Закон за адвокатурата Обн., Дв, бр. 80 от 27. 09. 1991 г., в сила от 10. 1991 г., доп., бр. 104 от 12. 1996 г., в сила от 01. 1997 г., изм., бр. 59 от 26. 05. 1998 г., доп., бр. 61 от 25. 07. 2000 г

кн. 10/91 г., стр. 163; кн. 6/98 г., стр. 10; кн. 8/2000 г., стр. 11 том III/91 г., стр. 481

т. 3, р. 2, № 130
Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда придобиването и загубването на правата на адвокат, упражняването и организацията на адвокатската професия.

(2) Упражняването на адвокатската професия е конституционна дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява на принципите на независимост, самоуправление и самоиздръжка.

Чл. 2. (1) Адвокат може да бъде само лице, вписано в списъка на адвокатската колегия.

(2) Правата на адвокат се придобиват и адвокатската професия може да се упражнява от кандидата от момента на неговото вписване в списъка на адвокатската колегия.

(3) Адвокатите могат да работят самостоятелно или да се сдружават.

Глава втора

АДВОКАТ

Раздел I

Чл. 3. Всеки дееспособен български гражданин може да стане адвокат, ако отговаря на следните условия:

1. да има висше юридическо образование;

2. да е преминал успешно законоустановения стаж;

3. да е издържал предвидения в закона държавен теоретико-практически изпит след успешно проведен стаж;

4. (нова - ДВ, бр. 61 от 2000 г.) да притежава необходимите нравствени и професионални качества.

Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2000 г.) (1) Гражданин на чужда държава, който е придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята страна по определено наказателно дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на адвокатската колегия.

(2) Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието по искане на председателя на адвокатската колегия.

(3) Разпоредбите на глава II, раздел IV се прилагат съответно и по отношение на лицата по ал. 1.

Чл. 4. Не може да бъде адвокат и стажант-адвокат:

1. осъденият като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;

2. лишеният от правото да упражнява адвокатска професия за срока, за който е лишен;

3. търговецът, управителят на търговско дружество и председателят на кооперация;

4. лице, което работи на държавна или обществена служба, в търговско дружество, кооперация или друго юридическо лице по трудов договор, освен в случаите по чл. 9;

5. невъзстановеният в правата си несъстоятелен.

Раздел II

Вписване

Чл. 5. Кандидатът за адвокат подава молба за вписване до адвокатския съвет. Към молбата се прилагат документи за завършено висше юридическо образование, за издържан държавен теоретико-практически изпит, свидетелство за съдимост и медицинско удостоверение.

Чл. 5а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2000 г.) (1) На основание молбата до председателя на адвокатската колегия, приложеното към нея удостоверение, че лицето е придобило адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, и акта на министъра на правосъдието за признаване на взаимност съветът на адвокатската колегия взема решение да бъде признато качеството на адвокат на чуждия гражданин на основание, на което той може да се яви като защитник или повереник на гражданин на своята страна по наказателно дело пред органите на съдебната власт в Република България.

(2) Решението прекратява действието си с приключване на съдебния процес.

(3) В адвокатската колегия се води регистър за чуждестранните лица, на които е признато качеството на адвокат в Република България, в който се отбелязва името, гражданството и по кои дела са се явили като защитници или повереници.

Чл. 6. (1) Адвокатският съвет проверява дали са налице законните условия по чл. 3 и 4 за вписването на кандидата в списъка на колегията и се произнася с мотивирано постановление.

(2) Постановлението се съобщава писмено на кандидата и на Контролния съвет на адвокатската колегия. В двуседмичен срок от получаване на съобщението постановлението може да се обжалва от контролния съвет и от кандидата по отношение на неговата законосъобразност пред Висшия адвокатски съвет.

(3) Жалбата се разглежда в присъствието на кандидата на първото заседание на Висшия адвокатски съвет, който се произнася с решение. В заседанието може да участва и представител на Висшия контролен съвет.

(4) Решението на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението по реда на Закона за административното производство пред Върховния касационен съд.

Чл. 7. (1) След влизане в сила на постановлението или решението кандидатът полага клетва, ако не е положил същата като стажант-адвокат, и се вписва в списъка на адвокатската колегия.

(2) Кандидатът полага клетва пред адвокатския съвет със следното съдържание: "Заклевам се да изпълнявам добросъвестно задълженията си като адвокат (стажант-адвокат) в съответствие с Конституцията, законите на републиката и морала, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение и чрез поведението ми при нейното упражняване и в обществото да пазя авторитета на съда и органите на властта, да не издавам тайните на своите доверители и подзащитни".

(3) Адвокатът подписва клетвен лист за положената клетва.

Раздел III

За дейността на адвоката

Чл. 8. (1) Адвокатът защитава правата и законните интереси на своите доверители и подзащитни, като:

1. дава устни и писмени съвети;

2. изготвя необходимите книжа (молби, тъжби, заявления, жалби и др.) на лицата, които търсят защита и съдействие;

3. представлява и защитава доверителите и подзащитните си пред съда, органите на предварителното производство и пред всички юрисдикции;

4. представлява доверителите и подзащитните си пред всички административни и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо.

(2) Пред Върховния касационен съд страните могат да бъдат представлявани и защитавани само от адвокат, който има 5-годишен адвокатски стаж или толкова години съдийски, прокурорски или друг приравнен на него юридически стаж.

Чл. 9. Преподавателите по правни науки от висшите училища и научните работници по правни науки с трудов стаж над 5 години могат да се явяват като адвокати пред апелативните съдилища, Върховния касационен съд и Върховния административен съд и да дават писмени становища, ако са вписани в списъка на адвокатската колегия.

Раздел IV

Права и задължения на адвоката

Чл. 10. (1) Пред съда, юрисдикциите, административните и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.

(2) Ако на адвоката при или по повод упражняване на професията не е оказано дължимото съдействие и уважение, адвокатският съвет по негово искане или по свой почин оправомощава един от членовете на колегията да извърши проверка на случая заедно с представител на правораздавателния или на административния орган или служба, който се определя от съответния ръководител.

(3) Адвокатският съвет уведомява писмено ръководителя на правораздавателния или на административния орган или служба за случая и за определяне на представител, който да участва в проверката. Ръководителят е длъжен в 7-дневен срок да посочи своя представител.

(4) Ако в срока по предходната алинея не е определен представител, адвокатският съвет извършва проверката само чрез своя представител.

Чл. 11. (1) Адвокатският съвет въз основа на доклада за проверката, ако прецени, че е налице виновно поведение, прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдията или прокурора или за налагане на дисциплинарно наказание на длъжностното лице от ръководителя на административния орган или служба.

(2) Налагането или отказът да се наложи дисциплинарно наказание не е пречка адвокатът да търси отговорност по общия ред.

Чл. 12. Адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по делата, да иска преписи от книжата и да получава сведения с предимство в съда, юрисдикциите, органите на предварителното производство, административните и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, след като удостовери качеството си на адвокат.

Чл. 13. Адвокатът в кръга на работата си може да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод на производството по дело, по което е повереник или защитник. По делото те имат силата на официално заверени документи.

Чл. 14. (1) Адвокатът няма право да се откаже от поета защита освен по основателни причини, като му се заплати положеният труд до отказа. Ако адвокатът се откаже по неоснователни причини от поетата защита, внесеното възнаграждение се връща на клиента.

(2) В случаите по предходната алинея адвокатът е длъжен да уведоми своевременно доверителя или подзащитния си, за да може да организира защитата си.

Чл. 15. Доверителят или подзащитният може по всяко време на делото да се откаже от защитата на повереника или защитника. При отказ по основателни причини на адвоката се дължи възнаграждение за положения труд. При неоснователен отказ внесеното възнаграждение не се връща.

Чл. 16. (1) При разногласие във връзка с отказа от защита адвокатът, съответно доверителят или подзащитният са длъжни да изложат съображенията си с мотивирано заявление до адвокатския съвет.

(2) Заявлението се разглежда в еднодневен срок от председателя или заместник-председателя на адвокатския съвет, който се произнася по основателността на отказа и размера на дължимото възнаграждение за положения труд.

Чл. 17. Адвокатът има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно само със съгласието на доверителя или подзащитния.

Чл. 18. (1) Адвокатските книжа и досиета са неприкосновени и не подлежат на проверка и изземване.

(2) Кореспонденцията между адвоката и неговия доверител или подзащитен е неприкосновена, не подлежи на проверка и не може да бъде използвана като доказателствено средство.

Чл. 19. Адвокатът има право на свиждане със задържани лица и затворници без присъствието на длъжностно лице от администрацията на местата за предварително задържане и за изпълнение на наказанието лишаване от свобода и без подслушване под каквато и да е форма на разговорите.

Чл. 20. (1) Адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез поведението си при нейното осъществяване и извън нея да е достоен за доверието и уважението в обществото.

(2) При или по повод воденето на дела адвокатът не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел излишно протакане на делото или създаване на неоправдани пречки за противната страна с оглед изискванията на закона и на адвокатската етика.

(3) Адвокатът дължи уважение на закона, на правораздавателните органи, на органите на властта и колегиалност в отношенията си с другите адвокати.

(4) Адвокатът дължи уважение и съдействие на органите на адвокатската колегия, на Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд.

Чл. 21. (1) Определението на съда за назначаване на служебен повереник или защитник се съобщава на адвокатския съвет, който определя адвокат от колегията за осъществяване на защитата.

(2) Адвокатът е длъжен да се явява като повереник или защитник, когато бъде служебно назначен от съда или от органите на предварителното производство.

Чл. 22. (1) Адвокатът не може да представлява или да защитава едновременно и двете страни по делото, както и да приема едно и също дело от едната и от другата страна последователно, освен когато те нямат противоречиви интереси и са дали своето съгласие. Той не може да представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна.

(2) Съдружниците адвокати не могат да представляват или да защитават и двете страни. По наказателни дела те не могат да защитават подсъдими с противоречиви интереси.

Чл. 23. (1) Адвокатът не може да бъде повереник или защитник на страна по дело, ако е бил съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател по това дело или ако такъв е бил негов съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена до четвърта степен и по сватовство до трета степен.

(2) Адвокатът не може лично или чрез подставено лице да сключва сделки със своя доверител за придобиване на вещи и права, предмет на делото.

Чл. 24. Адвокатът не може да се споразумява във вреда на доверителя си с противната страна или да поддържа защита на подсъдими с противоречиви интереси.

Чл. 25. За всяко неизпълнение на задълженията по този закон и по наредбите на Висшия адвокатски съвет, довели до накърняване правата и законните интереси на клиента, адвокатът отговаря за причинените вреди и дължи връщане на внесеното възнаграждение.

Чл. 26. За издаване тайните на своя доверител или подзащитен, включително и след приключване на делото, наред с наказателната и дисциплинарната отговорност адвокатът носи и гражданска отговорност.

Чл. 27. Адвокатът не може да си служи с посредник или с друго лице за привличане на клиенти. Той не може да използва и други средства, несъвместими с адвокатската професия за привличане на клиенти.

Чл. 28. Адвокатът не може да използва за своята дейност търговска реклама.

Чл. 29. Адвокатът е длъжен да има бюро на подходящо място за упражняване на професията, да води списък на делата, по които е довереник или защитник, и да пази книжата по тези дела в продължение на 5 години от приключването им.

Чл. 30. При напускане на колегията адвокатът е длъжен да уведоми писмено адвокатския съвет, за да бъде заличен от списъка, и да обяви начина, по който е приключил поверените му дела.

Чл. 31. Адвокатът е длъжен ежегодно до 31 декември да заплати дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет.

Раздел V

Възнаграждение

Чл. 32. (1) За своя труд адвокатът получава възнаграждение, което се определя въз основа на сключен писмен договор с клиента.

(2) При липса на писмен договор размерът на възнаграждението се определя съгласно наредба на Висшия адвокатски съвет.

(3) Определеното в договора възнаграждение не може да бъде по-ниско от предвидения в наредбата минимален размер за съответния вид работа.

Чл. 33. (1) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения, адвокатът може да се снабди с изпълнителен лист.

(2) Изпълнителният лист се издава въз основа на решение на адвокатския съвет, препис от сключения договор, заверен от съвета, и писмена покана до клиента за доброволно изплащане на вземането.

(3) Оспорване на вземането по изпълнителния лист може да стане по предвидения в Гражданския процесуален кодекс ред за оспорване на изпълнителни листове, издадени въз основа на несъдебни актове.

Чл. 34. Споровете между адвоката и клиента за размера на възнаграждението, се решават от адвокатския съвет на колегията, в която е вписан адвокатът.

Чл. 35. (1) Адвокатите оказват безплатна правна помощ на:

1. материално затруднени лица;

2. лица, които имат право на издръжка.

(2) Адвокатите могат да оказват безплатна правна помощ на близки и роднини и на друг юрист.

Чл. 36. В случаите по ал. 1 на предходния член при уважаване на иска съдът с решението определя възнаграждението на адвоката съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет и осъжда другата страна да го заплати. Определеното възнаграждение не може да бъде по-ниско от предвидения минимален размер за съответния вид работа.

Чл. 37. Адвокатското възнаграждение на назначения служебен повереник или защитник се определя съгласно наредба на Висшия адвокатски съвет и се изплаща от бюджетните средства на съда или на органите на предварителното производство.

Чл. 38. Когато делото бъде прекратено по вина на адвоката, без да може производството да продължи пред съд или особена юрисдикция, той дължи връщане на внесеното възнаграждение независимо от другите последици.

Чл. 39. Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи с помирение между страните, внесеното възнаграждение не се връща.

Раздел VI

Стажант-адвокат

Чл. 40. (1) Стажът на лице, завършило висше юридическо образование, се провежда в съд или при адвокат. Срокът на стажа е едногодишен.

(2) По изключение по уважителни причини адвокатският съвет може да прекъсне или удължи стажа.

Чл. 41. (1) Кандидатът подава молба до адвокатския съвет. Към молбата се прилагат документ за завършено висше образование, свидетелство за съдимост и медицинско удостоверение.

(2) Адвокатският съвет определя адвокат патрон, освен ако в молбата кандидатът е посочил адвокат патрон и той е дал писмено съгласие.

(3) Адвокатът патрон трябва да има най-малко 10 години адвокатска практика.

(4) Адвокатът патрон може да бъде заменен само по решение на адвокатския съвет.

Чл. 42. (1) Адвокатският съвет проверява дали кандидатът отговаря на условията за допускане до стаж и се произнася с мотивирано постановление. Постановлението се съобщава писмено на кандидата.

(2) При отказ за допускане до стаж постановлението може да се обжалва пред Висшия адвокатски съвет в двуседмичен срок от съобщението и се разглежда на първото му заседание.

Чл. 43. (1) Стажантът се вписва в списъка на стажант-адвокатите при адвокатския съвет след полагане на адвокатската клетва по чл. 7, ал. 2.

(2) За положената клетва стажант-адвокатът подписва клетвен лист.

Чл. 44. Стажант-адвокатът е длъжен:

1. редовно да се явява в бюрото на патрона и да извършва възложената му от него работа;

2. под наблюдението и съдействието на патрона си да изготвя адвокатски книжа и да посещава съдебни заседания;

3. да присъства при даване на съвети от адвоката патрон;

4. да разработва писмени теми по въпроси, определени от адвокатския съвет;

5. да участва в организираната от адвокатския съвет квалификационна дейност.

Чл. 45. (1) След прекарване на първата половина на стажа адвокатският съвет по доклад на адвоката патрон може да даде право на стажант-адвоката да се явява по първоинстанционни дела заедно със своя патрон.

(2) По дела, по които стажант-адвокатът се явява, той изготвя отделни досиета от тези на адвоката патрон.

Чл. 46. (1) След завършване на стажа адвокатският съвет определя комисия от трима адвокати с права на патрон за преценка на работата и на изготвените книжа от стажанта. За практическата подготовка на стажанта комисията се произнася с доклад, който заедно със становището на адвоката патрон се внася в адвокатския съвет. Съветът се произнася с мотивирано постановление по въпроса, дали стажът е проведен успешно.

(2) Когато адвокатският съвет приеме, че стажът не е успешно проведен, той продължава неговия срок с не повече от 6 месеца. Продълженият срок на стажа не се заплаща. Ако и след това съветът прецени, че стажът не е успешно проведен, стажант-адвокатът се заличава от списъка на стажант-адвокатите.

(3) Постановлението на адвокатския съвет за заличаване от списъка на стажант-адвокатите подлежи на обжалване по реда на чл. 42, ал. 2.

Чл. 47. Въз основа на постановлението за успешно проведен стаж стажант-адвокатът се явява на държавен теоретико-практически изпит пред комисия на Министерството на правосъдието в състав: председател - представител на министерството, и членове: председателят на Висшия адвокатски съвет, съдия от Върховния касационен съд и прокурор при същия съд.

Чл. 48. За успешно положения държавен теоретико-практически изпит Министерството на правосъдието издава на стажант-адвоката удостоверение за правоспособност.

Чл. 49. Броят на стажант-адвокатите, условията и редът за провеждане на стажа и за полагане на държавен теоретико-практически изпит, начинът за набиране на средствата за възнаграждение и неговият размер се уреждат с наредба на Висшия адвокатски съвет.

Глава трета

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ

Раздел I

Чл. 50. (1) Районите, броят и седалищата на адвокатските колегии, образуването на нови и закриването на съществуващи колегии се определят от Висшия адвокатски съвет.

(2) В седалището на един окръжен съд не може да се създава повече от една адвокатска колегия.

Чл. 51. (1) Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в списъка й адвокати.

(2) Органи на адвокатската колегия са: общото събрание, адвокатският съвет, контролният съвет и дисциплинарният съд.

Раздел II

Общо събрание

Чл. 52. Общото събрание се състои от адвокатите, вписани в списъка на адвокатската колегия.

Чл. 53. Общите събрания са редовни и извънредни.

Чл. 54. (1) Редовното общо събрание на колегията се свиква ежегодно в последната събота и неделя на м. януари.

(2) Общото събрание се свиква от адвокатския съвет чрез лична писмена покана, която се изпраща един месец преди датата на събранието. В поканата се вписва дневният ред.

(3) Ако 1/3 от членовете на колегията 20 дни преди датата на общото събрание поиска писмено определен въпрос да бъде включен в дневния ред, адвокатският съвет е длъжен да го впише.

(4) Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или са представлявани 2/3 от членовете на колегията. При липса на кворум събранието се отлага за 1 час по-късно и се провежда колкото и адвокати да присъстват.

(5) Решенията се вземат с обикновено мнозинство - половината плюс един от присъстващите адвокати.

(6) Гласуването е лично или чрез пълномощник-адвокат. Подписът върху пълномощното не се заверява.

(7) Един адвокат не може да представлява повече от трима членове на колегията. Пълномощното се представя на председателя или секретаря на адвокатския съвет преди откриване на събранието.

(8) Гласуването е явно освен за избор на органи на адвокатската колегия.

Чл. 55. Редовното общо събрание:

1. изслушва отчета за дейността на адвокатския съвет през отчетната година и взема решения по него;

2. изслушва доклада на контролния съвет;

3. изслушва отчета на председателя на дисциплинарния съд;

4. обсъжда и приема бюджета на съвета на колегията за следващата финансова година;

5. определя броя на членовете на адвокатския съвет и избира адвокатски съвет, председател на адвокатския съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на дисциплинарния съд;

6. избира делегати за общото събрание на адвокатите от страната;

7. взема решения за разпореждане с имуществото на адвокатската колегия.

Чл. 56. (1) Извънредно общо събрание се свиква по решение на адвокатския съвет, на контролния съвет или по писмено искане на 1/3 от членовете на колегията.

(2) Ако адвокатският съвет не свика извънредно общо събрание в 14-дневен срок от постъпването на искането, то се свиква задължително от Висшия адвокатски съвет.

(3) Извънредното общо събрание се свиква и провежда по начина и по реда, предвидени в чл. 54.

(4) Извънредното общо събрание може да решава всички възникнали въпроси между редовните общи събрания.

Чл. 57. Всеки член на адвокатската колегия има право да се запознае с текста на решенията и протоколите от момента на тяхното приемане.

Чл. 58. (1) Решенията на общото събрание подлежат на обжалване пред Висшия адвокатски съвет. Жалбата за отмяна се подава в двуседмичен срок от деня на вземане на решението.

(2) Към жалбата по ал. 1 може да се присъедини всеки адвокат и да я поддържа, включително и ако подателят я оттегли.

(3) До произнасянето по жалбата Висшият адвокатски съвет може да спре изпълнението на решението на общото събрание.

Раздел III

Адвокатски съвет

Чл. 59. (1) Адвокатският съвет се избира в състав:

1. при колегия до 50 адвокати - не по-малко от 5 основни и 2 резервни членове;

2. при колегия над 50 адвокати - не по-малко от 7 основни и 2 резервни членове, а за София - не по-малко от 11 основни и 6 резервни членове.

(2) В броя на основните членове се включва и председателят на адвокатския съвет.

(3) За членове на адвокатския съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 5 години адвокатска практика, а за председател - адвокат с най-малко 10 години адвокатска практика.

Чл. 60. (1) В 7-дневен срок от избора адвокатският съвет, който се състои от петима членове, избира секретар. Другите адвокатски съвети избират заместник-председател и секретар.

(2) Адвокатският съвет може да образува помощни органи, които се ръководят от член на съвета.

(3) Адвокатският съвет се свиква на редовно заседание от председателя най-малко веднъж месечно. Той може да бъде свикан и на извънредно заседание по писмено искане на 1/3 от основните членове на съвета в 7-дневен срок. При отказ съветът се свиква от Висшия адвокатски съвет и се председателства от негов член.

(4) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на адвокатския съвет. Решенията се вземат с мнозинство на присъстващите основни членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.

Чл. 61. (1) Възпрепятстваните по обективни причини или напусналите членове на адвокатския съвет до завръщането, съответно до изтичането на мандата им, се заместват от резервните членове по старшинство на стажа.

(2) Резервните членове имат право на глас, когато са привлечени да заместват основни членове на адвокатския съвет.

(3) В случаите, когато председателят, заместник-председателят и секретарят са възпрепятствани по обективни причини, до завръщането им те се заместват, както следва:

1. председателят - от заместник-председателя, а където няма заместник-председател - от секретаря;

2. секретарят - от някой от основните членове на съвета по старшинство.

(4) Когато председателят, заместник-председателят или секретарят напусне, адвокатският съвет избира нов председател, заместник-председател или секретар от основните членове на съвета.

Чл. 62. Адвокатският съвет:

1. представлява адвокатската колегия чрез председателя си;

2. ръководи работата на адвокатската колегия, свиква общите събрания, изпълнява техните решения и представлява колегията;

3. упражнява бюджета на колегията;

4. произнася се по допускането на кандидатите до стаж, ръководи стажа и следи за правилното му протичане;

5. определя безплатни защитници и повереници;

6. грижи се за защитата на професионалните права, за опазване на честта и достойнството на членовете на колегията;

7. следи за изпълнение на задълженията на членовете на колегията и решава споровете между тях и клиентите;

8. следи да не бъде извършвана адвокатска работа от лица, които не са вписани в списъка на адвокатската колегия, и сигнализира прокурора при окръжния съд, когато прецени, че има основание за възбуждане на наказателно преследване;

9. възбужда и поддържа дисциплинарно преследване срещу адвокати от колегията;

10. управлява, стопанисва, придобива и се разпорежда с имуществото на адвокатската колегия;

11. ръководи и осъществява дейността за повишаване професионалната квалификация на адвокатите;

12. организира и ръководи дейността на научно-методическите кабинети;

13. приема, отписва и заличава членове и води списъка на адвокатите в колегията;

14. изпълнява всички задължения, произтичащи от този закон, от решенията и наредбите на Висшия адвокатски съвет;

15. приема щата и определя възнаграждението на служителите.

Чл. 63. (1) Председателят на адвокатския съвет организира, ръководи и отговаря за цялостната дейност на съвета.

(2) Председателят на адвокатския съвет изпълнява задълженията, произтичащи от този закон, от решенията и наредбите на Висшия адвокатски съвет и от решенията на общите събрания на колегията.

Чл. 64. Секретарят на адвокатския съвет:

1. ръководи дейността по непосредственото изпълнение на решенията на адвокатския съвет и финансово-стопанската дейност;

2. организира заседанията на адвокатския съвет и подготвя материалите за тях;

3. ръководи и организира работата на служителите и на помощния персонал;

4. координира дейността на помощните органи на адвокатския съвет;

5. осигурява технически и административно цялата дейност на адвокатската колегия.

Раздел IV

Контролен съвет

Чл. 65. Контролният съвет се избира по реда, установен в глава трета, раздел VI на този закон.

Чл. 66. (1) Контролният съвет се състои:

1. при колегия до 50 адвокати - не по-малко от 3 членове;

2. при колегия над 50 адвокати - не по-малко от 5 членове.

(2) За членове на контролния съвет могат да бъдат избрани адвокати, които имат най-малко 5 години адвокатска практика.

Чл. 67. (1) Контролният съвет контролира финансово-стопанската дейност на колегията и отчита работата си пред редовното общо събрание.

(2) Когато констатира нарушения на закона, на решенията и наредбите на Висшия адвокатски съвет и на решенията на общото събрание на колегията, контролният съвет изготвя доклад, който внася във Висшия адвокатски съвет.

(3) Членовете на контролния съвет могат да участват в заседанията на адвокатския съвет.

Раздел V

Дисциплинарен съд

Чл. 68. Председателят на дисциплинарния съд и неговите членове се избират по реда, установен в глава трета, раздел VI на този закон.

Чл. 69. (1) Дисциплинарният съд се състои:

1. при колегия до 50 адвокати - не по-малко от 5 членове;

2. при колегия над 50 адвокати - не по-малко от 9 членове.

(2) В броя на членовете се включва и председателят на дисциплинарния съд.

(3) За членове на дисциплинарния съд могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 5 години адвокатска практика, а за председател - най-малко 10 години адвокатска практика.

Чл. 70. На дисциплинарния съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани по възбудени срещу членове на адвокатската колегия дисциплинарни обвинения.

Раздел VI

Избор на органите на адвокатската колегия

Чл. 71. Изборът на адвокатския съвет и на неговия председател, на контролния съвет, на дисциплинарния съд и на неговия председател се извършва от членовете на колегията в деня на редовното общо събрание. Ако изборът не бъде проведен същия ден, той се извършва на следващия ден от 9 часа и следва да приключи до 17 часа или преди този час, ако са гласували всички членове на колегията.

Чл. 72. Никой не може да бъде избиран за член или за председател на адвокатския съвет, на контролния съвет и на дисциплинарния съд за повече от 2 последователни мандата.

Чл. 73. Членовете на адвокатския съвет и неговият председател, на контролния съвет и на дисциплинарния съд и неговия председател се избират за срок от 2 години.

Чл. 74. (1) Изборът по чл. 71 става с тайно гласуване с предварително подготвени бюлетини, в които се вписват трите имена на кандидатите за председател на адвокатския съвет и на дисциплинарния съд, за основните и резервните членове на съвета и за членовете на контролния съвет и на дисциплинарния съд.

(2) Недействителни са бюлетините, в които са останали незачертани имената на кандидати по брой, по-голям от определения от общото събрание брой на членовете на адвокатския съвет, контролния съвет и дисциплинарния съд.

Чл. 75. За избрани се смятат всички кандидати, получили повече от половината от гласовете на членовете на адвокатската колегия, които са гласували. Ако кандидатите са повече от предвидения брой, за избрани се смятат тези, които имат най-много гласове.

Чл. 76. (1) Ако не е избран някой от органите на колегията, провежда се допълнителен избор в първата неделя на м. февруари.

(2) При провеждане на допълнителен избор за председател на адвокатския съвет и председател на дисциплинарния съд в изготвена предварително бюлетина се вписват само имената на двамата кандидати, получили най-много гласове при първоначалния избор.

Чл. 77. (1) Изборът се провежда от избирателна комисия в състав от председател и двама членове, невключени в бюлетина, избрани с явно гласуване на редовното общо събрание, избирателната комисия провежда и допълнителния избор.

(2) Редовното общо събрание избира с явно гласуване избирателни бюра от трима членове.

(3) Избирателните кутии се запечатват, преди да започне изборът, от избирателната комисия в присъствието на двама избиратели, имената на които се вписват в протокола за провеждане на избора.

(4) След приключване на избора избирателната комисия съставя протокол, в който се отразява, че избирателните кутии са запечатани и гласуването е приключило.

(5) Разпечатването на избирателните кутии става в присъствието на двама избиратели, имената на които се вписват в протокола. Преброяването на бюлетините е публично и се извършва от избирателните бюра.

(6) За резултатите от преброяването избирателното бюро съставя протокол и го представя заедно с всички бюлетини на избирателната комисия. Тя съставя протокола за избора, с който обобщава и обявява окончателните резултати.

(7) В протокола се вписва общият брой на гласувалите, на действителните и на недействителните бюлетини, както и на бюлетините, подадени поименно за всеки кандидат.

(8) В заключителната част на протокола се вписват имената на избраните председател и членове на адвокатския съвет, председател и членове на дисциплинарния съд и членовете на контролния съвет, както и броят на гласовете, с които са избрани. Протоколът се подписва от председателя и членовете на избирателната комисия и се обявява на публично място в адвокатския съвет в първия работен ден, следващ деня, в който е проведен изборът.

Чл. 78. (1) След приключване на избора избирателната комисия подрежда действителните и недействителните бюлетини и ги запечатва в избирателните кутии.

(2) Бюлетините се съхраняват до обявяване действителността на избора, след което се унищожават от новоизбрания адвокатски съвет.

Чл. 79. Могат да избират и да бъдат избирани само изправните към касата на адвокатския съвет членове на колегията.

Чл. 80. (1) Гласуването е задължително. На негласувалите без уважителни причини и на недопуснатите да гласуват поради неизправност към касата на съвета се налага глоба 0,3 лева.

(2) Глобата се налага от председателя на съвета въз основа на протокола за избор. Тя може да се отмени от адвокатския съвет по уважителни причини.

Чл. 81. (1) Ако изборът за органи на адвокатската колегия бъде признат за незаконосъобразен от Висшия адвокатски съвет, нов избор се провежда не по-късно от 1 месец след съобщаване на решението.

(2) Датата на избора се насрочва от адвокатския съвет и се съобщава на членовете на колегията с покана до всеки от тях.

(3) Новият избор се провежда по установения в този раздел ред.

(4) До решаването на повдигнатите спорове по редовността на избора досегашният адвокатски съвет продължава да изпълнява задълженията си.

Чл. 82. Новоизбраните органи на адвокатската колегия встъпват в задълженията си след изтичане на 7-дневен срок от избора, ако няма подадени жалби относно неговата законосъобразност, или от съобщаване на решението на Висшия адвокатски съвет, с което жалбите за избора са оставени без уважение.

Глава четвърта

ОБЩО СЪБРАНИЕ НА АДВОКАТИТЕ ОТ СТРАНАТА

Чл. 83. (1) Общото събрание на адвокатите от страната се свиква ежегодно от Висшия адвокатски съвет с писмена покана, която се изпраща до 15 януари на адвокатските колегии. В поканата се вписват дневният ред, датата, часът и мястото на провеждане на събранието.

(2) Общото събрание на адвокатите от страната се провежда през последната събота и неделя на м. февруари и се счита за редовно, ако присъстват 2/3 от делегатите. При липса на кворум събранието се отлага за 1 час по-късно и се провежда колкото и делегати да присъстват.

(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство - половината плюс един от присъстващите адвокати. Гласуването е лично и явно освен за избор на Висшия адвокатски съвет и на неговия председател, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд и на неговия председател.

Чл. 84. (1) Общото събрание на адвокатите от страната се състои от представители на адвокатските колегии при норма на представителство един делегат на 20 адвокати.

(2) Ако колегията е с по-малко от 20 членове, тя се представлява от един делегат.

(3) Когато броят на членовете на колегията е повече от 20, но не съответства на установената норма на представителство, на повече от 10 членове се избира още един делегат.

Чл. 85. Общото събрание на адвокатите от страната:

1. изслушва и приема отчета на Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд;

2. избира Висшия адвокатски съвет и неговия председател, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд и неговия председател.

Глава пета

ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ, ВИСШ КОНТРОЛЕН СЪВЕТ,

ВИСШ ДИСЦИПЛИНАРЕН СЪД

Раздел I

Чл. 86. (1) Висшият адвокатски съвет е юридическо лице със седалище София и се състои от 15 основни и 10 резервни членове.

(2) За членове на Висшия адвокатски съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години юридически стаж.

Чл. 87. (1) Висшият адвокатски съвет избира от основните си членове двама заместник-председатели и главен секретар.

(2) Висшият адвокатски съвет може да образува помощни органи, които се ръководят от членове на съвета.

Чл. 88. (1) Висшият адвокатски съвет се свиква на редовно заседание от председателя най-малко веднъж в месеца. Съветът може да бъде свикан и от 1/3 от основните членове с покана до останалите в 15-дневен срок.

(2) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на Висшия адвокатски съвет. Решенията се вземат с мнозинство на присъстващите основни членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.

Чл. 89. (1) Възпрепятстваните по обективни причини или напусналите членове на съвета до завръщането, съответно до изтичането на мандата им, се заместват от резервните членове по старшинство на стажа.

(2) Резервните членове на Висшия адвокатски съвет имат съвещателен глас, освен когато са привлечени да заместват основни членове на съвета.

(3) В случаите, когато председателят, някой от заместник-председателите или главният секретар са възпрепятствани по обективни причини, до завръщането им, съответно до изтичането на мандата им, се заместват, както следва:

1. председателят - от един от заместник-председателите по старшинство;

2. главният секретар - от един от основните членове на съвета по старшинство.

Чл. 90. Висшият адвокатски съвет:

1. свиква и провежда общото събрание на адвокатите от страната, изпълнява неговите решения и дава отчет пред него;

2. определя встъпителните и годишните вноски на адвокатите за бюджета на Висшия адвокатски съвет въз основа на продължителността на адвокатския стаж;

3. издава наредбите, възложени му с този закон;

4. произнася се по жалбите срещу незаконосъобразни решения на общото събрание и по законосъобразността на избора на адвокатските съвети;

5. произнася се по жалби и протести срещу постановленията на адвокатските съвети за допускането до стаж и за приемането на адвокати;

6. изготвя образци на документите, които се водят от адвокатските съвети;

7. води списъка на адвокатите в страната, който се обнародва в последния за годината брой на "Държавен вестник";

8. управлява, стопанисва и се разпорежда с имуществото на Висшия адвокатски съвет;

9. дава становище по проекти за нормативни актове и прави предложения за усъвършенстване на действащото законодателство;

10. прави предложения до председателя на Върховния касационен съд за издаване на постановления и тълкувателни решения и изготвя становища по тях;

11. приема щата и определя възнагражденията на служителите;

12. осигурява и одобрява разходите, свързани с дейността на Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд.

Чл. 91. (1) Председателят организира и ръководи работата на Висшия адвокатски съвет и го представлява.

(2) Заместник-председателите на Висшия адвокатски съвет отговарят за организационните въпроси, професионалната квалификация, изготвянето на становища и предложения по т. 9 и 10 на предходния член.

(3) Висшият адвокатски съвет разпределя работата между заместник-председателите.

Чл. 92. Главният секретар на Висшия адвокатски съвет:

1. ръководи дейността по непосредственото изпълнение на решенията на Висшия адвокатски съвет и финансово-стопанската дейност;

2. организира заседанията на съвета и подготвя материалите за тях;

3. координира дейността на секретарите на адвокатските съвети в страната;

4. ръководи и организира работата на служителите и на помощния персонал;

5. координира дейността на помощните органи на съвета;

6. осигурява технически и административно цялата дейност на Висшия адвокатски съвет.

Раздел II

Висш контролен съвет

Чл. 93. Висшият контролен съвет се състои от петима членове. За членове на съвета могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години юридически стаж.

Чл. 94. (1) Висшият контролен съвет извършва проверки на финансовата дейност на Висшия адвокатски съвет и контролира дейността на контролните съвети на адвокатските колегии.

(2) Висшият контролен съвет се отчита пред общото събрание на адвокатите от страната.

Раздел III

Висш дисциплинарен съд

Чл. 95. (1) Висшият дисциплинарен съд се състои от 15 членове. За членове на съда могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години юридически стаж.

(2) На Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членове на адвокатските съвети, контролните съвети и дисциплинарните съдилища на колегиите, на Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд.

(3) Делата се разглеждат от Висшия дисциплинарен съд в състав: председател и четирима членове. Делата срещу членове на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд се разглеждат от 7-членен състав.

(4) Решенията на Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок от произнасянето им.

Раздел IV

Избор на Висш адвокатски съвет, Висш контролен съвет

и Висш дисциплинарен съд

Чл. 96. Изборът на Висш адвокатски съвет и на неговия председател, на Висш контролен съвет и на Висш дисциплинарен съд и на неговия председател се извършва от общото събрание на адвокатите от страната за срок от 3 години. Изборът се провежда с тайно гласуване при условията и по реда на глава трета, раздел VI от този закон в първата събота и неделя на м. март.

Чл. 97. (1) Никой не може да бъде избиран за член или за председател на Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд за повече от 2 последователни мандата.

(2) Не може да бъде избиран за член на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд адвокат, който е член на адвокатски съвет, контролен съвет и дисциплинарен съд в колегията.

Чл. 98. (1) Председателите на адвокатските съвети и адвокатите-делегати на общото събрание на адвокатите от страната, могат да оспорват законосъобразността на избора с жалба чрез Висшия адвокатски съвет до Върховния касационен съд в 7-дневен срок от неговото провеждане.

(2) Върховният касационен съд разглежда жалбата в открито заседание в състав под председателството на председателя на съда с участието на главния прокурор и се произнася с решение в 14-дневен срок.

(3) Ако Върховният касационен съд се произнесе, че изборът е незаконосъобразен, той предписва на Висшия адвокатски съвет провеждане на нов избор. Общото събрание на адвокатите от страната в този случай се свиква в едномесечен срок от съобщаване на предписанието за провеждане на нов избор.

Глава шеста

ДИСЦИПЛИНАРНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ.

ДИСЦИПЛИНАРНО ПРОИЗВОДСТВО

Чл. 99. За нарушения на задълженията си адвокатът носи дисциплинарна отговорност.

Чл. 100. Дисциплинарно нарушение е всяко неизпълнение на задълженията, предвидени от този закон и от наредбите на Висшия адвокатски съвет, както и:

1. допуснатите пропуски или бавност в работата, довели до накърняване правата и интересите на клиента;

2. неизпълнението на задълженията по чл. 20 - 31 включително;

3. уронването на престижа на професията при и по повод нейното упражняване и извън нея;

4. нарушаването на професионалната етика, морал и колегиалност;

5. укриването на доходи от данъчните органи.

Чл. 101. (1) За допуснати дисциплинарни нарушения се налагат следните наказания:

1. порицание;

2. глоба от 0,1 до 1 лв.;

3. лишаване от правото да бъде избиран в органите на управление на адвокатите за срок от 1 до 3 години;

4. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок до 1 година;

5. лишаване завинаги от правото да упражнява адвокатска професия.

(2) Наказанието лишаване от право да бъде избиран в органите на адвокатите може да се наложи заедно с друго наказание.

(3) Наказанията порицание и глоба могат да се налагат заедно.

(4) За маловажни нарушения председателят на дисциплинарния съд може да направи лично предупреждение на провинилия се адвокат.

(5) Глобата се събира в полза на адвокатската колегия.

Чл. 102. (1) Дисциплинарното преследване се погасява с 6-месечна давност от узнаване за дисциплинарното провинение, но не по-късно от 1 година от неговото извършване. Настъпването на законен повод прекъсва давността.

(2) Образуването на наказателно или административнонаказателно производство не изключва дисциплинарната отговорност и не спира давността.

Чл. 103. (1) Законен повод за образуване на дисциплинарно производство могат да бъдат жалби на граждани и юридически лица, съобщени от правораздавателни и административни органи, и сведенията на органите на управление на адвокатите.

(2) Анонимното донесение не е законен повод за образуване на дисциплинарно производство.

Чл. 104. (1) Дисциплинарното производство се образува с решение на адвокатския съвет или на Висшия адвокатски съвет при наличие на законен повод.

(2) Преди да се произнесе по възбуждането на дисциплинарното преследване, адвокатският съвет е длъжен да уведоми адвоката, който може да даде обяснение в 7-дневен срок от уведомлението.

(3) След изтичане на срока по предходната алинея председателят на адвокатския съвет възлага на един основен или резервен член на съвета да извърши проверка относно наличието на условията за образуване на дисциплинарно производство. Извършването на проверката е задължително и следва да приключи в едномесечен срок.

(4) На определения да извърши проверката член на адвокатския съвет може да се направи отвод от адвоката, срещу когото е образувано дисциплинарното производство, и от заинтересуваните лица на основанията за отвеждане на съдиите.

(5) Проверка извън района на адвокатската колегия може да се извърши от члена - докладчик на адвокатския съвет, или да се възложи за изпълнение по делегация от адвокатския съвет на съответната адвокатска колегия.

Чл. 105. (1) След приключване на проверката членът докладчик представя преписката на адвокатския съвет, който издава постановление за образуване на дисциплинарно производство срещу адвоката или за нейното прекратяване.

(2) Когато се издава постановление за образуване на дисциплинарно производство, адвокатският съвет определя и члена на съвета, който да изготви дисциплинарното обвинение и да го поддържа пред дисциплинарния съд. Постановлението заедно с преписката се изпраща на дисциплинарния съд.

Чл. 106. (1) Председателят на дисциплинарния съд образува дисциплинарно дело, определя председателя и членовете на дисциплинарния състав и насрочва заседанието не по-късно от 1 месец.

(2) Препис от дисциплинарното обвинение с посочване на доказателствата, на които то се основава, се изпраща на адвоката, който в 7-дневен срок от получаването може да направи възражение и да посочи доказателствата си.

Чл. 107. Дисциплинарният съд заседава в състав: председател и двама членове, като старшинството на членовете се определя от продължителността на адвокатския стаж.

Чл. 108. (1) Дисциплинарният съд разглежда делото с участието на член на адвокатския съвет, определен да поддържа обвинението.

(2) Дисциплинарно обвиненият адвокат има право на адвокатска защита.

(3) Заседанието на дисциплинарния съд се провежда при закрити врати.

(4) В дисциплинарното производство се допускат всички доказателства от значение за делото. Производството се провежда по правилата на Наказателно-процесуалния кодекс, доколкото този закон не съдържа специални правила.

Чл. 109. (1) По дисциплинарното обвинение съдът се произнася с решение, с което налага дисциплинарно наказание на адвоката съобразно степента на вината или го оправдава.

(2) Решението се постановява след тайно съвещание с мнозинство на членовете на състава, участвали в заседанието.

(3) Никой от членовете на дисциплинарния състав не може да се въздържи от гласуване. Член на състава, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето несъгласие.

Чл. 110. Решението на дисциплинарния съд може да се обжалва от страните в 7-дневен срок от произнасянето му чрез дисциплинарния съд до Висшия дисциплинарен съд.

Чл. 111. Председателят на Висшия дисциплинарен съд в 7-дневен срок от получаването на жалбата образува дисциплинарно дело и определя състава, който разглежда делото при закрити врати в едномесечен срок от неговото образуване.

Чл. 112. (1) Висшият дисциплинарен съд разглежда жалбата в състав от трима членове, като председателят на състава се определя по старшинство.

(2) Член на Висшия адвокатски съвет дава заключение пред Висшия дисциплинарен съд за основателността на жалбата.

(3) Жалбоподателят може да ползва адвокатска защита пред втората инстанция.

Чл. 113. Висшият дисциплинарен съд се произнася по жалбата с решение. Решението е окончателно. В случаите по чл. 101, ал. 1, т. 5 решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на уведомяването пред Върховния касационен съд.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г.) Влезлите в сила решения на дисциплинарните съдилища не подлежат на отмяна.

Чл. 115. Наложените наказания по чл. 101, ал. 1, т. 4 и 5 се отбелязват в списъка на адвокатската колегия и на Висшия адвокатски съвет.

Чл. 116. За наложената глоба от председателя на адвокатския съвет и от дисциплинарния съд съгласно този закон районният съд издава изпълнителен лист в полза на адвокатската колегия.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (Доп. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Прослуженото време като съдия, прокурор, следовател, арбитър, юрисконсулт, нотариус, съдия по вписванията или помощник-нотариус, съдия-изпълнител, юрист в правен отдел, преподавател и научен работник по правни науки се зачита за трудов стаж като адвокат.

§ 2. За реда и начина на връчване на съобщения по този закон се прилага Гражданският процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго.

§ 3. На лице, което упражнява адвокатска дейност, без да е вписано в списъка на адвокатска колегия в страната, се налага наказание глоба от 0,10 до 1 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

§ 4. Глобата по предходния параграф се налага с наказателно постановление, издадено от председателя на Висшия адвокатски съвет или от оправомощен от него член на съвета въз основа на акт, съставен от председателя на адвокатския съвет или от оправомощен от него член на колегията.

§ 5. За оказана правна помощ на чуждестранни лица в чужбина и в страната адвокатското възнаграждение може да се договаря и получава в чуждестранна валута.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 6. Незавършените дисциплинарни производства се довършват по този закон.

§ 7. Лицата, които са придобили права на адвокат до влизане в сила на този закон, запазват правата си, а младшите адвокати придобиват права на адвокат независимо от продължителността на стажа и се вписват в списъка на адвокатската колегия.

§ 8. Избраните до влизане в сила на този закон органи на адвокатската колегия и на Централния съвет на адвокатурата продължават да действат до избирането на нови органи.

§ 9. (1) В 4-месечен срок от влизане в сила на този закон адвокатските съвети насрочват общо събрание за избиране на органи на колегията.

(2) В 3-месечен срок от избора на органи на адвокатската колегия адвокатските съвети извършват ликвидация на заварените от този закон адвокатски колективи.

(3) Активите и пасивите на ликвидираните адвокатски колективи преминават към адвокатските колегии.

§ 10. (1) В 2-месечен срок от провеждане на избори за органи на адвокатската колегия Централният съвет на адвокатурата насрочва извънредно общо събрание на адвокатите от страната за избор на Висш адвокатски съвет, Висш контролен съвет и Висш дисциплинарен съд.

(2) В 3-месечен срок от избора на органите по предходната алинея Висшият адвокатски съвет извършва ликвидация на Централния съвет на адвокатурата. Активите и пасивите на ликвидирания Централен съвет на адвокатурата преминават към Висшия адвокатски съвет.

(3) Ликвидацията на Адвокатското бюро за работа с чужденци и в чужбина при Централния съвет на адвокатурата се извършва от Висшия адвокатски съвет не по-късно от срока по предходната алинея. Активите и пасивите се приемат от Висшия адвокатски съвет.

§ 11. До избирането на Висшия адвокатски съвет и определянето на встъпителните и годишните вноски на адвокатите за неговия бюджет Наредба № 3 за прилагане на чл. 36 от Указа за адвокатурата (обн., ДВ, бр. 1 от 1978 г.; изм., бр. 70 от 1982 г. и бр. 8 от 1990 г.) продължава временно действието си.

§ 12. Този закон влиза в сила 3 дни след обнародването му в "Държавен вестник" и отменя Указ № 1842 за адвокатурата (ДВ, бр. 96 от 1976 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за деноминация на лева

(ДВ, бр. 20 от 1999 г., доп., бр. 65 от 1999 г., в сила от 5.07.1999 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1999 г.) С влизането в сила на закона всички числа в стари левове, посочени в законите, влезли в сила преди 5 юли 1999 г., се заменят с намалени 1000 пъти числа в нови левове. Замяната на всички числа в стари левове с намалени 1000 пъти числа в нови левове се прилага и за всички закони, приети преди 5 юли 1999 г., които са влезли или ще влязат в сила след 5 юли 1999 г.

(2) Органите, приели или издали подзаконови нормативни актове, влезли в сила преди 5 юли 1999 г. и в които има числа в левове, да направят произтичащите от този закон изменения в тях така, че измененията да се прилагат от датата на влизането в сила на закона.