Закон за банковото и кредитното дело, закон за ценните книжа и фондовите борси и др

- спестяват се разноски за отделните принудителни изпълнения

- обикновено от имуществото като цяло може да се получи по-висока цена, отколкото ако то се осребри на части.

Когато има започнато универсално принудително изпълнение, то спира всички висящи индивидуални принудителни изпълнения; кредиторите се включват в общото производство на универсалното. Целта е на едно място да бъдат удовлетворени кредиторите на търговеца, както и да бъдат намерени възможности за оздравяване на предприятието на длъжника. Това има предимства за кредиторите, за длъжника, и оттам за обществото като цяло.

V. Основания за откриване на производството по несъстоятелност:

® наличие на търговец длъжник

® необходимо е длъжникът да е в състояние на неплатежоспособност да изпълни изискуемо и безспорно парично задължение по търговска сделка. Възможността е обективна, задължението може да е само парично. Достатъчно е само едно задължение.

Неплатежоспособността се предполага в 3 случая :

1. когато длъжникът е подал молба до съда за откриване на производство по несъстоятелност;

2. при спиране на плащанията;

3. при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност и акционерно дружество, т.е. когато имуществото на търговеца не е достатъчно да покрие задълженията му (пасиви над активи).

Принудителното изпълнение се насочва към цялото имущество, като се формира маса на несъстоятелност. Масата на несъстоятелността обхваща : всички имуществени права на длъжника придобити до откриване на производството по несъстоятелност, както и всички права, придобити по-късно. В имуществото на длъжника се включват и вещите, правата и паричните влогове съпружеска имуществена общност, включени в предприятието му, както и тези, които са извън предприятието му. Несеквестируемото имущество не се включва в масата на несъстоятелността (гражданско-процесуалния кодекс предвижда определена категория имущества като жилище, дрехи, определена част от трудовото възнаграждение, с които съдружникът трябва да осигури необходимия минимум за семейството си и които не влизат в масата на несъстоятелността).

В производството по несъстоятелност участват всички кредитори на длъжника както по търговски, така и по нетърговски сделки. Кредитор по търговска сделка може да бъде активно легитимиран. Вземанията на кредиторите трябва да бъдат възникнали до датата на решението за обявяване на несъстоятелността. Законът предвижда две особености в отклонение :

- вземанията, възникнали след датата на несъстоятелността се удовлетворяват веднага;

- кредитори по безвъзмездни сделки се удовлетворяват последни, след като бъдат удовлетворени всички останали.

Производството по несъстоятелност преминава през две фази - откриване и обявяване на несъстоятелността. Не винаги се стига до обявяване; може да се спре до откриването.

1. Откриване. Производството се открива от съда. Компетентният съд е окръжния съд по седалището на търговеца. През двете фази на производството отделните етапи приключват по отделни актове от гражданско-процесуалния процес. Активно легитимираните лица, които могат да поискат производство по несъстоятелност са : длъжникът; негов кредитор по търговска сделка; всички служители в търговските банки, като искането си те отправят до БНБ.

Искането става с писмена молба, която включва определени реквизити : пълно описание на активите и пасивите; списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им; опис на личното имущество. Когато кредитор прави искане, той представя доказателства за собствено вземане и доказателства, че не получава плащане по вземането си. Търговецът няма задължение да поиска откриване на такова производство, ако кредиторът не е подал молба, но е длъжен в 15-дневен срок от спиране на плащанията си да поиска откриване на производството. В противен случай носи солидарна отговорност пред кредиторите.

Производството по несъстоятелност се открива със съдебно решение. Ако съдът констатире неплатежоспособност, той открива производството. Ако установи, обаче, че спирането на плащанията се дължи на временни отклонения, или че предприятието може да се оздрави, съдът не открива производство по несъстоятелност.

2. Обявяване. Действие на решението за откриване производството по несъстоятелност.

С решение съдът обявява производство по несъстоятелност и поставя начална дата. Изключително важно е да се обяви фактическата дата на неплатежоспособността. Между тази дата и датата на откриването се образува период, по време на който сключените сделки могат да бъдат отклонени. С решението за откриване на производството, съдът назначава временен синдик (специално подготвено лице, което очаква производството по несъстоятелност). Той може и да наложи запор върху имуществото на длъжника. Също определя и датата на първото събрание на кредиторите. С откриване производството по несъстоятелност длъжникът не е лишен от правото да продължи търговската си дейност или да управлява имуществото си, нито пък от правото да сключва търговски сделки. Длъжникът продължава дейността си, макар и с известни ограничения.

В два случая съдът може едновременно с откриването да обяви производството по несъстоятелност :

1. когато констатира, че имуществото е недостатъчно за покриване на задълженията на длъжника. Тогава той директно обявява несъстоятелността и прекратява производството.

2. когато е очевидно, че продължението на дейността на търговеца би увредило масата на несъстоятелността.

По правило, обаче, производството по несъстоятелност се открива. Това подлежи на вписване в Търговския регистър и в Държавен вестник.

Правни последици на решението :

- длъжникът продължава дейността си, но под надзора на синдик;

- той сам сключва сделки, но законът изисква предварителното съгласие на синдика;

- от момента на откриване на несъстоятелността всички задължения стават изискуеми. Те се трансформират в парична равностойност;

- от тази дата натам длъжникът приема изпълнение на задълженията към него, които обаче не стават изискуеми. В противен случай това би повлякло верижна несъстоятелност, което прави производството по несъстоятелност значително продължително във времето - с години и повече ;

- с обявяването се спират всички индивидуални принудителни изпълнения на кредитори. Тези кредитори се приспадат към останалите от несъстоятелността.

След постановяване на решението на несъстоятелността се започва попълване на масата на несъстоятелност - сбор от правни действия, които формират сбор от имущество (масата на несъстоятелността), по отношение на които ще се насочи принудителното изпълнение и които ще служат за удовлетворяване на кредиторите. Съдружниците са длъжници на дружеството за невнесените плащания. По отношение на висящи изпълнения синдикът има право да ги прекрати, като това става едностранно с 15-дневно предизвестие и дължи обезщетение на третото лице. При опасност от унищожаване, укриване или разпадане на имуществото, съдът иска неговото запечатване (на имуществото) като налага обиск, за да се предотврати дейността на длъжника.

VI. Органи в производството по несъстоятелност :

1. Съдът по несъстоятелността - това е окръжният съд по седалището на търговеца. Съдът е основния орган в производството. Всички действия се извършват пред него и с негово разрешение. Той контролира и води цялото производство по несъстоятелност.

2. Синдик - ТЗ създава специални правила за правомощията му. Той може да е физическо или юридическо лице, като за физическите лица се предвиждат определени предпоставки : да не са били осъждани; да не са кредитори в производството по несъстоятелност; да нямат лични отношения с длъжника и пр. Няма ограничение синдици да бъдат и чуждестранни лица. Синдикът се назначава от съда, като предложението за синдик се прави от първото събрание на кредиторите. Синдикът организира цялата процедура в производството по несъстоятелност :

- той представлява предприятието или търговеца;

- управлява търговското предприятие на обявения в несъстоятелност;

- сравнително рядко сключва търговски сделки, но изцяло продължава управлението на сключените сделки;

- издирва кредиторите и изготвя списък на тези, които ще се удовлетворяват с т.нар. приети вземания.

- синдикът събира паричните вземания на длъжника и издирва неговото имущество, за да предприеме мерки за неговото запазване или охраняване;

- той има правото да предложи план за оздравяване на предприятието;

- осребрява имуществото на длъжника, за да могат да бъдат удовлетворени кредиторите.

От всичко това става ясно, че дейността на синдика не е само правна, но и икономическа и мениджърска. При общата несъстоятелност това трябва да са лица, компетентни в специална област от предприятието на длъжника. Затова в повечето държави те са доста скъпо платени, като задълженията към тях се изплащат преди тези на всички останали.

3. Временен синдик - открива се от съда и има всичките правомощия на синдика. Той действа до провеждането на първото събрание на кредиторите, на което се избира постоянен синдик.

4. Кредитори - те формират няколко органи :

• 
  първо общо събрание на кредиторите - то изслушва доклада на временния синдик; избира синдик и предлата на съда назначаването му; избира комитет на кредиторите.
  
• 
  събрание на кредиторите - изпълнява функция като първото събание и много други. При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания.
  
• 
  комитет на кредиторите - той е факултативен орган. Събира се измежду кредиторите на несъстоятелния и трябва да следи и контролира синдика за състоянието на касата. Всички кредитори общо формират събранието на кредиторите, което може да се провежда по всяко време.
  

След откриване на производството по несъстоятелност кредиторите са длъжни до 1 месец от това решение с писмена молба пред съда да предяват вземанията си. Молбата трябва да съдържа : основание за вземането; неговият размер; поръчителства, производства или привилегии. Няма пречка кредиторът да предяви вземането си и след повече от 1 месец, но тогава той ще бъде поставен последен след всички останали кредитори. Когато бъдат предявени вземанията, синдикът изготвя списък на кредиторите. След това той е длъжен да обнародва в ДВ съобщение за съставянето на списъка и да остави на разположение на кредиторите и длъжника в съда. От този момент тече срок за оспорване на вземанията. Длъжникът или кредитор може да направи писмено възражение пред синдика срещу прието или неприето от него вземане в 14-дневен срок от обнародване на обявлението със списъка. Възражението се разглежда в още 14-дневен срок и в крайна сметка синдикът взима окончателното решение относно изключването или включването на вземането в списъка от приетите вземания и в резултат от тези вземания се удовлетворяват кредиторите.

VIII. Оздравяване на предприятието.

Нашият ТЗ предвижда модерна процедура - възможност при откриване производство по несъстоятелност предприятието на длъжника да бъде оздравено. Гл.40 от ТЗ предвижда оздравителен план : С план за оздравяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията на длъжника, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието (както икономическа, така и в търговски смисъл - сливане, вливане), специален ред за осребряване на имуществото или извършване на други действия и сделки (напр. разпродажба на имуществото изцяло вместо на части).

Право да предложат план за оздравяване имат :

1. длъжникът;

2. синдикът;

3. кредиторите, които притежеват най-малко 1/3 от общия размер на обезпечените вземания;

4. кредиторите, които притежават 1/3 от необезпечените вземания;

5. сътрудници или акционери, с повече от 1/3 от капитала;

6. всички неограничено отговорни сътрудници;

7. 20% от състава на работниците и служещите в предприятието.

Когато бъде предложен план за оздравяване, съдът го допуска до разглеждане от събранието на кредиторите. След като бъде допуснат, съдът обнародва в "Държавен вестник" съобщение за датата на провеждане събранието на кредиторите за приемане на плана. Приемането става с гласуване на всеки кредитор с право на глас. Кредиторите гласуват отделно в различни класове. Планът се приема от всеки клас с обикновено мнозинство от размера на вземанията от класа. Когато планът предвижда пълно плащане на вземанията на определен клас кредитори, смята се, че те са го приели, без да се провежда гласуване.

Последици от приемане на плана :

- планът става задължение за всеки кредитор;

- вземанията на кредиторите се трансформират във вида и размера, в който те са включени в оздравителния план;

- съдебното решение прекратява производството по несъстоятелност, което е и предпочитаният изход. Така се предотвратява несъстоятелността.

Ако длъжникът не успее да изпълни задълженията си по плана, кредиторите, чиито вземания представляват не по-малко от 15% от общия размер на вземанията, или синдикът могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност.

IX. Обявяване в несъстоятелност : Обявяването става със съдебно решение и се вписва в "Държавен вестник" когато :

® план за оздравяване не е предложен;

® план е предложен, но не е приет;

® производството по несъстоятелност е възобновено;

® констатирана е неплатежоспособност и че по-нататъшни действия на длъжника само ще навредят.

Действие на решението :

- обявява се несъстоятелност на длъжника с всички възникнали последици;

- налага се обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника;

- прекратяват се правомощията на органите на длъжника - юридическо лице;

- физическото лице се десезира - лишава се от правото да се разпорежда и да управлява имуществото си.

С това решение съдът постановява започване на осребряване и разпределение на имуществото.

Осребряване - превръщане на имуществото в пари. Осребряването се извършва от синдика най-често на търг, но може и с преговори с потенциални продавачи, като прецени по кой начин би получил по-голяма сума. Осребреното имущество подлежи на разпределение между кредиторите по списъка на приетите вземания. Синдикът изготвя нов списък за разпределение на наличните суми между кредиторите, вписани в първия списък, съобразно с реда, привилегиите и обезпеченията, а именно :

1. вземания, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложената или ипотекирана вещ;

2. вземания, заради които се упражнява паво на задържане;

3. разноски по несъстоятелността;

4. вземания, произтичещи от трудови възнаграждения;

5. задължения за издръжка;

6. държавни вземания;

7. всички останали.

Вземанията от всеки следващ ред кредитори се приемат едва след удовлетворяване на предходните.

X. Приключване на производството по несъстоятелност : Синдикът представя на съда отчет за своята дейност, както и окончателна сметка за разпределение. Провежда се окончателно събрание на кредиторите, които приемат сметката с удовлетворените и неудовлетворените вземания, след което се прекратява производството по несъстоятелност. Прекратяването става след удовлетворяване на всички кредитори, или когато масата на несъстоятелността е изчерпана (което е по.честият случай). От там насетне със съдебното решение за прекратяване длъжникът-търговец се отписва от търговския регистър. С това решение се прекратяват и правомощията на синдика и, което е най-съществената последица, вземанията, които не са били удовлетворени или са удовлетворени само от части, се погасяват. Погасителният ефект следва всички непредявени вземания, всички неупражнени права и всички неудовлетворени вземания.