Д-р Явор Енчев направил над 200 операции на аневризми

Д-р Явор Енчев знае какво е да си опериран в неврохирургия. На 20 г. той си чупи врата при скок в язовир и се оказва парализиран.

„Присъствах на собствената си смърт - над мен плачеха близки сякаш съм умрял, и не можех да се мръдна", казва медикът.

Тогава той тъкмо е завършил първи курс в Медицинския уни­верситет в София. Става пациент на проф. Кирил Романски, а по­сле и негов ученик.

36-годишният специалист е на­чалник на новото отделение по неврохирургия в университетска болница „Св. Марина" във Вар­на. Той създава екипа и комплек­тува техниката. За година прави над 200 операции на аневризми, гръбначни тумори, патологии в мозъка, хидроцефалии.

Той има шанса да работи в операционна с високотехнологична техника

В голямата криза болница „Св. Марина" инвестира 6,5 млн. лв. в 3 нови високотехнологични клини­ки и създаде неврохирургия. Идея­та е и у нас да има няколко универ­ситетски центъра на висока меди­цина и наука, както е в Германия. Там неврохирургия работят не са­мо в столицата, но и в Хановер и Есен.

Операциите, които прави еки­път на д-р Енчев, се поемат от здравната каса. Консумативите все още са за сметка на пациенти­те.

„Правим минимално инвазивна хирургия с висок резултат. За мен най-важното е подобряване на ка­чеството на живот на пациента.

При неврохирургията често ту­морът бива отстранен, но пациен­тът излиза от операцията влошен - с парализиран крайник напри­мер.

Вземаме решения и разполага­ме с техника, която позволява по-добро качество на живот след хи­рургичната намеса", обяснява принципите си д-р Енчев.

Лекарят признава, че именно инцидентът със счупения врат го кара да избере неврохирургията. Мисли, че след операцията ще ста­не и ще тръгне да върви. Но от този момент го делят дълги и бо­лезнени процедури, носене на гип­сова яка, усвояване на елементар­ни умения като това да се държиш седнал.

По онова време са спрени вся­какви специализации. Потом­ственият медик от Силистра, приет медицина с оценки от олимпиада, си поставя за цел да завърши с пълен отличен. Полу­чава наградата „Златен Хипократ" и шанса да избира какво да специализира.

Сертификатите и дипломите от завършени специализации в Япония, Германия, Финландия, Норвегия са десетки и заемат ця­ла стена в кабинета му. Сред тях има и един документ, който му дава право да работи като невро­хирург в университетска болни­ца във Великобритания.

С жена си даже избрали къща. Но д-р Явор Енчев решил, че трябва да остане в България и сложил край на колебанията по света или у нас.

Ръководството на болница „Св. Марина" във Варна го кани да създаде неврохирургия. Той прехвърля десетки каталози, из­бира техника, инструментариум, обучава екипа.

Д-р Енчев оперира съдова па­тология, аневризми, артерио-неврозни малформации, тумори на мозъка и на гръбначния мозък. Има опит в дегенеративните за­болявания на гръбнака като ди­скови хернии, ошипявания.

Работи детска неврохирургия с вродени малформации - хидроцефалия, тумори в детска въз­раст. Занимава се с хирургия на болката, сколиози, тумори на пе­риферните нерви. Няма случай, който да е пратил в София.

„Неврохирургията решава про­блема с някои случаи на епилеп­сия. Помага на хора, които не се повлияват от медикаменти, на епилепсия, предизвикана от тумо­ри, съдови заболявания и друга па­тология, която може да се кориги­ра хирургично", казва д-р Енчев.

Той работи с микроскоп на све­товно ниво. Апаратът дава възможност хирургът да го управлява с уста и двете му ръце да са свободни

Има разклонения за двама аси­стенти. Дава възможност вътре в окуляра да бъдат насложени образните изследвания на мозъка в реално време - виждат се грани­ците на тумора, очертани в микро­скопа.

Невроендоскопията е с висока разделителна способност. В опе­рационната се работи с последно поколение С-рамо - рентгенов апарат, който позволява рентге­нов контрол по време на гръбнач­ни операции.

Хирургът има възможност за флоуресценция. Преди операция на болния се инжектира вещество, което променя съдовете в мозъка и това позволява по-точно отграничаване на тумора спрямо нор­малния мозъчен паренхим.

Специална маса, високоскоро­стен дрилмонитор за оценяване на вътрешномозъчно налягане и на­сищане с кислород на мозъка улесняват оператора да следи съ­стоянието на пациента. За пръв път у нас се работи с т.нар. куза - ултразвукова аспира­ция. Тя позволява отстраняване на тумора по един по-безкръвен и щадящ начин.

В „Св. Марина" денонощно ра­ботят магнитен резонанс, мултислайс компютърен томограф и мо­зъчен ангиограф. Благодарение на тях се прави точна диагностика по най-модерен начин.

„Неврохирургията тепърва ще се роботизира. Но най-важ­ното в нея е вземането на реше­ние. Големите неврохирурзи не са най-невероятните изпълните­ли на хирургия, а тези, които са променили подхода към опреде­лено заболяване, оперативния достъп, въвели са нова оператив­на техника и така са променили съдбата на стотици хора. Те движат науката напред , смята д-р Енчев.

Той първо специализира 5 ме­сеца в Университета на Хелзин­ки във Финландия при най-голя­мото светило в оперирането на аневризми Хернест Ниеми. Опе­рирал е над 2500 случая на аневризма.

В страната му близките на па­циенти с тази малформация за­дължително се изследват и се оперират, преди да изкървят. Д-р Енчев съветва и роднините на своите пациенти - братя, сестри, деца, да си направят скенер.

Открита навреме, аневризмата се клипсира и животът на пациента се удължава

При друг световно признат ле­кар и учен българинът специали­зира работа върху съдови мал­формации - каверноми. Д-р Берталанфи в Германия го учи не само на хирургични техники, но и как се пише научна статия, как се прави научно изследване. Без пу­бликации в международни меди­цински списания неврохирургът по света е обречен да бъде вечен асистент или изобщо не съще­ствува за медицинския мир.

Немската организация, не­мският начин и мислене на рабо­та са модел за варненската не­врохирургия.

Безценен опит д-р Явор Енчев трупа при проф. Шизуо Ои - спе­циалист в детската хирургия и патология. Бивш председател на Световната организация по детс­ка хирургия, той е специалист по поставяне на клапи при хидроцефалия.

„Япония е детайлът. И най-ба­налния случай се разисква по 10 часа, сякаш от това зависи съдба­та на болницата и на цяла Япо­ния. Забележително е отноше­нието между хората, старанието в работата.

В Европа говорим за скъсена работна седмица, събота, неде­ля, пенсиониране на 65 г. Там ня­ма такова нещо. Работи се през по-голямата част от денонощие­то - болният да е добре, компа­нията да е добре, статията да ста­не", казва д-р Енчев.

Той оперира по 4-5 до 10 часа. Понякога прави по две-три опе­рации на ден. Следва пътя на финландския си учител д-р Ние­ми, само още като него не е за­почнал да спи в болницата.

„За мен е важно качеството на живот след операцията. Когато заболяването позволява, може да се изреже само част от тумора на лицето, за да не остане чове­кът сляп с едното око и с парали­за на бузата например.

Преценява се, че туморът ще расте бавно и може да се вземе такова решение", казва д-р Енчев. За него от ключово значение е разговорът с близките преди опе­рацията. Той иска те да са наясно какви са целите, какво ще се пра­ви, какви са възможните резулта­ти.

Категоричен е, че при тежки случаи болният трябва да е наясно колко му остава

„Интелигентният човек може да организира остатъка от живота си, а не да прекара последните си дни в болницата с напразни надеж­ди.

Колкото и да е луксозна, това е една враждебна неестествена сре­да. По-добре да може да изпълни мечтите си - да изкатери Вихрен, да отиде да види Париж, да изжи­вее последното си лято, да каже на близките си това, което цял живот е останало недоизказано.

Ние и без това трябва да живеем с обратно броене - да знаем, че оттук нататък имаме 35-40 лета, нови години, да не отлагаме някои важни моменти и да се радваме именно на това, което ни остава.

Както пише Маркес - щастието не е на върха, а по пътя към него", убеден е д-р Явор Енчев.

Нарича се ваксина, защото учи собствените клетки как да се справят с туморните. Препаратът се изработва индивидуално за всеки болен. И е единствената надежда за живот на тези болни, без нея диагнозата означаваше още само месеци живот, подчер­та

д-р Найденов.

Изготвя се от клетки на самия пациент.

В Европа се прилага в Белгия и Германия. България е третата държава, която има амбицията да прилага терапията. В "Св. Иван Рилски" има условията за това - реномирана неврохирур­гия и лаборатория по имуноло­гия, казва д-р Найденов. Затова лечебното заведение предлага да стане референтен център на уни­верситетската клиника в белгий­ския град Льовен, която израбо­тва препарата. Това става, като с помощта на хемодиализа се из­вършва пълно пречистване на кръвта. Изолират се бели кръв­ни телца, като сред тях се търсят специфични моноцити. В лабо­раторни условия те се "срещат" с клетки от тумора. След това се инжектират на пациента, като попадайки обратно в организма, те вече могат да разпознават ра­ковите клетки и да ги унищожа­ват. Имунотерапията е единстве­ният шанс за живот при този вид глиобластом, сегашната терапия не може да помогне, подчерта д-р Найденов. Без нея на пациента му остават няколко месеца жи­вот. Средно по света след диагно­зата мултиформен глиобластом болните живеят 14 месеца, а в България - 8 месеца. Досегашни­ят опит с ваксината сочи, че тя дава повече години.

Във всеки човек се образуват ракови клетки, но здравата имунна система ги неутрализира, коментира специалистът.

Първата пациентка у нас, коя­то ще получи ваксината, е 50-го-дишната Любка от Петрич. Тя е оперирана два пъти. Първата операция не успява да отстрани напълно тумора. След това на­значават химио- и лъчетерапия, но и те не дават резултат. Полу­чава се рецидив и на жената й оставали 3-4 месеца живот при старите методи на терапия. Тога­ва неврохирурзите в универси­тетската болница правят втора операция. При нея е

приложена нова технология за оцветяване на злокачествените клетки,

така те са максимално отстране­ни. Диагнозата идва съвсем нео­чаквано за жената, която дотога­ва е в добро здраве. „Чествах 50-годишнината си. На следващия ден сутринта усетих устата си из­кривена. Помислих, че може да е инсулт или нещо такова. Напра­вихме изследвания и се оказа, че е тумор на мозъка, един от най-тежките, и то в 4-и, последен ста­дий. Казаха, че веднага трябва да се оперира", спомня си Любка. Шокът и за нея, и за семейството бил голям.

Препаратът за Любка ще бъде изготвен в Белгия. Чуждите спе­циалисти ще обучат и наши лека­ри, за да продължат те да прила­гат сами метода у нас. За целта болница „Св. Иван Рилски" е под­ала молба до Министерството на здравеопазването да й бъде раз­решено да работи по новия спо­соб. Зам. здравният министър д-р Минчо Вичев се е запознал с на­правеното досега. Ваксината мо­же да се прилага и на деца, уверя­ва д-р Найденов. В Германия терапия с индиви­дуална ваксина за рак излиза 30 хил. евро, а у нас разходите за материали са едва 1500 лв., каза неврохирургът. Българката за­мина за Льовен на 24 април, а за­едно с нея и наши имунолози. Ко­гато те се завърнат у нас към сре­дата на май, ще започнат подго­товка за прилагането на новия ме­тод с ваксината за рак на мозъка в болница „Св. Иван Рилски". Раз­ходите на Любка за пътуването до Белгия се поемат от фондация „Остани". Около 300 души го­дишно у нас чуват диагноза мул­тиформен глиобластом.

Със завръщането си в Троян й предлагат работа като специалист по вътрешни болести и така стартира и нейната сериозна лекарска практика. Кога и как е избрала медицината, обаче не може да си спомни, но казва, че тя е близка както на нея, така и на цялото й семейство. Майка й, вече на 80 г., е била детски ендокринолог, баща й - инженер химик, се занимавал с производство на лекарства, сестра й пък е имунулог. Въпреки трудностите, които д-р Илиева виждала постоянно, че мяйка й изпитва, когато се прибира уморена от нощно дежурство, нещо я влечало към лекарската професия. "Тя се занимаваше с болни от диабет деца. Те живееха в болницата, учеха там. Растяха заедно с нас. Аз знам колко трудно й беше, когато децата започнаха да умират от усложненията на диабета, преди да направят семейство и преди да родят своите деца. Знаех какво е да се върнеш от нощно дежурство и дори да не можеш да заспиш от умора, но някак си това ме е привличало", обяснява тя.

Освен специалността по вътрешни болести шефката на Медицински одит е специалист и в болестите на обмяната на хранене, а в последствие завършва и "Здравен мениджмънт". Специализирала е в Полша и Русия. След работата в Троян започва като лекар ординатор в Четвърта МБАЛ-София, а след това като асистент в УМБАЛ "Царица Йоанна" (ИСУЛ). Оттам са се запечатали и най-неизтриваемите спомени от лекарската й практика - грижите за момичета, страдащи от анорексия и булимия. Д-р Илиева казва, че те са оставили най-дълбока следа у нея заради обърканата им съдба, безсилието на лекарите да им помогнат и драмата на родителите да имат дете, страдащо от това заболяване. Напуска ИСУЛ, за да отиде на нова работа в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Там работи в продължение на 9 години. Не преживяла лесно скъсването с лекарската практиката в болницата, като казва, че цяла година сънувала, че се връща на дежурство. Чудила се дали не е направила грешка, но много бързо се впуснала в новата и интересна работна обстановка. През 2010 г. получава покана от тогавашната шефка на Изпълнителната агенция на Медицински одит доц. Златица Петрова, от която е научила много, и се съгласява да започне новата работа. Оттогава до 21-ви април т.г. тя заема длъжността директор на дирекция "Контрол на снабдяването и потреблението на лекарствените продукти в лечебните заведения" в агенцията. А след това оглавява агенцията. И сега вече като директор казва, че познава работата, хората и знае колко е трудно да се постигне най-доброто. Освен в работата си новата шефка на агенцията е перфекционист и в живота. Харесва класическата музика, криминалните романи, но любимото й четиво, което обича да гледа и на екран, е заглавието "Яж, моли се и обичай" по романа на Елизабет Гилбърт. Не харесва турските сериали, но пък е фен на българските ни продукции, като най-много се збавлява със "Столичани в повече". И като един истински представител на зодия Рак любимото й място за отдих е морето, където се запознава и със съпруга си.

Шест години по-късно двамата се женят. Различни по професия, но респектиращи се взаимно поради неразбирането на работата на другия. Отглеждат и изуват две вече големи деца - син и дъщеря. Шефката на агенцията обаче казва, че те не са избрали нейната професия, а напротив - дъщеря й работи като финансов анализатор в чужбина, а синът й като компютърен специалист у нас. Въпреки различния избор на децата си обаче, строгата майка го определя като правилен и се опасява, че скоро й синът й ще замине зад граница заради по-добрите възможности. Една от най-големите й мечти е да стане баба.

Зорка Първанова, историк, бивша първа дама на България

Проф. Иван Добчев, режисьор

Мая Манолова, секретар на ПГ на Коалиция за България