Раздел II. Използване и защити на информационните фондове

Чл. 69. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Ведомствата, които издават българските лични документи, използват данните, съхранявани в информационните фондове за административно обслужване на населението.

(2) Допуска се използването на данни от информационните фондове по законоустановен ред при заплаха за националната сигурност, за разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления, както и при нарушения на обществения ред.

Чл. 70. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Данните от информационните фондове за българските лични документи с изключение на пръстовите отпечатъци, снети по реда на този закон се предоставят на:

1. (доп. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) държавни органи и организации съобразно законоустановените им правомощия, както и на лица, на които е възложено със закон да изпълняват държавни функции;

2. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) граждани, притежаващи български лични документи, само ако данните не засягат трети лица;

3. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) юридически лица на основата на закон или с акт на съдебната власт.

(2) Предоставянето на данни на чуждестранни официални представителства в Република България се извършва чрез Министерството на външните работи съобразно ратифицираните от българската държава двустранни и многостранни международни договори.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Граждани, притежаващи български лични документи, имат право да получават информация, съхранявана във фондовете с данни, свързани с българските лични документи и отнасящи се до трети лица, само на основание на закон или с акт на съдебната власт.

(4) Данните по ал. 1, 2 и 3 се предоставят по ред, определен с акт на Министерския съвет.

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът за предоставяне на информация за данни от информационните фондове, регламентирани в този закон, може да се обжалва по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) За защита на данните, съхранявани в информационните фондове за българските лични документи от случайно или неразрешено унищожаване, както и при случайно загубване и неразрешен достъп, изменение или разпространение, се вземат специални осигурителни мерки в съответствие със Закона за защита на личните данни и с Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 28.01.1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, съставена в Страсбург на 28 януари 1981 г., ратифицирана със закон (ДВ, бр. 56 от 2002 г.) (ДВ, бр. 26 от 2003 г.) по ред, утвърден от Министерския съвет.

Чл. 73. (1) Органите, физическите и юридическите лица, получили данни от информационните фондове, в случай на установена неточност в тях могат да поискат тяхната корекция от органа, който им ги е предоставил.

(2) Корекция на данните по ал. 1 се извършва от органа, имащ законова компетенция за тяхната достоверност.

Чл. 74. (1) Личните карти временно се отнемат при:

1. наложена мярка за неотклонение "задържане под стража";

2. настаняване в местата за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода";

3. изтърпяване на административна мярка "задържане в поделенията на Министерството на вътрешните работи";

4. други случаи, определени в закон.

(2) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Отнетите лични карти се съхраняват от органа, който ги е отнел, до отпадане на мярката, като за това незабавно се уведомява писмено съответната структура на Министерството на вътрешните работи, издала документа.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Личната карта се връща на притежателя, когато отпаднат основанията за нейното отнемане.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Не се разрешава напускане на страната на:

1. лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават непосредствено сигурността на Република България;

2. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават системата за защита на класифицираната информация, представляваща държавна тайна на Република България;

3. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) лица, осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите по чл. 66 и 70 от Наказателния кодекс;

4. (отм. - ДВ, бр. 55 от 2011 г.)

5. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., обявена за противоконституционна с РКС № 2 от 2011 г. - ДВ, бр. 32 от 2011 г.) лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

6. (нова - ДВ, бр. 82 от 2009 г., обявена за противоконституционна с РКС № 2 от 2011 г. - ДВ, бр. 32 от 2011 г.) лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение.

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Може да не се разреши напускане на страната на:

1. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, и на осъдени за такива престъпления, до изтърпяване на наложеното им наказание;

2. (отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)

3. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)

5. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)

6. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)

7. (отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)

8. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.)

9. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс.

Чл. 76а. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2005 г., в сила от 31.10.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Не се разрешава напускане на страната, не се издават паспорти и заместващи ги документи, а издадените се отнемат на ненавършили пълнолетие лица, за които са постъпили данни от български или чужд компетентен орган, че са били въвлечени или използвани за дейности по чл. 11 от Закона за закрила на детето.

(2) Мерките по ал. 1 са с цел закрила на детето и се прилагат за срок до две години от издаване на заповедта за прилагането им.

(3) По изключение, при доказани здравословни причини или други нетърпящи отлагане случаи, мерките по ал. 1 не се прилагат.

(4) Министърът на вътрешните работи, председателят на Държавната агенция за закрила на детето и министърът на външните работи издават съвместна инструкция за прилагането на мерките по ал. 1.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) На лицата, намиращи се извън Република България, с наложени принудителни административни мерки по чл. 75 или 76, или мерки по чл. 76а, се издава временен паспорт.

Чл. 78. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., предишен текст на чл. 78 - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица да упражняват правомощията по този раздел.

(2) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Принудителната административна мярка по чл. 75, т. 2 се прилага с мотивирана заповед на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията или на ръководителите на службите за сигурност и на службите за обществен ред.

(3) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2005 г., в сила от 31.10.2005 г.) Мярката по чл. 76а се прилага с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи или на упълномощени от него длъжностни лица по предложение или след представяне на становище от председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на принудителната административна мярка, изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи или отмени.

(2) Принудителната административна мярка се прилага или отменя след получаване на акта по ал. 1.

Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Издаването на заповедите по чл. 78 и тяхното обжалване се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) При издаването на заповедите по чл. 75 не се прилагат разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс.

(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедите по ал. 2 подлежат на незабавно изпълнение и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., в сила от 27.04.2001 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Жалбата срещу заповед по ал. 1 не спира изпълнението на заповедта.

Чл. 79а. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Условията и редът за съхранението и унищожаването на преписките по прилагането на мерките по този раздел се определят с акт на министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията.

Чл. 80. Наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което:

1. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) използва подправени или чужди български лични документи, ако не подлежи на по-тежко наказание;

2. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) отнеме, задържи без съгласие на притежателя, укрие или унищожи български личен документ на друго лице;

3. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) приеме или даде в залог или преотстъпи български личен документ;

4. (отм. - ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г.)

5. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица.

6. (отм. - ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г.)

7. (отм. - ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г.)

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) Наказва се с глоба от 20 до 150 лв. лице, което:

1. не подаде заявление за подмяна на българските си лични документи в срок до 30 дни при промяна в имената, единния граждански номер, пола, гражданството, постоянния адрес или при настъпили съществени и трайни изменения на образа;

2. не направи необходимото като родител, настойник или попечител за снабдяване с лична карта на лице, навършило 14-годишна възраст;

3. не подаде заявление за издаване на лична карта в срок до 30 дни, след като е заявил, че тя е повредена, унищожена, изгубена или открадната;

4. е навършило 18 години и не е подало заявление за издаване на лична карта;

5. не подаде заявление в срок до 30 дни за подмяна на личната карта след изтичане на нейната валидност;

6. не върне паспорта си или заместващия го документ на органа, който го е издал, в тримесечен срок след изтичане на неговата валидност или след отпадане на основанието за издаването или ползването му;

7. (нова - ДВ, бр. 75 от 2012 г.) не подаде заявление за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство в срока по чл. 9, ал. 2, изречение второ.

(2) Наказва се с глоба от 30 до 200 лв. лице, което:

1. е български гражданин и не обяви пред компетентните български органи придобиването на документи за самоличност, издадени от друга държава, в определения за това срок;

2. изгуби, повреди или унищожи български личен документ;

3. не е декларирало в тридневен срок изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ;

4. е декларирало български личен документ за повреден, унищожен, изгубен или откраднат и е установено, че продължава да го използва;

5. обяви неверни данни при подаване на заявление за издаване на български личен документ, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон;

6. използва нередовни български лични документи;

7. попречи на упълномощените органи да извършат проверка за установяване на самоличността му.

(3) При повторно нарушение по ал. 2 наказанието е глоба от 50 до 300 лв.

(4) Дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина налагат и събират глобите, преизчислени в щатски долари, евро или в местна валута.

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) За маловажни нарушения на този закон се прилага разпоредбата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания или се налага глоба по квитанция до 20 лв. от упълномощените за това длъжностни лица.

Чл. 83. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г.)

Чл. 84. (1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от компетентни длъжностни лица, упълномощени от ръководителите на ведомствата по чл. 1, ал. 2 от този закон.

(2) Въз основа на съставените актове ръководителите на ведомствата по ал. 1 или упълномощените от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Установяването на нарушенията и издаването на наказателните постановления се извършват по реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания, а обжалването им - по Административнопроцесуалния кодекс.

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Документ за самоличност" е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани.

2. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) "Нередовен български личен документ" е този, който:

а) не е издаден по реда на този закон и не съдържа данните, предвидени в него;

б) не е официално заверен от органа, който го е издал, когато това се изисква, или е издаден от лице или орган, които не са компетентни;

в) не позволява установяване самоличността на притежателя му по снимката;

г) има преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други;

д) има следи от подмяна на снимката, печатът е неясен или изображението на лицето на снимката не съвпада с действителния му образ;

е) е с липсващи страници или с прибавени нови;

ж) е с изтекъл срок на валидност;

з) е с несъответствия между данните в електронния носител на информация и визуалната част на документа;

и) е с недостъпен за четене електронен носител на информация поради увреждане.

3. "Постоянен адрес" е адресът в населено място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението.

4. "Настоящ адрес" може да бъде постоянният адрес или друг адрес, на който лицето живее.

5. "Парични задължения в големи размери" са тези, които надхвърлят 5000 лв.

6. "Трайни изменения в образа" са: възрастови изменения; изменения, предизвикани от заболявания, травми, хирургическа намеса и др., които не позволяват идентификация на лицето по снимка, направена преди настъпването им.

7. "Транслитерация" е процес на пресъздаване (трансформиране) на букви или срички от един език в писмени знаци на друг език.

8. "Морски лица" са физически лица, които изпълняват длъжности на кораб или са включени в списъка на екипажа на някакво друго основание. "Морски лица" са и физическите лица, които на брега изпълняват длъжност, свързана с корабоплаването или контрола върху него.

9. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) "Машинночитаемите български лични документи" са документи, изготвени според изискванията на Международната организация за гражданска авиация (IСАО) за машинночитаеми пътнически документи DOC 9303.

10. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) "Визуална зона" в българските лични документи е зоната с лични данни за притежателя на документа, позволяваща визуалната им проверка без технически средства.

11. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) "Машинночитаема зона" в българските лични документи е зоната, позволяваща визуална и оптическа знакова проверка с технически средства според изискванията ISО 1073-2 на Международната организация за стандартизация, с тип на шрифта на отпечатаните данни "OCR-B".

12. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказанието, наложено за същото по вид нарушение.

13. "Лични данни" означават всяка информация относно определено физическо лице.

14. "Автоматизирана обработка" - включва следните операции, извършвани изцяло или частично чрез машини: регистриране на данни, извършване на логически или аритметически операции по отношение на тези данни, тяхното изменение, изтриване, извадки или разпространение.

15. (нова - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 23.11.2004 г.) "Членове на семействата" са съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца.

16. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Биометрични данни" са изображението на лицето на гражданина и пръстовите му отпечатъци, които се използват за разпознаване и проверка на заявена самоличност.

17. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Вътрешни граници" са общите сухопътни граници на държавите членки, включително речните, границите по вътрешните езера, летищата на държавите - членки на Европейския съюз, за вътрешни полети, пристанищата за морски, речен и транспорт по вътрешните езера на държавите членки за редовни транспортни връзки.

18. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) "Временен документ за пътуване" е този, който е издаден по реда, определен в българското законодателство, и дава право на лицето да се завърне в държавата, чийто гражданин е, в държавата на обичайното му местопребиваване или, по изключение, в друга държава, не съдържа преправки, зачертавания, добавки, положените печати са ясни, срокът му на валидност не е изтекъл и данните в него позволяват потвърждаване на самоличността.

19. (нова - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) "Лица, на които е възложено със закон да изпълняват държавни функции" са нотариусите и частните съдебни изпълнители.

§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Българските лични документи се издават с електронен носител на информация със записани биометрични данни при наличие на техническа възможност.
Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2012 г.) Българските лични документи се изработват съгласно препоръките на Международната организация за гражданска авиация (ICAO) (Документ 9303), изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, изискванията на Регламент (ЕО) № 380/2008 на Съвета от 18 април 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1030/2002 относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (ОВ, L 115/1 от 29 април 2008 г.), изискванията на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, изискванията на Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 г. относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки, изискванията на Регламент (ЕО) № 444/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2252/2004 относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (ОВ, L 142/1 от 6 юни 2009 г.), Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства, Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства, Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28 ноември 2011 г. за изменение на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно свидетелства за управление на превозни средства (ОВ, L 314/31 от 29 ноември 2011 г.), Конвенция № 108 за националните удостоверения за самоличност на моряците, приета в Женева на 13 май 1958 г., ратифицирана с указ на Държавния съвет (ДВ, бр. 93 от 1976 г.) (ДВ, бр. 33 от 1978 г.), и Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г., ратифицирана със закон (обн., ДВ, бр. 36 от 1992 г.; изм., бр. 30 от 1993 г.) (ДВ, бр. 88 от 1993 г.).

§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Образците на българските лични документи се утвърждават с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната.

§ 4. (Доп. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., в сила от 02.09.2003 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Образците на заявленията за издаване на български лични документи се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи и на министъра на външните работи.

§ 5. Този закон отменя:

1. Указ № 2772 за паспортите и адресната регистрация на гражданите на Република България (обн., ДВ, бр. 100 от 1980 г.; изм., бр. 11 от 1998 г.).

2. Закона за задграничните паспорти (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 38 от 1989 г., бр. 7 от 1991 г.; попр., бр. 9 от 1991 г.; изм., бр. 11 от 1998 г.).

3. Закона за моряшките паспорти (ДВ, бр. 42 от 1994 г.).

§ 6. Член 102 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г.; бр. 122 от 1997 г. и бр. 70 от 1998 г.) се изменя така:

"Чл. 102. (1) На всеки военнослужещ на наборна военна служба се издава военна книжка, заверена от командира или началника на поделението. В нея се отразяват длъжността и званието му, както и други данни, посочени в уставите на въоръжените сили.

(2) Документите за самоличност, издадени по реда на Закона за българските документи за самоличност, се съхраняват в поделението, където военнослужещият отбива военната си служба."

§ 7. В чл. 11 от Закона за пребиваване на чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 93 от 1972 г.; изм., бр. 36 от 1979 г., бр. 17 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 53 от 1989 г., бр. 27 от 1994 г., бр. 120 от 1997 г. и бр. 11 от 1998 г.) се правят следните изменения:

1. В ал. 2 изречение второ се заличава.

2. В ал. 3 изразът "удостоверение за самоличност" се заменя с "карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец".

§ 8. До влизането в сила на Закона за българските документи за самоличност се прилага действащото в момента законодателство.

§ 9. Издадените документи за самоличност по действащото законодателство са валидни и се подменят в зависимост от вида им от момента на влизането в сила на този закон, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г.) паспорт на гражданин на Република България - с лична карта на гражданин на Република България в срок до 31 декември 2001 г.;

2. (изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) дипломатически паспорт, служебен паспорт, задграничен паспорт и моряшки паспорт на български гражданин - с дипломатически паспорт, паспорт и моряшки паспорт на български гражданин в срок до 31 декември 2000 г.;

3. (изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство - със свидетелство за управление на моторно превозно средство по този закон в срок до 31 декември 2001 г.;

4. (изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) пасаван (пътен лист) за завръщане в Република България, служебен пропуск, пътен лист за окончателно напускане на Република България на лица, освободени от българско гражданство - с временен паспорт за завръщане в Република България, граничен пропуск, временен паспорт за окончателно напускане на Република България в срок до 31 декември 2000 г.;

5. удостоверение за самоличност на чужденец, удостоверение за самоличност на бежанец, удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство, удостоверение за пътуване зад граница на бежанец - с карта на временно пребиваващ в Република България чужденец, карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец, карта на бежанец, временна карта на бежанец, удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство, удостоверение за пътуване зад граница на бежанец, удостоверение за напускане на Република България, временна карта на чужденец и стикер с българска виза в срок до две години.

§ 9а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г.) Българските граждани, навършили 70-годишна възраст, подменят документите си за самоличност: паспорт на гражданин на Република България - с лична карта, и свидетелство за управление на моторно превозно средство, по собствено желание или при изтичане срока на валидност.

§ 9б. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) Всички документи за самоличност на чужденци, които са в процедура за предоставяне на бежански статут, или на бежанци, издадени до влизането в сила на Закона за убежището и бежанците, са валидни до изтичането на срока, за който са издадени.

§ 9в. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2008 г.) В случаите, предвидени в закона, електронната обработка и подаването на заявления и декларации по електронен път се прилага след създаване на техническите и организационните условия и програмните средства.

§ 10. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) За издаване на български лични документи и за предоставяне на данни от информационните фондове се събират такси по ред и в размер, определени с акт на Министерския съвет.

§ 11. Законът влиза в сила от 1 април 1999 г.

§ 12. (Нов - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 01.04.1999 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.)

§ 13. (Нов - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 01.04.1999 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.)

§ 14. (Нов - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 01.04.1999 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.)

§ 15. (Нов - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 01.04.1999 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.)

§ 16. (Нов - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 01.04.1999 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.)

§ 17. (Нов - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 01.04.1999 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.)

§ 18. (Нов - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 01.04.1999 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.)

§ 19. (Нов - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 01.04.1999 г., доп. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., в сила от 02.09.2003 г.) Заявленията за издаване на дипломатически и служебен паспорт се подават в Министерството на външните работи, където се извършва сверяване на данните от тях с данните от информационните фондове на ЕСГРАОН и се заверяват служебно за "потвърдени данни". Персонализираният паспорт се получава от мястото, където е подадено съответното заявление.

§ 20. (Нов - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 01.04.1999 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Заявленията за издаване на моряшки паспорти се подават в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, откъдето по служебен път се изпращат в съответната Столична дирекция на вътрешните работи или Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (СДВР/ОДМВР), в която заявителят се явява лично за снемане на биометрични данни. Заявителят може да не се явява лично за снемане на биометрични данни, ако няма промяна на името, единния граждански номер, пола, гражданството или не са настъпили съществени и трайни изменения на образа на лицето и са му снети необходимите биометрични данни до 59 месеца от датата на подаване на заявлението. Персонализираният паспорт се получава от мястото, където е подадено съответното заявление.

§ 21. (Нов - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 01.04.1999 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Заявленията за издаване на български лични документи на чужденци от органите на Министерството на вътрешните работи се подават в СДВР/ОДМВР и в дирекция "Миграция" по ред, утвърден от Министерския съвет. Персонализираният документ за самоличност се получава от мястото, където е подадено съответното заявление.

§ 21а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2009 г.) Срокът на валидност на личните карти с изтичащ срок на валидност през 2010 г. се удължава с 6 месеца. За срока на удължаването личната карта е валиден идентификационен документ за самоличност само на територията на Република България. По искане на лицето нова лична карта може да се издаде и преди изтичане на удължения 6-месечен срок.

§ 21б. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2009 г.) Срокът на валидност на свидетелствата за управление на моторно превозно средство с изтичащ срок на валидност през 2010 г. се удължава с 6 месеца. За срока на удължаването свидетелството за управление на моторно превозно средство е валиден индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство само на територията на Република България. По искане на лицето ново свидетелство за управление на моторно превозно средство може да се издаде и преди изтичане на удължения 6-месечен срок.

§ 22. (Нов - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) Параграфи 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20 и 21 от преходните и заключителните разпоредби на този закон влизат в сила от 1 април 1999 г.

§ 23. (Предишен § 12 - ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи, на министъра на външните работи, на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и председателя на Държавната агенция за бежанците.

-------------------------

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 28 юли 1998 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. - ДВ, БР. 53 ОТ 1999 Г., В СИЛА ОТ 01.08.1999 Г.)