АКТУАЛИЗИРАН ПЛАН
ЗА УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО РАЗВИТИЕ
НА ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ
2012 – 2020 г.
юни 2014 Г.
СЪДЪРЖАНИЕ
Списък на използваните съкращения
І. УВОД
ІІ. цели и приложими нормативни актове
ІІІ. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ
ІV. ПОТЕНЦИАЛ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ
V. АНАЛИЗ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ ПОТЕНЦИАЛА НА ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ ПО ВИДОВЕ РЕСУРСИ
VІ. SWOT АНАЛИЗ
VІІ. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ И ПРОЕКТИ до 2020 г.
VІІІ. УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
Іх. МОНИТОРИНГ, КОНТРОЛ И ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА
Х. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Списък на използваните съкращения
АУЕР – Агенция за устойчиво енергийно развитие
БГВ – бойлер за гореща вода
ВИ – възобновяеми източници
ВЕИ – възобновяеми енергийни източници
ВИЕ – възобновяеми източници на енергия
ВЕЦ – Водноелектрическа централа
ВтЕЦ – Вятърна електрическа централа
ДКЕВР – Държавна комисия за енергийно и водно регулиране
ЕЕ – Енергийна ефективност
ЕС – Европейски съюз
ЕСБ – Енергийна стратегия на България
ЕК – Европейска комисия
ЗБР – Закон за биологичното разнообразие
ЗВ – Закон за водите
ЗГ – Закон за горите
ЗЕ – Закон за енергетиката
ЗЕЕ – Закон за енергийна ефективност
ЗЕВИ – Закон за енергията от възобновяеми източници
ЗООС – Закон за опазване на околната среда
ЗРА – Закон за рибарство и аквакултури
ЗУТ – Закон за устройство на територията
ЗЧАВ – Закон за чистотата на атмосферния въздух
КПД - Коефициент на полезно действие
kW - Киловат
MW- Мегават
kW/h - Киловат час
kW/p - Киловат пик
l/s – литра в секунда
МW/h - Мегават час
GWh - Гигават час
kW-Year - Киловата годишно
kWh/m² - киловат час на квадратен метър
МW/ h -Year - Мегават часа годишно
l/s – литра в секунда
m/s – метра в секунда
МИЕТ - Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
МРРБ - Министерство на регионалното развитие и благоустройството
МЗХ - Министерство на земеделието и храните
МПС – моторно превозно средство
НДПВЕИ – Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ
НПДЕВИ – Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници
НСИ – Национален статистически институт
ПЧП – публично-частно партньорство
PV – Фотоволтаик
І. УВОД
Енергийната политика на ЕС е продиктувана от промените в климата, които особено в последните години отправят все по-тревожни сигнали за човечеството. Глобалните предизвикателства, свързани с околната среда, изискват отговор и действия на глобално, регионално, национално и местно ниво. Към страните членки се поставят все по-високи изисквания за увеличаване дяла на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление. Тези изисквания се регламентират с редица правни норми на първичното и производно право на ЕС и се транспонират в националните политики и законодателства на страните членки. Енергията от ВИ и енергийната ефективност са в състояние да окажат силно въздействие върху предизвикателствата, пред които са изправени другите секторни политики. В тази връзка на ниво Европейски съюз се прилага координиран подход в голям диапазон политики на Общността, които оказват въздействие върху рационалното използване на енергията.
Основните цели на пакета „Климат – енергетика” са:
-
20% намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. спрямо базовата година по протокола от Киото;
-
20% увеличение на енергийната ефективност;
-
20% дял на енергията от възобновяеми източници в общото потребление на енергия в ЕС до 2020 г.;
-
10% дял на биогоривата в транспорта до 2020 г.
България активно се включи в международните усилия за предотвратяване изменението на климата, като прие съгласуваните цели на Европейския съюз и широко-мащабния пакет от мерки в областта на енергетиката. Тези мерки дават нов тласък наенергийната сигурност в Европа и са в подкрепа на европейските цели „20-20-20“.
Широкото използване на възобновяемите източници (ВИ) и въвеждането на мерките за енергийна ефективност са сред приоритети в енергийната политика на страната и кореспондират с целите в новата енергийна политика на Европа. Оптималното използване на енергийните ресурси, предоставени от възобновяеми източници (ВИ), е средство за достигане на устойчиво енергийно развитие и минимизиране на вредните въздействия върху околната среда от дейностите в енергийния сектор. Произведената енергия от ВИ е важен показател за конкурентноспособността и енергийната независимост на националната икономика. Делът на ВИ в енергийния баланс на България е значително по-малък от средния за страните от Европейския съюз (ЕС).
Приоритетите в политиката на енергийния сектор са отразени в Националния план за икономическо развитие на Република България, Енергийната стратегия на страната, Националния план за действие за енергията от ВИ и са в хармония с изискванията на европейските директиви и пазарни механизми. Важен аспект е политиката за насърчаване използването на енергия от ВИ. Оптималното използване на енергийните ресурси, предоставени от ВИ е средство за достигане на устойчиво енергийно развитие и минимизиране на вредните въздействия върху околната среда от дейностите в енергийния сектор. Произведената енергия от ВИ е важен показател за конкурентоспособността и енергийната независимост на националната икономика. Делът на енергията от ВИ в енергийния баланс на България е значително по-малък от средния за страните от ЕС.
Държавното управление и системата на обществените отношения при осъществяване политиката за насърчаване използването на енергия от ВИ са регламентирани в Закона за енергетиката. Използването на ВИ, заедно с рационалното използване на енергията е важна движеща сила на устойчивото развитие и същевременно осигурява постигането на целите за
сигурност на енергийните доставките и намалява зависимостта от резки промени на цените
на петрола, допринася за намаляване на търговския дисбаланс и стимулира създаването на
нови работни места.
Основание за актуализацията на настоящия План за устойчиво енергийно развитие на община Дългопол 2012-2020 г. е Закона за енергийна ефектинвост и чл.10(1) от Закона за енергията от възобновяеми източници, приет от Народното събрание на 21 април 2011 г. и в изпълнение на Националния план за действие за енергията от ВИ.
За актуализация на плана са използвани проучвания за ЕВИ на ESD България, статистически и други данни, събрани от общинска администрация Дългопол.
Общинските политики за насърчаване и устойчиво използване на местният ресурс от ВЕИ са важен инструмент за осъществяване на националната политика и стратегия за развитие на енергийният сектор, за реализиране на поетите от страната ни ангажименти в областта на опазване на околната среда и за осъществяване на местно устойчиво развитие.
Община Дългопол притежава потенциал за повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяема енергия, която може да осигури част от общата, необходима енергия чрез развитие, разработване и използване на възобновяемите ресурси и насърчаване прилагането на мерките за енергийна ефективност за период 2014-2020 г.
Плана за устойчиво енергийно развитие на община Дългопол 2012-2020 г. е израз на политиката за устойчиво развитие на община Дългопол до 2020 г. Плана е динамичен и отворен като документ. Той ще бъде периодично допълван, съобразно настъпилите промени в приоритетите на общината, в националното законодателството и други фактори със стратегическо значение.
ІІ. цели и приложими нормативни актове
Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници определя целите на всички държави от ЕС за развитие и използване на ЕВИ. За България делът на енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г. трябва да достигне 16%.
Използването на енергията от ВЕИ, според изискването на Директива 2009/28/ЕО се анализира, поощрява и отчита поотделно в три направления:
-
Потребление на електроенергия – от водна, вятърна, слънчева и геотермална
енергия и биомаса;
-
Потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане – слънчева и
геотермална енергия и биомаса;
-
Потребление на енергия от ВИ в транспорта – биогорива и електрическа енергия,
произведена от ВИ.
В Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници е заложена национална цел на Република България - през 2020 г. делът на енергията от ВИ да достигне 16 % от крайното брутно потребление на енергия, а делът на енергия от ВИ в транспорта да достигне 10%.
Националните цели за развитие на сектора на ЕВИ са посочени в Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ (НДПНВЕИ):
-
Производство на електроенергия: Делът на ЕВИ през 2015 година да надвиши 9% от брутното производство на електрическа енергия.
-
Заместване на конвенционални горива и енергии, използвани за отопление и БГВ: Да бъдат заместени конвенционални горива и енергии с общ енергиен еквивалент не по-малко от 1 300 ktoe годишно.
-
Потребление на течни биогорива: Поемането на ангажимент по Директива 2003/30/ЕС за пазарен дял на биогоривата, да бъде съобразено с реалните възможности и пазарни условия в страната.
Стимулирането на производството на енергия от ВИ се обуславя и от още два важни фактора: намаляване на енергийната зависимост на страната и намаляване на вредните емисии парникови газове.
Органите на местното самоуправление разработват и осигуряват изпълнението на Плановете за устойчиво енергийно развитие.
Законодателната рамка в областта на енергийната ефективност и насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници се определя от следните по-важни нормативни документи:
-
Закон за енергетиката;
-
Закон за енергийната ефективност;
-
Закон за енергията от възобновяеми източници;
-
Закон за опазване на земеделските земи;
-
Закон за опазване на околната среда;
-
Закон за биологичното разнообразие;
-
Закон за устройство на територията;
-
Закон за горите;
-
Закон за водите;
-
Закон за рибарство и аквакултурите;
-
Закон за чистотата на атмосферния въздух и подзаконовите актове за неговото прилагане;
-
Енергийна стратегия на България;
-
Национална дългосрочна програма по енергийна ефективност 2005-2015;
-
Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата и Протокол на Киото;
-
Решения на ДКЕВР за преференциалните цени на изкупуване на електроенергия от ВЕИ;
-
Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия (ЗУТ);
-
Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (ЗООС);
-
Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ЗООС);
-
Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи;
-
Наредба № 3 - 31.07.2003 г. за актовете и протоколите по време на строителството;
-
Наредба № РД-16-1117 от 14 октомври 2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от ВИ;
-
Наредба № РД-16-869 от 2 август 2011 г. за изчисляването на общия дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта
-
Наредба № РД-16-558 от 8 май 2012 г. за набирането и предоставянето на информацията чрез Националната информациона система за потенциала, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници.
ІІІ. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ
3.1. Географско местоположение, релеф, климат, води и почви
|
Община Дългопол е разположена в югозападната част на област Варна на площ от 440,9 кв.км. и заема 11,5% от територията на областа и 3% от територията на Североизточен район на България (СИР, NUTS 2).
Общината обхваща част от северните склонове на Стара планина между Ришки и Айтоски проход. Границите на Дългопол са ограничени и очертани от контурите на реките Луда и Голяма Камчия. Освен богатите горски ресурси съществуват и подходящи условия за силно развитие на селскостопанския сектор.
Община Дългопол граничи с общините Долни Чифлик, Провадия, Руен и Смядово.
През територията на общината преминава ЖП линията Варна - София с отклонение за Шумен, както и пътят Провадия - Айтос, който осигурява връзка между Северна и Южна България.
|
Релефът, с който се характеризира Община Дългопол е разнообразен, от равнинен и частично хълмист към планински релеф. Основно релефът се определя от долините на протичащите през общината реки Луда Камчия и Голяма Камчия, северните склонове на Камчийската планина и източните разклонения на Върбишката планина. Средната надморска височина е 174,1 м.
Община Дългопол се намира в умерено-континенталната подобласт на Европейската континентална климатична област. Климатът е умерено-континентален с мека зима, влажна пролет, сухо лято и променлива есен. Климатичните условия предопределят развитието на селското стопанство, поради което няма изградени крупни промишлени обекти.
Територията на общината е богата на водни ресурси, което позволява развитие на поливно земеделие и трайни насаждения. На територията на Дългопол има два големи язовира - Цонево и Елешница. Язовир Цонево е седмият по големина в страната с дължина 28 километра и с пълен обем 330 милиона куб. метра. Водните течения и водни площи заемат 4,9 % от територията на общината.
Основната част от почвите на територията на община Дългопол са черноземни и сиви горски, като преобладават тези с висока категория. На места заблатяването и осоляването водят до загуба на плодородни почви. Като цяло са решени проблемите със залежали пестициди с финансовата подкрепа на Министерството на околната среда и водите. Усвоената обработваема земя е подходяща за различни култури, в зависимост от почвено-климатичните условия и наличието на равнинни предпланински и полупланински терени. Половината от територията на община Дългопол е заета от горски масиви, стопанисвани от Държавно лесничейство – с. Цонево.
3.2. Население и брой населени места
Община Дългопол е една от 12-те общини в област Варна. Тя е на пето място по територия и по население сред общините в областта. В Дългопол живее 3% от населението на област Варна (14 389 души към 01.02.2011 г.) и едва 1,5% от населението на СИР.
Средната гъстота на населението в община Дългопол (32,64 души на кв. км. за 2011 г.) е много по-ниска от средните стойности за област Варна (124,4), от средната гъстота за страната (66,34) и за СИР (66,69).
На територията на община Дългопол попадат 17 населени места – административния център град Дългопол и 16 села: Арковна, Аспарухово, Боряна, Величково, Дебелец, Камен Дял, Комунари, Красимир, Лопушна, Медовец, Партизани, Поляците, Рояк, Сава, Сладка вода, Цонево.
Според официални данни на служба “ГРАО” населението на община Дългопол по постоянен адрес бележи тенденция на намаление с 649 души през 2012 г. спрямо 2007 г. Жителите на общинския център гр.Дългопол намаляват с 4,5% през анализирания период.
Урбанизираността на територията на общината е 32% градско, спрямо 68% селско население (при 73% за страната в полза на градското).
Таблица 1: Население по постоянен адрес в община Дългопол 2007 - 2012 г.
Населени места
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
гр. Дългопол
|
5507
|
5460
|
5390
|
5335
|
5302
|
5261
|
с. Арковна
|
79
|
72
|
63
|
58
|
61
|
59
|
с. Аспарухово
|
705
|
666
|
654
|
642
|
622
|
608
|
с. Боряна
|
291
|
282
|
266
|
258
|
250
|
245
|
с. Величково
|
560
|
563
|
563
|
575
|
590
|
599
|
с. Дебелец
|
0
|
0
|
0
|
0
|
1
|
1
|
с. Камен Дял
|
226
|
231
|
229
|
227
|
228
|
228
|
с. Комунари
|
120
|
118
|
113
|
103
|
99
|
91
|
с. Красимир
|
90
|
83
|
79
|
81
|
76
|
80
|
с. Лопушна
|
1290
|
1292
|
1280
|
1270
|
1278
|
1271
|
с. Медовец
|
2048
|
2041
|
2047
|
2042
|
2033
|
2025
|
с. Партизани
|
1547
|
1537
|
1506
|
1487
|
1466
|
1458
|
с. Поляците
|
929
|
938
|
933
|
929
|
934
|
929
|
с. Рояк
|
382
|
385
|
378
|
368
|
356
|
346
|
с. Сава
|
289
|
276
|
268
|
254
|
242
|
227
|
с. Сладка вода
|
18
|
18
|
19
|
18
|
16
|
16
|
с. Цонево
|
2839
|
2849
|
2843
|
2840
|
2825
|
2827
|
Община Дългопол:
|
16 920
|
16 811
|
16 631
|
16 487
|
16 379
|
16 271
|
Сподели с приятели: |