Закон за банковото и кредитното дело, закон за ценните книжа и фондовите борси и др

• 
  залог на материали в преработка - длъжникът залага някакви суровини, но има право да ги преработва и да продава така получената стока. Длъжникът може да продава и самите суровини, но трябва да връща задълженията си към банката. Вещите се сменят, но залогът като процент от стойността на кредита не се променя. Договорите обикновено съдържат правила, по които банката проверява наличността на залога - ако залогът го няма или е спаднал, възникват условия за предварителна изискуемост.
  
• 
  залог на стоки в оборот - длъжникът може да продава заложената продукция.
  

Движимите вещи се продават чрез специализирани магазини, а останалите се продават на публичен търг. Търгът е таен, участниците в наддаването не знаят какви са предложенията на другите. Той се провежда в продължение на 30 дни. Съдия-изпълнителят вписва в наддавателния лист предложенията на всички купувачи и обявява за купувач лицето, предложило най-висока сума. Проблемът е, че при тайните търгове не се достигат високи цени и всичко върви много бавно. Поради тази причина оценката обикновено е занижена. Смекчаване има в Закона за банките и кредитното дело - при банков залог в договора може да се включи клауза за извънсъдебно удовлетворяване от страна на банката. Пак има търг, но той си извършва от самата банка - конкретният ред е уреден в наредба N15 на Министерството на правосъдието и БНБ. Законопроектът за ТЗ допуска ако в договора за залог има клауза за извънсъдебно удовлетворяване, кредиторът сам да продаде вещта, но ако тя има борсова или пазарна цена. Няма пречка кредиторът да извърши продажбата и чрез търг, ако иска да получи по-голяма сума.

Търговско право на задържане - идеята на правото на задържане е, че когато две лица си дължат взаимно неща, единият може да откаже да изпълнение, ако другият не изпълни задължението си. В областта на ГП двете насрещни задължения трябва да са елемент от едно и също правоотношение (чл.80 ЗЗД). В областта на ТП основната особеност е в неговата по-голяма допустимост - при положение, че и двете страни са търговци, които могат да упражняват права и задължения върху движимите вещи и ценните книжа на другата страна, независимо дали двете задължения са по едно и също правоотношение или не, ТП позволява правото на задържане да се използва като средство за заставяне на другата страна да изпълни задълженията си. То дава право на този, който го притежава да се удовлетвори от стойността на вещта или ценните книжа, които притежава, привилегировано.

Видове търговски сделки

Търговска продажба - паралелизъм между ГП и ТП. ТЗ показва, че търговска е продажбата, която съобразно общото понятие за търговска сделка има търговски характер. Това означава, че винаги е търговска продажбата със спекулативна цел (повторно продаване в същия или променен вид). Едната страна е търговец и продажбата е извършена в кръга на дейността му. Изключение - консумативната (потребителска) продажба формално е търговска, но купувачът е физическо лице и вещта, предмет на продажбата, е вещ за лично потребление. Следователно тази продажба се счита за гражданско-правна. Ако купувачът е юридическо лице, продажбата ще е търговска. ТЗ съдържа правила за няколко особени вида търговски продажби :

1. Транзитна продажба : Продавач ® Купувач ® Трето лице

При нея има уговорка, че продавачът ще предаде вещта или на купувача или на трето лице, посочено от купувача. Купувачът изпраща транзитно нареждане, в което уведомява продавача на кое трето лице да предаде вещта. Проблемът тук е кой става собственик на вещта ? В момента на предаване на вещта продавачът вече не е собственик. Приема се, че правото на собственост при предаване на вещта става притежание на получателя, а купувачът изобщо не става собственик.

2. Дистанционна продажба - Продавачът предава стоките на превозвач, който ги доставя на купувача. Преминаването на собствеността става в момента на предаване на стоката на превозвача (според ЗЗД). Друг проблем са разноските за товарене, превоз, разтоварване, митническа обработка, застраховане и т.н. Законът предоставя пълна свобода на договаряне, но когато страните не са уговорили нищо, ТЗ диспозитивно определя, че разноските са за сметка на купувача.

Комисионни и спедиционни договори

Водят началото си от договора за поръчка и за гражданска покупка. Едната страна се задължава да извърши определени правни действия за доверителя. Тези гражданско-правна сделки в областта на търговския оборот са се развили като самостоятелни договори : комисионен и спедиционен.

I. Комисионен договор - съглашение, по силата на което едната страна - комисионер - се задължава да извърши от свое име, но за сметка на другата страна - комитент - правна сделка срещу възнаграждение. Комисионният договор е :

- винаги възмезден;

- отнася се за правна сделка, правни действия;

- комисионерът няма представителна власт за комитента.

Съглашението е обикновен договор за поръчка. За комисионния договор се прилагат разпоредбите за него в ЗЗД.

Задължения на страните :

1.1. Задължение на комисионера :

- да извърши възложените му сделки. След като комисионерът няма представителна власт, той може да върши всичко от свое име. След сключване на възложените му сделки, комисионерът става страна по договора. Сделките, които той сключва се наричат изпълнителни. Правните последици възникват за комисионера. По силата на комисионния договор той е длъжен да прехвърли възникналите права и задължения върху комитента. Това прехвърляне става чрез следваща сделка между комисионера и комитента, която се нарича отчетна сделка. След като тя бъде извършена и всичко е прехвърлено на комитента, комисионерът вече е приключил участието си в договора (договор за консигнация). Той трябва или да прехвърли вземането за цената на комитента, или да предаде дължимата сума.

Комисионерът е задължен да извърши сделката както му е възложена, при определените условия. Но в някои случаи той може да се отклони от тях, като например извърши сделката при по-благоприятни условия. Нашият закон гласи, че ако комисионерът сключи сделката при по-благоприятни условия, цялата изгода е за комитента. Възможен е и обратния вариант - да сключи сделката при по-неизгодни условия. В този случай, когато сделката вече е сключена, комисионерът е длъжен да уведоми комитента за това. Ако комитента не реагира, то според закона се счита, че е одобрил сделката. Ако обаче възрази, той не се счита за обвързан от тези по-неизгодни условия. В такъв случай комисионерът е задължен да компенсира комитента за неблагоприятните последици. Няма да възникне задължение само ако се окаже, че не е могло сделката да бъде сключена при по-благоприятни условия и по този начин комисионерът е предпазил комитента от по-големи вреди. Т.е. ако комисионерът успее да докаже, че неблагоприятните условия са по-добри, той не дължи компенсиране.

- да застрахова вещите, които получава във връзка с комисионния договор. Когато продава той получава вещи от комитента, когато купува - от третото лице. И в двата случая трябва да ги застрахова.

- да дава сметка на комитента - да прехвърли правните последици от сделката. Комисионерът трябва да представи разчет за сключената сделка, за полученото изпълнение по нея, и да го подкрепи с писмен документ за доказателство (как точно е изпълнил сделката).

1.2. Отговорност на комисионера . По принцип комисионерът не отговаря за задълженията на третото лице. Съществуват обаче два случая, когато комисионерът носи задължения за третото лице, за което отговаря:

- клауза дел кредере - отговорността е договорна;

- нормативно установена сделка - сделка на кредит. Нашият ТЗ избира сделки, при които престацията на комисионера се извършва първа. Когато комисионерът продава, той най-напред извършва продажбата, а цената се определя след 3 месеца. Ако третото лице не изпълни задълженията си, комитента търси отговорност от третото лице, но само ако комисионерът не е знаел. Това е породено от хипотезата за външно-търговските сделки - когато се сключи сделка на кредит и третото лице е било неплатежоспособно, отговорността я носи комисисионерът, при положение че е знаел за това (той трябва да има грижата на добър търговец).

- задължение да заплати уговореното възнаграждение. Ако такова липсва, се дължи обичайното в случая възнаграждение - в процент от стойността на сделката. В крайна сметка комисионерът е заинтересуван да сключи сделката при максимално благоприятни условия.

- задължение да заплати на комисионера направените разноски. Търговският представител не понася сам разноските по сделката.

Задълженията са парични. Съществува законен залог върху всички вещи, които се намират по него. Вариантите за такива вещи са два : вещи, получени от комитента и такива, закупени от третото лице. Щом вещите подлежат на предаване на комитента, комисионерът има право да не ги предава, докато не получи уговорените дължими суми. Той има също така право да продаде вещите и да си удържи съответната сума.

Договор за консигнации - когато предмет на договор е продажба на вещ. Пак, ако комисионерът не съобщи името на трето лице, възнаграждението му се намалява на половина. Но може и да се договори друго - наприме ако има мълчалива уговорка при продажба на дребно. По принцип това да се намали възнаграждението е остаряло понятие, защото комитента е заинтересован да вземе пари.

II. Спедиционен договор - доверителен договор, при който на спедитора се възлага да сключи договор за превоз на товар. Съществуват малко на брой правила в ЗЗД, затова се прилагат и разпоредбите на комисионния договор.

Задължение на спедитора е да изпълни показанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз.

Особено задължение на доверителя е да уведоми спедитора за особеностите на товара и да му го предаде.

При спедиционния договор съществува кратка спедиционна давност. Отговорността за вреди по принцип се погасява с три-годишна давност, но при спедиционния договор давността е една година.

В случай, че спедитора не получи вземанията си от доверителя, той не е длъжен да му предаде товара, а има право да го продаде и да се удовлетвори от сумата.

Договор за превоз

Договорът за превоз е съглашение, по силата на което едно лице - превозвач - се задължава да премести в пространството чрез превозно средство и срещу възнаграждение товар или лице. Дълго време са се прилагали правилата от договора за изработка, т.к. не е имало отделен закон. Съществуват при вида договор за превоз :

- за превоз на пътници;

- за превоз на товари;

- за превоз на багаж.

Разделителният белег между превоза на товари и превоза на багаж е, че превозът на багаж винаги съпътсва превоза на пътник и превозвачът е задължен да предаде превозваната вещ само на пътника, докато при превоза на товари не е така. При БДЖ например има специални товарни вагони за неща, които не могат да се превозват в купе. На кратко разликата между товара и багажа е следната : ако вещта се съпровожда от превоз на пътник, то имаме багаж. Ако не - значи е товар.

От гледна точка на превозното средство имаме :

- железопътен превоз - съдържа се в акт на МС, в устава на железниците. Урежда превозните отношения между БДЖ и другата страна;

- автомобилен превоз - съдържа се в акт на МС, в устава на автомобилния транспорт за общо ползване.

Тези два акта на МС би следвало да бъдат заменени с два главни закона.

- воден превоз - той бива още речен и морски :

• 
  речният превоз е уреден в устава на търговското корабоплаване
  
• 
  морският превоз е уреден в кодекса на търговското мореплаване.
  

Тази класификация определя кои са правните норми. Стига се да прилагане на нормативния акт само при неуредените случаи.

Отговорности на превозвача :

® забава - закъснение с превоза на товара;

® погиване на товара - когато има пълно унищожаване на вещта;

® повреждане на товара - частични повреди;

® изгубване на товара. Закъснението е частен случай на изгубването, т.к. след известно закъснение товара се счита за загубен.

Превозвачът отговаря за всичките четири форми, освен ако не е изправен пред непреодолима сила, или пък засягането на товара не се дължи на неговите качества или неподходяща опаковка. Всякакви клаузи за намаляване отговорността на превозвача са недействителни по силата на закона. По-трудно е реализирането на отговорността. Това става чрез рекламационно производство. Срокът за рекламация се посочва в договора. Ако лицето не направи рекламация в определения срок, то губи претенциите си във връзка със загубения багаж. След като бъде направена рекламацията пътникът трябва да изчака, докато превозвачът му удовлетвори исканията. Ако превозвачът откаже, пътника може да предяви иск пред съда. Давностният срок, в рамките на който трябва да се реализират правата на превозвача е кратък - 1 година.

При превоз на пътници, когато има смърт или телесна повреда, давностният срок започва да тече 1 година от узнаването, но не по-късно от 3 години от настъпването.

Застрахователното правоотношение се характеризира с две съществени задължения :

- задължение на застрахования да заплаща застрахователната премия;

- задължение на застрахователя при настъпване на застрахователното събитие да заплати застрахователното обезщетение.

Застраховането бива 2 вида :

1. Задължително застраховане - тук застрахователното правоотношение не възниква от договора, а от друг нормативен акт, уреден в закона. То не зависи от волята на двете страни. Съществуват два нормативни акта - указ за застраховане на пътниците и персонала и Закон за застраховане на ичуществата. Като застраховател е посочен държавния застрахователен институт.

2. Доброволно застраховане - застрахователното правоотношение произтича от Договора за застраховка (ЗЗД). Договорът за застраховка се сключва при общи условия.

Страни по договора за застраховка - застрахован и застраховател. За застрахованият няма специални изисквания, докато за застрахователя има. Затова ТЗ изисква застрахователната дейност да се извършва само от АД или от кооперации. ТЗ е предоставил уреждането на изискванията на Закона за застрахователната дейност, но момента такъв закон няма (става въпрос за изискването на лиценз). По сегашният ТЗ АД или кооперация, извършващи застрахователна дейност, не могат да бъдат обявени в несъстоятелност. Идеята на това е да могат да се прилагат специалните правила от още неприетия закон, а не общите.

Сключване на договора за застраховка - той е формален, законът изисква писмена форма за действителност по два начина :

- или чрез издаване на застрахователна полица;

- или чрез вписване на приетото предложение в търговските книги на застрахователите.

Договора за застраховка се счита сключен в момента, в който на застрахования бъде предадена застрахователната полица, или той получи съобщение, че предложението е вписано в търговските книги. Застрахователната полица по нашето право не е ценна книга, застрахования не може да я прехвърля чрез джиро. Изключение има само при транспортните застраховки, където тя е ценна книга. Това дава възможност на товародателя да прехвърля едновременно и товара и неговата застраховка.

Застрахователни термини :

1. Застрахователен интерес - той е от значение за съществуването на застрахователното правоотношение. Наличието му към момента на сключване на застраховката е основание за дейоствителност на договора. Отпадането в последствие на интереса е основание за прекратяване на договора.

Застрахователният интерес е правната връзка между застрахования и застрахованото благо. Ако няма връзка правоотношението ще се прекрати. При имуществените застраховки той се изразява в имуществено право на застрахования спрямо застрахованото благо. При личните застраховки застрахователният интерес се състои или в такава правна връзка, или в друга правна връзка, която законът допуска.

2. Застрахователно събитие - то представлява юридически факт, изразяващ се в засягане на застрахованото благо. При настъпване на правното събитие за застрахователя възниква плащане.

3. Застрахователен риск - възможност да настъпи застрахователно събитие. Със сключване на договора застрахователят носи застрахователния риск, а след настъпване на събитието се дължат застрахователно обезщетение и застрахователна сума. 

4. Застрахователно обезщетение - задължение на застрахователя, което възниква при настъпване на застрахователното събитие.

5. Застрахователна сума - При имуществените застраховки благото е парично измеримо, използва се застрахователно обезщетение. При тях обаче съществува проблемът за надзастраховане и подзастраховане. При личното застраховане застраховането е лично благо и то не подлежи на точно парично оценяване.

6. Срок на застрахователното покритие - това е периодът от време, в който ако настъпи събитието, застрахователят ще плати обезщетението или сумата. Няма вечни застраховки - те са или еднократни (за конкретен превоз) или за фиксиран период от време. Имуществените застраховки се правят за 1 година, докато личните важат за повече от 10 години. Началният момент се определя в застрахователния договор, ако не - това го прави законът. Началният момент е 0 часът на деня, в който е платена застрахователната премия. Ако тя се плаща периодично, началният момент ще започне в деня, когато е направена първата вноска.

Права и задължения на страните :

1. Задължения на застрахования :

- да плаща застрахователната премия. Размерът се определя в договора. Определянето й е know-how на всеки застраховател. Плащането става или еднократно или периодично на уговорени части.

Последици от забава на застрахования - когато той не плати премията, застраховатлят може да отправи писмено предложение със следните възможности :

• 
  да развали договора за застраховка
  
• 
  да намали застрахователното обезщетение или сума
  
• 
  да намали срока на договора за застраховка.
  

- задължение за обявяване - застрахованият е длъжен да обяви всички съществени обстоятелства, които са от значение за определяне на риска и които са известни на застрахования. На практика застрахователите представят на застрахованите въпросник, който се отнася до такива съществени обстоятелства.

Последици от неизпълнение : Да се укрие обстоятелство или да се извърши невярно обявяване. Когато това е направено умишлено, застрахователят има право да развали договора за застраховка и да задържи платените премии. Когато застрахованият е действал по небрежност и това се разкрие преди да е настъпило застрахователното събитие, следва увеличаване на застрахователната премия, за да се компенсира по-големия риск. Когато небрежното обявяване се разкрие след настъпването на застрахователното събитие, се намалява дължимата застрахователна сума или обезщетение.

- задължение да довежда до знанието на застрахователя нови обстоятелства, които са от значение за оценяване на риска. Последиците от неизпълнение са като задължението за първоначално обявяване на обстоятелство за оценка на риска.

- задължение да предотвратява настъпването на застрахователното събитие, т.е. да спазва предписанията на застрахователя и на държавните органи за евентуални опасности и да допуска застрахователя да прави проверки. Когато настъпи застрахователното събитие, той е длъжен незабавно (от 24 h до 3 дни) да уведоми застрахователя. Ако пропусне да направи това, застрахователят не дължи застраховка. Застрахования е длъжен при настъпване на събитието да осигури възможност на застрахователя да направи оглед и да му даде необходимите документи.

Застрахователното обезщетение трае от 2 до 6 месеца след настъпване на събитието.

2. Задължение на застрахователя - да заплати застрахователното обезщетение или сума. Това не възниква, ако събитието е причинено умишлено от застрахования или от третото ползващо се лице. Изключенията, които освобождават застрахователя от плащане са :

- при самоубийство от страна на застрахования;

- при умишлено престъпление от страна на застрахования;

- при изпълнение на смъртна присъда;