Заедно против агресията



Дата10.01.2017
Размер86.43 Kb.
Заедно против агресията

Насилието като феномен не е нещо непознато на обществото. На практика всички знаят, че съществува, но има неясноти, заблуди и разнопосочни мнения, които, за съжаление, не помагат по никакъв начин за разрешаването на проблема. Ние не си даваме сметка колко близо до нас има жертви на унизителен психологически, емоционален и физически тормоз.

Когато чуем насилие веднага правим връзка с определени думи от типа на безпомощност, побой, тормоз, жестокост, болка, страх, безсилие, самота, агресия, сълзи. Асоциативният облак, създаден с помощта на ученици от 8 клас преди няколко години, показва, че децата свързват насилието и с коварност, ужас, сълзи, отричане, неспокойствие, депресия. Насилието е форма на злонамерено, агресивно поведение, съзнателно и нарочно прилагано през продължителен период от време(който може да варира), целящо да унижи или урони достойнството и самочувствието на по-слабия. Всъщност е всяко действие насочено срещу друг човек и неговата собствена личност, предизвикващо психическо, физическо или емоционално страдание може да бъде категоризирано като насилие.

В основата на този феномен е комплекса за малоценност, развит у насилника. За да докаже на себе си, че все още е силен той използва психическия и физическия тормоз. Характерното поведение на насилника е агресивно, обидно, дръзко; демонстрира склонност към нарушаване на правилата, неумение да губи; изпитва неприязън към околните и показва пълна липса на съчувствие към жертвата. Освен това той изпитва необходимост да се изтъкне, да се чувства силен и обикновено е много харесван или средно харесван в средата, в която се движи. Забележете обаче – насилника може и да е абсолютно неразпознаваем от околните – да се държи добре, прилично и да не предизвиква внимание върху личността си с агресивни прояви. Това на практика го прави труден за обвинение или дори подозиране, заради създадената от него представа за характера му. Не случайно една от думите, асоциирана с насилие от осмокласниците е коварност.

Завистта и озлоблението са притеснителни предпоставки, защото те пораждат чувството за малоценност и незначителност. Например в семейство, в което жената печели повече от мъжа, неговото мъжко достойнство е засегнато и той става агресивен и враждебен. Често тази реакция преминава към физическото и психическо насилие. Употребата на алкохол също е отключващ фактор. Има хора, които са с генетични заболявания и то е нелечими – да бият другите около тях, да ги нападат и т.н. Но техният процент е много малък.

Насилието в семейството, често е комбинация от психологическо насилие, физически тормоз и сексуално малтретиране. 35.8% от жертвите го потвърждават. Проблемът е, че дори когато един насилник е заловен, неговата жертва става потенциален нападател. Значението на моделът в семейството е огромен. Доказано е, че момичета отраснали в подобна обстановка се женят рано, обикновено за властен тип мъже – потенциални насилник. Знае се, че навсякъде по света има насилие, но е установено, че Балканите са място, където насилието е част от растежа на децата като възпитателна мярка. Тук е момента да отбележим, че има разлика между това едно дете да бъде наказано с пошляпване по дупето като наказателен метод и това да бъде системно малтретирано.

Има много заблуди по отношение на съществуващите форми на тормоз. Грешно е да се смята, че насилието е само физическо. Грешно е да се смята, че насилието се обуславя с определена категория, класа, етнос или клетка от социума. В този ред на мисли, притесняваща ни днес тема е не само насилието в обществото и семейството, но и нарастващите статистически показатели по отношение на насилието в училище. Те показват, че средно на клас има от 4 до 5 жертви и до 4 насилника. При един клас от средно 25 деца, това прави около 30-40% от общия им брой, включени в порочния кръг. Казвам порочен, защото 15 % от участниците в него са и насилници, и жертви. 32 % от анкетираните деца казват, че са виждали различни прояви на тормоз всекидневно, а 85 % от учениците споделят, че поне веднъж са ставали свидетели на насилие в рамките на училището.

Портретът на насилника-дете доста прилича на този на насилника-възрастен. И е нормално – детето вижда насилието като модел на поведение и начин за разрешаване на проблеми и вкъщи. Кои са обаче другите фактори, които могат да породят такава крайна степен на агресия у едно дете или подрастващ?

Започнахме със семейството – нека го дообсъдим. Липсата на топлота в ранното детство стимулира саможивостта у човека – той може да бъде много общителен и същевременно да се чувства самотен вътрешно. Такова противоречиво състояние у едно дете може да доведе не само до объркване и агресивно поведение, но дори и до психологически нестабилни състояния, депресия и др.

Недостатъчното внимание от страна на родителите и слабо оказвания контрол възпитават в чувство за безнаказаност (което дори и да не се прояви в детството, вече в зряла възраст, неминуемо е проблем). Физическото наказание както и личния пример на хора, одобряващи насилието, са най-силно влияещия фактор, защото той със сигурност отключва агресията и жестокостта като форма на поведение спрямо по-слабия.

От друга страна не можем да не споменем влиянието на електронните медии – насилието във филми, интернет, игри и т.н. Те също обаче са разнопосочни – от една страна могат и да събудят желание за демонстриране на силата на определения игров или филмов герой. Могат обаче и да не го направят, а просто да пристрастят детето към определено емоционално състояние, до което заниманието го довежда.

Важен фактор, който не трябва да се подценява е обстановката и връстниците. Оставяме на страна поговорката „С каквито се събира човек, такъв става.” Детето възприема модела на поведение не само на родителите си, но и на силните лица и приятели в компанията, в която се движи. Ако тя насърчава насилието, то е логично задръжките по отношение на тормоза да намаляват с времето. Освен това детето ще разчита на закрилата и думата на своите приятели, че ще го защитят и извинят пред определения наказателен орган (родител, учител, друг възрастен и т.н.). В заключение, средата на детето също трябва да се има предвид, когато се търсят рискови фактори, развиващи агресивното му поведение. А! Изглежда поговорката важи и тук.

Ниските стандартни за поведение между учениците, както и недостатъчния надзор и ненавременната намеса също се считат за част от причините, пораждащи насилие. Вътре класовите отношения – да, може да се каже. Все пак става въпрос за среща на различни характери и сблъсъкът е неминуем. Когато и стандарта на поведение е занижен е нормално битов спор да прерасне в бой и друга форма на насилие. Но при все че до този момент разгледахме толкова начини, по който децата могат да се повлияят, ненавременната намеса или недостатъчния надзор според мен не оказват чак толкова ключово внимание. В крайна сметка нито учителите, нито директорът са пъдари, за да строяват децата и да ги възпитават на това, което е пропуснато вкъщи. Не случайно изразът „първите седем години” е толкова красноречив. В този ред на мисли, можем да търсим най-малката причина в учителите. Но може би в тях и по-скоро чрез тях трябва да започнем да търсим решение на проблема.

Статистиката отчита понижаване на доверието към учителите, и за съжаление, намаляване на споделянето със семейството. Жертвите на насилие търсят подкрепя основно в приятелите си, но като цяло се забелязва че децата все по-малко разказват за проблемите си. Трябва да търсим решението на проблема с конкретни насоки и в няколко области.

На първо място, каквото и да си говорим, опираме до проблема с ценностната система. Тъй като ние не можем да влезем в семейството и не можем да обясним на родителите, че самите те правят грешки, които се възпитават у децата им, решението, което трябва да потърсим е в училищното настоятелство. Тази структура се състои от родители, представители на всеки един клас, както и от други приятели на училището. Може да се организират срещи между родителите на класа, за да се привлече вниманието им и да се създаде взаимно доверие, основаващо се на общото желание за добро. Неформални срещи могат да бъдат организирани по всяко време и на всяко място – за по кафе, разходка и т.н. Вярно, ще кажем, в съвременното забързано ежедневие нямаме време, нито излишни финанси, които да отделим. Но тук става въпрос за деца, а не просто празни приказки. Ако представителя на всеки отделен клас в УН съумее да спечели доверието на останалите родители, то при проблем много по-лесно ще се комуникира с тях. Обикновено при спорове в училище се обособяват две страни – родители срещу учители или ръководство. Тук родителят-представител на УН ще бъде фактора, който ще балансира и ще може да спомогне за провеждането на ползотворен разговор.

Разбира се, на родителите може да се говори и по време на родителските срещи. Но по план те са веднъж на срок, освен това не всички родители идват, защото често не са информирани от децата си. Тук трябва да потърсим ролята на класния ръководител – той също трябва да поддържа близки контакти с родителите – а това вече става все по-лесно. Не само чрез телефон, но и алтернативните методи за комуникация – скайп, фейсбук и т.н. могат да се използват активно, с цел по-лесен и бърз диалог. Все пак живеем в модерни времена и не е необходимо да използваме средствата за масова комуникация само за забавление, когато можем да ги употребим в наша полза и в полза на разрешаване на различни обществени проблеми.

Да погледнем какво може да се извърши в часовете на класа. Това е един час, който учениците намират за безкрайно скучен и дори безмислен. В такъв случай използването на тези часове, за разискване на темата с насилието ще е по-скоро неподходящо, тъй като едва ли ще предизвика сериозен интерес и съпричастност към проблема. Как може учениците да допринесат за разрешаването му и така да ги включим в обществено-ангажиращи теми? Тук отново идва ред на алтернативните и интерактивни методи за комуникация. Преди провеждането на такива часове, може да се изнася мултимедиен проектор на видно място в училището и в продължение на една седмица преди провеждането им да се излъчват реклами и кратки филмчета по темата. Това между другото може да се прави и за други цели. Могат да се изготвят оригинални презентации като домашна работа на учениците от определени класове и те да бъдат показани. Тъй като презентациите ще бъдат оценени, тези, които ги подготвят, ще имат интерес да ги направят интересни и приковаващи вниманието. Това също е начин за концентриране върху проблема. Идеята на цялото занимание е всеки да има своя обществена позиция по проблема, защото така ще унищожим т. нар. пасивен наблюдател на насилието.

Със същата насока можем да организираме турнири от типа на играта Conquiztador, която се радва на голямо внимание от страна и на млади и на по-възрастни хора. Играта може да се направи последните дни преди коледната. След предварително проведен информативен час може да се организира състезание между класовете. Първо – вътрешен кръг за излъчване на отбор победител, след това между класовете за излъчване на победител на випуска и накрая да се излъчи първенец на отделните възрастови групи. Целия турнир може да се проведе за три дни в определени часове, а последната „битка” да се организира с помощта на мултимедия и визуализиране на победата – отново нещо, което може да бъде подготвено от учениците.

Споменахме вече, че един от факторите, отключващи агресията са игрите. Възможно ли е да се потърси начин за създаване на проект, в който да участват ученици от технологичен профил или от гимназии, усилено изучаващи информатика? Тяхната задача ще бъде да дадат идеи за създаване на игра, достатъчно интересна и интерактивна, в която играещият трябва да е на страната на закона и да наказва насилници и престъпници. Могат да се потърсят млади програмисти, бивши възпитаници както на нашата, така и на други гимназии, млади таланти от РУ, които да вземат участие в създаването на играта. Учениците от хуманитарните паралелки могат да се включат чрез провеждане на конференция по темата (с помощта на неправителствени организации като фондация „Център Надя”), представяйки играта; също така с написване на статии не само за местни, но и за национални печатни и електронни издания. По този начин се постигат няколко неща – създаване на работни (макар и временни) места за младите специалисти в града, усвояване на фондове чрез проект (например от ЕС), включване на изявени ученици, чрез техните идеи и не на последно място – допринасяне за разрешаване на проблема. Тази идея ще допринесе не само за популяризиране на феномена насилие (и в частност насилието в училище), но също ще представи гимназията ни като обществено-ангажирана институция, търсеща решение на проблемите от деня.

Това е проблем, който трябва да се залага целогодишно в програмата на училището. И то всяка година. Защото поколенията се сменят, сменят се нуждите им и нашето училище, като второто най-старо в страната, трябва да остане в крак с времето и да отговаря и намира решение на проблемите на обществото. Разбира се, трябва да си поставяме напълно реалистични цели – ние не можем да унищожим насилието в училище. Но можем да зададем такава обществена ангажираност сред децата, че самите те да го осъждат и да не го търпят помежду си. Ако в комбинация с това се засили доверието учител-ученик, ръководство-ученик, училищен психолог-ученик, то тогава надзора и превенцията на насилието става вече напълно реалистична. По този начин увеличаваме и доверието на родителите към училището като институция, която може да помогне. Русенци не веднъж са се доказали като хора, отстояващи правата си – не е случаен фактът, че първото дело за домашно насилие е заведено именно в нашия град. Ние имаме силата и възможността да променяме настоящето – аз за съучениците си, вие - за децата си. Защото ние сме бъдещето и трябва да го очертаем възможно най-обнадеждаващо.



Използвани материали:

  • Рекламни брошури и информационни листовки от фондация „Център Надя”

  • Информационни материали от UNICEF по темата



Христина Ивайлова Сярова, ХІІ А клас, хуманитарен профил


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница