Закон за банковото и кредитното дело, закон за ценните книжа и фондовите борси и др

Във връзка с менителницата се извършват няколко категории правни действия - волеизявления. Издаването на менителницата се състои от две части :

1. Едностранно волеизявление на издателя. То трябва да е в писмена форма. По закон трябва да са налице и определени елементи от съдържанието (реквизити). Реквизитите, които менителницата трябва да съдържа са :

- наименование "менителница" в текста на документа (не само заглавие);

- нареждане да се плати определена парична сума. Трябва да е посочена сумата - с цифри, сдуми или и по двата начина. При разминаване важи изписаното с думи;

- трябва да е посочено името на платеца;

- падеж - дата на плащане;

- име на поемателя;

- дата и място на издаване;

- подпис на издателя (саморъчен). Не е нужно менителницата да бъде саморъчно написана, това се отнася само за подписа.

Липсата на някои от реквизитите води до недействителност, освен ако :

1. Менителницата не е с посочен падеж - счита се платима при предявяване от приносителя й.

2. Не е посочено мястото на плащане - неплатима в мястото посочено до името на платеца.

3. Не е посочено мястото на издаване - счита се посочена на мястото посочено до името на издателя. Важно е при международните менителнични плащания.

Законът замества липсата на по-маловажните реквизити. Възможно е менителницата да бъде издадена и предадена на приемателя и при липса на друг реквизит. Тогава има бланкова менителница. Подобна менителница е действителна, но процесът на издаването й не е приключил. Тя трябва да се попълни (например сумата) от първия поемател, преди да бъде пусната в оборот. Когато поемателят е вписал нещо различно от уговореното, възниква проблем. Ако менителницата се намира в първия поемател, задължението на издателя спрямо него е само за уговореното. Но ако менителницата бъде прехвърлена на третото лице, дължи се попълненото. Може да се редуцира вземането, само ако се докаже, че приобретателя е бил недобросъвестен.

Общо правило - задължението се изпълнява точно, не може да става на части без изричното съгласие на кредитора.

При менителницата частично изпълнение се допуска без съгласие на кредитора. Той трябва да приеме частичното плащана, иначе изпада в забава. В този случай върху менителницата се отбелязва датата и сумата на частичното плащане, както и факта на това плащане. Менителницата не се предава. Отказът на платеца да приеме или плати менителницата се установява от надлежен държавен орган. Това отказване се нарича протест. Държавният орган, който го установява трябва да бъде придружен от нотариуса по местонахождението на платеца. При отказ, притежателят го заявява пред нотариуса, който констатира факта и създава (установява) протокол за протест. Протоколът е необходим на притежателя на менителницата, за да реализира някои свои вземания, които има спрямо други задължени лица. За да не се инсценира отказ, Законът изисква той да се констатира от независим орган.

Менителнични ефекти

I. Прехвърляне на менителница.

Под прехвърляне на менителница се разбира правно действие, при което титулярът материализира правата си и ги прехвърля на друго лице. Прехвърлянето на тези права може да стане чрез общия способ за прехвърляне на вземания - цесия. Те могат да се прехвърлят и по един специфичен за менителницата метод - джиро (индусамент). Особеностите на този способ са в две насоки : като юридически факт и като правни последици :

1. Като юридически факт :

Джирото, за разлика от цесията (договор) е едностранно волеизявление, комбинирано с предаване на ценната книга. Страни по сделката са джирант (който прехвърля) и джиратар (който приема). Волеизявлението е само на джиранта. Джирото се прави в писмена форма. Необходимото му съдържание е вписване името на джиратаря и подписа на джиранта. Не е нужно то да бъде датирано, датата няма отношение към неговта действителност. Ако ценната книга не премине във фактическата власт на джиратаря той не може да упражнява своите права.

2. Като правни последици за прехвърлителното джиро (транспортно джиро) :

Има три групи правни последици :

- прехвърлителни действие

- легитимационно действие

- гаранционно действие.

Прехвърлителното действие на джирото се изразява в това, че джиратарът става титуляр на правата по документа, така както те са вписани в менителницата. Няма значение какви са били правата на джиранта (за разлика от цесията, където се прехвърлят правата, които се притежават от прехвърлителя). При менителницата единственото, което трябва да провери приобретателя й е самия документ.

В края на краищата тежестта от невярното попълване на менителницата пада върху едно и също лице, както при цесията - върху ремитента. Но джиратарът има възможността по един бърз начин да събере своето вземане.

Легитимационно действие - чрез така наречения непрекъснат ред на джирата се определя кой е истинският кредитор. Ако менителницата е прехвърлена, то първият поемател вписва името на джиратаря; ако последният също я прехвърли - вписва името на втория джиратар и също се подписва. Кредиторът трябва да е вписан като последен джиратар в менителницата. Трябва да има и правилна поредност на прехвърлянето. По обратния път трябва да се стигне до подписа на издателя. Всеки джирант трябва да е посочен от предходния, който трябва и да се е подписал. Ако някъде е нарушено правоприемането последният не може да се легитимира като кредитор.

Гаранционно действие - при менителницата е от значение платежоспособността на джиранта, докато при цесията платежоспособността на длъжника не е от значение. Всеки джирант носи отговорност за плащане пред последния джиратар. Джиратарът може, ако платецът не приеме или не може да плати, да търси своето вземане от всеки от останалите джиранти. Той разполага с голям брой длъжници.

II. Видове джиро - съществуват два вида класификации :

1. От гледна точка на съдържанието :

® пълно джиро - вписано е името на джиратаря и има подпис на джиранта.

® бланково джиро - не се вписва името на джиратаря, а само подписа на джиранта. Името на джиратаря не фигурира в менителницата. Той може да я прехвърли чрез простото й предаване и не поема гаранционна отговорност.

От момента, в който има бланково джиро, менителницата функционира като ценна книга. Съществува, обаче, риск при кражба. Ако желае, всеки приобретател на менителницата маже да я прехвърли и чрез джиро.

2. От гледна точка на правните последици :

® прехвърлително (транспортно) джиро

® заложно джиро

® джиро за събиране (джиро по пълномощно), за инкасо и т.н. Особеност тука е, че новият заложен джиратар не може по-нататък да прехвърля джирото. Той може само да събира вземането. При джирото по пълномощно джиратарят дори не става титуляр по джирото. Титуляр остава джиранта.

Когато джирото се изчерпва със своето минимално съдържание, то е прехвърлително. Иначе трябва задължително да се впише израз, който характеризира джирото като заложно или за събиране.

III. Менителнично поръчителство (АВАЛ) :

Менителничото поръчителство е едностранна сделка, писмено изявление на поръчителя (авалист). Той се подписва като "поръчител", "авалист", "per aval", "p.a". Поръчителят е менителнично задължен при същите условия, както и при лицето, за което той е поръчителствал (авалант).

Ако авалиста впише само че поръчителства, без да укаже за кого, се счита, че поръчителства за издателя. Ако едно лице постави подпис върху лицевата страна на менителницата, се счита, че той поръчителства в полза на издателя. Това трето лице също се оказва менителнично задължено. Бъдещият кредитор е облекчен да има повече от един длъжник.

IV. Преки и обратни вземания при менителницата.

В първоначалния момент от функционирането на менителницата фигурират три лица : издател, поемател на менителницата и платец. Платецът в този момент не е менителнично задължен. Той става такъв само ако приеме менителницата. Издаването на менителницата завършва с установяване на фактическа власт върху документа и платецът, ако иска, може да го прехвърля. Във всеки един момент, в който документът циркулира, може трети лица да поръчителстват. В крайна сметка на падежа менителницата се озовава в едно лице - кредиторът. Ако платецът не приеме, за кредитора възниква пряко вземане срещу платеца, което се погасява с три-годишна давност. При отказ от приемане или плащане, за нейния легитимиран преносител възниква вземане срещу всички останали лица - издателя, джирантите и авалистите. Обратните вземания се погасяват с едногодишна давност, която започва да тече от момента на протеста.

Лице, което плати по обратно вземане, на свой ред придобива обратно вземане срещу всеки подписал преди него менителницата. Може да се плати и само частично. Това ново обратно/регресно вземане се погасява с 6-месечна давност. Кредиторът получава парите си бързо, а малко по-бавно се получават вземанията от останалите джиранти. В края на краищата тежестта се прехвърля върху издателя.

При записа на заповед се прилагат правилата за менителницата. Това е вторият вид менителничен ефект.

Понятие - едностранно волеизявление, с което едно лице - издател - се задължава да заплати определена парична сума на друго лице - ремитент или поемател на записа на заповед.

Реквизити на записа на заповед - същите, с изключение на името на платеца. От липсата на платец следва, че не се прилагат правилата за приемане от платеца. Най-голямата особеност е при връзката с преките и обратни вземания. С издаването на записа на заповед, издателят е менителнично задължен към поемателя, който може да джиросва записа на заповед. Когато настъпи падежа, последният джиратар става легитимиран носител на записа на заповед. Той има пряко вземане към издателя. Тече три-годишна давност. Когато издателят откаже плащането на носителя на записа на заповед, възникват обратни вземания спрямо джирантите, авалистите на издателя и авалистите на джирантите. Тези вземания се погасяват с едногодишна давност. Ако едно лице плати, за него на свой ред възникват регресни вземания към предходните и издателя, както и към техните авалисти. Погасителната давност е 6 месеца.

I. Понятие - в нашето право чекът е безусловно нареждане на издателя си, адресирано до банка или небанкова финансова институция, имаща право да извършва плащане на чекове, с които й се нарежда да плати определена парична сума. Чекът може да бъде два вида :

- на преносител - името не е посочено

- на заповед - името на лицето, което ще получи паричната сума е пособено в самия документ.

Елементи на издаването на чек :

- волеизявление на издателя - в писмена форма и съдържащо определени от закона реквизити

- предаване на документа на лицето.

Чекът се плаща в сравнително кратки срокове. Ако е издаден в една държава, а платим в друга държава, срокът за плащане е :

8 дни - в страната

20 дни - ако държавите са в една и съща част на света (на един континент)

70 дни - ако държавите са в различни части на света ( на различни континенти)

За Европа и всички средиземноморски държави чекът е дължим при предявяване, няма падеж.

II. Прехвърляне на чек :

1. Чекът на преносител се прехвърля с предаването. Може да бъде и джиросан. В такъв случай джирантът отговаря за регресно вземане.

2. Чек на заповед - прехвърля се по правилата за менителницата.

Предявяване на правата : чекът се учредява от легитимирания преносител на съответния платец. Банката, посочена за платец на един чек, маже да откаже да го плати. Тогава преносителят на чека не може да има искане към банката. В този случай за носителя има обратно вземане към издателя, джирантите и авалистите.

Оттегляне на чека : издателят нарежда да не се плаща от банката даден чек. Веднъж издаден, чекът не може да бъде оттеглен да изтичането на срока по предявяване (по проекта за ТЗ). Едва след това може да се оттегли.

III. Видове чекове :

1. Пресечени чекове - биват два вида :

- с общо пресичане

- със специално пресичане.

Пресичането се изразява в прекарване на две успоредни линии върху лицевата страна на чека. Такъв пресечен чек не се плаща касово. Плащането става само по сметка на друга банка - това е при общото пресичане. При специалното пресичане е посочено и името на банката, на която да се плати. Не може да се плаща на друга банка.

2. Чек за "минаване по сметка" (този текст се вписва). Чекът се плаща само безналично. Може да не се плаща в банка, стига да става безналичен, например в друга финансова институция.

Банките използват свои бланки. Банката може да уговори, че ще плаща само чекове направени на нейни бланки. Смисълът на това е банката да се предпази от фалшификации на чекове. В съдебната практика, когато е платен фалшифициран чек,попълнен върху формуляр, последиците поема не банката, а издателя. Ако чекът не е на бланка, отговорността се носи от банката.

Отношенията между банката и платеца се уреждат с чеков договор. При него клиентът се задължава да съхранява суми по сметка, а банката да плаща негови чекове. Може и с клауза "овърдрафт". Нашият закон забранява да се издава чек без покритие (НК го обявява за престъпление). Покритието включва собствените средства и клаузата "овърдрафт".

Банката не е задължена да извършва плащане на своя клиент по самия чек. Това става според договора. Ако отказът на банката е в противоречие с договора, то клиентът й има право на искане за обезщетение за неоснователно отказаното плащане.

Не е необходимо чекът да се предявява за приемане. Това, обаче, може да стане при изрично приемане на чека. Банката също се явява менителночно задължена. По принцип чек се предявява за плащане.

Акцентиран чек - банката предварително е приела чека в рамките на определена сума. Обикновено, когато банката издава ценова книжка с акцентирани чекове, тя държи тези пари по сметката на клиента в наличност. На практика рядко се стига до акцинтиран чек без покритие. (В проекта има и вариант, в който се предвижда да не може да се акцентира чек. Не се знае кое ще бъде прието.)

Търговската несъстоятелност е един от възможните начини за прекратяване съществуването на търговците като субекти на търговското право. Този статут до голяма степен е процесуално право.

У нас търговската несъстоятелност е уредена в ТЗ. За първи път през 1898г. тя е била регламентирана в отменения през 1957г. ТЗ. По социалистическо време е нямало уредба на несъстоятелност. Първоначално е издадена частична уредба в указ 56 и в "Държавен вестник" бр. 63 от 1994г. От юни 1994г. имаме правна (законова) уредба на несъстоятелността. Тогава са възприети и модерните концепции за търговската несъстоятелност (след Втората Световна война те коренно са се променили).

I. Основни принципи на търговската несъстоятелност :

1. При уредбата на несъстоятелността се изхожда от принципа след производството по несъстоятелност да се даде възможност за нов старт на длъжника; да не се сведе до цялостно унищожаване на търговеца.

2. Ограничаване на инфамията (инфамия - обезчестяване, опозоряване на търговеца). Несъстоятелността е един нормален възможен изход за приключване на търговската дейност.

3. Силният акцент на възможността да бъде оздравено предприятието на търговеца по време на производството. Могат да се потърсят възможности за стабилизиране, оздравяване на предприятието, за да може длъжникът да върне дълговете си.

4. При стария ТЗ, приет от 1898г. е съществувал предпазен конкордат (със специален закон от 1932г.) - способ за предотвратяване на несъстоятелността. Днес предпазният конкордат е имплантиран в материята на търговската несъстоятелност под името "извънсъдебно споразумение с кредиторите".

De lege lata - с оглед съществуващото законодателство

De lege ferenda - с оглед на бъдещото законодателство

Материята е уредена в част IV на ТЗ от чл.607 до края. В частта от чл.284 до чл.606 е оставена дупка за част III.

II. Същност на търговската несъстоятелност - тя се разглежда в материално-правен и процесуално-правен смисъл :

1. Мателиално-правен смисъл ® разглежда се правното състояние на физическите или юридическите лица - търговци, което е последица от откриване на производството по несъстоятелност от такива лица. Това е удостоверена от съда неспособност на търговеца да изпълнява паричните си задължения.

2. Процесуално-правен аспект ® търговската несъстоятелност е съдебно производство; процедура, която е способ за универсално принудително изпълнение срещу длъжника - търговец.

Търговската несъстоятелност е съдебно производство по обявяване един търговец за неплатежоспособен и/или несъстоятелен поради неспособност да изпълнява паричните си задължения.

Търговката несъстоятелност е комплексен институт на ТП, който съдържа множество материално-правни и процесуално-правни разпоредби. Целта е от една страна да бъдат удовлетворени интересите на кредиторите, а от друга - да бъдат потърсени възможности за оздравяване предприятието на длъжника. Несъстоятелността е предприемане на действия на унивелсално принудително изпълнение за удовлетворяване на кредиторите. Удовлетворяването става чрез осребряване на имуществото на длъжника или чрез приемане на план за оздравяване на търговското предприятие.

· Неплатежоспособност - предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност; неспособност да се посрещат парични задължения.

· Свръхзадълженост - също са предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност, обикновено при превъзходство на пасивите над активите. Свръхзадължеността може да не настъпи едновременно с неплатежоспособността.

Търговската несъстоятелност е цялостният институт с определени правни последици от състоянието на несъстоятелност.

Ликвидацията е извънсъдебна процедура. Назначава се ликвидатор, който може да бъде всякакво лице, назначено или определено от съда. Ролята на съда е само да впише ликвидатора. Докато несъстоятелността е съдебна процедура - извършва се под ръководството на съда. Избира се синдик от специални места, който да отговаря на изискванията.

III. Белези на производството по несъстоятелност :

1. Съдебно производство - то е спорно и исково, а не охранително; комплекс от правни действия.

• 
  Застрахователни дружества. До скоро бяха изключени и търговските банки, но спрамо тях се прилага новата уредба на Закона за банките и кредитното дело, публикувана в ДВ от 15 май 1996г.
  
• 
  Публични предприятия, които упражняват държавен монопол, както и създадените с особен закон.
  

• 
  неограничено отговорните съдружници в персоналните търговски дружества
  
• 
  лица, които прикриват търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник.
  

Неплатежоспособността и несъстоятелността са установени със съдебен акт състояния, които са правни последици на определени юридически факти, установени със закон. От неплатежоспособнотта следва несъстоятелност, но от несъстоятелността не следва неплатежоспособност.

Основания за неплатежоспособност : тя се обявява при неизпълнение на изискуемо безспорно вземане по търговска сделка. Необходимо е да имаме вземане, което произтича от търговска сделка. То трябва да е изискуемо и безспорно и да става дума за парично вземане. Неплащането трябва да бъде трайно и поради обективна причина. Субективен отказ на търговеца не означава състояние на неплатежоспособност.

Несъстоятелността е способ за универсално принудително изпълнение срещу търговеца - длъжник. Гражданският процес регламентира два вида принудително изпълнение - универсално и идивидуално. Индивидуалното е регламентирано в Гражданско-наказателния кодекс. Това е индивидуално принудитително изпълнение на един кредитор срещу едно задължение на длъжника, което се насочва към точно определена вещ. Осъществява се от съдия-изпълнител. За разлика от индивидуалното, при универсалното принудително изпълнение има производство за удовлетворяване на всички кредитори за всички задължения на длъжника от цялото негово имущество.

Предимства при универсалното принудително изпълнение са :

- печели се време, не всеки кредитор води отделен процес