Закон за Агенцията за борба с бедността, 1986, който утвърждава четири общи функции: политическо съветване, подкрепа на проекти и иновации, изследвания и обществено образование

Предговор

Европейският съюз преутвърди дългосрочните принципи на много интернационални договори и декларации в своите Харти и Препоръки, в които прокламира правата на всички мъже, жени и деца върху ресурсите, необходими за да вземат достойно участие в своите общества, на адекватно ниво на живот, с признание и респект за тяхното човешко достойнство.

За да се приложат тези принципи, те трябва преди всичко да се изразят в практически термини в различните области на живота, към които се отнасят. Нивата на съществените материални ресурси (главно доходи и услуги), без които хората не могат да получат достъп до достоен и уважаван живот, трябва да бъдат установени и изразени в социални стандарти. Юридически обоснован и оправдан достъп до тях трябва да бъде възможен за всички, така както е в сферата на гражданските и политически права.

Създаването на социални стандарти въз основа на тези принципи, така че те да са приложими в ценностната система и социалната практика на всяка страна, е неразделна част от целия процес на пълна човешка еманципация в Европа. Тяхното прилагане има същностно значение като основа за социалното включване на всички в обществата на страните членки и тяхната икономика, към което Европа се стреми. Гарантирането на адекватни ресурси във формата на доходи и услуги спомага за превенция на социалните злини, които произтичат от бедността, депривацията и изключването. Цялото общество печели от превенцията на такива злини – социално, икономически и културно.

Препоръките на този доклад имат значителна тежест в сравнение с други, защото са създадени от екип, чиито представители са не само от различни страни членки, но и на много интереси, които са свързани с проблема – общности, НПО, правителства. Докладът ще заинтересува всеки, който е свързан с неговия предмет, а заключенията заслужават внимателно разглеждане и интензивно проучване от тези, които имат властта да ги приложат за благото на народите на Европа.
Джон Фейт-Уилсън е гост професор по социология в университета в Нюкасл на Тайн и Емеритус професор по социална политика в университета в Нортъмбриа.
Глава 1

Въведение / Резюме
Този доклад обобщава някои от основните идеи и въпроси за дискусия от двегодишния транснационален проект `Установяване на минимални¹ социални стандарти в Европа’, който разглежда дали една намеса на Европейския съюз в установяването на социални стандарти би засилило борбата срещу бедността и, ако да, как това да бъде постигнато по най-добрия възможен начин.

Тази тема беше избрана като начин да се проучи как да се засили борбата срещу бедността в Европа, особено във връзка с Отворения Метод на Координация (ОМК) в областта на социалното включване. Необходимостта от силни гаранции за социалните стандарти в Европа често се предлага като възможен път за защита на Европейския социален модел от негативните аспекти на глобализацията и срещу страхът от “слизане към дъното” в социалното обезпечаване в рамките на нарастващо интегриращия се и разширен вътрешен пазар. Това беше особено очевидно в дебатите по реформата на Лисабонската стратегия, по повод на Директивата за услугите, по отношение на флексикюрити (гъвкава сигурност) и активацията на трудовия пазар и в дебатите около Конституционния договор на ЕС. Обаче, налице са малко опити да се определи какво могат да означават социалните стандарти на равнището на ЕС и как те могат да бъдат въведени по начин, който усилва борбата срещу бедността и в същото време отчита разнообразието на социалните системи и подходи и принципа на субсидиарност.

В рамките на този документ са направени отпратки към дискусиите за новия Конституционен договор. Дискусиите по проекта започнаха по време, когато част от референдумите за приемане на Договора се провалиха и това е рамката на предложенията, направени в този документ. Обаче, на 23 юни 2007, главите на държавите на ЕС на среща на Европейския Съвет решиха да изоставят “Конституцията на ЕС” в полза на нов “Договор за реформи”, който ще коригира съществуващите договори. Независимо че този документ не е мястото, където да се дискутират плюсовете и минусите на предложения Договор за реформи, ангажиментът че ЕС “ще се бори със социалното изключване” (Член І-3-3) трябва да бъде приветстван, докато отказът да се обозначи бедността в ЕС или да се приеме като цел на Съюза нейното премахване (Член І-3-4), както и отсъствието на глава за социално включване в съответствие с главата за политиката по заетост (ІІІ-203-208) водят до загриженост.

Проектът беше финансиран от Програмата за социално изключване на Европейската Комисия и е съ-финансиран от ирландския Офис по социално изключване, Агенцията за борба с бедността и финландското Министерство на социалното благосъстояние и здраве. Той включва партньори от национални и регионални власти, изследователски институции и неправителствени организации от Ирландия, Финландия, Фландрия (Белгия), Норвегия, Унгария, България и Каталония (Испания), както и две организации на Европейско ниво.

Първата стъпка беше да се дефинира социалните стандарти. Тъй като понятието има различни значения в различни региони и различни контексти, партньорите приеха работна дефиниция:

“За целите на този проект, социален стандарт означава комплекс от общи правила и / или закони, посредством които публичните власти осигуряват човешко достойнство и фундаментални социални права, като се гарантира адекватно ниво на ресурсите и услугите за всички.”

Проектът обсъди как едно общо действие по отношение на социалните стандарти на Европейско равнище може да допринесе за гарантирането, че всички хора, включително хората, които живеят в бедност, имат достъп до ресурсите, необходими за да живеят с достойнство, особено по отношение на схемите за минимални доходи и достъпа до качествени услуги от общ интерес.

Това беше осъществено чрез процес на изследвания, синтез и дискусии на национално и транснационално равнище и отразено в множество доклади, развити от партньорите по проекта, които могат да бъдат намерени на интернет страницата www.eapn.ie/standards. Тези доклади включват тематични изследователски материали, доклади от семинари и кръгли маси и дискусионни доклади. Ние се надяваме, че много от тях ще предизвикат интерес и ще бъдат полезни за широк кръг от хора, работещи в областта на социалната политика и правата изобщо, в допълнение към тяхната ценност за този доклад. Проектът също така спечели от дискусиите на 5тата и 6тата Европейски срещи на хората, живеещи в бедност и социално изключване. Българският партньор представи проекта на 5тата Европейска Кръгла маса по проблемите на бедността и социално изключване в Тампере, което осигури възможност за по-широка дискусия и дебат.

Две основни паневропейски изследвания бяха проведени от Европейската социална обсерватория (Observatoire Social Européen) по Проблеми на социалните стандарти и социалните права (голяма част от това изследване е възпроизведена в Глава 2) и Минимални подоходни стандарти в разширения ЕС – Ролята на схемите за гарантиран минимален доход (част от изследването е представена в Глава 3).

Допълнително, серия от изследвания и семинари, проведени във всяка страна или регион партньор, проучиха как се прилагат социални стандарти на съответното административно равнище и бяха извлечени уроци относно възможностите за установяване на стандарти на равнището на ЕС. За всяка Кръгла маса беше подготвен доклад по въпроса как са установени стандартите - национално или регионално - в областта на доходите, както и един или два други доклада по конкретни социални стандарти, свързани с услугите. Добавена стойност на тези семинари беше участието от страна на един от транснационалните партньори, който осигури преглед на социалните стандарти от съответната страна/ регион.

Освен дохода, дискутираните теми бяха: България – недохранване; Финландия – достъп до здравни грижи; Фландрия – либерализация на обществените услуги; Унгария – грижи за деца; Ирландия – жилища и здраве; Норвегия - жилища; Каталония – социални стандарти общо и услуги за деца.

Резултатите от регионалните и национални семинари от Първата година бяха обобщени и дискутирани на първия консултативен семинар в Хелзинки, заедно с доклади, представящи идеи за установяването на стандарти за доходи и определени услуги, като жилища, здраве, услуги от общ интерес и услуги за деца.

Докладите от този семинар, които могат да бъдат намерени на www.eapn.ie/standards включват: доклада на семинара, серия от работни доклади, основани на резултатите от националните/ регионални семинари, тематични доклади (Контекст и минимален доход от Робин Ханан, EAPN Ирландия; Публични услуги от Лудо Хореманс, EAPN Фландрия; Здраве от Фиделма Джойс, Агенция за борба с бедността, Ирландия; Деца от Марта Коринтос, унгарски Институт за семейството и социалната политика и два доклада за Жилищата от Боб Джордан, “Праг”, Ирландия и Лиз Гозм, FEANTSA).

През втората година това доведе до разглеждане на въпроса как установяването на социални стандарти може да се адресира на равнището на ЕС. Различни проекто- модели бяха дискутирани на Европейския експертен семинар в Будапеща и по време на втория кръг от регионални и национални семинари в началото на 2007, както и в серия от партньорски срещи. Тези модели и доклади от срещите също могат да се намерят на уеб страницата на проекта.

Следващ доклад, от българската фондация Перспектива, основан на историята на екологичните стандарти, очерта един възможен подход към установяването на стандарти. Той акцентира върху значението на процеса на развитие и прилагане на такива стандарти и препоръчва да не се предприема изведнъж въвеждането на комплекс от стандарти чрез еднократен законодателен акт.

Някои от тези дискусии и заключения са представени в Глава 4.

Всички участници в проекта са тясно включени в “Отворения метод на координация (ОМК) в областта на социалното включване”², и това осигури контекста на много от дискусиите в рамките на проекта. Независимо от това, проектът се опита да приложи по-дългосрочен и далновиден подход, вместо краткосрочни препоръки. Дебатът беше доста навременен поради текущите дискусии относно баланса между социалните и икономически приоритети в Лисабонската стратегия, Директивата за услугите и Конституционния договор на ЕС. Той, също така, се свърза, доколкото това е възможно, с дискусията за Комуникацията на Комисията относно активното включване на хората, които са най-отдалечени от трудовия пазар. Част от тази политика и правния контекст са дискутирани в Глава 3.

• 
  Отвореният метод на координация в областта на социалното включване е ценен, но той не е, в сегашната си форма, достатъчно силен за да постигне съгласуваната цел на Съвета: “да се постигне решителен напредък в премахването на бедността до 2010”. Необходими са допълнителни подходи за да се осъществи това.
  
• 
  Засилването на прилагането на международните инструменти като Европейската социална харта на Съвета на Европа (ревизираната версия) и Международната Конвенция на ООН за икономическите, социални и културни права трябва да играе важна роля при обезпечаването на високи равнища на социалните стандарти, достъпни за всички в Европейския съюз.
  
• 
  Социалните стандарти могат да играят важна роля в борбата срещу бедността в повечето региони и държави, участващи в проекта и една инициатива на равнището на ЕС ще има потенциална добавена стойност, за да се гарантират общи усилия за защита на високо равнище на социални стандарти, достъпни за всички.
  
• 
  Съгласието по общ подход към социалните стандарти на равнището на ЕС е в най-добрия случай разглеждано като процес на диалог, включващ Европейския съюз, страните членки, хората, живеещи в бедност, социалните изследователи и обществеността, за да се постигне споразумение по “комплексите” от основни стоки и услуги, необходими във всяка страна членка, за да се живее в достойнство в нея, както и допълнителни програми и действия на всички подходящи равнища, за да се гарантира че всеки има достъп до такива “комплекси”.
  
• 
  Този подход към установяване и постигане на общи социални стандарти в ЕС трябва да бъде по-нататък изследван, “пилотиран” и оценяван от гледна точка на неговия потенциал, за да се осигури подход, който може да допринесе за целта да се постигне значителен напредък при премахването на бедността
  
• 
  Много³ партньори смятат че една Директива на ЕС, която да изисква от страните членки да гарантират ресурсите, необходими за човешкото достойнство, също може да има полезна добавена стойност и въпроса трябва да се проучи по-нататък