Централен метод на системния анализ е дървото на целите

Проблемите на изучаване, проектиране и изследване на системите, практически във всички области на съвременната наука, техника и производство, изискват решаване на все нови и нови задачи. Това налага и търсене на нови подходи при управлението. Един от съвременните подходи е синергетиката. Буквалният превод на тази гръцка дума означава “съвместно действие”. Става въпрос за изследване и изучаване на явления, възникващи от съвместното действие на няколко различни фактора, при което всеки фактор взет поотделно, не води до получаване на същото явление (процес, ефект). Крайъгълен камък в постановките на синергетиката. е необходимостта от задълбочено изясняване на механизмите на реални процеси, настъпващи в хода на само организация на дадена система. При това следва да се отчита усложняването на нейната структура и начинът на изменение на параметрите й. Базата за обобщение първоначално е изучаването на редица нови явления във физиката, химията и биологията. В последните години, обаче, въпросите на пазарната икономика се оказват поле за интензивни изследвания с помощта на синергетиката. Правят впечатление конкретни практически резултати, свързани с уточняване и прогнозиране на пазарни стратегии, мениджмънт и предприемачество. Стремежът е да се обвържат и да се разглеждат комплексно начините на производство, интерпретирани като технологии и организация с изискванията на потребителите, качеството на продукцията, времето за нейното създаване и реализацията й.

Въпросите за оптимална само организация, в определени аспекти на това понятие, особено остро се поставят при решаване на глобални проблеми - енергетични, екологични, икономически и др., които изискват огромни ресурси. В тези случаи е много трудно да се предпише някакво поведение на системата. Много по - разумно е управлението в такива системи е да се базира на познаването на “вътрешните свойства” на системата и на законите за нейното развитие. Много актуални се оказват изследванията , които се извършват по създаването на т.н. “фабрики на бъдещето”, чиято цел е създаване на децентрализирани структури в рамките на дадено предприятие. Тези структури следва да имат силна мобилност на връзките помежду си и да използват възможностите на съвременните информационни системи в съчетание с “високите” технологии.