Закон за банковото и кредитното дело, закон за ценните книжа и фондовите борси и др



страница5/11
Дата13.11.2017
Размер1.53 Mb.
#34509
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

- с ограничена отговорност : командитисти.

Комплементарите имат правата и задълженията на членовете на СД - отговарят лично, неограничено и солидарно за задълженията на КД.

Командитистите отговарят ограничено, т.е. до размера на направената дялова вноска. Ако не са направили цялата си вноска, кредиторите могат да изискат остатъка.

Ю командитистите отговарят с вноска, а комплементарите - с цялото си имущество.

Нормативна уредба : специални правила в ТЗ. За неизяснени въпроси се препраща към СД (за неограничена отговорност, за членство и пр.).

II. Учредяване.

КД е договорно - създава се чрез договор с участието на всички видове съдружници. Формата за действителност е писмена с нотариална заверка на подписите. Съдържанието е сходно с това на учредителния договор на СД : съдържа основните елементи от съдружническите правоотношения и правоиндивидуализиращите белези. Възниква от момента на вписване в търговския регистър, което трябва да бъде изискано от комплементарите. Не се обнародва в Държавен вестник.

III. Съдружнически правоотношения.

Уредбата им е диспозитивна : съдружниците са свободни при

учредяването или впоследствие да добавят нови права и задължения. Имаме два типа съдружнически правоотношения :

® на комплементарите - важат разпоредбите на ТЗ за СД

® на командитистите - върху съдържанието им оказва влияние тяхната ограничена отговорност. Те имат по-малко права и задължения.

Права на командитистите :

1. Имуществени :

- да получават дял от печалбата. За това е необходимо да има печалба от дейността. Ако командитистът не е направил цялата си вноска, печалбата му се задържа, докато тя бъде покрита. Едва след това участва равноправно в разпределянето на печалбите. Ако има загуби за минали години, в бъдеще не се разпределят печалби, докато тези загуби не бъдат покрити.

- ликвидационна квота - да получи дял от имущетсвото на дружеството при ликвидация.

Тези дялове се дават пропорционално на дяловата вноска, без значение дали е с ограничена или неограничена отговорност. Друго може да бъде изрично уговорено в учредителния договор.

2. Неимуществени : участие в управлението и представителството на КД. Извършва се от комплементарите при ограниченията за КД. Командитистите нямат право да управляват. Те имат право само да получават информация - да преглеждат търговските книги на КД и да получават препис от годишния счетоводен отчет. Само първото (за търговските книги) има някакъв смисъл, т.к. второто е публична информация. Ако тези права бъдат нарушени, следва съдебна процедура. Следователно управлението се осъществява само от комплементарите.

IV. Прекратяване на КД ® няма изрична уредба, прилагат се правилата за СД. КД се прекратява :

- с изтичане на уговорен срок;

- със съгласието на всички съдружници (и двата вида). Необходима е същата форма за действителност;

- при обявяване в несъстоятелност;

- поставяне под пълно запрещение на физическото лице;

- прекратяване на юридическото лице;

- обявяване на комплементар в несъстоятелност;

- с предизвестие - командитистът може да прекрати само своето членство с предизвестие;

- поради неизпълнение на задължения на някой от комплементарите.

Последните пет случая са в сила само ако се извършват от комплементари. Ако тези неща се случат на командитист, той бива изключен от КД или наследен от КД.

- поради личен иск на кредитори (чл.96 от ТЗ) на комплементарите.



Дружество с ограничена отговорност (ООД)

Това е най-разпространеният вид търговско дружество у нас. При него всички съдружници отговарят ограничено за задълженията на дружеството : само с направената от тях дялова вноска. Ако са направили цялата си вноска, не могат повече да бъдат задължени.

I. Учредяване - най-прости изисквания.

ООД е договорно търговско дружество. Учредява се чрез съглашение на всички съдружници. Формата за действителност е само писмена. То е още капиталово дружество - при учредяване се регистрира капитал (стойността на първоначалното имущество). При процеса на учредяване трябва да е набрана някаква част от капитала. Определен е минимален размер на капитала за възникването : 50 хил. лв. Капиталът е разделен на дялове , като стойността на един дял не може да бъде по-малка от 500 лв.

Едва след тези условия може да се изисква вписване в ТЗ, след което ООД вече възниква. Необходимо е вписване в Държавен вестник, но това няма правно действие.

II. Съдружнически правоотношения.

Има само един тип съдружници. Възникването на съдружническите правоотношения става :

- със самото учредяване;

- с встъпване на нов съдружник в старо ООД. Това може да стане по реда на наследяване (при смърт на съдружник ООД не се прекратява); в резултат на прехвърляне на дялове от досегашен съдружник. Това става с формален договор - писмен, с нотариална заверка на подписите. Редът е следният :

1. прехвърляне с договор

2. молба за приемане на съдружника до общинския съвет

3. приемане на съдружника.

Трябва да се впише в търговския регистър. Освен това, ако не е стар член на ООД, трябва да отправи писмена молба до ООД, след което общото събрание решава дали да го приеме. Необходимо е съгласието на всички останали съдружници.

Когато прехвърлянето на дяловете е между стари съдружници и само се променя дела, не се изисква съгласие на общото събрание.

Трети начин за встъпване в ООД : при увеличаване капитала на ООД и издаване на нови дялове. Отново за нови съдружници е необходимо съгласието на общото събрание.

Права и задължения на съдружника :

1.1. Имуществени права :

- право на дял от печалбата (дивидент)

- право на ликвидационна квота.

Тези права са съразмерни на дяловете на съдружника. Диспозитивно се определя, че няма привилегировани дялове, те обаче могат изрично да се уговорят в договора на ООД.

1.2. Имуществени задължения : да направи дяловата си вноска. Възможно е да възникне задължение за допълнителни парични вноски. Това е особен паричен заем, който се отпуска на ООД. Решение се взима от общото събрание с мнознство по-голямо от половината от капитала, като задължението възниква и за останалите.

У нас не може да "изоставиш" дела си и да се освободиш от всички задължения.

Тези допълнителни вноски подлежат на връщане и ако се уговори от общото събрание, се дължи лихва. Вноските по принцип са пропорционални.

2.1.Неимуществени права : всеки съдружник е член на общото събрание и той участва в него с право на глас по принципа 1 дял = 1 глас. Има право на достъп до търговските книги на ООД.

2.2. Неимуществени задължения : да оказва съдействие за дейността на ООД и да изпълнява решенията на общото събрание.

Прекратяване на членство в ООД (на съдружническо правоотношение) :

- смърт на физическото лице;

- обявяване в несъстоятелност на всеки съдружник;

- напускане с предизвестие (писмено). Срок - 3 месеца;

- ликвидация на юридическото лице;

- изключване на съдружник от страна на самото ООД. Това става само при наличие на нарушения от негова страна, които могат да бъдат :


  • неизвършване на дяловата вноска. Дава се допълнителен срок, при

изтичане на който членството му се прекратява. Ако внесе само част от парите ги губи.

  • неоказване на съдействие за дейността на ООД

  • неизпълнение на решенията на общото събрание

  • действие срещу интересите на ООД.

При тези четири случаи се отправя писмено предупреждение да съдружника. Ако нарушенията продължават следва изключване. То се решава от общото събрание на ООД, с единодушие на останалите съдужници. Ако двама съдружници са нарушили някое от условията, за всеки от тях се разглежда случая поотделно.

Съдружникът може да се защити срещу неправомерно изключване по общия ред (чл.74) за атакуване решения на ТД.

III. Управление на ООД.

Досега нямаше обособени органи. Тук вече не е така. Има два задължителни - общо събрание и управител - и един факултативен орган - контрольор. Контрольорът се определя само при изрично упоменаване в договора.



Общото събрание е колегиален орган на всички съдружници с право на глас. Съвещателен глас - лицето трябва да бъде изслушано на общото събрание. Управителят има съвещателен глас, ако не е съдружник. Ако наетите по трудов договор лица, наети в ООД, са повече от 50, те имат право на един представител в общото събрание със съвещателен глас.

Компетентност на общото събрание :

- относно главните въпроси, свързани с дейността на ООД;

- приема и изключва съдружници;

- взима решения за намаляване и увеличаване на капитала;

- изменя и допълва дружествения договор;

За тези решения е нужно пълно единодушие. За останалите е достатъчно да има над 50% от капитала :

- избиране и освобождаване на ръководител;

- допълнителни парични вноски;

- откриване и закриване на клонове;

- участие в други дружества;

- сделки за разпореждане с недвижими имоти;

- приемане на отчета и годишния баланс.

Гласуването става по два начина :

® гласуване на общото събрание - лично от съдружника или от пълномощник (може да не е съдружник), който разполага с писмено пълномощно;

® неприсъствено взимане на решението - представя се проект (писмен) на всички съдружници и ако те го подпишат то става решение на общото събрание (няма значение какво мнозинство се е изисквало).



Управител : това е органът, който извършва оперативната дейност на ООД. Той има представителна власт. Може да има повече от един управител.

Контрольор : има чисто надзорни функции. Дава отчет пред общото събрание за надзора върху дейността на управителя.

IV. Прекратяване на ООД. Става при :

- изтичане на срок, предвиден в дружествения договор;

- по волята на съдружниците, с решение на общото събрание, с над 2/3 от капитала;

- обявяване в несъстоятелност - по реда на съдебно производство пред окръжния съд по регистрацията на дружеството. Предпоставки :

1. По противозаконна дейност на ООД - прокурорът сезира окръжния съд.

2. Поради важни причини - искът за прекратяване се прави от съдружници, представляващи повече от 1/5 от капитала. Пример в този случай е ако някой съдружник се е провинил, но няма достатъчно мнозинство за изключването му.

Акционерно дружество (АД)

АД е дружество на едрия капитал, то е най-ефективната дружествена форма за извършване на търговска дейност в почти всички области на икономиката, където се налагат големи инестиции. Така се създават транснационални компании Ю окрупняване на международния капитал.

Акциите и сделките на АД в развитите правни системи са отделен правен отрасъл. У нас не е така. Първите правни норми датират от XVI - XVII в. Първата компания, която емитира акции е Английската народна банка (1694 г.). Същественото развитие започва в края на XIX в. и началото на XX в. с необходимостта от окрупняване на капитал в определени начинания. Днес поради максимална концентрация на капитала АД са много популярни.

Предимства на АД :

1. Рискът от стопанската дейност се поделя между много хора, които могат да реализират огромни начинания.

2. Изцяло липсват задължения за лично участие и водене на дружествени работи.

3. Значително улеснено е прехвърлянето на участие в АД, което става чрез простото прехвърляне на акции. Няма друго дружество, където да е толкова лесно.

4. Няма никакви ограничаващи клаузи за участие в дружеството. ТД има управлението им.

5. Възможност да се запази в тайна притежателя на капитала. Поради това във Франция и Германия АД се наричат "анонимно дружество".

6. Чрез участието в АД може да се участва във вторичния пазар (търгува се участието в самото дружество). Акционерите в компанията печелят обикновено повече от печалбата на акциите, отколкото от дивидентите.

7. Възможността да се осъществява интернационална концентрация на капитала.



Правна уредба : в ТЗ гл.14. Отделни разпоредби за отделни видове АД се съдържат в Закона за банките; Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (за ценни книжа, 1995). С него се правят съществени изменения в правната уредба на АД, особено що се отнася до ТЗ.

Чл.158 от ТЗ - АД е търговско дружество, чийто капитал е разпределен на акции и което отговаря за задълженията си със своето имущество.

Белези на АД :

® корпоративно юридическо лице (т.к. е ТД). ТЗ допуска (както при ООД) да се създава ЕАД, но режимът е много по-строг. ЕООД могат да се създават от държавата или от частни лица, докато ЕАД само от държавата или общината, или в други определени случаи.

® капиталово търговско дружество - АД е чистата форма на капиталовото ТД. Съществуват много слаби връзки между акционерите (те дори не се наричат съдружници), те може да не се познават.

® ограничена отговорност на АД за задължения на ТД - АД отговаря със собственото си имущество и нищо повече.

® особен състав на капитала - разпределен е на равни по размер акции. Участието в капитала на всеки един от акционерите се удостоверява и материализира с акциите.

® устройственият договор е устав. Той не се приподписва от акционерите, но те са длъжни да се съобразяват с него. Той е вътрешен нормативен акт на АД.



Съпоставка АД/ООД :

Прилики :

1. ООД също е капиталово ТД Ю корпоративно юридическо лице, но има включени много елементи, които включват лични качества на съдружниците.

2. И двете имат ограничена отговорност на съдружниците.

3. Имат право на дивидент, право на ликвидационна квота, право на участие в управлението (общото събрание).

Разлики :

4. ООД е договорно (подписват се договори при учредяване или по-късно встъпване), АД е уставно.

5. Участието в капитала при ООД се изразява в поемането на дял, докато при АД участието в капитала става със записването на акции. Разликата между акции и дялове е, че акциите са ценни книжа, докато дяловете не са, не се издава удостоверение. Акциите са равни по стойност, а дяловете - не. Акциите са неделими, дяловете могат да бъдат предмет на делба (чл.131).

6. ООД има личностни (персонални) елементи, АД е изцяло капиталово. ООД имат задължения да изпълняват решения на ОС, да не пречат на дейността и т.н., т.е. те са неимуществени дружества. При АД има едно задължение (имуществено) - да направят вноската.

7. В АД акционерите могат свободно да се разполагат с членството си, да продават акции. При ООД е необходимо единодушно съгласие на общото събрание за прехвърляне на дяловете.

8. АД трябва в края на всяка година да публикуват в поне два ежедневника годишните си счетоводни баланси. При ООД това го няма.

9. ЕООД може да се създава от Държавата или от частни лица, а ЕАД - само от Държавата или общините.



Начини за възникване на АД :

  • Преобразуване на вече съществуващо юридическо лице -преобразуване

на държавни фирми в ЕАД с едноличен акт на съответния ресорен министър, т.е. по разпоредителна система. В този акт се определя предмета на дейност, индивидуализиращите белези, капитал, учредителен акт, органи за управление на ТД. -Когато предприятието ще се прехвърля на малко собственици Ю ЕООД, когато ще има много собственици (масова приватизация) Ю ЕАД. Ако има малък капитал - ЕООД, голям капитал - ЕАД.

  • Създаване на ново ТД

Учредяване : по нормативната система. Съществуват две системи :

1. Симултанна - учредителите се събират и подписват изявления за вноските.

2. Сукцесивна - фактическият състав се съставя по-дълго време. Набирането на капитала става с подписка.

Учредителите трябва да са правоспособни и да не са обявени в несъстоятелност. Необходими са минимум две лица. Изключение : ЕАД се учредява с акт на ресорния министър или с решение на общинския съвет (не само на кмета). При сукцесивната система са необходими поне пет лица.

Закон за ценните книжа : промяна в сукцесивната система. Учредяването чрез публична подписка става по условията и реда изрично предвидени в закона. Предназначението на публичната подписка е да се набере капитала на учредяваното АД. При сукцесивната система минималният размер на капитала е 100 млн. лв.; за симултантната - 50 млн. лв. За извършване на банково дело - 450 млн. лв. за вътрешен лиценз и 800 млн. лв. за външен лиценз. По-голяма минимално сума ще се изисква за застрахователните дружества. Лицата, които подписват имат качеството на учредители. Не е задължително да запишат акции.

Акции се предлагат на неопределен кръг лица (50 или повече лица). За да се извърши публично предлагане на акции, трябва да се изпълнят условията : емитентът представя проспект и съобщение за публична продажба. Проспектът може да бъде публикуван, ако има разрешение от Комисията по ценните книжа, която прави преценка за законо- и целе-съобразност за предлагане на публични акции. Проспектът трябва да съдържа всички данни за емитента и за предложените за закупуване ценни книжа, необходими за точна преценка на кандидатите за икономическото и финансовото състояние на емитента, както и за правата, които произтичат от предлаганите ценни книжа (т.е. всички индивидуализиращи белези на учредяваното дружество, определените цени за лицата с повече от 10% от акциите, данни за капитала, вида, броя на акциите и пр.).

Инвеститорите трябва да бъдат гарантирани, че направеното публично предложение е достатъчно сериозно и отговаря на изискванията. Тези изисквания са в сила както при първоначално учредяване на ТД, така и при по-късно увеличаване на емисията.

Подписката винаги има определен срок. Предназначението й е акционерите да запишат акции, срещу които да направят вноска. След това те получават заверен препис от предложението, както и временно удостоверение, че са записани акции и е направена вноска. Те важат до издаване на акциите. Временните удостоверения се прехвърлят само след учредяването на АД, но по правилата на поименните акции. След изтичане на срока на подписката трябва в двумесечен срок да се свика учредително събрание. На него трябва да бъдат взети няколко решения :

1. Констатация дали е набран капиталът. Ако е набран по-малък от обявения, може да се вземе решение за удължаване на срока или за учредяване на АД с реално набрания капитал. Ако е набран повече капитал или се учредява с така набрания капитал, или учредителите могат да направят подбор на акционерите (правят предложение за публична подписка). На неодобрените се връщат вноските. На учредителното събрание трябва да присъстват поне пет човека с повече от половината от записания капитал. Вноските се правят в набирателна сметка. Ако не се свика учредително събрание в двумесечен срок, лицата, направили вноски, могат да си ге изтеглят. Никой не може да се разпорежда с набирателната сметка (тя не се олихвява). Ако се учреди АД тя се трансформира в сметка на дружеството. Ако АД не се учреди, учредителите солидарно носят отговорност за щетите, претърпени от вносителите (лихва).

2. Решение за учредяване.

3. Решение за приемане на устава на АД. Чл.172 - минималното необходимо съдържание са индивидуализиращите белези, предмет на дейност, седалище, размер на капитала, брой и вид на акциите, номинална и емисионна стойност. Вноската може да е и непарична - необходима е оценка от три вещи лица, вида на непаричната вноска също се вписва в устава. Вносителите на непаричната вноска подписват и декларация.

За тези три решения се изисква единодушие !

4. Избиране на управителни органи : т.е. съвет на управители за едностепенна система за управление или надзорен съвет за двустепенна система за управление. Необходимо е вписване в търговския регистър. При наличието на набран капитал и учредително събрание, съдът по седалището на АД прави преценка за законосъобразността и вписва АД. Трябва да е записан целият капитал и да е ефективно внесен над 25% от него. В устава се определя срокът и условията за останалата част от вноските.

Следователно при възникване на юридическо лице е необходимо публикуване в Държавен вестник, което има само декларативен, но не и конституивен характер.

Симултантна система : избягва се фазата на публично набиране на капитала. Започва се от учредителното събрание, на което учредителите разпределят помежду си капитала. Имаме съвпадане на акционели и учредители Ю по-малък учредителен капитал. За учредителното събрание са необходими поне двама души, които да притежават повече от половината от капитала.

Правен режим : капиталът на АД е подчинен на същия императивен режим, както при ООД, но тук той е разпределен на акции.

Акция :

® книжен еквивалент на съответната част на капитала, който е изразен върху номиналната стойност на акцията;

® документ, който удостоверява членството в АД, т.е. той материализира правата на акционера в АД. Затова членство в АД възниква от момента на придобиване на акцията.

® ценна книга - документ, който материализира определени права, които са свързани с фактическото притежание на акцията (именно това я прави ценна книга).

Акциите са еднакви по номинал и са неделими. Те имат няколко стойности :

- номинална стойност - стойността, изписана върху самата акция. Тя представлява участие в капитала, което е точно равно на вноските. Минималната номинална стойност е 100 лв. или друга по-голяма, но задължително кратна на 100.

- емисионна стойност - стойността, по която акциите се поемат от учредителите или от лицата, записващи акции при учредяване чрез публична собственост. За емисионна стойност се говори, когато акциите се предлагат от АД при учредяване или при нова емисия на акции за увеличаване на капитала, когато се предлагат за изкупуване.

Двете стойности могат да съвпадат. Акциите могат да се предложат за изкупуване на стойност по-голяма или равна на номиналната. Разликата между номиналната и емисионната стойност се нарича ажио и се отнася към резервните фондове. Ако емисионната стойност е по-ниска от номиналната, разликата се нарича дисажио и е недопустима по нашия закон.

- реална стойност - икономическа категория, определяща се от оптималното имуществено състояние на дружеството; какво цена или на каква част от капитала има право акционера.

- пазарна стойност (борсова) - стойност, на която акцията може да се продава на трети лица или на фондовите борси. Тази стойност е около реалната стойност на акцията.

Видове акции - поименни, на приносителя и привилегировани.



Поименни акции - няма ограничение какъв вид акции да се емитират от АД. Правата по акциите на приносителя се упражняват от лицето, което на Общото събрание носи акцията, защото върху нея няма име. Те се прехвърлят чрез простото им предаване. Временните удостоверения се заменят с акции, само когато се изплати пълната стойност на акциите. Върху поименните акции задължително се изписва името на

  • притежателя - в АД трабва да се води книга на поименните акционери. Тези акции се прехвърлят чрез джиро, което се изписва на гърба на поименните акции. За да бъде противопоставимо прехвърлянето на акциите, то трябва да е записано в книгата, иначе джиротарът няма да може да упражни права по акцията. Те се издават, ако не е изплатена пълната номинална или емисионна стойност и върху нея се изписват вноските. При прехвърляне на неизплатена акция преобретателят отговаря солидарно.

  • прехвърлителя - той отговаря до две години за невнесената част към капитала.

Привилегировани акции - носят допълнителни права на притежателите си (съществуват и обикновени акции). Акции, даващи еднакви права формират отделен глас. Привилегията може да е : гарантиран дивидент; допълнителен дивидент (в зависимост от дивидента,разпределен между останалите акционери); гарантиран дял при ликвидиране на дружеството и други, предвидени в устава привилегии. Законът допуска издаване на акции без право на глас, но те трябва задължително да са привилегировани. Акции без право на глас не могат да бъдат повече от 1/2 от акците на дружеството (закон за ЦК). Дружеството се задължава да изпълнява задължителни правила, а санкцията е, че ако не се изпълняват задълженията, то след определен срок тази акция се превръща в обикновена. Освен това с мнозинство не по-малко от 3/4 правата на привилегированите акционери могат да бъдат ограничени.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница