Закон за банковото и кредитното дело, закон за ценните книжа и фондовите борси и др



страница9/11
Дата13.11.2017
Размер1.53 Mb.
#34509
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

- при военни действия.

Видове застраховки : имуществени и лични.

Разликата между двете е в застрахованото благо. При имуществените застраховки се касае за парично оценимо благо. Застрахователят се задължава да заплати пазарната стойност на застрахованото благо. Това се прави след като застрахователя направи оценка на благото. Възможно е обаче да се окаже, че е извършена под- или надзастраховане. При надзастраховането посочената пазарна стойност е по-висока от дейоствителната. Нашият закон е решил този проблем в полза на застрахователя, т.е. при настъпването се дължи само действителната стойност, като надплатените премии не се връщат. При подзастраховането действителната стойност е по-голяма от посочената застрахована сума, в следствие на което при пълно погиване на благото се плаща посочената в договора сума. При частичното погиване съществуват два варианта :

- например ако пълната стойност на благото е 10 млн., а вноските - 8 млн. и е погинала 1/2 от него се извършва процентно плащане. Плаща се сума за 1/2 от благото (4 млн.), а за другата половина договора продължава.

- клауза "първи риск" - тук се плаща действителната сума (5 млн.) и договора престава да съществува, т.е. за останалата половина от благото застрахователят вече няма да носи риск.

Особен вид имуществена застраховка е застраховката "гражданска отговорност". С този договор застрахователят се задължава да плаща в рамките на определената в договора сума всички обезщетения за вреди, които възникват за застрахования на основание на извършени от него непозволени в договора действия (напр. при пътно-транспортни произшествия). Третото увредено лице може да дъде обезщетено както от непосредствения извършител, така и от застрахователя. Когато извършителят плати, той може да се възстанови сумата от застрахователя. Може, обаче, застрахователят да плати на третото лице и след това да си иска парите от извършителя. Това зависи от клаузите в договора (напр. когато застрахования е действал умишлено или е бил в нетрезво състояние, или е отстъпил управлението на пиян е на такъв, който няма право да шофира).

Личните застраховки биват два типа от гледна точка на покрития риск:

- застраховка "живот" ® благото е живота;

- застраховка "злополука" ® благото е здравето;

- най-често се предлагат смесени.

Застраховката може да бъде в собствена полза, в полза на наследниците или в полза на третото лице (става дума за живот и телесен интегритет - застраховка). Застраховката за трето лице може да е точно определена в договора или определяема. При застраховката върху чужд живот или телесен интегритет едно лице застрахова друго лице в своя собствена полза. Законът тук е резервиран и е ограничил условията относно сключването - то става само при предварително писмено съгласие на лицето. Това не се иска, ако лицето е близък на извършващото застраховката лице - съпруг, низходящ, възходящ. Лицето, чийто живот е застрахован в полза на другия може по всяко време да прекрати договора. Платените премии си остават, а в бъдеще не се плащат. Ако застрахованият почине, неговите наследници не се ползват от застраховката, тя също се прекратява със смъртта му.

- взаимни застраховки - застраховани са най-малко двама, като единият застрахова своя живот и телесен интегритет в полза на другия. По ЗЗД това може да са само съпрузи и ако се разделят, разделя се и застраховката. В проекта на ТЗ взаимните застраховки може да се сключват от лица в родство и съдружници в граждански и събирателни дружества. По всяко време всяко от лицата, учестващи в такава застраховка може да уведоми застрахователя, че не иска повече да е застрахован в полза на другите, а в своя собствена полза. Може също взаимната застраховка да е в полза на общи деца. Тогава при развод застраховката не се разделя, а остава в тяхна полза.

Всичките права и на застрахования и на застрахователя се погасяват в давностен срок - 3 години. Само в застраховката "гражданска отговорност" срокът е 5 години.



Банки и банково дело

Правният режим на търговските банки е уреден в ЗБКД и в наредбите на БНБ. ЗБКД в голяма степен е рамков.

Банка - правен субект, който извършва по занятие влогове и кредити и други банкови сделки. Нашето законодателство допуска отделни банкови сделки да извършват банкови сделки. Сред тях не са приемането на влог и представянето на кредит. Банката е търговец, но по по-особен начин. За нея важат и специални закони.

I. Учредяване на банка - банката може да бъде юридическо лице само в две оргонизационни форми : АД и кооперация. На практика няма кооперации, които са банки, защото те са по-ограничени. Те би трябвало да отговарят и на други капиталови изисквания, които, обаче, не са учредени законодателно.

Учредяването на банката е подчинено на лицензионен и регистрационен режим. Запазва се съдебно-регистрационният режим и съдебниат търговски регистър. Съответно кооперационният регистър остава част от учредителния процес като задължителен елемент. То е необходимо приключване на учредяването и предоставянето на лиценз от ЦБ. Т.е. учредяването минава през три етапа :

1. учредяване като действие на учредителите

2. получаване на лиценз от ЦБ

3. вписване в съответния регистър.

Изисквания за лиценз (чл.14 от ЗБКД) - ЦБ извършва първата проверка за законосъобразност. Тя извършва и проверка за целесъобразност - преценка на необходимостта да съществува определена банкова институция; сигурността на банката и нейните операции. Ако ЦБ установи, че някое от изискванията не е на лице, отказва лиценз. Ако отказът е относно законосъобразността, той подлежи на обжалване при Върховния съд. Ако е за нецелесъобразност, той е окончателен.

След издаването на лиценз, банката може да поиска вписване в търговския регистър, кооперационния регистър. Извършва се преценка за законосъобразността, след което банката възниква като юридическо лице. На обнародване подлежи само вписването в търговския регистър. Лицензите се вписват в специален регистър на БНБ, който не е публичен.

По време на учредяването банката трябва да отговаря на изискване за определена сума от собствен капитал. В момента за операции в страната собственият капитал възлиза на 450 млн.лв., а за операции извън страната - 300 млн.лв. При новоучредена банка трябва изискванията за собствен капитал да се покриват от капитала при учредяването (регистрирания капитал).

След учредяването една заварена банка може да притежава още резервен капитал, както и други елементи от собствен капитал. Банките трябва винаги да отговарят на изискванията за капиталова адекватност. Не е задължително регистрираният капитал да покрива тези изисквания. (Изискванията за капиталова адекватност се отнасят за структурата на капитала). Банката трябва да поддържа регистрирания капитал, фонд "резервен", и определени други провизии, чиито размер се определя от категориите и количествата кредити, които тя има. Трябва да се спазва определено съотношение между привлечени и собствени активи. Собствените активи трябва да не са по-малко от 8% от всичките активи.

Големи кредити - надхвърлят 15 пъти собственият капитал на банката.

Вътрешни кредити - дадени от банката на свързани с нея лица.

Необходимо е големите и вътрешните кредити да не надхвърлят определена част от капитала. Те подлежат на по-особен режим. Уредбата е в : Наредба за капиталовата адекватност; Наредба за вътрешните и големите кредити; Наредба за ликвидността.

Банките представят на ЦБ периодично отчети : ежеседмично, на 2 седмици, ежемесечно, на 6 месеца. Благодарение на тези отчети, ЦБ може да следи текущото състояние на банките.

II. Прекратяване на банките.

Основното прекратяване е с отнемане на разрешението за съществуване. То става най-общо при закононарушение от страна на банката - отклонение от дейността или от капиталовата адекватност. Възможно е за определен период от време банката да се отклони от определени капиталови характеристики. В такъв случай й се предоставя срок за връщане в установените граници. Ако не го спази следва ограничаване на разрешението или направо отнемане. След отнемането на разрешението се започва производство по ликвидация.

При прекратяването с ликвидация по желание на изпълнителните органи на банката, се изисква и разрешение от ЦБ. ЦБ може да откаже ликвидацията. Целта е да се защитят интересите на кредиторите.

Особености при ликвидационното производство :

При ликвидацията се назначават не ликвидатори от съда, а квестори от страна на ЦБ. Невъзможността, по сега действащата разпоредба на ТЗ, една банка да бъде обявена в несъстоятелност, е уредена в чл.612 от ТЗ. Той гласи : не се открива производство по несъстоятелност за търговец - публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон, както и за банка и застрахователно дружество. Причината за това разрешение е, че правилата за несъстоятелност в ТЗ са общи и не отчитат особеността на една банка (например трябва да се свиква общото събрание на кредиторите, но една банка може да има 1 млн. кредитори). Затова се създават отделни правила за обявяване на банка в несъстоятелност.



Банкови сделки

Банкови сделки - това са всички видови сделки, които обслужват паричното обръщение. Чл.1 ал.2 ЗБКД - определение на банкова сделка (не са изчерпателно изброени). ЗБКД само най-общо се занимава с правния режим на банковата дейност. В сега действащото право няма позитивна правна уредба за банковите сделки. При тях се прилага общата част на ЗЗД. Специална уредба за банковите сделки се предвижда в проектозакона за ЗБКД.



Видове банкови сделки :

1. Активни - договор за банков кредит

2. Пасивни - договор за банков влог или банкова сметка.

3. Неутрални - банката играе ролята на посредник. Те са в зависимост от това дали банката е кредитор или длъжник.



Договор за банков кредит

Договорът за банков кредит произхожда от договора за заем, но е по-особен. Договорът за паричен заем е реален (сключва се с предаване на сумата), а договорът за банков влог е консенсуален.

С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне определена сума, а кредитополучателят - да я използва по уговорения начин и да я върне. Кредитополучателят може да осъди банката и да вземе парите, а след това да ги върне, ако банката не желае сама да му ги даде.

Договорът за банков кредит обикновено се погасява на части. Плащането става под формата на анюитети (текущата лихва е част от главницата). Може и чрез гратисен период (само лихвите, а главницата накрая).

Предсрочна изискуемост - всички плащания стават изискуеми наведнъж. Тя влиза в сила само при неизпълнение от страна на кредитополучателя. Това е санкция. Неизпълнението може да бъде :

- изпълнение на кредита по различен от договорения начин;

- когато кредитополучателя не даде обещаните обезпечения;

- когато кредитополучателя не плаща други заеми към същата банка. Лицето трябва да е изправно по всички кредити на банката.



Банков влог и банкова сметка

1. Договор за банков влог - притежава особеностите на влога по ЗЗД. Предмет на влога са пари, ценни книжа или други движими вещи. Договорът за банков влог е възмезден. Когато предмет на влога са ценни книжа или други движими вещи, влогодателяг дължи възнаграждение. Ако предмет на влога са пари, е на лице неправилен влог и собствеността на парите преминава върху банката. Лихви се дължат от банката на влогодателя. Неправилният влог е от икономическа гледна точка вид заем. При паричния влог банката дължи същата парична единица, в която е направен влога (според проекта).



Диспозитивно правило : когато един паричен влог е направен под определен срок, той може да бъде изтеглен. При предсрочно изтеглен срочен банков влог, банката изплаща лихва като при безсрочен банков влог. Санкцията за влогодателя е в разликата между двата лихвени процента. Банката и клиентът й - влоготодател могат да уговорят и нещо друго. Може да се уговори какво се изплаща.

Доказателствено и легитимиращо действие : банката е задължена да издаде документ за създаване на влога и за всяка извършена операция. Банката си води и партида за всеки влог, за да бъде по-добре осигурена. Предимство има документа у вложителя. При разминаване на данните по документа на вложителя и този на банката са приема, до доказване на противното, че е вярно съдържанието на документа у вложителя. Тежестта на документа пада върху банката.

Легитимиращо действие - документ относно кой има право да разполага с влога. Лицето се легитимира с този документ, а за разпореждане с лога е необходим и личен паспорт (доказателство за самоличност). При загубване на доказателството лицето трябва незабавно да уведоми банката.

Изпълнение на привиден кредитор : Ако кредиторът е платил на лице, което изглежда овластено на основата на недвусмислени обстоятелства добросъвестно, се счита, че длъжникът е платил редовно. Ако не е изпълнено някое от условията, плащането не е редовно (съгласно ЗЗД). Същото важи и за банковия влог.

Въпрос : Какво означава лицето да изглежда недвусмислено овластено ?

1. Да е налице документ за влога.

2. Да е предоставен личен паспорт (документ за самоличност).

3. Лицето на снимката да отговаря с това, което изисква изплащането на влога.

Проверяването на исинността на документа за самоличност не е задължение на банката у нас.

2. Договор за банкова сметка - той е едно нормативно определение на всички видове сметки, които банките откриват. Това е комбинация от два договора - договор за банков влог и договор за поръчка. С този договор банката се задължава да съхранява само парични суми на своя клиент и да извършва и приема парични плащания. Тази част, в която банката извършва правни действия от името и за сметка на своя клиент, съответства на договора за поръчка от ЗЗД. За частта, която представлява договора за банков влог, банката дължи възнаграждение, а за действията съгласно частта, отговаряща на договора за поръчка, клиентът дължи възнаграждение на банката. Тези задължения се изчисляват например на всеки месец.

Кредитна клауза - клауза "овърдрафт". Банката нормално е задължена да плаща само с наличните по сметката пари. С клаузата "овърдрафт" тя се задължава да плаща и над наличните суми по сметката в определен размер. Това е извършване на кредит, за който се дължи лихва от притежателя на сметката.



Форми на плащане според наредбата :

1. Банково инкасо.

2. Платежно нареждане.

3. Акредитив.

4. Плащане чрез чекове.

Банката дължи плащане в една от тези четири форми. Възможно е някоя от тези форми да бъде изключена от договора за сметка.

Платежно нареждане - издава се документ, с който банката се задължава да прехвърли определена сума по определена сметка.

БИСЕРА = Банкова Интегрирана Система за Електронни Разплащания (наредба N3, чл.4 от ЗБКД). Банките не са юридически задължени да участват в БИСЕРА, но те на практика не могат да работят нормално, без да участват в системата. В момента, в който се извърши разплащането чрез системата БИСЕРА, става изискуемо съответното салдо. Когато системата БИСЕРА изчисли съответните салда, ЦБ прехвърля сумите, установени чрез системата по сметката на банката, която трабва да получи сумата от дължимото салдо. Разплащанията стават всеки ден в точно определено време. За да работи системата, е необходимо банките да имат покритие по сметките си в ЦБ, или поне да не са прехвърлили размера на овърдрафта. Ако банката няма покритие по сметката си, ЦБ може да откаже да прехвърли сума по салдото. Тогава плащането не е извършено и задължението на длъжника остава.



Договор за банкова касетка

Договорът за банкова касетка е особен вид договор за влог. С него банката се задължава да пази съдържанието на касетката срещу определено възнаграждение. Банката се задължава да пази не определена вещ, а определено пространство. Банката може и да не знае какво точно се съхранява в банковата касетка. Анонимността е облекчение за клиента. Той обаче може да се откаже от нея и да обяви пред банката съдържанието на касетката. Банката има право да контролира чрез специално техническо средство (рентген) съдържанието на касетката, т.е. дали не се държат в нея опасни вещества.

При договор за банкова касетка с необявено съдържание вложителят е длъжен да обяви стойност на вещите. При договор с обявено съдържание се дължи неговата (на съдържанието) пълна стойност. При липса на обявена стойност на банката тежи отговорността за доказателство, че щетите на лицето са били по-малки от тази стойност.

При неплащане на възнаграждението банката има право на залог върху вещите от касетката. Нарушава се правото на анонимност. Касетката се отваря в присъствието на нотариус и банката може да се удовлетвори от стойността на съдържанието й чрез продажба на вещите на търг.



Неутрални посреднически банкови сделки

При тях ролята на банката е посредническа. Най често използваните посреднически банкови сделки са банково инкасо и документарен акредитив.

I. Банково инкасо - договор, чрез който банката срещу възнаграждение се задължава да събере парично вземане на своя клиент или да извърши друго инкасово вземане (най-често осигуряване на инкасово вземане на своя клиент, т.е. менителнично задължение на клиента). Неуредената материя се препраща към договора за поръчка.

Най-често се среща банково документарно инкасо - клиентът, който нарежда вземането, предоставя на банката определени документи. Това най-често са така наречените стокови ценни книжа, т.е. документи, материализиращи права върху материални вещи. Чрез банковото документарно инкасо се извършва задължението по Договора за продажба. Клиентът на банката се явява продавач, а третото лице - купувач. Клиентът предоставя на банката не самите вещи, а документите. След това банката предава на купувача документите, а той от своя страна престира паричното задължение. Така нито една от страните не рискува да изпълни първа действията, без да получи насрещна престация.

II. Банков документарен акредитив - при него сигурността е още по-голяма.

По нашето право акредитивът е едностранна сделка. Той е волеизявление на банката, която се задължава да плати на посоченото в акредитива лице (бенефициент) определена парична сума срещу представяне на определени в самия акредитив документи. Банката се задължава да плати парична сума за задължения на свой клиент (наредителя за акредитива). Между клиента-наредител и банката съществува друга сделка - договор за откриване на акредитив. Той също е разновидност на договора за поръчка. Възможно е той да се открие със собствени парични средства на наредителя, но може и да се открие с паричен заем от банката. Тогава ще са налице два договора - договор за откриване на акредитив и договор за кредит. Въз основа на договора за откриване на акредитив банката издава съответния документ за откриване и го предава на бенефициера. Когато бенефициерът представи посочените документи, той получава от нея паричната сума. Налице е друго каузално правоотношение, при което имаме размяна на парична и непарична престация (например продажба или поръчка). Чрез документарния акредитив се осигурява едновременност на двете престации.

III. Видове акредитиви :

1. От гледна точка на възможността да бъде оттеглен и видоизменен :

® неотменяем - не подлежи на едностранно оттегляне, а видоизменение от страна на банката. Банката може да го отменя/изменя само със съгласието на бенефициента. Той е абсолютно гарантиран.

® отменяем - банката може да отменя и изменя окредитива едностранно, докато не се предоставят от бенефициера необходимите документи и той не предяви вземане.

Ако не е посочено изрично се счита, че акредитивът е неотменяем.

2. От гледна точка на възможността акредитивът да бъде прехвърлен : това е проблем за прехвърлимост на вземането, което се осигурява с него

® непрехвърлим - това е диспозитивното решение (разпореждане) на закона

® прехвърлим - ако е изрично уговорено и вземането е прехвърлимо.

3. С оглед делимостта на акредитива : дали вземането може да бъде разделено на няколко вземания

® неделим - диспозитивно

® делим - ако е изрично уговорено. Делимостта трябва да се съпровожда и от прехвърлимост, за да има смисъл. Проблемът тук е подобен на проблема за прехвърлимост.

4. Акредитив с участие на една или повече банки :

® с една банка - една банка създава акредитива. Тя уведомява бенефициента и той получава сумата.

® с участието на две или повече банки - това става най-често когато се извършват международни разплащания. Банката на наредителя издава акредитив, но тя не извършва реалното действие, а упълномощава за това втора банка. Последната извършва правните действия по изпълнението на акредитива от името на първата банка и се нарича авизираща банка. Бенефициентът предоставя на авизиращата банка документите и тя му плаща от името на първата банка - тя не е лично задължена.

® утвърден акредитив - при него втората банка също се задължава лично. Тогава бенефициентът разполятя с двама длъжници по акредитива - банката-издател и подтвърдилата банка. Предимството тука е, че при неизпълнение бенефициерът може да съди и банката в своята страна, по своето законодателство. Иначе трябва да съди банката в страната на наредителя, по неговото право. Значително се улеснява събирането на вземането по акредитива.

Обезпечителни сделки :



Банкова гаранция и банково поръчителство

За банковото поръчителство няма специална правна уредба. Важи общата уредба на поръчителство по ЗЗД.

Банкова гаранция - налице са три правни субекта : кредитор, длъжник и банка. Извършват се две правни сделки :

1. Договор за откриване на банковата гаранция - между длъжника и банката. Той е разновидност на договора за поръчка. Може да бъде и гарантиран с договор за кредит. Длъжникът не може да получи лично сумата, а банката само гарантира плащането на кредитора.

2. Договор меежду банката и кредитора на нейния клиент - това е банковата гаранция.

По нашето право банковата гаранция може да бъде само договор. Широко се използват и едностранните волеизявления. Тяхната действителност (на банковите гаранции) в момента е съмнителна. В проекта се приема, че банковата гаранция може да се издаде и с едностранно волеизявление на банката към кредитора на клиента.



Разлики между банковата гаранция и банковото поръчителство :

Банковата гаранция може и да е едностранно волеизявление (проект). При нея се посочва парична сума, до чиито размер банката се задължава. При банковото поръчителство няма фиксирана сума, с която банката се задължава. Докато поръчителството има акцесорен характер, то банковата гаранция няма такъв. Акцесорният характер на банковото поръчителство означава, че отговорността на банката зависи от съществуването на главния дълг на обезпеченото вземане. При банковата гаранция банката се задължава, дори и да не е налице съществуване на главния дълг. Така се ускорява плащането. При поръчителството първо трябва да се докаже, обори твърдението, че обезпечението няма недостатъци.

Менителнични сделки :

Има три категории сделки - менителница, запис на заповед и чек. Сегашната им уредба е в ЗЗД. Нашето законодателство е съобразено с Женевската конвенция - с международните стандарти. Проектът на ТЗ принципно възприема уредбата на ЗЗД. До сега в ЗЗД е дадена пълна уредба на запос на заповед и само препращане за менителницата. Проектът за ТЗ процедира обратно - пълна уредба за менителница исамо препратка за записа на заповед. Най-съществени изменения са предвидени в уредбата на чека.



Менителница

Менителницата е едностранно волеизявление, с което едно лице - издател - нарежда на друго лице - платец - да заплати парична сума на трето лице - поемател или ремитент на менителницата. Менителницата е конститутивна ценна книга по своята правна форма. Тя материализира определени права (парични вземания). Съставянето на документа е елемент от правопораждащия факт. Формата за действителност е писмена.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница