Закон на Москов, който блокира лекарския съюз 24 часа ст

ГЕРБ оспорва закон на Москов, който блокира лекарския съюз

Депутати от ГЕРБ са внесли предложения за промени в проектозакона за бюджета на здравната каса за 2016 г., с които да се отменят текстовете за блокиране на Българския лекарски съюз (БЛС) от рамковото договаряне със здравната каса. Това съобщи председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова, депутат от ГЕРБ.

Чрез проектозакона за бюджета, защитен от здравния министър Петър Москов на първо четене в НС, се променя Законът за здравното осигуряване. Спорни текстове сериозно ограничават ролята на БЛС в договорния процес със здравната каса, може да не подпишем нов рамков в договор, предупреди председателят д-р Венцислав Грозев чрез "24 часа".

Здравната реформа трябва да се прави при възможно по-широк консенсус, каза д-р Дариткова.

Изследване на евродепутати пък сочи, че България е начело по доплащането от пациента за медицински услуги с 40% дял. Високото доплащане намалява ефективността на здравната система, заключава изследването.


Доц. Радосвет Горнев, шеф на Клиниката по обща хирургия в УБ "Лозенец":

Изборът на екип стана рекет и трябва да се отмени

- Да въведе студентите от трети, четвърти и пети курс в основните умения и тактики в хирургията, така че те да се запалят по тази специалност. Целта е да придобият реална представа какво се прави в операционната зала. Уменията, които ще придобият през 3-те обучителни дни, са свързани с връзване на конци, резекция и съшиване на тъкани, анастомозиране на чревни сегменти, байпасна хирургия на сърце. Всичко това се демонстрира на животински модели.

- Това зависи от програмата на упражненията по хирургия във всеки факултет - тя е различна. Упражнения в такъв обем, интензивност и последователност, както на академията, няма в учебнвта програма. Разбира се, зависи и от преподавателите . Ние се стараем да покажем най-пълноценно съвременните практики.

Абсолютно всички участници в академията ще разполагат с необходимите материали пред себе си и ще могат да работят, след като покажем какво и как трябва да се направи. Използваме цялата база и мултимедията на болницата. Анатомичният корпус е осигурен за упражненията. Много важно е как различните практики се усвояват в началото. Като с връзването на обувките е - както се научиш в детството, така ще го правиш цял живот.

- Каква е равносметката след 5 г. академия?

- Първите участници вече са специализанти по хирургия. В нашата клиника има 7 специализанти, двама от които вече напуснаха България. От останалите 4-ма са възпитаници на академията и са от първия випуск на Медицинския факултет на Софийския университет. Първите преминали академията доказаха в практиката, че това е много полезно начинание. Разчитаме на ентусиазма на преподавателите, както и на участниците от всички медицински университети у нас.

- Може да звучи парадоксално, но интересът е огромен и младите са изключително мотивирани да се развиват в България. Единственото, което не достига, е финансовото обезпечаване. Това е основната причина младите лекари да напускат страната. В постоянен контакт сме със заминалите колеги - казват, че ако се промени заплащането, ще се върнат на драго сърце. Те заминаха в Германия и Ирландия. Веднага ги зачислиха за специализация, а заплащането започва от 2000 евро

Колегата в Германия разказа, че като получил първата си заплата, обиколил 3 пъти масата с възторжени викове като индианците... Разликата е фрапираща.

- Колко получават специализантите у нас?

- Регламентът е да им се плащат по 2 минимални заплати за страната, което прави около 700 лв. В Западна Европа получават в пъти повече, като всеки допълнителен труд им се заплаща. Веднага започват да дават дежурства, даже това им е основното задължение. Естествено, използват ги в максимална степен, но младите хора това искат -да работят.

- Да, но не в обема, в който могат да се учат у нас. Причината е, че хирургията в западния свят е профилирана и младите там се обучават в съответния профил. Ако попаднат в травматология, ще се занимават само с травми. Нашите специализанти се обучават много по-обхватно, това е истината.

Мисля, че и като кариерно развитие няма разлики вече. Заради застаряващия лекарски състав у нас младите днес имат несравнимо по-големи възможности за развитие спрямо нас преди 20 г. примерно. Сега младият колега може веднага да почне работа като хирург, докато преди се чакаше за място с години

- Какво трябва да направи държавата, за да задържа по-успешно лекарите?

- Нужна е система за по-добро заплащане на специализантите. Те не са толкова много и е напълно във възможностите на 3,2 млрд. лв. общ годишен бюджет за здравеопазване да им се осигури достойно заплащане. Вероятно за 5 г. специализация става дума за не повече от 10 млн. лв. Така държавата може да осигури тези специализанти за гражданите си, а не след 5 г. чрез сини карти да внася специалисти от страни извън ЕС с преференциално заплащане. Какъв е смисълът да губиш собствения си ресурс от обучени и възпитани специалисти, които да подариш на другите страни?

Все пак тези хора са учили 6 г. и това е едно от най-тежките обучения. После създават семейство, имат постоянно увеличаващи се отговорности и като лекари, а заплащането е недостойно. Не трябва да се разчита само на болничните мениджъри да го осигуряват. Това е част от политиката за здравето на нацията и е задача на държавата. Не бива да чакаме да стигнем нивото на дефицит на Великобритания и Германия, които с неизмеримо по-високи финансови ресурси пак не могат да се справят.

- Решен ли е проблемът с "пазителите на статуквото" - мнозина от старите кадри, с които е свързан застоят в медицината у нас?

- Това се променя в полза на младите. Сега техните възможности са много добри. Те зависят и от връзката между генерациите - тя трябва да се запазва, защото хирургията освен изкуство е и занаят. Занаятът се учи, и то не в интернет, а от хора. Хирургичната школа е важна институция.

- Не бих се наел да изброявам професионалистите, които са оставили диря, за да не пропусна някой. В момента има идеални условия за развитие в няколко центъра, например в нашата болница, ВМА, Александровска, във Варна, Пловдив. Да не забравяме, че отлични хирурзи отидоха да работят в частни болници и също водят млади след себе си - такива центрове има в Пловдив, Стара Загора, сега и в Плевен.

- Твърдя, че е достатъчно високо. В последните 10 г. бе извършена тотална подмяна на техническото оборудване. Огромно технологично обновяване е факт в медицината изобщо от 20 г. насам и това се отрази и в България. Вече има доста болници с оборудване на добро европейско ниво. Подготовката на хирурзите е постоянна и е свързана с всякакви форми на продължаващо обучение. Те са много по-достъпни в сравнение с преди.

- Да, приети са консенсуси за поведение при основните групи заболявания, базирани на европейските. Качеството на медицинския продукт се измерва чрез статистически показатели като усложнения, болничен престой, преживяемост - тя е особено важен показател в онкозаболяванията. У нас те не се различават много от европейските. За съжаление при раковите заболявания има разлика и тя тръгва от по-късното откриване на болните.

Преди 10 г. лапароскопска апаратура имаше в единични центрове, а сега има навсякъде. Престоят след миниинвазивна хирургия е по-кратък, възстановяването е по-бързо. При острия апандисит например златният стандарт в Европа вече е лапароскоиската хирургия. У нас още не е станало в пълна степен, но се върви натам. Добър показател е, че делът на лаиароскопската хирургия спрямо отворената в някои болници у нас вече стигна и надхвърля 50%.

- Еднодневната хирургия алтернатива ли е?

- Тя си има място, но не бива да се спекулира. Трябва изключително да се внимава в избора на подход. При херниопластика или хемороидална болест например трябва много точно да се избере оперативен метод особено при възрастни хора. Подходът при хемороиди трябва да е комплексен и да включва обстойно изследване на дебелото черво. В тази област сме свидетели на спекулации, които водят до частично решаване на проблема и лоши резултати. Пациентите се нуждаят от индивидуален подход според стадия на заболяването, придружаващите болести, общото състояние.

Това значи да се избира най-доброто за дадения пациент, а не да се прилага едно и също на всички. Хубаво е да владеем целия арсенал от методи и да избираме най-подходящия за пациента. Иначе пациентите се въртят в омагьосан кръг и накрая пак стигат до големите центрове.

- Абсолютно несправедливо е пациентите включително и онкоболните да плащат т.нар. скъпоструващи консумативи, както са наречени в рамковия договор. Никой не казва кои са "евтиноструващи", но да се плащат от пациента консумативи, които са част от съвременното хирургично лечение, е ощетяване на хората с по-ниски финансови възможности. Това е неравен достъп до високотехнологична хирургия. Да не говорим, че създава условия за търговия между фирми, лекари и пациенти, а още по-малко за това, че при липса на стриктен контрол дава възможност за внос на консумативи със съмнителен произход и качество. Не е все едно дали пациентът може да си осигури платно за операция при херния или съшивател при операция от рак на дебелото черво.

- Съшивателите например започват от 1000 лв., а според използвания брой инструменти и метод цената може да стигне и 10 000 лв. Клиничната пътека струва между 1000 и 3000 лв.

- Не знам с какви доводи бе въведена, но в сегашния си вид трябва да се отмени. Изборът се е превърнал във вид рекет, невинаги е доброволен. В нашата болница няма избор на екип. Това не е начинът за стимулиране на екипа, не трябва да се ангажира пряко пациентът. Ако е въведено с цел избягване на корупция, тя не е постигната. Заплащането на оператора трябва да се определя от броя и тежестта на извършените операции и въобще процедури -толкова е лесно.

***

Д-р Радосвет Горнев, избран за доцент, ръководи Клиниката по хирургия в УБ "Лозенец" от 2008 г. Тя извършва целия обем хирургично лечение включително трансплантация на черен дроб от жив и трупен донор. Покрива всички операции при карцином на стомах, дебело черво, гърда, панкреас, черен дроб. Прилагат се всички достъпни миниинвазивни методи, както и щадящи средства за ултразвукова деструкция на тъкани, аргон-плазмена коагулация, комбинирани инструменти с ултразвук и биполярен ток.