Закон по отношение на Изпълнителната агенция по лекарствата (иал)."Ако тя има действително правомощия, нещата биха изглеждали по коренно различен начин", увери главният прокурор

Контрабандни лекарства тровят българина

"Проблемът с паралелния износ на лекарства рефлектира върху здравето на нацията и на българските граждани. Износът на такива лекарства, преопаковането им и недостигането им до болните в здравните заведения излага на риск здравето на пациентите". Това съобщи главният прокурор Сотир Цацаров по време на изслушване в Комисията за борба със сивата икономика в парламента. Той подчерта, че прокуратурата може да търси данъчни престъпления, пране на пари, свързано с установяване на предикатно престъпление и евентуална митническа контрабанда. Всичко останало, свързано с лекарства, е в правомощията на контролните органи.

"Наблюдава се стремеж да се прехвърлят всички проблеми, свързани с лекарства, на прокуратурата", заяви Цацаров.

Той обясни, че причината да се търси прокуратурата и по всички проблеми, свързани с медикаменти, трябва да се търси в конструкцията на българския закон по отношение на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) ."Ако тя има действително правомощия, нещата биха изглеждали по коренно различен начин", увери главният прокурор.

Шефът на Софийска градска прокуратура Емилия Русинова обяви, че при тях има сигнал по данни от предаването "Открито" на Валя Ахчиева, след това и втори от ИАЛ.

По двата сигнала е започнала проверка. Вече е образувано досъдебно производство. Търси се състав на престъплението, образуваното производство е по чл. 242 от НК.

"Труд" припомня, че става въпрос за преопаковането на "Хумира" - в оригиналната опаковка, която е закупена от бургаска аптека "Марешки", е имало турска "Хумира", както и за паралелен износ на лекарства от фирми, свързани с фамилията Марешки.

Русинова обясни, че е установено, че има разминаване между партидните номера на лекарството, закупено от пациента и на подадените от аптеката. Тя призна, че ще им бъде трудно да докажат престъплението, защото става въпрос за контрабанден внос, а за да се повдигне обвинение, трябват конкретни данни - кога е осъществен вносът, от кого и т.н. Русинова увери, че колкото и да е трудно, обвинението ще положи всички усилия, за да докаже престъплението.

"Сътрудничеството между прокуратурата и ИАЛ е изключително добро. Но когато си изправен пред ситуация - контрабанден внос, преопаковане, а оригиналното лекарство е напуснало страната и е заминало примерно в Германия са необходими съвместни усилия", заяви Цацаров. Главният прокурор обясни, че в подобни случаи става въпрос за нелегален износ чрез куриер. Подчерта, че за съжаление в ръцете на българския пациент може да се окаже и опасно лекарство, внесено контрабандно в страната ни. И този ефект е най-опасен.

"Става въпрос за лекарства, животоспасяващи медикаменти, които са и изключително скъпи", припомни главният прокурор. Председателят на комисията Емил Димитров припомни, че става въпрос за реекспорт на медикаменти за 400 000 лв. годишно. Той отново постави въпроса за ограничените правомощия на ИАЛ.

***

Марешки съди Валентин Златев

"Разбрах, че Веселин Марешки е подал сигнал срещу мен в прокуратурата, че има разпънат политически чадър над него. Сигналът е изпратен в спецзвеното на СГП и другата седмица съм извикан на разпит". Това съобщи шефът на "Лукойл - България" Валентин Златев пред "Труд".

"Винаги съм твърдял, че Марешки не е проблем на газовата и петролната асоциация, а е проблем на българската държава. Не се отказвам от думите си, че има разпънат политически чадър над Марешки", заяви още Златев.

Българите пушат, пият и плащат най-много за здраве

Българите пушат, пият и затлъстяват. Хората боледуват и плащат повече за здраве от другите европейци. Това отчита доклад на Световната здравна организация (СЗО) за страната ни за периода от 1985 до 2014 г., представен в Министерството на здравеопазването.

Извод в него е, че страната ни все пак е постигнала напредък в подобряване на здравното състояние на населението. "Докладът показва дълъг период, къде са положителните и слабите страни", уточни пред "Труд" проф. Пламен Димитров, заместник-директор на Националния център по обществено здраве и анализи. Предизвикателствата обаче остават и те са именно в областта на високите нива на консумация на алкохол и тютюнопушене, и на затлъстяване на населението.

Подобни проучвания към момента са направени в Словения, Грузия, Гърция и Молдова, като предстои да се направят общо в 53 държави.

Според данните преждевременната смъртност у нас е по-висока от средната в сравнение с европейския регион на СЗО от злокачествени образувания и болести на органите на кръвообращението. Основни рискови фактори са разпространението на тютюнопушенето - 30%, което е над средните нива в страните членки на СЗО. Д-р Скендер Сила от регионалният офис на организацията напомни, че страната ни е на първо място в ЕС по тютюнопушене.

През последните години регистрираната консумация на алкохол също расте и е по-висока от средната за Европа. Увеличават се и хората с наднормено тегло, като данните са сравними със средните стойности за ЕС.

В същото време общите разходи за здравеопазване като процент от БВП - 8,4%, са над средните в сравнение с европейския регион. Собствените разходи за домакинствата за здравеопазване са в размер на 44,2%.

Очакваната продължителност на живота в България и при мъжете, и при жените е по-ниска. При мъжете тя е 71,4, а при жените 78.7., отчита още докладът.

Според данните 20% от населението у нас е над 65 години, което е значително над стойностите за ЕС. Има и тенденция за преждевременно застаряване на населението.

Заболяемостта от туберкулоза е ниска, по-ниски са стойностите и за разпространението на СПИН и ХИВ, показва анализът на СЗО.

Д-р Скендер Сила посочи, че здравето трябва да бъде предмет на политически избор. В ерата на устойчиво развитие е неприемливо хората да бъдат бедни вследствие на лошо здраве.

На свой ред главният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев посочи пред "Труд", че за съжаление българите не са много добри в превенцията на болести. Тя е основното за всеки, правещ политики в областта, а не лечението на болестите, допълни той.

***

РИСКОВЕТЕ ЗА ДЕЦАТА

Той отбеляза, че е необходимо информиране на децата в най-ранна възраст за вредите от тютюнопушенето, а пушещите хора следва да се мотивират да се откажат. По отношение на разпространената практика, свързана с пушенето на наргиле, характерна не само у нас, но и за страните от региона, СЗО планира създаването на работна група от специалисти, която да даде оценка на ситуацията у нас.

Експертът констатира, че проблемът с правилното хранене и разпространяването на информация за правилното хранене при децата е ключов и изтъкна, че все още на много места се предлагат храни с високо съдържание на мазнини, сол и захар, които са рискови за децата.

Д-Р АНГЕЛ КУНЧЕВ ПРЕД „ТРУД": Говорим за народопсихология

"Храним се нездравословно, не спортуваме и сме в стрес, а това води до болести. Има достатъчно международни изследвания, които показват, че начинът на живот е най-инертната система, най-трудно се променя. Тютюнопушенето е типичен пример. Никога не съм мислел, че контролните мерки ще са достатъчно ефективни. Законът трябва да се спазва, но по-важното е да хванем децата от малки и да предотвратим да започнат да пушат. По подобен начин стоят нещата със здравословното хранене и спортуването, изобщо навиците, които се изграждат в първите 7 години, защото след това стават начин на живот. По-скоро е въпрос на народопсихология. Ние сме склонни да не обръщаме дълго време внимание на здравето си, а после уплашени да тръгнем по болници. Поради проблемите с лечебните заведения, целият фокус беше насочен към тях, а не към превенция. Колкото и пари да хвърлим в тази сфера, няма да променим коренно нещата. Ако продължаваме да боледуваме толкова много, никакви средства няма да стигнат само за лечение.

"Отчетена е положителна тенденция през годините. Имаме национална програма за превенция на нехроничните заразни болести, имаме политики, здравна стратегия, така че анализът на СЗО показва положителни тенденции, те ще продължат. Тази система обаче най-трудно се променя. Проблемът с пушенето е от години. Ние сме пушещо население. Имаме програми в тази насока, но в крайна сметка поведението на човека най-трудно за променя -човекът да сложи здравето като негов приоритет. Когато той е здрав, има рисково поведение. Води нездравословен начин на живот. Но когато се появят първите проблеми, първите симптоми, тогава всички започват да се чудят какво е станало. Когато говорим за разходи в здравеопазването, говорим за инвестиции в бъдещето. А относно пушеното трябва да се започне от малки. Има действия в тази насока, но е трудно."