Закон за административните нарушения и наказания зап закон за административното производство

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ

БНБ Българска народна банка

ГОВС Гражданско отделение на Върховния съд

ГПК Граждански процесуален кодекс

ГГЗ Германски граждански закон

ДВ Държавен вестник

ДСК Държавна спестовна каса

ОМ Германска марка

ЕАД Еднолично акционерно дружество

ЕООД Еднолично дружество

с ограничена отговорност

ЗАНН Закон за административните нарушения

и наказания

ЗАП Закон за административното производство

ЗБНБ Закон за Българската народна банка

ЗДС Закон за държавната собственост

ЗЗД Закон за задълженията и договорите

ЗК Закон за кооперациите

ЗНел. Закон за наследството

ЗОДВПГ Закон за отговорността на държавата

за вреди причинени на граждани

ЗОЗ Закон за особените залози

ЗООС Закон за опазване на околната среда

ЗОС Закон за общинската собственост

КТМ Кодекс на търговското мореплаване

МС Министерски съвет

Н К Наказателен кодекс

ПМС Постановление на Министерския съвет

ППВС Постановление на пленума на Върховния съд

ППЗДС Правилник за прилагане на Закона за държав-

ната собственост

ППЗОС Правилник за прилагане на Закона за общинската собственост

С К Семеен кодекс

Закон за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани

ОБЩА ЧАСТ

ОБЩО УЧЕНИЕ

ЗА

ОБЛИГАЦИОННОТО ОТНОШЕНИЕ

ПОНЯТИЕ
ЗА ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО И ОБЛИГАЦИОННО ОТНОШЕНИЕ

1. Облигационно право. Облигационното право е необходима съставка на гражданското право. То е правна форма на стоково-паричните отношения, на възмездната размяна на продуктите на труда. Облигационното право предпоставя стоково производство и стоково обръщение. То предпоставя общество, в което действат пазарните от­ношения.

От тази гледна точка облигационното право на Р Бъл­гария като дял от гражданското право регулира имуществе­ните отношения на юридическите лица и гражданите, въз­никващи във връзка със стокооборота.

Всички тези разнообразни имуществени отношения се обличат в юридическата форма на облигационни отноше­ния. Затова можем да кажем, че облигационното право уреж­да облигационните отношения. То обхваща системата от нор­ми на гражданското право на Р България, които нормират (уреждат) облигационните отношения. х

2. Облигационно отношение.

а) Правната теория обикновено определя облигаци­онното отношение като правоотношение между дее лица, по силата на което едното, наречено кредитор, има пра­во да иска от другото, наречено длъжник, една п реста- едно действие или бездействие, едно поведение, един резултат.

От това определение се вижда, че всяко облигаци­онно отношение включва в съдържанието си едно субектив­но право за кредитора, което той нарича свое облигаци­онно право, право на вземане или само вземане. Удов­летворяването на това свое право кредиторът може да иска само от длъжника. Спрямо него единствено той има пре­тенция за осъществяването на един резултат. За длъжника облигационното отношение се очертава като правна необ­ходимост да престира - да даде или да направи нещо. Тази правна необходимост наричаме негово задължение, него­ва обвързаност. Длъжникът трябва да извърши това, за ко­ето е "обвързан", за да бъде "развързан", освободен от за­дължението си.

Всъщност кредиторът и длъжникът гледат едно и съ­що нещо - облигационното отношение, — но го наблюдават от различни зрителни ъгли, защото стоят на противополож­ни полюси. За длъжника съдържанието на облигационното отношение се изчерпва с неговото правно задължение за пре-стиране. За кредитора то образува неговото субективно пра­во, неговото право да иска да му се престира, т. е. неговата претенция.

Затова от гледна точка на кредитора, можем по-точно да кажем, че облигационното право, или правото на взема­не, е онова имуществено субективно право, по силата на което едно лице (кредитор) може да иска от определено друго лице (от длъжника) една престация, т. е. осъщест­вяването на един резултат, който удовлетворява един признат кредиторов интерес. б) Претенция. Отговорност. Правото на кредитора да иска осъществяването на дължимия резултат (престация-та)-наричаме претенция или притезание. Тази негова въз­можност съставлява основното и винаги необходимо съдър-. ; жание на облигационното отношение. Самият закон се стре­ми да уреди правното положение на титуляра на претенцията (на кредитора) и по-специално да обезпечи удовлетворява-йето й. Законът разпорежда така, защото преследваните от федитора резултати не могат да бъдат постигнати по друг начин, освен чрез удовлетворяване на претенцията му.

Намесата на закона в тази насока е наистина нало­жителна. Кредиторът би изпаднал в крайно безпомощно със­тояние, ако законът, след като предписва на длъжника да престира и след като признава на кредитора правото да ис­ка престиране, не му е обезпечил ефективното осъществя­ване на резултата, който му се дължи. Кредиторът, а и зако­нът, ще трябва като че ли да се преклонят пред злата воля на длъжника, пред твърдото му решение да не изпълни за­дължението си, ако не го заплашва никаква санкция. Зако­нодателят естествено е далеч от намерението да отрежда и признава сам подобно безсилие на закона. Повелите си, за­конът скрепява със санкция, която обезпечава точното им съблюдаване. С нея законът обезпечава на кредитора реа­лизирането на това, което му се дължи. Открива му възмож­ността да предяви претенцията си по съдебен ред, за да се реализира по този начин имуществената отговорност на длъжника. Така кредиторът може да получи реално и пря­ко дължимия резултат, ако това е възможно, респективно да получи сурогата на резултата, ако прякото му осъществя­ване вече не е възможно.

Кредиторовата претенция следователно се оказва съпроводена от една правна санкция - отговорността на длъжника. Същият отговаря за дълга с имуществото си, върху което може да се посегне по установения ред, за да се удо влетвори притезанието на кредитора. Тази отговорност не само придава правен характер на отношението между длъж­ник и кредитор, не само го издига в истинско облигационно отношение, но представлява за кредиторовото притезание възможно найефикасната гаранция.

3. Облигационни и вещни права. Относителност на облигационните права. Облигационните и вещните права са главните видове имуществени права. По какво се отличават едните от другите?

а) Господство над вещ. Някои автори казват, че вещ­

ните права дават господство над една вещ, а облигационни­
те - власт на кредитора да иска осъществяване на един
резултат от длъжника си. Според нас това разбиране е неп­равилно. Правото е обществена наука. То се интересува от отношенията на хората, а не от отношенията на хората към вещите.

б) Относителност на облигационните права. Други

смятат, че вещните права забраняват абсолютно на всички посегателства над вещ, спрямо която друго лице има право.На всеки е забранено да посяга на вещ, собственост на друго лице. Вещното право забранява това посегателство на абсолютно всеки, затова то е абсолютно право. Посегателството върху вещното право е основание за носителя му да иска възстановяване на нарушеното право.Облигационното право позволява да се иска осъщес­твяването на един резултат от определено лице или опре­делени лица - от длъжника или длъжниците. Кредиторът не може да иска осъществяването на този резултат абсолютно от всички, а само от длъжника си. Заемодателят не може да иска от когото и да било парите, които е дал в заем, а само от лицето, на когото ги е дал. Неговото право има действие само относно определено лице. То е относително пра­во. Само длъжникът може да не изпълни задължението си и да не удовлетвори кредиторовата претенция. Нейното удо-влетворяване погасява кредиторовото право.Следователно вещното право е абсолютно, а обли-гационното относително. В това се изразява разликата между тях.

Вярно е, че вещното право е абсолютно право. Но аб­солютно е и авторското право. На всички е забранено по­сегателството върху чуждо научно, литературно, музикално или художествено произведение. Макар абсолютно, ав­торското право не е вещно. Щом и други права извън вещ­ните са абсолютни, очевидно е, че абсолютността не може да се възведе в разграничителен критерий между вещни и облигационни права. От друга страна и облигационните пра­ва са в известен смисъл абсолютни. Например чл. 21, ал. 2 от ЗЗД забранява на всяко трето лице действия, които биха попречили на длъжника да осъществи това, което дължи. От тази негативна гледна точка облигационното право се оказ­ва с действие спрямо всички.

в) Допълнителен критерий. Щом абсолютността на вещното право и относителността на облигационното не мо­гат да съставляват достатъчно ясен разграничителен кри­терий между тях, се пита, каква е допълнителната разлика между тях? Без да се забравя, че вещните отношения са обществени, мисля, че не може да не видим особеното по­ложение на вещта във вещното право. Вещното право заб­ранява на всеки посегателство над съответна вещ. Но това не е всичко. Заедно с това то позволява на неговия при­тежател да въздейства върху определена вещ, да изв­лича облаги от нея и да върши това без разрешение и съ­действие от никого.

По друг начин стоят нещата с облигационното право. Това право не съдържа възможност за непосредствено въз­действие върху определена вещ. То дава само възможност на носителя му да иска нещо от съответно лице, с което да се постигне един резултат. Облигационното право не дава възможност за пряко въздействие върху вещ, дори когато кредиторът има право да иска да му се престира вещ - кога­то има да взема вещ. Тогава кредиторът разчита да получи

дължащата му се вещ, но тя не е в прякото му разпорежда­не. Вместо да престира вещта на кредитора си, ако длъжни­кът я отстъпи в собственост на друг, този друг става собст­веник. Кредиторът не може да противопостави на третото лице правото си да получи вещта, защото третото лице не е задължено към него. Обратно, понеже третото ^лице става собственик, кредиторът е длъжен да уважава правото му.

4въпрос

ИЗТОЧНИЦИ

НА ОБЛИГАЦИОННИ ОТНОШЕНИЯ

1. Понятие. Облигационните отношения възникват от най-различни юридически факти. Юридически факти са тези,предвидени в хипотезиса на правната норма при наличносттта на които възникват правни последици. Тези факти,при наличието на които възникват облигационно правни последици,се наричат източници на облигационни от­ношения.

2. Видове. Източници на облигационните отношения са:

(а) Договорът е най-важният източник на облигаци-

онните отношения. Облигационното отношение тук възник-

ва, по волята на Двете договарящи страни. Те са искали не

говото възникване (чл. 9 ЗЗД).

(б) Едностранните волеизявления са също източник на облигационните отношения. Когато някой обещае, че ще даде съответна награда, например за най-добър роман, той е обвързан с това свое изявление и е длъжен да плати тази награда за произведението, което по надлежния ред бъде признато за най-добро. За обещателя тук възниква задължение, защото той сам е искал неговото възникване

(чл.4433Д).

в) От непозволеното увреждане също възникват облигационни отношения.Този който е увредил другиго с умишленото си или небрежно действие, или бездействие, е длъжен да го обезщети за причинената вреда. Този, чиято вещ е причинила на друг вреда, трябва да я поправи. Този, който в свой интерес е прибягнал до услугите на някого, трябва да понесе последиците от това, че натовареният от него уврежда трето лице (чл. 45 и сл. ЗЗД).

г)Неоснователното обогатяване е също основание

за възникване на облигационни отношения. Законът не до­пуска да се разместват блага от едно имущество в друго без оправдание и във вреда на някое лице. Станалото раз­местване трябва да се отстрани, чрез даване на равностой­ността на разместеното- на неговия еквивалент. Затова, кой­то е получил нещо без основание, е длъжен да го върне, който е платил чуждо задължение по погрешка, има право да иска платеното обратно (чл. 55 и сл. ЗЗД).

д) От воденето на чужда работа без пълномощие съ­що възникват облигационни отношения (чл. 60 и чл. 62 ЗЗД).^

ж) Задължения възникват и от-семейноправни от­ношения '(например правото на издръжка), и от наследст-веноправни отношения (например наследникът дължи на заветника завещаната му сума).*

*3. други видове.

Към източниците на облигационни отношения из­ложени по-горе от проф. Ал. Кожухаров, следва да се при­бавят и административните актове за отчуждаване на недвижими имоти за държавни и общински нужди, както и други административни актове, които пораждат обли­гационни отношения.

Освен това източници на облигационни отношения са и някои съдебни решения. С оглед на това считам, че основните източници на облигационни отношения следва да се групират в две основни групи: договорни, (които включ­ват и едностранните сделки) и извъндоговорни. Извъндо-говорните също подлежат на вътрешна класификация. ИЗТОЧНИЦИ НА

В първата група се включват юридически факти, които съдържат волеизявления, но тези волеизявления не са съгласуваната воля на страните, а властническо волеизявление на административен или съдебен орган. Например с акта за отчуждаване на имоти за държавна или общинска нужда се поражда облигационното отно­шение за обезщетение на отчуждения собственик; кон-ститутивните съдебни решения - например такива са тези постановени по иск за сключване на окончателен договор по чл. 19, ал. З от ЗЗД; конститутивни съдебни решения за унищожаване на договори, постановени от съда по чл. 27-33 от ЗЗД. В тези случаи облигационното отношение се поражда, въпреки че липсва съгласувана воля на страните.

Междинна категория източници на облигационни отношения са смесените фактически състави, които включват сключен договор между страните, (който е гражданскоправен юридически факт) и негражданскопра-вен юридически факт, който има второстепенно значение. Такъв факт може да бъде съдебен, съдебноохранителен, арбитражен или административен акт. Например дого­ворът за съдебна спогодба включва освен волеизявления на страните и определение на съдебния или арбитражен орган; договорът за прехвърляне на вещни права върху нед­вижими имоти, за който се изисква нотариална форма или договорът за продажба на моторно превозно средство, за който се изисква нотариална заверка на подписите на договарящите също включва два разнородни юридически факта.

Следващата основна категория източници на об­лигационни отношения са тези извъндоговорни основания за тяхното възникване, които не включват волеизявле­ние на нито една от страните, нито волеизявление на съдебен или друг властнически орган. Това са непозволе ното увреждане, доброволното водене на чужда работа без натоварване и неоснователното обогатяване.

За делението на източниците на облигационните отношения има значение и тяхното действие, което за­сяга правната сфера на страните на правоотношение­то. В отделни хипотези е възможно това действие да не е пряко, а рефлексно. Така при наличие на пасивна соли­дарност, ако един от длъжниците изплати дълга, този дълг се счита за погасен по отношение на кредитора и за останалите солидарни длъжници (чл. 123 ЗЗД). Възможно е трето лице да изпълни чуждо задължение, дори против волята на кредитора и с това да се погаси дългът на длъж­ника, освен ако кредиторът има интерес задължението да бъде изпълнено лично от длъжника (чл. 73 ЗЗД). Това е резултат на рефлексии действия на юридически право­мерни действия (свързани с изпълнението), извършени не от длъжника, а от трето лице.

Големинов сочи, че проблемът за класификацията на източниците на гражданските задължения представлява съ­ществен интерес за гражданското право и има продължи­телна еволюция с оглед критериите за разграничението на източниците на облигационните отношения. Авторът се спира на найстарите класификации на тези източници, на класификацията на стария български Закон за задължения­та и договорите, както и на класификацията по действа­щия Закон за задълженията и договорите. Авторът сочи, че след промените в 1990 г. основните източници на облига­ционни отношения са пет - договори, едностранни волеизяв­ления, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и водене на чужда работа без пълномощно. Големинов приема, че ЗЗД урежда примерно, а не изчерпателно източниците на облигационни отношения и сочи, че по силата на други нор­мативни актове "като такива източници могат да функ­ционират и други юридически факти" (с. 24). 4. Договорът.

а) Определение. Облигационни отношения възникват най-често от правни сделки. От тях възникват последици. За тяхното възникване е изявена воля,Когато фактическият състав на правната сделка се изчерпва с вщеизявлението само на един правен субект, на едната страна правната сдел­ка е едностранна; а когато обхваща съгласуваните насрещни волеизявления на два или повече правни субекта, правна-та сделка е двустранна. Двустранните правни сделки се наричат договори.

Договорът е съглашение между две или повече лица (страни),за да се създаде,уреди или унищожи една правна връзка помежду им.Той е споразумение между две или повече лица за установяване, изменяне или погасяване на гражданскоправни отношения помежду им. "Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или уни­щожи една правна връзка между тях". Това определение е повлияно от определението на Френския граждански ко декс от 1804 г. То не отчита развитието на правната наука и съдебната практика и затова бе подложено на ос­нователна критика. Договорът е съглашение не просто на две лица, а на две страни, всяка една от които може да включва повече от един правен субект. По това догово­рът се различава от едностранната сделка, при която също има две страни, но волеизявление се прави само от едната страна и това волеизявление може да бъде напра­вено от две или повече лица, които са включени като учас­тници само на едната страна.

Освен това договорът не само може да създаде и уреди определени отношения, но може, както твърди проф. В. Ганев (Учебник по Обща теория на правото, т. I, С., 1947 г., с. 27-29), да има правоприлагаща, правопораж-даща,правоохианителна и правопрекратяваща функция. Следователно определението на чл. 8, ал. 1 от ЗЗД не изброява напълно функциите на договора. Освен това, то не е точно, защото не може да се приеме, че с договор може да се унищожи една правна връзка. Съгласно чл. 32 от ЗЗД унищожаването на договорите става само по съ­дебен ред. Затова може да се препоръча това определе­ние да отпадне като ненужно или да бъде изменено в пред­лагания смисъл.

А. Сключване на договор.

1. Уводни бележки.За фактическия състав на договора са необходими две волеизявления. Необходимо е изявлението на една страна, насочено към създаване, из меняне или прекратяване на едно облигационно отношение,

да съвпадне по съдържание с насрещното волеизяв-
ление на другата страна.Ако разменените по този начин
между страните волеизявления се покрият казваме,че договорът е сключен.

Обикновено сключването на договора става после-­

дователно. Необходимо е една от страните по бъдещия договор да вземе инициативата за сключването му. Тя трябва
да предложи сключването на договора. Тази страна се казва предложител,а волеизявлението й се казва оферта или предложение. Предложението си тя отправя, адресира на някой, който може да го приеме или да го отхвърли. Този друг няма правнотехническо име. Изявлението, с което той изра­зява съгласието си с направеното предложение, наричаме приемане. Покрие ли се предложението с насрещното во­леизявление, приеме ли се то, - налице е съгласие и дого­ворът е сключен.

2. Предложение.

а) Същност. Предложението едолеизявление (пока­на) за сключване на договор,отправено от един правен су­бект до друг.За да е валидно, то трябва да обхваща същес­твените елементи на предлаганото облигационно отношение.

Няма предложение, ако направеното изявление не е за сключване на договор или ако е непълно и затова 'не може да се каже дали предложителят наистина е ре­шил да сключи договор.Предложението показва окончателно намерение, само ако е така формулирано,че с прос­тото "да" на, другата страна договорът да може да бъде сключен.

Предложението трябва да бъде отправено до друго определено лице. Възможно е то да бъде отправено и към неопределени лица. Такъв е случаят, например, с автома­тичните телефони телефонната служба предлага услугите си на всеки срещу заплащане на определена цена. Такъв е случаят и с изложените в магазин стоки с обозначение на цената им - те се предлагат на всеки за тази цена.

б) Задължителна сила на офертата. По начало

предложението обвързва предложителя.

В случаите, когато е определен срокът за приема­нето му, предложителят е обвързан с предложението си и не може да го оттегли до изтичане на този срок. Това важи как­то, когато предложението е направено на отсъстващо, така и когато е направено на присъстващо лице (чл. 13, ал. 1 ЗЗД).

Предложението, което е направено на присъстващ без срок за приемане,губи силата си, ако не бъде незабавно прието /чл.13,ал.2 ЗЗД/.

Задължителната сила на офертата отнема на пред-ложителя възможността да попречи на сключването на договора, чрез оттегляне на офертата. Оттеглянето на офер­тата е без значение, освен ако съобщението за оттеглянето пристигне преди или най-късно едновременно с предложението (чл. 13, ал. 2 ЗЗД).

Задължителната сила на офертата защитава лицето на което се предлага. Тя го защитава не само срещу оттеглянето на предложението, но и от евентуалната смърт или евентуалното поставяне под запрещение на предложителя. От задължителната сила на офертата следва, че тези факти не пречат на сключването на договора, ако са настъ­пили след изпращане на изявлението за приемане. Напри­мер, ако някой от Пловдив ми предложи пишещата си маши­на за двеста лева и му отговоря, че приемам предложението му, договорът е сключен дори ако предложителят междувре­менно почине. 3. Приемане.

а) Същност. Лицето, на което е направено предложе­

ние, има две възможности:

1 ) или да приеме предложението и с това договорът е сключен; или

2) да отхвърли предложението и така да осуети сключването на дсровора.

Приемането е изявление за пълно съгласие с предложението.То трябва да произлиза от лицето, на кое­то е "направено предложението или от негов особен предс­тавител. Например, ако предложа пишещата си машина на А и Б заяви, че я купува, между мен и Б не се сключва договор. Освен това приемащият трябва да бъде дееспособен. Не­говата дееспособност е условие за деи^вителност на до­говора (чл. 27 ЗЗД).

б) Начин. Приемането не трябва да оставя никакво
съмнение относно окончателното решение да се сключи
предлаганият договор. Не са приемливи изрази като напри­
мер следния: "предложението Ви ми харесва". Много пред­
ложения могат да се харесват, например защото са изгодни.
Това не означава, че те се приемат. Предложението на плов­
дивския ми приятел, който ми предлага пишещата си маши­
на за двеста лева, много ми харесва, но не го приемам, за­
щото не разполагам с такава сума.

Изявлението за приемане трябва да бъде безусловно.Няма приемане ако то става с резерви с уговорки и съдържа нови условия.Предложението на приятеля ми от Пловдив не може да се счита прието от мен, когато му зая­вя, че купувам машината му за двеста лева, но че покупната цена смятам да му заплатя в течение на една година.

Тази моя уговорка тази моя резерва съставлява но­во предложение - предлагам на приятеля си друг начин на плащане. Договорът ще се счита сключен само, ако той прие­ме новото ми предложение. Изявлението за приемане може да бъде изрично или с мълчаливи действия Приемането е изрично, когато волята за сключване на предложения договор личи от специалните из­рази, които приемащият е употребил. Г|риемането е мълчали­во, когато от действията на приемащия може да се заключи, че е решил да сключи предложения му договор. Например, ако изп­ратя на приятеля си в Пловдив двеста лева, счита се, че само с това действие съм проявил достатъчно ясно волята си да купя предложената ми пишеща машина-договорът е сключен.