Закон за биологичното разнообразие ззшос закон за защита от шума в околната среда

7.2. Основни цели и задачи на плана

В съответствие с изискванията на чл. 125, ал. 1 и 2 от Закона за устройство на територията Община Велики Преслав е изготвила планово задание, одобрено от Общинският съвет, което е представено и в РИОСВ Шумен по реда на чл. 125 ал. 6 на ЗУТ за преценяване необходимостта от екологична оценка.

С писмо с изх. № 3021/29.05.2014 г. Инспекцията информира Общината че Общите устройствени планове подлежат на задължителна екологична оценка, като процедурите по нея се съвместяват изцяло с действащите процедури по изготвяне на плановете и Компетентен орган е Директорът на РИОСВ-Шумен.

Като основна цел на териториалното и селищно устройство, днешният етап може да се определи: “Осигуряване на защита и баланс на интересите на всички участници в устройствения процес, както на юридически лица – държавата, общината, фирми, организации, така и на всеки отделен гражданин”. Паралелно задължително изискване е създаването на оптимална пространствена и функционална структура за развитие, изграждане и комплексно устройство на селищата в хармонично единство на урбанизираните структури със съществуващите природни и антропогенни елементи и специфични социално-икономически условия при отчитане и на регионалните компоненти.

За осъществяване на тази цел, освен типично присъщите и традиционни задачи, общият устройствен план следва да реши и някои нови:

1. 
   Да осигури възможно най-добър баланс между частните и обществените интереси. Това е най-трудният и най-конфликтният момент. Планът трябва да защитава и гарантира частната собственост, но в същото време следва да дава възможност за реализация на доказани обществени интереси. Важен елемент от тази задача е и балансът между отделните и различни частни интереси.
   
2. 
   Да равнопостави различните видове собственост. В определяне на функционалните зони и предвижданията за функционално използване на терените, планът трябва да равнопостави всички видове собственост. Когато определени мероприятия от обществен интерес имат търговска привлекателност, то за реализацията на тези мероприятия следва да се дава възможност на всички собственици и инвеститори, включително и частни.
   
3. 
   Да определи точно режимите на устройство на прилежащите към регулационната граница на селищата извънселищни територии при съобразяване с плана за земеразделянето.
   
4. 
   Да осигури възможности за по-оперативно действие на общинската администрация. Общият устройствен план трябва да бъде оперативен инструмент в ръцете на общинската администрация за ефективно управление на територията. За тази цел той следва да е едновременно достатъчно ясен и точен и да е с възможности за бързо привеждане в съответствие с новите условия и изискванията на конюнктурата.
   

Основните задачи на които плана трябва да намери решение, са както следва:

• 
  да определи общата структура на територията;
  
• 
  да определи преобладаващото предназначение на съставните и структурните части на територията на общината;
  
• 
  да определи общият режим на устройство на всяка от териториите, при съблюдаване на режимите, установени със специалните закони;
  
• 
  да предложи подходи за усъвършенстване на мрежата на социалната инфраструктура;
  
• 
  да предложи подходи за обосноваване развитието на комуникационно-транспортната инфраструктура на общината и определяне съответстващо развитие на транспортните мрежи.
  
• 
  да обоснове развитието на техническата инфраструктура, мрежите и съоръженията на територията на общината и връзките им със съседните общини и с инфраструктурните мрежи, съоръжения и обекти от регионално и национално значение;
  
• 
  да идентифицира териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и регламентиране на необходимите превантивни мерки и начини на защита;
  
• 
  да регламентира допустими устройствени подходи за недопускане натоварване на естествените природни, рекреационни и други ресурси с оглед опазването им;
  
• 
  да предложи условия за опазване и социализация на обектите на културно-историческото наследство и природните забележителности;
  
• 
  да предложи приоритетните устройствени мероприятия и определи последователността при реализирането им във времето.
  

• 
  да послужи като основа за цялостното устройство на общинската територия, като неговите предвиждания са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове, с които се конкретизира устройството и застрояването на териториите на ниво поземлен имот;
  
• 
  да доразвие положителните идеи и тенденции, заложени в предходни устройствени проекти и планове и други проучвания, касаещи територията на общината;
  
• 
  да отчете външните връзки на общината като стимулатор за развитие; решаване на инфраструктурни и теренни проблеми в съответствие с целесъобразността им не само на общинско, но и на регионално ниво; съобразяване предвижданията на разработки на територията на съседни общини или предвиждане (иницииране) на такива, отнасящи се за общи устройствени проблеми;
  
• 
  да формира комплекс от устройствени мерки, целящи създаване на условия за преодоляване на установени съществени диспропорции между отделни части на общинската територия;
  
• 
  да сведе до минимум отнемането на ценни земеделски земи за нуждите на урбанизацията и друго строително усвояване;
  
• 
  да създаде устройствени възможности за използване на природния и културно-историческия ресурс за развитие на отдиха и туризма, при съблюдаване режимите за опазването им;
  
• 
  да създаде условия за развитието на социалната и техническата инфраструктури;
  
• 
  да осигури възможности за етапност в реализацията на устройствени мероприятия,общинско задължение;
  
• 
  по отношение на икономическото развитие на общината, да приложи постановките на стратегическите документи по ЗРР, отнасящи се за общинската територия; за стимулиране на публично-частното партньорство в дейностите, осигуряващи социално-икономическото развитие, в плана да се проучат възможностите и предложат решения за целесъобразна реализация на поземления фонд - общинска собственост, при спазване на общите и специфични изисквания и ограничения по отношение земеползването;
  
• 
  предвид несъвместимостта на оценките за потребността от урбанизация, произтичаща от естествените демографски процеси, и реалното инвестиционно търсене на терени за обитаване и за стопански дейности, да се разработи и приложи адекватен подход при планиране на земеползването, респ. оразмеряване на системите, като се съблюдават и изискванията за устойчивост на системите.
  

1. 
   Структура на територията – предмет на плана, и преобладаващото предназначение на съставните и структурните й части, местоположението и границите на урбанизираните територии, земеделските територии; горските територии, защитените територии, нарушените територии за възстановяване и териториите със специално, с други или смесено предназначение;
   
2. 
   Общият режим на устройство на всяка от териториите по т 1, който включва най-общи цели , мерки и изисквания за тяхното опазване, използване изграждане и развитие;
   
3. 
   Извън урбанизираните територии – изключително държавна, публична, държавна и публична общинска собственост, и режимът на тяхното устройство;
   
4. 
   Разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на общината и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурните мрежи, съоръжения и обекти от национално значение.
   
5. 
   Териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и необходими превантивни мерки и начин на устройство и защита;
   
6. 
   Териториите за активно прилагане на ландшафтноустройствени мероприятия за естетическо оформяне, в т.ч. териториите за превантивна устройствена защита съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗУТ.