ИКЕ-ООН;
  
• 
  Други.
  

1.13Мерки във връзка с наблюдението по време на прилагането на ОУП

1.14Заключение на екологичната оценка

1.15Справка за резултатите от проведените консултации в процеса на изготвяне на ОУП и извършване на Екологична оценка

1.16Нетехническо резюме на екологичната оценка

1.17Приложения към екологичната оценка

1.18ПРИЛОЖЕНИЯ

1. 
   Писмо на РИОСВ – София с изх. № 04 – 00 – 5377 от 16.07.2014 г.;
   
2. 
   Схема за провеждане на консултации с обществеността, заинтересувани органи и трети лица при извършването на екологичната оценка на ОУП на община Копривщица;
   
3. 
   Задание и опорен план за изработване на Oбщ устройствен план на община Копривщица;
   
4. 
   Предварителен проект (Обяснителна записка) на ОУП;
   
5. 
   Карта с представени основните предвиждания на ОУП.