ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ дефиниция на стандарти за минимален доход

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ

дефиниция на стандарти за минимален доход

Стандартите за минимален доход (СМД) са политически критерии, които се използват открито или имплицитно от някои правителства, за да се оцени адекватността на нивата на доходите спрямо дадено реално минимално ниво на живот, за даден период от време, за даден сегмент от населението, включени в или символизирани от формален административен инструмент или друга конструкция.

Фейт-Уилсън използва този термин през 1994г., за да разграничи правителствените стандарти от два други типа измерители, които често се използват за оценка на адекватността на минималните доходи – а) комплекса от нормативни и емпирични мерки на социалните науки, който се използва за концептуализиране, дефиниране и измерване на подоходната бедност (линиите на бедност) и б) нивата на помощите за социално подпомагане (понякога наричани “официална линия на бедност”).

Трите типа мерки се различават от гледна точка на научната и политическа валидност на тяхната адекватност спрямо стандарти. Научните резултати относно адекватността на обществените стандарти за минимален доход, би трябвало да са валидни, независимо от техните политически или икономически последици. Обратно, нивата на обезщетенията за социално подпомагане са основани на политически съображения за възможности и разходи, и по-рядко – на доказателства за адекватност.

Минималните подоходни стандарти са основани на политически валидни индикации за адекватност и отразяват правителствените ценности и идеологии, както и схващанията на електората. Да отбележим впрочем, че правителствата не използват терминът СМД като критерий и някои автори погрешно го използват за социалното подпомагане въобще, смесвайки по този начин нормативен стандарт с минималната предоставяна помощ.

Правителствата използват СМД за три цели, поотделно или заедно –

• 
  Като направления за установяване нивото, което трябва да поддържат различните слоеве от цялостната система за поддържане на дохода, като например, минималните нива на работните заплати, праговете за данъчно облагане на дохода и юридическия минимум на получаваните по право доходи, обезщетенията от социалното осигуряване, предоставяните чрез проверка за нуждата помощи от социалното подпомагане и свързани с тях плащания. Затова и често се използват формули за изразяване на различните видове плащания като пропорция спрямо СМД.
  
• 
  Като критерий за адекватността и способността на различните компоненти на системата за поддържане на дохода да постигнат политически приемливи жизнени равнища.
  
• 
  Като мерки за идентифициране и пресмятане на групите от населението, които “живеят в бедност” за статистически цели и за пресмятане на дълбочината на бедността и също за установяване на правото на парични помощи или други програми за домакинствата с ниски доходи.
  

Инструментите или конструкциите използвани от различните правителства за да символизират или обхванат СМД, включват:

• 
  Задължителна минимална работна заплата, основана на това, че работник зает на пълно работно време трябва да получава доход, адекватен на (позволяващ) социално участие.
  
• 
  Минимални нива на държавната пенсия, определени чрез политически консенсус за адекватност.
  
• 
  Емпирични мерки за цената на ниските нива на живота, базирани на изследвания на публичните нагласи, реалните потребителски модели на домакинствата с ниски доходи или скромни нива на живот, конструирани чрез бюджетни изследвания.
  

Правителствените решения отразяват техните конвенционални ценности, дискурси и предположения относно проблемите, като например дали СМД трябва да отразява доходи, адекватни за всички граждани или само за групите с най-нисък статус – въпросът за социалната стратификация – и дали минималният подоходен стандарт трябва да се свързва с нормалния очакван от хората източник (средна или минимална заплати) или само с държавната отговорност за осигуряване на адекватна поддръжка на дохода при отсъствието на приходи. Изборът също така зависи от това дали вземащите решения в областта на политиката на минималния подоходен стандарт разглеждат адекватните нива на живот в термините на тяхната композиция и разходи (бюджетни стандарти), политическия или обществен консенсус относно минималните толерирани равнища (нагласи за стандарти) или тяхното взаимоотношение с други индикатори (статистически стандарти). Политическите разглеждания на ефективните минимални подоходни стандарти включват публична приемливост, статистическа или друга методологическа защитимост и оперативна приложимост. (Citro, C. and Michael, R., eds.,1995, Measuring Poverty: A new approach, Washington DC: National Academy Press).

Veit-Wilson, J. (1998), Setting Adequacy Standards: How governments define minimum incomes, Bristol: The Policy Press.