ГЛАВА ПЪРВА.
КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА ПОДХОДИТЕ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА АВТОМАТИЧНИ СИСТЕМИ
В своето историческо развитие изграждането на автоматичните системи преминава през няколко твърде характерни периода, които накратко ще бъдат характеризирани с най - типичните им черти и особености. Те бяха обективни предпоставки за създаване на единна научна база за изследване.
1. Кибернетичен подход. Понятие за система. Ролята на техническата кибернетика.
Растящата необходимост от разработването на методи за използване на техническите средства за увеличаване на човешките възможности в сферата на преработка на информацията, в създаването на ефективни, надеждни, бързодействащи устройства за нейното събиране, съхраняване, преработка и използване наложи, в началото на втората половина на ХХ век, появата на принципно нови идеи, методи и технически системи, съществено разширяващи човешките възможности. Този период беше исторически подготвен от редица изследвания по различни видове регулатори, концентрираха се идеите, лежащи в основата на голяма част от съвременните системи за регулиране и управление. Развитието на теорията на автоматичното регулиране, физиологията, техниката на предаване и преработка на информация , математическата логика, теорията на алгоритмите, теоретичната и приложна математика, физиката, химията, биологията, радиоелектрониката и др. бяха обективни предпоставки за създаване на единна научна база за изследване на процесите на управление в техническите, биологичните, икономическите и социални системи, получила названието кибернетика. Формирането на това направление се свързва с появяването на книгата на Норберт Винер
“Кибернетика или управление и свръзка в животното и машината” през 1948г. Специфичното в кибернетичния подход са следните аспекти:
а) Най - общ и абстрактно - функционален подход към проблемите на управлението, при което акцентът се поставя върху всеобщността на формата на процесите;
б) Разпространение на понятието “управление” от областта на простите механизми, системи и динамични закони в областта на сложните системи, характеризиращи се най - вече със своя вероятностен начин на поведение;
в) Използване на информацията - сигналното въздействие - за целите на управлението в една система. При това функционалната природа на кибернетиката намира своето отражение във формалната, а не в съдържателната страна на характера на съвременната теория на информацията.
г) При кибернетичното управление се търси единство между управлението и оптимизацията. Процесите на управление са качествено свързани с оптимизацията и ако управлението е целесъобразно, то именно оптимизацията дава количествена характеристика на тази връзка. При това се отчита въздействието и влиянието на много фактори.
Сподели с приятели: |
