Закон на Хекел е възможно само едно заключение той трябва да се забрави. Така ще спрем да си служим с неверни и безсмислени аргументи



страница1/7
Дата24.07.2016
Размер1.24 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7



Мнения на известни еволюционисти

за еволюционната теория:


Чарлз Дарвин: „Защо всеки геологичен слой не е пълен с междинни

биологични видове? Може би това ще е най-силното възражение

срещу моята еволюционна, теория!“
Джордж Симпсън: „Отсъствието на преходни биологични форми

не се ограничава само при бозайниците, а е универсален феномен,

отбелязан от палеонтолозите.“
Александър Опарин: „С опитите си Пастьор разреши въпроса за

самозараждането на живота в отрицателен смисъл..

Той доказа, че живот произлиза само от живот.“
Ърнест Кахан: „Абсурдно и безумно е да се вярва, че една жива клетка

възниква от само себе си, но въпреки това аз го вярвам,

понеже не мога да си представя нищо друго.“
Жак Монод: „Най-големият проблем у еволюционната теория е

произходът на генетичния код и механизмите на неговото пренасяне.“
Ханс Кун: „Една така сложна система, какъвто е генетичният апарат,

никога не може да бъде плод на случайност...

Ние не знаем как са възникнали първите биологични системи.“
.Манфред Айген: „Как могат неорганичните молекули

да приемат биологична информация и да формират първичната клетка?

Това само по себе си е неразрешим проблем.“
Давид Петерс: „Относно биогенетичния закон на Хекел е възможно

само едно заключение – той трябва да се забрави.

Така ще спрем да си служим с неверни и безсмислени аргументи.“
Сър Артьр Кейт: „Еволюцията е недоказана и недоказуема.

Ние обаче вярваме в нея, защото тя е единствената алтернатива

на учението за Сътворението, което ние не искаме да приемем.“
Джон Уотсън: „Еволюционната теория е универсално възприета

не защото е доказана, а защото единствената й алтернатива –

Сътворението, е очевидно невероятна.“
Ханс Мор: „Цялата история на човечеството е белязана от убийства,

изтезания и геноцид. Как сме стигнали до тези ужасни гени?

Ясно е, че по нас са полепнали яйчните черупки на еволюцията.“
Томас Хъксли: „Аз трябва да призная, че не можах да намеря нещо

по-добро от Библията, когато търсех фундамент,

на който да се изградят моралните взаимоотношения.“

ЕВОЛЮЦИЯ

ИЛИ

СЪТВОРЕНИЕ

----------------

Какво казва науката


София

2006
АВТОРИТЕ:


Проф. д-р Д. Свиленов (1941). доктор на биологическите науки. Работи в Българска академия на науките от 1969 г. Автор на множество публикации и книги в областта на медико-биологическите изследвания.

Инж. П. Шудер (1935), дългогодишен ръководител на Reinhard (Швейцария).

Книгата излиза на немски език през 2004 г.

Понастоящем се подготвя за печат

на английски, испански, руски, холандски, румънски

и второ издание на немски.
Разпространява се безплатно
© Издателство „Слънце“ 2006

© Проф. д-р Д. Свиленов

© Инж. П. Щуцер

© Камен Сотиров, художник на корицата

18ВН 954-742-080-1

УВОД


При изложението на настоящата тема ние се основаваме на съвременните научни постижения, на собствения ни опит и особено на дългогодишните изследвания на световноизвестните специалисти в тази област. Тук ще споменем имената на професорите В. Гит, Р. Юнкер, 3. Шерер, Х. Рорбах, Х. Морис, Б. Хобринг и много други (виж списъка на използваната литература). На тях дължим нашето уважение и дълбока благодарност.

Най-напред ще отговорим на въпроса защо се занимаваме с тази тема? Ето някои от нашите основания:

1. Днес еволюционната теория е широко разпространен начин на мислене. В много държави на света тя оказва голямо влияние в редица области на живота. В повечето училища и университети еволюционната теория се представя и преподава като наука, като по този начин формира мирогледа на цели поколения.

В противоположност на нея библейското учение за сътворението се представя като легенда или средновековен ненаучен начин на мислене, който се приема и поддържа само от религиозни и необразовани хора.

Задължени сме да си отговорим на въпроса правилен ли е такъв начин на мислене и можем ли безусловно да го приемем?

2. Както еволюционната теория, така и библейското учение за сътворението представляват два различни начина на мислене, два различни мирогледа. Практически те се приемат единствено на вяра.Тук става дума за два различни и напълно противоположни видове вяра. Кой от тях е правилен, могат да отговорят единствено науката и личната опитност на човека. Ето защо ние ще ги разглеждаме в светлината на науката, за да установим къде е истината.

В края на краищата става дума и за най-важния въпрос в живота на човека: въпроса за съществуването на Бога. Всеки човек трябва да си отговори: има ли или няма Бог; приема ли или отхвърля съществуването Му. От отговора на този въпрос се определят до голяма степен смисълът и целта на живота на човека.

3. През последните няколко десетилетия резултатите от научните изследвания все по-често се оказват в противоречие с основните концепции на еволюционната теория. Много от съвременните учени изгубиха доверието си към нея (виж цитираната литература). Това ни задължава да си поставим въпроса: наистина ли еволюционната теория е научна теория или тя е просто атеистичен начин на мислене?

Днес мнозина учени от различни области на познанието поставят достоверността на еволюционната теория под съмнение. Защо?

4. По темата „Еволюция или Сътворение“ има твърде много популярна и специализирана литература. Различни книги, учебни пособия и огромен набор от научни списания предлагат често на широката аудитория високо специализирани научни познания, трудно разбираеми за обикновения читател. Желанието на авторите е тази специфична научна материя да бъде представена на общо разбираем и достъпен език.

5. Знае се, че погрешната информация води до тежки последствия. Това засяга всички сфери на живота, като особено показателни са в областта на политическите системи и идеологията. Понякога горчивите плодове на погрешната информация тровят обществената атмосфера десетилетия или столетия и определят съдбата на милиони хора. Дали еволюционната теория има правото да претендира, че е носител на достоверна научна информация, след като в човешката история се наблюдават не малко негативни явления, плод на еволюционизма? Тук бихме споменали начина на мислене в областта на биоетиката, някои социални явления, както и същността на редица политически системи от недалечното минало.

6. Авторите са запознати с изложението на еволюционната теория в учебните пособия по биология от различни държави. Бихме желали да покажем някои от противоречията, неправилните заключения, спекулативното боравене или премълчаване на научните факти и преди всичко липсата на елементарна отговорност при изложението на основните доктрини на еволюционизма. Особено силно са изразени Тези тенденции в по-старите учебници, докато мнозина от съвременните автори признават, че в някои отношения еволюционната теория не се потвърждава от науката и многовековната опитност на човека.

7. Темата „Еволюция и Сътворение“ е важна както за религиозния човек, така

и за атеистите. Християнинът трябва да знае в какво вярва и как да защитава своята вяра от погрешни учения и идеологии. Също и атеистът трябва добре да познава фундамента, върху който той изгражда живота си.

8. Никой не би могъл да остане равнодушен, когато в т.нар. „музей на еволюцията“ се разглеждат изключително атрактивни музейни експонати, за които се твърди, че са научно доказани истини. Но дали това е така? Разбира се, че обикновеният посетител няма възможността за такава проверка. Сигурното е, че тази гледка завладява бързо фантазията на посетителя и оказва влияние върху неговото мислене.

Настоящата тема ще бъде разгледана в следните аспекти:

1. Какво учи еволюционната теория, от една страна, и библейският модел за сътворението, от друга, относно:

а) Феномена „живот“, произхода на биологичните видове и на човека?

б) Материята, Космоса и природните закони?

2. Какво казва науката за еволюционната теория и учението на Библията по тези въпроси? Отрича ли ги или ги потвърждава?

3. Неразрешими проблеми и последствия на еволюционната теория.

4. Какво би означавало за читателя, ако библейското учение за Сътворението е вярно?



ЩЕ ЗАПОЧНЕМ С ФЕНОМЕНА „ЖИВОТ“
А. Еволюционната теория учи, че „животът е изява на материята и се различава от неживата материя с по-високата си сложност; той е форма на движение на материята, по-висша от физическата и химическата форми“. А Енгелс допълва: „Животът е начин на съществуване на белтъчните тела... “ (5). Възникването на живота и развитието на биологичните видове е комбинация от случайност, мутация, селекция (отбор), размножение, обмяна на веществата, изменчивост, наследственост. Животът е самоорганизиращ се и самовъзпроизвеждащ се биологичен феномен, който е възникнал случайно от неживата материя. Ламарк счита, че този процес се осъществява непрекъснато. В продължение на много дълъг период от време той се е развил в по-сложни форми – от първичната коацерватна капка и белтъчна молекула е достигнал до най-висшата си форма на изява – човека. Според еволюционния модел животът е съчетание от два чисто физикохимични процеси; на материя и енергия. Възникването и развитието на живота е самоконтролиращ се процес, а основен генератор и двигател за непрекъснатото му самоусъвършенстване са случайността, мутациите, естественият отбор и борбата за съществуване. При възникването и развитието на живота еволюционната теория изключва намесата на какъвто и да било нематериален източник. Еволюционната теория учи, че материята е единствена и вечна субстанция на битието. Енергията е форма на изява на материята.
Б. Библейското учение за сътворението говори за съществуването на Творец, Който е създал живота. Първоначално са създадени енергията и материята. Материята не е вечна, а форма на изява на енергията. Материята е подложена на непрекъсната деградация. Животът е създаден спонтанно от Твореца чрез Неговата сила, слово, мъдрост и воля. Творецът е вложил строго определена цел в създадения живот, биологичните видове и човека. Библията учи, че Иисус Христос е Източникът и Творецът на живота. „В Него беше животът“ (Йоан 1,4). А Христос казва за Себе Си; „Аз съм Животът“ (Йоан 14,6).

Библейският модел за сътворението отговаря на въпросите: от къде е животът, защо е създаден той и каква е неговата цел.

Така изглежда възможно най-краткото изложение на библейското учение за сътворението и същността на живота.
От така направеното изложение на еволюционната теория и на библейското учение за сътворението се вижда, че по въпроса за произхода на живота, на биологичните видове и на човека тези два възгледа са абсолютно противоположни един на друг. От тази елементарна констатация следва задължителният въпрос:

Къде е истината?

Кой от двата модела има право?

Отговорът би трябвало да гласи:

Този модел има право, който не противоречи на науката, т.е. моделът, чиито твърдения се потвърждават от науката и от многовековната човешка опитност.

КАКВО КАЗВАТ ЕВОЛЮЦИЯТА И НАУКАТА

ЗА ВСЕЛЕНАТА, ЖИВОТА,

БИОЛОГИЧНИТЕ ВИДОВЕ И ЧОВЕКА?
Случайното възникване на живота е невъзможно
Биологичната наука твърди, че случайното възникване на живота е невъзможно. Ако учените в бъдеще успеят да създадат жива клетка от нежива материя, то това естествено ще е много силно доказателство за огромната интелектуална енергия и стойността на техническото оборудване, необходими за създаването на такава изключително сложна по строеж и функция биологична единица, каквато е клетката. Глупаво е да се мисли обаче, че по пътя на случайността може да възникне от само себе си сложната система на генетичния апарат на клетката. Учените изчисляват, че вероятността да се самосъздаде случайно един-единствен ген възлиза на 1х10600. Математически това надминава далеч границата на невъзможното. Само една-единствена чернодробна клетка е изградена от 53 милиарда белтъчни молекули. Шансът тези молекули случайно да се подредят по един строго определен порядък, за да бъде клетката функционално активна, е равен на нула. Не е необходимо човек да бъде голям специалист, за да дойде до елементарното заключение, че случайното възникване на живота с неговата сложност е невъзможно. Необходима е много по-силна вяра от тази на религиозните хора, за да се приеме случайното самосъздаване на живота и неговото саморазвитие.

Даже ако доктрината за самозараждането на живота бъде някога потвърдена в лабораторни условия, такова постижение няма да докаже, че същото нещо е станало случайно преди три милиарда години. Напротив, то ще бъде мощно доказателство за съществуването на изключителна свръхсила, създала живота в условията на естествената среда. Това признават и самите еволюционисти. Ъ.Кахан (7) казва: „Абсурдно и безумно е да се вярва, че една жива клетка може да възникне от само себе си“. Х. Кун (7) признава: „Една така сложна система, какъвто е генетичният апарат, никога не може да бъде плод на случайност... Ние не знаем как са възникнали първите биологични системи“. Един от известните съвременни еволюционисти Г.Валд пише: „Размишлявайки върху произхода на живота, идвам до заключението, че спонтанният и случаен произход на живота е невъзможен... Въпреки това ние еволюционистите, и особено аз, дълбоко вярваме в случайното самозараждане“ (Цитат по J. MacArthur: Der Kampf um den Anfang, 2003, стр. 46). Ще цитираме и един от най-известните съветски еволюционисти А. Опарин: „С опитите си Пастьор допринесе неоценима полза на човечеството, а въпроса за самозараждането на живота той разреши в отрицателен смисъл. Той доказа, че и такива прости същества като микроорганизмите не могат да се самозародят, че те подобно на всички останали живи същества винаги произлизат само от себеподобните си. И така никъде в заобикалящата ни природа днес не ще забележим случай на самозараждане“ (19).



Възникването на Вселената по случаен път е не по-малко невероятно. То би приличало на появата на многотомна енциклопедия вследствие на взрив в една печатница (разбира се, в онова време, когато компютърният книгопечат не беше познат).

Науката твърди, че категорията „СЛУЧАЙНОСТ“ и феноменът „СЛОЖНОСТ“ са две абсолютно взаимно изключващи се, противоположни величини. Естествено това се отнася както за Вселената като цяло, така и за микрокосмоса, част от който са биологичните системи.

И тъй, основният принцип на еволюционната теория за случайното възникване и усъвършенстване на живота противоречи на науката.
Системи, неподлежащи на опростяване
В природата съществуват системи, чиито строеж и функция не подлежат на опростяване. В този си вид те притежават оптимален капацитет на действие и поразяваща синхронизация на отделните части. Като пример да вземем електрическата крушка. Тя се състои от стъклено тяло със специална газова среда, фасунга и волфрамова жичка. Ако премахнем само една част от тази конструкция, крушката става неспособна да изпълни функцията, за която е направена. Към системите, неподлежащи повече на опростяване, се отнасят окото, мозъкът, летателният апарат при птиците и т.н. Биологично активната клетка е един прекрасен пример в това отношение. Нейният генетичен апарат се състои от 3,1 милиарда базови двойки (това се равнява на съдържанието на 1000 Библии). Клетъчното деление само по себе си е чудо на природата. В подготвителния стадий се извършва удвояване на наследствения материал на клетката (т.нар. репликация на ДНК-молекулата), който дава началото на нова (дъщерна) клетка. При нормални условия тя е абсолютно копие на изходната клетка. Целият този процес е програмиран и генетично контролиран.

Съществуването на биологични системи, които не подлежат на опростяване при осъществяването на нормалните си функции, е показател за оптимална пестеливост и гениалност в конструирането им. Сляпата природа не е в състояние случайно да създаде нещо, надминаващо нейните възможности. В случая е необходима огромна интелектуална инвестиция.



Функционалното синхронизиране между отделните структурни части на една биологична система не може да се обясни с еволюционистичния принцип за случайността. Даден мускул няма никаква физиологична стойност, ако съответният нерв не го привежда в движение. Но както мускулът, така и нервът нямат физиологична стойност без сложната система за управление в мозъка, която координира движенията на мускула. Без хармоничното синхронизиране тези три отделни съставни части сами по себе си нямат стойност. Как е възможно при един случаен еволюционен процес трите части да достигнат едновременно оптимална функционална способност при координиране на действията им? Да не говорим, че принадлежат към тъканни системи, имащи различна заложба и ембрионално развитие.

Още по-убедителен пример в това отношение е структурно-функционалното съвършенство на окото и мозъка. Тяхната функция зависи от синхронизирането на различни тъканни структури. Редуцирането или отпадането само на част от тази сложна верига прави невъзможно реализирането на специфичната функция. Човешкото око е изградено от 100 милиона светлинно чувствителни клетки. Събираната от тях информация се изпраща в мозъка посредством зрителния нерв, изграден от около един милион нервни влакна. В мозъка получената информация се анализира, превръщайки се в понятна за възприятие картина. Целият процес се осъществява от множество взаимно свързани съставни части, функциониращи с изключителен синхрон и невероятна скорост. Но зрителната способност на мозъка е само част от неговата изключителна функционална комплексност. От неврологията знаем, че мозъкът е изграден от 100 милиарда нервни клетки, свързани в сложна комуникационна система, чиито нервни влакна достигат 500 000 км. Нормалният мисловен процес включва огромен комплекс от действия на една сложна верига, съставена от структурно-функционални части, взаимозависими във функционално отношение – факт, изключващ какъвто и да е момент на случайност при формирането на съзнателно-мисловната дейност на човека.

Това са научни факти, които противоречат на основните концепции на еволюционната теория относно случайното самосъздаване и самоорганизация на живота от неживата материя.
Кодирана генетична информация

(генетичен код)
Молекулярната биология учи, че наред с двете съставни части на живота — материя и енергия, има и една трета съставка - биологичната информация, която се явява като централна и е в основата на всичко живо. Съвременните молекулярно-генетични изследвания показват, че информацията е най-важната величина на феномена живот.

Както в областта на компютърното програмиране, така също и в областта на биологията господстват с пълна сила основните закони на информатиката. Ето някои от тях:

- Няма информация без интелектуален източник и информационен код.

- Няма кодирана информация без волеви източник и крайна цел.

- Източникът и носителят на информация са две различни величини.

- Не може да се реализира техническа или биологична информация случайно.

Закодираната в ДНК-молекулата генетична наследствена информация е отговорна за предаването на специфичния строеж на всяко живо същество от генерация на генерация. Така се обяснява фактът, че при ембрионалното развитие няма безразборен растеж на клетки и тъкани, а то протича като строго определен, регулиран, абсолютно синхронизиран и целенасочен процес. Човешкият геном се състои от 32 000 отделни гени, разположени върху 3,2 милиарда базови двойки – комбинация от четири химични букви (т.нар. „букви на живота“). Генетичният код играе решаваща роля за развитието на организма от оплождането до смъртта.

Самият факт, че съществува кодирана генетична информация (генетичен код, кодова система), задължително предполага съществуването на източник, който се намира извън носителя на информацията – полинуклеотидната верига на ДНК. Тя е материален носител на наследствената информация, както магнетофонната лента е носител на звукова информация, компютърният чип на запаметената информация или листът хартия с написаното върху него изречение. Ясно е, че нито магнетофонната лента, нито компютърният чип, нито листът хартия имат нещо общо с източника на информацията в тях. Те са само нейни носители. Генът е най-малката структурно-функционална единица, в която е закодирана наследствената информация. Следователно той е само материален носител на информацията (Ангелов и сътр., Биология, стр. 30).


А кой е източникът на генетичната информация?
Източникът на информацията трябва да се намира съгласно законите на информатиката извън нейния материален носител, т.е. извън материята. Това означава, че материята не може да бъде източник на информация. Така е в областта на компютърното програмиране. Носителят на информация не е неин източник, а тя е заложена от някой друг върху него.

Един от най-известните специалисти в областта на информатиката, проф. В. Гит, пише: „Информацията не е материя, но тя използва материята, за да бъде кодирана, пренасяна и онаследявана. Информацията не е живот, но тя е необходимо условие за съществуването на живота. Животът не е нито материя, нито информация, но тези два феномена са необходими за съществуването на живота“ (7).

Р. Хьофайзен изразява този биологичен феномен още по-ясно: „Хромозомите, ДНК-молекулите с базовите двойки, изградени от четирите химични букви, представляват „строителният материал“, а „строителният план“ за всеки един индивид е кодиран в генетичната информация“ (Factum, 2001, 5,15).

През април 1864 г. пред едно голямо събрание на учени в Париж Луи Пастьор потвърждава след многократни изследвания установения преди това от Харвей биологичен природен закон, който гласи: „Живот може да произлезе само от живот“. До ден днешен този закон не е опроверган от никакъв научен експеримент. Изхождайки от този природен закон, елементарната логика ни задължава да приемем, че първият живот на Земята е бил създаден, а не се е самосъздал от неорганичната мъртва материя. Ето защо в най-новото издание на учебника по биология за 10 клас (Ботев и сътр., стр. 55) авторите признават: „С това хипотезата за спонтанното самозараждане е отхвърлена окончателно и се поставя началото на теорията за биогенезата — живото се ражда от живо“. Животът като феномен, както генетичната наследствена информация ни принуждават да приемем съществуването на интелигентен Източник на тази информация. Това изисква законът за причинно-следствените връзки, който гласи: „Всяко следствие трябва да има адекватна причина, която е довела до него. Да не забравяме и универсалния принцип „Действието не може да бъде по-голямо от причината, която го е предизвикала.

Въз основа на всички тези закономерности идваме до единствения логичен извод: Животът трябва да има свой Създател, Който да притежава живота в Себе Си. Според библейското учение за Сътворението това е Бог, Който е създал живота.

Нека пак да повторим, науката никога не е наблюдавала случайно възникване на биологична информация, каквато се среща в живите същества. Кодова система и случайност са два абсолютно несъвместими феномени. Кодовата система предполага задължително интелигентен източник. Компютърните програми имат известна прилика с биологичната информация. Всеки знае, че една компютърна програма никога не може да се създаде случайно. Само един интелигентен и високообразован специалист (програмист) може да създаде компютърна програма. Точно така и биологичната информация трябва да има един изключително интелигентен Творец, създал тази информация, която в действителност представлява високоспециализирана биологична компютърна програма, гарантираща съществуването на живота.


  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница