Закон за частните съдебни изпълнители


Раздел V Заместване на частен съдебен изпълнител



Изтегляне 0.52 Mb.
страница2/3
Дата24.10.2018
Размер0.52 Mb.
#96021
ТипЗакон
1   2   3
Раздел V

Заместване на частен съдебен изпълнител
Заместване от помощник-частен съдебен изпълнител
Чл. 39. (1) Когато частният съдебен изпълнител отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник-частен съдебен изпълнител. В този случай помощник-частният съдебен изпълнител самостоятелно извършва всички действия от компетентността на частния съдебен изпълнител, като прибавя към подписа си и допълнението "по заместване".
(2) Заместването не може да продължава повече от един месец непрекъснато и повече от три месеца за една календарна година, с изключение на случаите на временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете.
(3) Частният съдебен изпълнител е длъжен в 7-дневен срок да уведоми Съвета на камарата за неговото заместване от помощник-частен съдебен изпълнител.
Заместване от друг частен съдебен изпълнител
Чл. 40. (1) Частният съдебен изпълнител може да бъде заместван от друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен район. Отношенията между тях се уреждат с договор. Заместваният е длъжен в 7-дневен срок да уведоми Съвета на камарата за своя заместник.
(2) Заместващият частен съдебен изпълнител използва служебния архив на замествания, като поставя своя подпис и печат и отбелязва факта на заместването.
(3) Заместването не може да продължава повече от три месеца непрекъснато и повече от 6 месеца за една календарна година, с изключение на случаите на временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете.
(4) Ако за времето на заместване се промени местонахождението на служебния архив на замествания частен съдебен изпълнител, прилага се чл. 23.
Заместване по назначение
Чл. 41. (1) Когато частният съдебен изпълнител отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си и няма кой да го замества, той е длъжен да уведоми Съвета на камарата, който назначава частен съдебен изпълнител, който да поеме заместването му през това време. Заместването не може да продължава повече от един месец непрекъснато и повече от три месеца за една календарна година.
(2) Ако частният съдебен изпълнител не е осигурил достъп до необходимия за заместването му архив за извършване на съответните изпълнителни действия, председателят на окръжния съд по искане на заинтересованото лице постановява влизане в кантората, отваряне на необходимия архив и извършване на действията от назначения частен съдебен изпълнител.
Раздел VI

Служители на частния съдебен изпълнител
Служебна тайна
Чл. 42. Служителите на частния съдебен изпълнител са длъжни да пазят служебна тайна при условията, установени за частния съдебен изпълнител.
Възлагане връчването на призовки, съобщения и книжа
Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.
Глава трета

КАМАРА НА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ
Раздел I

Общи положения
Устав
Чл. 44. Камарата приема устав за устройството и дейността си.
Представителство
Чл. 45. Камарата се представлява от председателя на Съвета на камарата, а когато той отсъства - от заместниците му по старшинство на юридическия стаж.
Имущество
Чл. 46. Имуществото на камарата се състои от:
1. задължителни встъпителни, годишни и допълнителни вноски на нейните членове;
2. такси за услуги;
3. дарения и завещания;
4. други източници.
Раздел II

Общо събрание на камарата
Състав
Чл. 47. Общото събрание се състои от всички членове на камарата.
Свикване
Чл. 48. (1) Общото събрание е редовно и извънредно.
(2) Редовното общо събрание се свиква ежегодно в последните събота и неделя на месец януари.
(3) Общото събрание се свиква от Съвета на камарата чрез обнародване на съобщението в "Държавен вестник" най-малко два месеца преди датата на събранието. Поканата съдържа дневния ред.
(4) Ако до 20 дни след обнародването най-малко една десета от членовете на камарата поискат включването на определен въпрос в дневния ред, Съветът на камарата е длъжен да обнародва най-късно 7 дни преди датата на събранието допълнение към дневния ред.
Кворум и представителство
Чл. 49. (1) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват две трети от членовете на камарата. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от броя на присъстващите членове.
(2) Гласуването е лично.
Компетентност
Чл. 50. Общото събрание:
1. приема и изменя устава на камарата;
2. избира и освобождава председателите и членовете на Съвета на камарата, на контролния съвет и на дисциплинарната комисия, като определя броя на членовете им и размера на тяхното възнаграждение;
3. взема решение за сключване на групови застраховки;
4. създава взаимоспомагателен фонд и взема решение за създаване на други парични фондове;
5. определя размера на задължителните встъпителни годишни вноски;
6. взема решение за допълнителни парични вноски;
7. приема бюджета на камарата;
8. взема решение за предявяване на искове от камарата срещу членове на нейните органи или ги освобождава от отговорност;
9. взема решения по други въпроси, предвидени в устава.
Вземане на решения
Чл. 51. (1) Общото събрание взема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите членове. Решенията по чл. 50, т. 1, 2 и 6 се вземат с мнозинство повече от две трети от присъстващите членове.
(2) По въпроси, които не са вписани в дневния ред, не могат да се вземат решения.
Извънредно общо събрание
Чл. 52. (1) Извънредно общо събрание се свиква от Съвета на камарата, от контролния съвет или от министъра на правосъдието при посочен от тях дневен ред.
(2) Съветът на камарата е длъжен да свика извънредно общо събрание по писмено искане на една десета от членовете на камарата, в което е посочен дневният ред. Ако Съветът на камарата не направи това в 14-дневен срок от постъпване на искането, общото събрание се свиква от лицата, направили искането.
(3) За свикването и провеждането на извънредно общо събрание се прилагат съответно чл. 48 и 49.
Обжалване на решенията
Чл. 53. (1) Решенията на общото събрание може да се обжалват пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от датата на вземане на решението.
(2) Към жалбата може да се присъедини всеки член на камарата и да я поддържа, включително ако подателят я оттегли.
(3) Решенията на общото събрание може да се обжалват и от министъра на правосъдието, ако засягат държавен интерес.
Принудително изпълнение
Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) За дължимите суми по решение на общото събрание камарата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.
Раздел III

Съвет на камарата
Състав
Чл. 55. (1) Съветът на камарата се избира в състав най-малко от петима основни и двама резервни членове, като председателят и неговият заместник се избират измежду основните членове.
(2) При по-голям състав на Съвета на камарата се избират двама заместник-председатели измежду основните членове.
(3) За член на Съвета на камарата може да бъде избран частен съдебен изпълнител, който:
1. има най-малко 5-годишен юридически стаж;
2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.
(4) Възпрепятстваните да участват или напусналите членове на Съвета на камарата до отпадане на пречката, съответно до края на мандата им, се заместват от резервните членове по старшинство на юридическия стаж.
(5) Резервните членове заместват председателя и заместниците му само в качеството им на членове на Съвета на камарата.
Мандат
Чл. 56. Мандатът на Съвета на камарата е три години.
Свикване
Чл. 57. (1) Съветът на камарата се свиква на редовно заседание от председателя най-малко веднъж месечно.
(2) Председателят на Съвета на камарата е длъжен да го свика на извънредно заседание по писмено искане на една трета от основните му членове, в което е посочен дневният ред. Ако председателят не направи това в 7-дневен срок от постъпване на искането, извънредното заседание се свиква от членовете на съвета, направили искането.
(3) Извънредно заседание на Съвета на камарата може да бъде свикано и от министъра на правосъдието при посочен от него дневен ред.
Кворум
Чл. 58. Заседанието на Съвета на камарата е редовно, ако на него присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решение.
Компетентност
Чл. 59. (1) Съветът на камарата:
1. управлява дейността на камарата и се разпорежда с недвижимите й имоти;
2. свиква общото събрание, изпълнява неговите решения и дава отчет пред него;
3. избира заместник-председателите;
4. определя щата и административния секретар на камарата;
5. ръководи и осъществява дейността за повишаване на професионалната квалификация на частните съдебни изпълнители и се грижи за защитата на професионалните им права;
6. следи за изпълнението на задълженията на частните съдебни изпълнители, взема решения за образуване на дисциплинарни производства и участва в тях чрез свои представители;
7. (нова - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) дава писмено мнение на министъра на правосъдието за спазване на изискванията за кантора и за надеждно съхраняване на архива в нея преди встъпване на частния съдебен изпълнител в длъжност;
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) решава всички въпроси, които по закона и устава не са от компетентността на друг орган.
(2) Съветът на камарата уведомява министъра на правосъдието за резултатите от проверките по ал. 1, т. 6.
Вземане на решение
Чл. 60. (1) Съветът на камарата взема решение с мнозинство повече от половината от основните членове, като присъстващите резервни членове имат право само на съвещателен глас. Резервните членове имат право на глас, когато са привлечени да заместват основните членове на съвета.
(2) Решение на Съвета на камарата може да се вземе и неприсъствено, ако необходимият брой членове с право на глас са съгласни с решението и го подпишат.
Председател на Съвета на камарата
Чл. 61. (1) Председателят на Съвета на камарата организира, ръководи и представлява камарата.
(2) Председателят на Съвета на камарата:
1. назначава административния секретар, служителите и помощния персонал на камарата;
2. управлява имуществото на камарата и се разпорежда с движимите й вещи;
3. изпълнява бюджета на камарата;
4. изпълнява решенията на Съвета на камарата.
Административен секретар
Чл. 62. (1) Административният секретар:
1. ръководи финансово-стопанската дейност;
2. координира дейността на помощните органи;
3. организира заседанията на Съвета на камарата, подготвя материалите за тях и ръководи дейността по непосредственото изпълнение на решенията на съвета;
4. ръководи и организира работата на служителите и на помощния персонал и осигурява технически и административно цялата дейност на камарата.
(2) Административният секретар може и да не е член на камарата.
Раздел IV

Контролен съвет
Състав
Чл. 63. (1) Контролният съвет се състои най-малко от трима членове с тригодишен мандат.
(2) За член на контролния съвет може да бъде избран член на камарата, който:
1. има най-малко 5-годишен юридически стаж;
2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.
Компетентност
Чл. 64. (1) Контролният съвет контролира финансово-стопанската дейност на камарата и отчита работата си пред общото събрание.
(2) Когато констатира нарушения на закона, на устава, на решенията на общото събрание или на Съвета на камарата, контролният съвет изготвя доклад, който внася в Съвета на камарата, съответно в общото събрание.
(3) Членовете на контролния съвет могат да участват в заседанията на Съвета на камарата.
Раздел V

Дисциплинарна комисия
Състав
Чл. 65. (1) Дисциплинарната комисия се състои най-малко от 8 членове. Мандатът на дисциплинарната комисия е три години.
(2) Министърът на правосъдието посочва една втора от членовете на дисциплинарната комисия.
(3) За член на дисциплинарната комисия от квотата на камарата може да бъде избран член на камарата, който:
1. има най-малко 5-годишен юридически стаж;
2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.
Компетентност
Чл. 66. Дисциплинарната комисия чрез свои състави разглежда и решава дисциплинарни дела, образувани срещу частни съдебни изпълнители по реда, предвиден в закона.
Глава четвърта

ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
Дисциплинарни нарушения
Чл. 67. Частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата.
Дисциплинарни наказания
Чл. 68. (1) Дисциплинарните наказания са:
1. порицание;
2. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) глоба от 1000 до 10 000 лв.;
3. предупреждение за временно лишаване от правоспособност;
4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) лишаване от правоспособност за срок от една до 5 години;
5. (нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) лишаване от правоспособност завинаги.
(2) Глобата по ал. 1, т. 2 се събира в полза на камарата.
(3) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Наказанието по ал. 1, т. 5 може да се наложи на частен съдебен изпълнител, спрямо който са налице три или повече влезли в сила дисциплинарни наказания, поне едно от които е по ал. 1, т. 4.
Погасяване на дисциплинарната отговорност
Чл. 69. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) Дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението, но не по-късно от три години от извършването му.
(2) Дисциплинарното нарушение са смята за открито от момента, в който органът по чл. 70, ал. 1 е узнал за нарушението.
Образуване на дисциплинарно производство
Чл. 70. (1) Дисциплинарното производство се образува по искане на министъра на правосъдието или по решение на Съвета на камарата. Заедно с искането за налагане на дисциплинарно наказание, както и по-късно, може да бъде поискано временното отстраняване на частния съдебен изпълнител от длъжност до приключване на дисциплинарното производство.
(2) Органът, по чието искане е образувано дисциплинарното производство, уведомява частния съдебен изпълнител, който може да даде обяснения в 7-дневен срок от уведомяването.
(3) Съветът на камарата изпраща материалите на председателя на дисциплинарната комисия след изтичане на срока по ал. 2.
(4) Председателят на дисциплинарната комисия определя председателя на дисциплинарния състав от квотата на камарата и двама членове на дисциплинарния състав - по един от квотата на камарата и от квотата на министъра на правосъдието, на които възлага разглеждането на дисциплинарното дело.
Разглеждане на дисциплинарно дело
Чл. 71. (1) Председателят на състава насрочва заседание и поканва за участие частния съдебен изпълнител, представител на Съвета на камарата и представител на министъра на правосъдието. Частният съдебен изпълнител може да ползва адвокатска защита.
(2) Заседанията на дисциплинарния състав се провеждат при закрити врата.
(3) Дисциплинарният състав се произнася първо по искането за временно отстраняване. Решението за временно отстраняване подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок от съобщението. В този случай Върховният касационен съд се произнася в 14-дневен срок.
(4) В дисциплинарното производство се допускат всички доказателства от значение за делото.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Доказателствата, които не може да бъдат събрани поради неявяване на свидетели или вещи лица или поради неизпълнение на задължението им да съдействат на разследването, както и поради непредоставянето на изискани документи, се събират по искане на заинтересованата страна по реда на чл. 207 - 209 от Гражданския процесуален кодекс.
(6) Дисциплинарното производство може да бъде спряно само ако трябва да бъде учредено настойничество или попечителство на частния съдебен изпълнител.
(7) Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, ако:
1. дисциплинарната отговорност е погасена по давност;
2. частният съдебен изпълнител е починал;
3. спрямо същия частен съдебен изпълнител за същото нарушение има незавършено дисциплинарно производство, влязло в сила решение по чл. 72, ал. 3 или влязло в сила определение за прекратяване на делото.
Постановяване на решението
Чл. 72. (1) Дисциплинарният състав разглежда и решава дисциплинарното дело в едномесечен срок от възлагането.
(2) Решението се постановява след тайно съвещание с мнозинство от членовете на състава.
(3) Дисциплинарният състав се произнася с мотивирано решение в срока по ал. 1.
Обжалване и влизане в сила на решението
Чл. 73. (1) Решението по чл. 72, ал. 3 може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание.
(2) Решението може да се обжалва от частния съдебен изпълнител, от Съвета на камарата и от министъра на правосъдието в 14-дневен срок от съобщението.
(3) Министърът на правосъдието може да обжалва решението и когато дисциплинарното производство е образувано по решение на Съвета на камарата.
(4) Върховният касационен съд разглежда жалбата по същество в състав от трима съдии. Съдът може да прогласи нищожността на решението, да го обезсили и прекрати дисциплинарното производство, да остави в сила решението, да отмени решението или да измени наложеното наказание.
(5) Производството пред съда може да бъде спряно само на основание чл. 71, ал. 6.
(6) Решението на Върховния касационен съд е окончателно.
Глава пета

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ
Основание
Чл. 74. (1) Частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
(2) Държавата не отговаря за действията на частния съдебен изпълнител.
Глава шеста

АДМИНИСТРАТИВЕН И ФИНАНСОВ КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА

НА ЧАСТНИЯ СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ

(Загл. изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.)
Контролни органи
Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) (1) Министърът на правосъдието упражнява контрол върху дейността на всеки частен съдебен изпълнител чрез:
1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт;
2. финансови инспектори от Министерството на правосъдието.
(2) За финансови инспектори могат да бъдат назначавани лица, които имат висше икономическо образование с образователно-квалификационна степен "магистър" и стаж по специалността 5 години.
(3) Редът за извършване на финансов контрол се определя с наредба, издадена от министъра на правосъдието.
Финансов контрол
Чл. 75а. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) (1) Финансовите инспектори извършват контрол за точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифата по чл. 78, ал. 2.
(2) Финансовите инспектори извършват проверки на постъпилите парични средства в банковите сметки по чл. 24, ал. 1 и в касата на частния съдебен изпълнител за правилното им управление, разпореждане и отчитане.
(3) Съдебният и финансовият инспектор изготвят доклад за всяка извършена проверка до министъра на правосъдието и при установени нарушения правят предложение за търсене на съответна отговорност.
Форма на контрол
Чл. 76. (1) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Проверка на дейността на частния съдебен изпълнител се назначава със заповед на министъра на правосъдието служебно, по повод сигнал или жалба на заинтересованото лице, както и по предложение на Съвета на камарата. Заповедта не подлежи на обжалване, като копие от нея се изпраща на Съвета на камарата. В заповедта министърът на правосъдието определя вида на контрола - съдебен или финансов, частния съдебен изпълнител, който подлежи на контрол, лицата, на които е възложен контролът, срока за осъществяване на проверката, срока, който обхваща проверката, и други данни по преценка на органа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Съдебният и финансовият инспектор имат право на свободен достъп до кантората и служебния архив на частния съдебен изпълнител. При констатиране на нарушения съдебният и финансовият инспектор могат да правят копия на документи.
(3) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Частният съдебен изпълнител е длъжен да осигури свободен достъп на съдебния и финансовия инспектор до служебните помещения и до служебния архив за извършване на назначената от министъра на правосъдието проверка.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Съдебният и финансовият инспектор имат достъп за проверка до специалните банкови сметки по чл. 24, ал. 1 и до касата на частния съдебен изпълнител.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Министърът на правосъдието може да отправя препоръки до отделен частен съдебен изпълнител и до камарата за отстраняване на констатирани недостатъци.
(6) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Когато върху дейността на частния съдебен изпълнител се извършват едновременно проверки от финансови инспектори по този закон и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, приключва се проверката, започнала първа, след което се извършва другата.
Шестмесечен и годишен отчет
Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) (1) Частните съдебни изпълнители представят в Министерството на правосъдието 6-месечен и годишен отчет за дейността си. Изискванията към отчетите се определят с наредба на министъра на правосъдието.
(2) Шестмесечните отчети се представят в Министерството на правосъдието в едномесечен срок от изтичане на 6-месечието, а годишните отчети - в двумесечен срок след края на годината.
Информационна система на съдебното изпълнение
Чл. 77а. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) (1) Министърът на правосъдието изгражда, поддържа и развива информационна система на съдебното изпълнение.
(2) Министерството на правосъдието събира такси за ползването на информационната система в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(3) Достъпът до информационната система по служебен път на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, е безплатен.
Глава седма

ТАКСИ И РАЗНОСКИ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО
Основание и размер
Чл. 78. (1) Такси по изпълнението се събират за:
1. извършването на изпълнителни действия;
2. извършването на други действия.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата.
(3) Частните съдебни изпълнители могат да договарят допълнителни възнаграждения, като изплатените в по-висок размер суми не се смятат за разноски по изпълнението и не се дължат от длъжника.
(4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) За извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира.
Събиране на такси по изпълнението
Чл. 79. (1) За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице.
(2) В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) За дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.
Авансово заплащане на такси
Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) За всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2, се внася авансово.
Освобождаване от авансови такси
(Загл. изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.)
Чл. 81. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника.
Обикновени такси по изпълнението
Чл. 82. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата, и не зависят от материалния интерес.
Пропорционални такси по изпълнението
Чл. 83. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) Процентът на пропорционалната такса според материалния интерес намалява с увеличаване на интереса като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по чл. 78, ал. 2. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер.
(3) За определени действия тарифата може да предвиди таксата по ал. 1 да се събира в намален или в увеличен размер.
Допълнителна такса по изпълнението
Чл. 84. (1) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Допълнителната такса по изпълнението се дължи за действия по индивидуално принудително изпълнение в неработно време или в почивни и празнични дни и е за сметка на взискателя.
(2) Таксата по ал. 1 не може да надхвърля размера на основната такса.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


Изтегляне 0.52 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание