Закон за банковото и кредитното дело, закон за ценните книжа и фондовите борси и др

III. Търговският помощник

Определение : лице, което чисто фактически съдейства на търговеца за извършването на търговската сделка. Търговският помощник не оказва правно съдействие. Най-често той е в трудово съдействие с търговеца. ТЗ остава уреждането на търговския помощник на ТП и ГП. В ТЗ има само две неща за него :

1. Задължение за въздържане от конкуренция (може само с изрично съгласие). Няма уредени специални правни последици.

2. Предполагаема представителна власт на търговския помощник (продавачът не показва документ за представителна власт). Когато търговският помощник работи на общодостъпно място за търговия, законът предоставя представителна власт за сключване на сделките, които обичайно се извършват на това място.

Търговски представител

Търговският представител е лице, оказващо правно съдействие на търговеца. То може да бъде изразено в три форми :

а) от името на търговеца принципал (има представителна власт);

б) от свое име за сметка на търговеца принципал;

в) може само да посредничи между търговеца принципал и третите лица.

Ролята на търговеца е твърде различна. В горните случаи :

а) ® сделката се сключва от търговския представител, а правните последици възникват направо за търговеца принципал;

б) ® правните последици възникват за търговския представител, който ги прехвърля като имуществени резултати на търговеца принципал. Последният не влиза в никакви правни отношения с третите лица;

в) ® търговският представител само поставя в контакт страните (търговеца принципал и третото лице) и подготвя сделката, без да участва в нея. В този случай ролята му е много ограничена.

Ако няма друга уговорка се приема, че е в сила третата, най-ограничена форма на търговското представителство. Другите две форми трябва изрично да се посочат в договора. Фигурата на търговския представител възниква след подписването на договор, който е :

- двустранен, възмезден

- формален (т.е. с определена форма за действителност).

Права и задължения на страните по договора :

1. Задължения на търговския представител : да оказва на търговеца принципал дължимото съдействие при сключването на определени сделки. Необходимо е търговският представител да оведомява търговеца принципал за сключването на всяка сделка, за която е съдействал. Търговският представител трябва да се въздържа от конкуренция, той не може да представя друг търговец, който е конкурент на първия ( който да извършва същата дейност). Фигурата на търговския представител съществува докато съществува самия договор, след това тя отпада. Нашият закон дава право страните изрично да уговарят дали задължениеото за въздържане от конкуренция ще остане и след прекратяването на договора. Това може да бъде уговорено за срок от две години. Клаузата за продължено въздържане от конкуренция е възмездна - търговецът принципал дължи обезщетение на търговския представител за това въздържане.

Търговският представител не поема отговорност за задължението но третите лица. Страните обаче могат да уговарят нещо друго - търговският представител отговаря за чужди задължения (del credere) - тази клауза също е възмездна. Търговецът принципал дължи специално възнаграждение на търговския представител.

2. Задължения на търговеца принципал :

- да дава на търговския представител необходимата информация с оглед оказване на необходимото съдействие;

- да възстанови на търговския представител обичайните разходи, направени при изпълнение на задълженията му;

- задължение за заплащане на възнаграждение. Това става по два начина :

• 
  за една сделка сключена със съдействието на представителя;
  
• 
  ако търговският представител е изключителен ( за дадена
  

обичайното възнаграждение. То зависи от района и от продуктите, за

които се отнася неговото представителство.

Ако не е уговорено друго, възнаграждението се изплаща ежемесечно. То се дължи за сключени, а не за изпълнени сделки.

Има два случая, когато се дължи обезщетение :

- за сключени, но неизпълнени сделки;

- за подготвени, но несключени сделки.

Търговецът принципал може да ползва клиентелата на търговския представител, за което не дължи никакво възнаграждение. Когато, обаче, след прекратяване на договора търговецът принципал продължава да извлича печалба от дейността на търговския представител, той му дължи възнаграждение в размер на еднократното средно-годишно възнаграждение, получавано от търговския представител. Ако договорът е развален от страна на търговския представител, това възнаграждение не се дължи.

Прекратяване на договора за търговското представителство : Приложими са две групи правила - ЗЗД ® общи правила и чл. 47 от ТЗ ® специфични правила. Прекратяване се извършва в следните случаи :

® при срочен договор - след изтичане на срока. Подновяването става с изрична клауза;

® при безсрочен договор - всяка страна може да го прекрати с отправяне на предизвестие. Ако договорът е до 3 години, срокът на предизвестие е 1 месец. Ако договорът е за над 3 години, срокът на предизвестие е 3 месеца. Прекратяването можа да стане и без предизвестие, но тогава страната, която го прекратява, трябва да изплати всички причинени вреди от ранното прекъсване.;

® със загубване на качеството "търговец" на която и да е от двете страни. В сила са също всички условия за прекратяване по ЗЗД;

® по взаимно съгласие;

® поради невиновна възможност за неизпълнение;

® поради виновно неизпълнение от едната страна (чл.67 от ЗЗД).

Търговски посредник

Търговският посредник подготвя сключването на търговскит сделки (поставя страните в контакт). Той е винаги търговец и се намира в правоотношение с двете страни по сделката, чието сключване подготвя. Поначало му се дължи възнаграждение, поделено по равно между двете страни. Основното задължение на търговския посредник е да води дневник, в който да отразява сключването на сделките ® кои са страните, какво е времето на сключване на договора, какви са условията и пр. Вписването има важно доказателствено значение; самият дневник или извлечение от него се приемат за доказателство

1. че сделката е сключена

2. за съдържанието й.

Задължение за опазване на търговската тайна. Важи за :

- прокурист

- пълномощник

- помощник

- представител

- посредник.

Легална (законова) дефиниция за тайна (по чл.14 от ЗЗКонкуренцията) : това са данни, свързани със стопанската дейност, чието узнаване, използване или разгласяване може да доведе до опасност от увреждане на стопанските интереси на съответния търговец. Търговецът принципал има две основни възможности :

- да прекрати договора за представяне;

- да търси обезщетение за претърпените вреди.

В някои по-особени случаи на използване и разгласяване тези действия представляват акт на нелоялна конкуренция и се санкционират с имуществени последици.

ВИДОВЕ ТЪРГОВЦИ :

Едноличен търговец

Съществува специален правен режим за търговците физически лица. Едноличният търговец е физическо лице. За да добие търговско качество, той трябва да отговаря на условията на чл.1 ал.2 и 3 от ТЗ, да бъде дееспособен и да има местожителство в страната. Еднолични търговци могат да бъдат всички физически лица навършили 18 год. и непоставени под запрещение. Лицата сключили граждански брак трябва да бъдат вписани в регистрите на населението на някое населено място на територията на България. За лицата, които не са български граждани е необходимо разрешение за постоянно пребиваване в България (то се дава от МВР по условия и ред, определени от закона за пребиваване на чужденци в Република България).

- задължително съдържание : името на физическото лице (лично и фамилно или лично и бащинско);

- допълнително съдържание (избира се свободно).

Едноличният търговец може да прехвърля цялото си предприятие. При смърт на едноличния търговец наследниците на търговското предприятие могат да запазят фирмата, но са длъжни да впишат и своите имена в търговския регистър.

- смърт на търговеца;

- загуба на дееспособност (поставяне под запрещение);

- заличаване в търговския регистър. Не се извършва производство по ликвидация.

Правният режим на едноличния търговец публично предприятие са съдържа в ТЗ и закона за публичните и държавно общинските предприятия, в правилник за реда на упражняване на правото на собственост на държавата, закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество.

1. Правно организационна форма на търговската дейност на общината и държавата.

Държаната е общината не извършват директно търговска дейност, а чрез дължавните или общински юридически лица (предприятия). Има два вида дружества : ООД и АД. Когато цалото дружество е държавно, говорим за ЕАД и ЕООД. С влизането в сила на ТЗ на 1.07.1991 г. са заварени много фирми, действащи по указ 56.

Закон за БДЖ ® БДЖ е юридическо лице, което е отделено от държавата и за което не се прилагат нито ТЗ, нито указ 56.

ДСК и ДЗИ са особени държавни предприятия, действащи по аналогични остарели закони от преди повече от 20 години.

ТД са дружества, чрез които държавата и общината осъществяват дейност. Прилагат се всички правила на ТЗ за дружества, както и някои специфични. Еднолочен собственик на капитала е държавата или съответната община.

® ЕАД с общинско имущество : образуването и прекратяването стават от общинския съвет. Управлението се осъществява или от общинския съвет или от кмета на общината, когато той е специално овластен.

® ЕАД с държавно имущество : управляват се от МС или овластени от него органи.

® ЕАД с дълготрайни активи по-голями от 70 млн.лв. : образуването им става от комисии от министри иби председатили на комитети.

® ЕАД с балансова стойност по-голяма от 70 млн.лв. : решение за образуване се взима единствено от МС.

® ЕАД с държавна собственост се управлява от надзорния министър, текущото управление се извълшва директно от МС. МС е конституционно овластен да извземе функциите на дадения министър или комитет.

АД-акции и ООД-имуществото е разделено на дялове. Прехвърлянето на дяловете и акциите от държавна собственост на трети лица става единствено чрез приватизация по определен начин от упълномощения орган (СОАП, АП).

Търговски дружества

Гл. 10 чл.63-75 от ТЗ - общи положения за търговското дружество. В някои по-развити правни системи съществува дружествено право, т.к. там проблематиката е по-обемна.

Търговско дружество - обединяване на лица и имущество, предназначено за постигане на стопански или търговски цели.

I. История : Още в Римското право съществува предшественика на търговското дружество. Най-стария дружествен вид е комендата. Първите, които са създадени през X в. са на базата на договор между едно лице - търговец (производител) и друго лице - притежател на кораб. Двамата са деляли печалбата по определен начин. Малко по-късно се появява събирателното дружество, при което след смъртта на търговеца наследниците управляват съвместно дейността. Съдружниците са деляли лично отговорността и затова тези дружества са били персонални. Тези видове дружества са наложени по естествен път.

Първото АД, което е най-близко до съвремнния тип (имитира акции) е Английската държавна банка (1694 г.). Обединява се капиталът на съдружниците, а не усилията им. в Англия през XIX в. се появяват кооперациите (кооперативните сдружения). В края на XIX в. се създава ООД, което е един изкуствен продукт на немската теоретична мисъл - 1892 г. се издава закон, който регламентира павилата на ООД ® "кабинетно творение", целта на което е да се вземат плюсовете на съществуващите дружества и да се премахнат недостатъците.

II. Понятие : търговското дружество е двузначен термин :

1. Договор между лица, които обединяват усилията и/или средства за осъществяване на определена търговска дейност. Това е една частно-правна сделка от типа на многостранните договори (дори и само две лица да са съдружници, техните волеизявления не са срещуположни, а са успоредни, насочени към постигането на една обща цел - създаване на ТД като самостоятелен правен субект). Договора е от организационен характер (не е престационен, не се дълже престация). Преследва се определена стопанска, а не идеална цел.

2. Самата правно-организационна форма за извършване на определена търговска дейност. Чл. 63 от ТЗ - ТД е правно-организационна форма за обединяване на лица за постигане с общи средства и усилия на определени стопански цели (за извършване на търговски сделки). Белези на ТД :

- обединение на лица Ю корпоративен характер, имат членски състав;

- физически и/или юридически лица са членове;

- български и/или чуждестранни лица. За физическите лица се изисква дееспособност;

- доброволно обединение на лица, между които съществува общо намерение за сдружаване (афекцио социетатис). Това намерение е субективно;

- целта е извършване на търговски сделки (стопанска цел);

- обединение на лица и усилия и средства, или само усилия, или само средства.

III. Видове - чл.64 :

а) събирателно дружество (СД);

б) командитно дружество (КД);

в) дружество с ограничена отговорност (ООД);

г) акционерно дружество (АК);

д) командитно дружество с акции (КДА).

IV. Правен режим на търговските дружества по нашия закон :

ТД са винаги търговци, дори и когато не носят белезите предвидени в чл.1. Те са търговци по силата на правно-организационната си форма. Няма значение каква дейност извършват или как я извършват.

Нашият ТЗ признава статут на юридическите лица и на петте вида ТД (чл.63 ал.3). В този аспект ТЗ се отклонява от германския търговски кодекс. За него СД и КД не са персонифицирани (те са ТД, но не юридически лица). Ние приемаме модела на френското ТП. Последствие от признаване на този статут е, че възниква самостоятелен правен субект със собствена фирма, седалище, националност (определящо за нацоналността е седалището. Търговците се подчиняват на бългорските ТЗ, независимо от процента на чуждестранно участие), имущество. Отделна е отговорността на съдружниците от тази на отделните физически лица. ТД може да бъде обявявано в несъстоятелност. ТД са страни в юридическите процеси (ищец или ответник), а не лицата, които участват в него.

ТД са корпоративен тип юридически лица. Съществуват две групи правни норми, които регламентират отношенията в ТД :

1. Вътрешни отношения - между съдружниците и между всеки от тях и държавата (членствени отношения). Правните норми, които ги регулират имат предимно диспозитивен характер. Законът педоставя на свободната воля на съдружниците да определят взаимоотношенията си.

2. Външни отношения - между търговското дружество като юридическо лице и други правни субекти. Правните норми, които регулират тези отношения са почти изцяло от императивен характер. Правните норми уреждат : правно-организационният характе и вида ТД (идентитет), представителството (начин за изразяване на правновалидна воля), отговарността на ТД пред трети лица. Тези правни норми не могат да бъдат променяни по волята на съдружниците.

Всичко дотук е обща принципална концепция за ТД.

V. Класификация.

Изброяването в чл.64 е изчерпателно посочено и друг тип ТД не могат да бъдат създавани (ТД са "нумерос клаузис"). Това е едно от проявленията на императивния характер на правните норми.

Други деления :

1. Според усройствения (учредителния) акт :

- договорни ТД - създават се с договор ® СД, КД, ООД

- уставни ТД - създават се с устав, който се приема при учредяването на ТД ® АД

- КДА е договорно и уставно ТД . Две различни групи подписват двата документа (договорът и уставът). При договорното ТД за изменението на дружествения договор се изисква съгласието на съдружниците. При уставните дружества изменението на устава става с мнозинство (както и взимането на всички други решения)

2. Спрямо отговорността на съдружниците :

- неограничена отговорност ® СД

- ограничена отговорност - отговарят до определен размер ® ООД, АД.

При КДА, КД има два типа съдружници - едните отговарят ограничено, а другите - неограничено за задълженията на ТД. При АД, ООД съдружникът носи единствено риска да загуби вноската си, но той лично не отговаря за задълженията на ТД.

3. - капиталови ® ООД, АД, КДА. При тях се регистрира капитал, който трябва да гарантира кредиторите. Средователно съдружниците носят ограничена отговорност за задълженията на ТД. Личността на съдружниците е ирелевантна. Спойката (връзката) между съдружниците е много по-малко обвързваща. Акционерите могат дори да не се познават.

- персонални ® СД, КД. Това е най-същественото деление на ТД. При персоналните дружества от значеие (определяща) е личността на съдружниците. Те дължат лични усилиа при воденето на дружествените работи. Характерна е личната неограничена отговорност за задълженията на ТД (ако имуществото на ТД не достига, отговарят с цялата си собственост). Поради тази причина те не регистрират минимален капитал, кредиторите и без това са гарантирани.

VI. Ограничения.

1. ТД като гражданско дружество - чл.357 - 364 от ЗЗД. Режимът се регламентира в гражданския закон. Няма статут на юридическото лице, т.е. не е персонифицирано. Гражданското дружество не формира свое имущесто, различно от личното имущество на съдружниците. Всичко внесено в гражданското дружество се счита за предоставено за общо ползване, а собствеността остава за съдружника (става въпрос за незаместимите вещи). За заместимите вещи възниква съсобственост върху вещта, а получените от нея плодове са съсобственост на съдружниците. В ТД придобитите плодове са собственост на ТД. ЗЗД не предвижда солидарна отговорност за съдружниците в гражданското дружество. В ТП отговорностто е на цялото дружество, а не на съдружниците. В случаите с лична неограничена отговорност гражданското дружество разглежда всички заедно, съдружниците са задължени лица, но не солидарно отговорни. При СД и КД съдружниците отговарят солидарно за задълженията на ТД. ТД възниква на договорна основа, въз основа на дружествен договор, който се вписва в търговския регистър на съда.

Гражданското дружество не формира органи на управление, т.к. не е самостоятелно юридическо лице. Не се формира орган, който да изразява общата воля на дружеството (само по договор за представителство). Гражданските дружества не могат да бъдат обявени в несъстоятелност, т.к. няма годен правен субект.

Няма пречка под формата на гражданското дружество да се извършва търговска дейност. Търговци могат да се обединяват чрез договор по смисъла на чл.357 и да извършват такава дейност.

2. ТД като дружество със съучастие. Дружеството със съучестие е регламентирано в германския и френския ТЗ. То е сдружение на две или повече лица, като едното има качеството търговец, а другото участва само с парична вноска. Първият е явен съдружник, а другият - скрит съдружник. Дейността се води от името на първия, вторият само получава пари. ДСС се сключва винаги за търговски сделки, то е дружество на ТП. То обаче няма статута на търговско дружество, т.к. не е посочено в изброените пет вида Ю не е юридическо лице, няма статут на субект на ТП. Свободата на договаряне позволява създаването но ДСС.

3. ТД като икономическа групировка, обединения на ТД (картели, тръстове, концерни, холдинги, консорциуми). Всички тези са обединения на ТД, в ТЗ са регламентирани само последните две. Те се създават или на базата на граждански договор или под формата на някое от петте ТД. Те не са самостоятелни юридически лица.

VII. Учредяване на ТД.

Учредители могат да бъдат физически или юридически лица, български или чуждестранни граждани; за физическите лица се изисква да бъдат дееспособни. При персоналните ТД чуждестранните физически лица трябва да имат разрешение за постоянно пребиваване в България. При АД юридическите лица трябва да не са в открита процедура по несъстоятелност или да са обявени. Учредяват се страните по учредителния договор преди първоночалната ретистрация. При АД, учредени с публична подписка, правен статут на учредители имат авторите на подписката. Те могат да не запишат акции, но са учредители.

Броят на лицата учредители трябва да е по-голям или равен на две (физически или юридически лица). Но се предвиждат изключения :

- едно лице да е учредител на ТД се допуска само за ООД и АД. ЕАД могат да се създават само от държавата или общините. ЕООД могат да бъдат физически или юридически лица.

- при учредяване на АД с подписка са необходими пет или повече лица, записани акции.

- при КДА трябват поне три акционери и един неограничено отговорен.

Юридическите лица представляват последица от възникване на фактически състав, който съдържа :

1. Частно правен елемент - частно правен акт, въз основа на който се създава ТД. В случая се сключва дружествен договор и трябва да се направят вноски, които не са престации между съдружниците. Възможно е сключването на подготвителен договор, който задължава съдружниците да учредяват ТД. При нарушаването му се носи отговорност за претърпените вреди, а не и за пропуснатите ползи. Това не е предварител договор по смисъла на чл.19 от ЗЗД.