Между тънките сметки и хигиената

Между тънките сметки и хигиената

Мръсотията и липсата на каквато и да било хигиена, които се ширят в някои болници у нас, са причина по 2000 българи годишно да се заразяват с различни инфекции, сочат експертни оценки. Жертви стават пациентите, които биват хоспитализирани. Някои от тях влизат в лечебното заведение за рутинна операция, например на апендицит. По време на престоя си обаче се заразяват с болестотворни микроорганизми и излизат от там с пневмония.

Българинът има странни понятия за хигиената. И това съвсем не е от днес. Нито е от вчера. Нестандартните му разбирания за чистота са от векове. Няма друг народ, който в XXI век да използва тоалетна без вода и да се поздравява за взета баня. Според епидемиологичната статистика, поднасяна у нас традиционно и ежегодно, излиза, че и медицинските работници пропускат упражнението с водата и сапуна след всеки преглед. Освен сапун в малките лечебници в провинцията няма апаратура, която да пречиства и йонизира инструментите, а водата се пуска само от кранче. Това са основните причини вместо здрав човек да излиза заразен от болницата. За да не се проявят вътреболничните инфекции още докато човек е хоспитализиран, лекарите го тъпчат с антибиотици дори да няма нужда. Затова по употребата на тези силни медикаменти нашата страна е на трето място в европейската класация, за разлика от Европейския съюз, където 95% от антибиотиците се приемат извън клиниките.

Друг е въпросът, че финансовото състояние на болниците не позволява дори ремонт на банята и чешмата. Освен това лекарите са принудени да спасяват човешки животи с архаичната медицинска апаратура, голяма част от която е над 20-годишна. В онкологичните диспансери има и апарати на по 50 години. Така първите стъпки в съвременните медицински методи у нас биват спъвани от недоимъка на нездравата ни здравна система. На всяка болница се плаща "на парче"- за преминал пациент и по диагноза. За да може колкото повече работят, толкова повече пари да вземат. Да, ама не, защото "пазарното" го няма. Дългове трупат точно тези болници, които работят най-много. Което означава, че ремонтите почти няма да се случват, а лекарите ще гледат съвременна апаратура само на каталог. Защото няма пари. Защото тънките сметки за спасяването на човешките животи обикновено са много тънки.

Време е да се предприеме нова схема за финансиране на болничната помощ, т.е. клиничните пътеки да се заменят с диагностично свързани групи, по които осигуряват пари в достатъчна степен за своите болници всички държави с нормална здравна помощ.

Ремонти спират е-услугите на НЗОК

Ремонти ще блокират за ден информационните и електронни услуги на Националната здравноосигурителна каса, тъй като в сградата на централното й управление се налага спирането на тока.

Възстановяването на работата на сървърите ще стане в късния следобед на същия ден като е възможно и да не приключи в рамките на работното време, предупредиха от Националната здравноосигурителна каса.

Така ще бъде прекратена работата на всички информационни системи и електронни услуги на НЗОК. Няма да работи и интернет порталът на НЗОК.

Временни прекъсвания в работата на някои от предлаганите електронни услуги ще има и през уикенда, очакванията се проблемите да бъдат изчистени напълно до 8 часа на 1 декември.

Млада майка се нуждае от 50 000 евро, за да живее

"Мама ще умре ли?" Това е първият въпрос на 10-годишният Емануил, след като разбира, че майка му има тумор в мозъка. 38-годишната Юлия Камбурова чува тежката диагноза преди около месец. Година по-рано младата жена започва да получава епилептични пристъпи. Лекарите са озадачени, защото това е по-скоро вродено заболяване и не е характерно да се прояви в толкова късна възраст. След ядрено магнитен резонанс, медиците поставят диагноза - епилепсия. Назначена е терапия. Няколко месеца по-късно Юлия отива в друга болница на контролен преглед. „На ядрено магнитния резонанс се видя, че има образование в мозъка, което нараства много бързо. Туморът е на милиметри от това да засегне двигателна зона и да парализира крака или ръката й”, разказва сестрата на Юлия Антоанета. Няколко седмици младата майка крие заболяването от роднините си, за да не ги тревожи. Сестра й Тони е първата, която разбира за страшната диагноза.

"Първоначално отричах, не можех да повярвам, че това се случва на моето семейство. След време го приех, но до ден днешен не допускам, че мога да я загубя", казва Тони.

На 12-и ноември двете жени отиват на консултация с неврохирург с надежда да чуят добра новина. В лекарския кабинет разбират, че туморът на Юлия е на трудно достъпно място, което не позволява използването дори на кибернож. "Лекарят каза, че единственият й шанс е да търси д-р Венелин Герганов, който работи в болница в Хановер, Германия. В клиниката имали високо технологична апаратура, която показва с максимална точност къде трябва да се отреже", разказва Тони.

Двете сестри се свързват със своя приятелка от Хановер, при която да отседнат, докато са в града за консултация с медика. "Тя беше чувала за д-р Герганов и си спомни, че два пъти в година той идва в България, за да наблюдава пациентите си. Оказа се, че именно на 13-и и 14-и ноември той ще е тук", спомня си сестрата на Юлия. В този момент съдбата се усмихва на младата майка, която успяха да запише последният свободен час за консултация при прочутия неврохирург. Така само ден след като Юлия разбира, че д-р Герганов е единственият й шанс, тя се среща с него. "Божията намеса ни помогна. Иначе трябваше да пътуваме до Хановер, което е загуба на време, а за нас всяка минута е ценна", разказва Тони. Така фаталният петък 13 се оказва щастлив за семейството на Юлия. "Аз очаквах присъда, мислех, че докторът ще каже: "Край, момичета, това е."

Сестра ми излезе разплакала от кабинета и ми каза

"Запомни: 50 000 евро"

Казах си, благодаря ти господи, даваш ни някаква надежда, нещата не са загубени", разказва си през сълзи Тони. Лекарят е категоричен, че до месец младата майка трябва да се оперира, защото туморът расте бързо. Сумата от 50 000 евро е непосилна за семейството. Юлия, която е текстилен инженер по образование, остава без работа след появата на епилептичните припадъци. Оттогава съпругът й трябва сам да издържа домакинството. От деня, в който семейството на Юлия разбира, че животът й зависи от 50 000 евро, започват да събират пари. За две седмици с помощта на роднини, приятели и десети непознати, семейството е успяло да събере 21 000 лв. "Има страшно добри българи. Обаждат ни се хора, преборили тази болест които ни дават сили да се борим", казва Тони. Сумата от 50 000 евро е стандартният депозит, който семейството на Юлия трябва да внесе в клиниката в Хановер. В тази сума влиза 10-дневния престой в клиниката и изследванията, операцията и евентуална лъчетерапия. В случая на Юлия може да се окаже, че са нужни повече или по-малко средства. Роднините на жената са категорични, че ако след лечението й останат средства ще ги дарят на друг нуждаещ се. До две седмици младата жена ще получи и DMS номер, а дотогава всеки може да помогне с дарение по банков път.

Сметка за дарения от чужбина:

PAYEE: Association for Social Integration BANK: INVESTBANK PLC, Addres: Sofia, 1404, 85, Bulgaria Blvd

EURO

BIC: IORTBGSF IBAN:

Сметка в Postbank (за физически лица)

В лева:

BG58BPBI79424052101001 В Евро:

Сметка в Инвестбанк (за физ. и юридически лица, които при дарение ползват данъчни облекчения):

Получател: Сдружение за социална интеграция.

Дарение в ползва на Юлия Петкова

Камбурова

BIC:IORTBGSF

IBAN:

BG75IORT80191000792600