Закон за биологичното разнообразие зв закон за водите
Изтегляне 386.4 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ВЪВЕДЕНИЕ
- ОСНОВНИ ИДЕНТИФИЦИРАНИ ПРОБЛЕМИ
- ЦЕЛИ И ОБХВАТ НА ПРИЛОЖИМОСТ
- 2.2 Обхват в процеса на вземане на решения
Приложение № 2.2.3.г. МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОПУСТИМОСТТА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ВЕЦ СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ БД – Басейнова дирекция БЕК – Биологични елементи за качество ВЕИ – Възобновяеми енергийни източници ВЕЦ – Водноелектрическа централа ВТ – Водно тяло ЗБР – Закон за биологичното разнообразие ЗВ – Закон за водите ЗВАЕИБ – Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата ЗЕ – Закон за енергетиката ЗЗТ – Закон за защитените територии ЗООС – Закона за опазване на околната среда ЗУТ – Закон за устройство на територията ИАОС – Изпълнителната агенция по околна среда ИВТ – Изкуствени водни тела МВЕЦ – Малка водноелектрическа централа МОСВ – Министерство на околната среда и водите ОВОС – Оценка на въздействието върху околната среда ПАВЕЦ – Помпено-акумулираща водноелектрическа централа ПУРБ – Планове за управление речните басейни РБУ – Район на басейново управление РДВ – Рамкова Директива за водите СМВТ – Силно модифицирани водни тела ICPDR – International Commission for the Protection of the Danube River (МКОРД - Международна комисия за опазване на река Дунав) ВЪВЕДЕНИЕМетодологията за определяне на речни участъци според тяхната допустимост за изграждане на ВЕЦ е централен продукт от изпълнението на проект „Оценка на комбинираните въздействия от ВЕЦ върху екосистемите и екологичния статус на реките“ ANCHOR, съфинансиран от Програма BG02 „Интегрирано управление на морските и вътрешни води” на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Обхватът, структурата и основните положения на методологията са базирани върху Ръководство за устойчиво развитие на хидроенергетиката в басейна на р. Дунав, формулирани от Международната комисия за опазване на река Дунав (Sustainable Hydropower Development in the Danube Basin – Guiding Principles, ICPDR).
Водата добива все по-голямо значение като възобновяем енергиен източник, в контекста на изменението на климата и енергийните политики и насърчаване на енергийната сигурност. Климатичните промени наложиха на Европейския съюз да постави пред страните-членки приоритетната цел да увеличат дела на енергията от възобновяеми енергийни източници на 20% до 2020 г., която цел трябва да бъде изпълнена и от България, осигурявайки 16% от брутното вътрешно потребление на енергия да бъде от възобновяеми източници. Добивът на електроенергия от водата има важно място за постигане на тези цели. В същото време, изграждането и експлоатацията на ВЕЦ имат редица негативни ефекти върху речните екосистеми. Съществена част от наблюдаваните въздействия са свързани с промени в хидрологичния режим и фрагментацията на речните биокоридори, които въздействия пряко или косвено водят до промени в биоразнообразието на флората и фауната, ландшафта и хидроморфологията на засегнатия речен участък. Постигането на "добро екологично състояние", е цел, заложена и дефинирана в Рамковата директива за водите (РДВ, ЕС), както и постигане на "благоприятно екологично състояние " на крайречни местообитания е цел съгласно Директивата на ЕС за местообитанията. Ключово предизвикателство за органите за управление на водите е прилагането на балансиран подход, който дава възможност да се осигури устойчиво развитие на хидроенергийни проекти, което не противоречи на екологичните цели, свързани със запазване и подобряване на състоянието но водните екосистеми. През последните две десетилетия, развитието на хидроенергетиката в България бележи тенденция на нарастване на частните инвестиции, с фокус върху малките и средни ВЕЦ. В периода до влизането в сила на първите планове за управление речните басейни (ПУРБ) през 2009 г. са издадени значителен брой разрешителни за ползване/водовземане с цел добив на енергия, като част от тези проекти са реализирани. В резултат на констатираното неблагоприятно въздействие на действащи ВЕЦ, загрижеността на институциите и обществото за екологичните щети от ВЕЦ прерасна в значим обществен дебат. Законът за водите (чл.118ж) въвежда редица ограничения в използването на повърхностните води за производство на водноелектрическа енергия. В редица случаи обаче, издаването на разрешение за строителство на ВЕЦ е решение, което се основава в значителна част на експертна оценка, тъй като липсва методика за оценка и критерии за оценка на допустимост, особено по отношение на кумулативното въздействие на ВЕЦ в даден речен участък. Конфликтите между целите за опазване водите и биоразнообразието от една страна, и енергийната политика за насърчаване на ВЕИ, от друга страна, поставят компетентните институции в деликатна ситуация. По тези причини, идентифицирането на комбинираните въздействия от ВЕЦ и изготвянето на методика за класифициране на речните участъци според тяхната допустимост за изграждане на ВЕЦ са определени като тема, допустима за финансиране по Програма BG02 „Интегрирано управление на морските и вътрешни води” на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
2.1 Цели на методологиятаОсновна цел на настоящата методология е да предостави платформа за информирано, прозрачно и обективно вземане на решения относно допустимостта за изграждане на ВЕЦ, съобразена с екологичната чувствителност на речните екосистеми, енергийната ефективност и социално – икономическите аспекти на тази дейност. 2.2 Обхват в процеса на вземане на решенияПланирането и съгласуването на хидроенергийни проекти включва много процедурни стъпки и вземане на решения на различни нива. Според документ „Устойчиво развитие на хидроенергетиката в Дунавския басейн” (Schwaiger et al., 2013) – издание на Международната комисия за защита на река Дунав (ICPDR - International Commission for the Protection of the Danube River) могат да бъдат дефинирани два основни процеса на вземане на решения:
Стратегическото планиране и определянето на речни участъци според тяхната допустимост за изграждане на ВЕЦ обхваща вземането на решение на ниво речен басейн. Това позволява интегрирането на оценката в плановете за управление на речните басейни (ПУРБ), като основен инструмент за управление. На това ниво методологията следва да включва критерии за оценка, адаптирани към наличните данни на ниво речен басейн, матрица за оценка и препоръки за интегриране в ПУРБ. Второто ниво на оценка е регламентирано в България като съгласуване на конкретен инвестиционен проект и издаване на разрешително съгласно изискванията на Закон за водите (ЗВ) и Наредбата за ползване на повърхностните води. Инвестиционния проект за ВЕЦ е необходимо също да бъде съгласуван в съответствие с конкретните процедури по ЗООС, ЗБР, ЗУТ, ЗЕ и други подзаконови нормативни документи. На това ниво, методологията следва да съдържа критерии за оценка на ниво индивидуален проект, приложими към регламентираните процедури за издаване на разрешителни, както и препоръки за смекчаващи мерки. Каталог: docs -> plans -> purb1621 -> PrR2 purb1621 -> Приложение №2 а. Паспорти на типовете „езера” в збр за бу l1: Алпийски глациални езера PrR2 -> Приложение №2 г. Земеползване във водосборната площ на повърхностните водни тела plans -> Програми от мерки за достигане на добро състояние на водите в Западнобеломорския речен басейн purb1621 -> Приложение №. 1 г Бъдещи инвестиционни мерки от ПоМ на пурн 2016-2021, които биха могли да доведат до физични модификации purb1621 -> Приложение №5 д. Потенциални бъдещи инфраструктурни проекти, които биха могли да доведат до физични модификации Изтегляне 386.4 Kb. Сподели с приятели:
|