4. Интелигентно управление.
През седемдесетте години на нашия век беше поставено началото на научна база, която започна обединяването на някои изследователски направления, първоначално в редица частни науки, а след това използвайки и постиженията на кибернетиката и системния анализ за повишаване на ефективността на моделирането, управлението и оптимизацията. Известно е, че с развитието на изчислителната техника много интензивно се разви теорията и практиката на изкуствения интелект (ИИ). Последният дава възможност да се решават задачи, за които доскоро или не съществуваха методики, или пък те бяха трудни за реализация. Развитието на изследванията и конкретното им приложение на практика оформиха три класа системи, попадащи под определението
“интелигентни системи”. Това са експертните системи, системите с размита (fuzzy) логика и изкуствените невронни мрежи.
а) Експертните системи намериха своето интензивно развитие благодарение на възможността да се представят по програмен начин знанията на специалистите в определена област, които впоследствие да бъдат значително по - пълно и обективно използвани при решаването на частни и по - общи задачи. Това наистина беше тласък при намиране на подходящи и целесъобразни решения на голям брой практически задачи. В класически план тези системи намериха приложение в медицината (при диагностициране на заболявания и като “съветник” при избора на начина на лечение). Като правило области на приложението им се оказаха статичните задачи, т.е. работата в реално време, въпреки редица изключения в някои технически задачи не е характерна за експертните системи. В съвременната литература , управлението основано на експертни системи се нарича още управление, основано на знания ( knowledge control) или управление, основано на правила ( rule - based control), като се изхожда от реалното съответствие между формата, представянето и програмните средства за обработка на знанията. Основните приложения, доказали своята целесъобразност и ефективност, са :
използване на системата като съветник на оператора на технологичния или производствен процес;
за целите на диагностиката на техническите съоръжения;
при подпомагане на вземането на решения на по - високи нива на управление на производството;
при проектиране на различни видове регулатори.
б) Системите с размита ( fuzzy) логика понастоящем са едни от най - широко използваните за целите на управлението . След един период, продължил около двадесет години, през който се утвърждаваха идеите, теоретичния фундамент и възможностите за практическа реализация, днес размитите системи, респ. размитото управление се оказаха в центъра на вниманието на всички световно известни фирми в областта на автоматизацията и управлението.
Сподели с приятели: |