Закон за далекосъобщенията глава първа общи положения чл. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения. Чл. Целта на този закон е да се осигурят предпоставки за
Изтегляне 0.55 Mb.
|
| Раздел ІІ
Регулирани цени Чл. 218. (1) Комисията за регулиране на съобщенията регулира цените, определени от операторите със значително въздействие върху пазарите на услугите от съответния пазар. (2) Комисията за регулиране на съобщенията предоставя информация за цените на услугите по ал. 1 на Националната комисия по търговията. Чл. 219. (1) Цените на услугите по чл. 218, ал. 1 се определят от обществените оператори въз основа на разходите по предоставянето им, изчислени по одобрена от Комисията за регулиране на съобщенията система за отчитане на разходите. (2) Цените по ал. 1 не могат да: 1. съдържат компоненти, основаващи се единствено на значителното въздействие върху пазара на оператора; 2. съдържат отстъпки, които нарушават възможностите за конкуренция от страна на други обществени оператори за съответната услуга; 3. създават предимства за отделни потребители на същата или сходна услуга; 4. бъдат под нивото на разходите по предоставянето им съгласно ал. 1 за срок не по-дълъг от 2 месеца, но не повече от три месеца в рамките на една календарна година. Чл. 220. (1) Операторите по чл. 218 ал. 1 представят за одобрение на Комисията за регулиране на съобщенията системата за отчитане на разходите в 120-дневен срок от определянето им за оператори със значително въздействие върху съответния пазара. (2) Комисията за регулиране на съобщенията в двумесечен срок от постъпването й, одобрява системата по ал. 1. Преди одобрението след консултации със съответните оператори Комисията за регулиране на съобщенията може да изиска изменения в нея, които не застрашават съществено финансовата жизнеспособност на оператора. (3) Операторът публикува основните елементи на одобрената система за отчитане на разходите и ежегодно публикува разчетите, по които определя цените по чл. 219, ал.1 на услугите. (4) Операторите по ал. 1 ежегодно публикуват анализ на степента на прилагане на принципите за разходоориентираност и за разделно счетоводство за съответните предлагани от тях услуги. Чл. 221. (1) Операторите представят за съгласуване в Комисията за регулиране на съобщенията цените на услугите един месец преди публикуването им заедно с документите по ценообразуване. (2) Комисията за регулиране на съобщенията съгласува цените в срока по ал. 1. (3) В случай, че цените не отговарят на изискванията на чл. 219, ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията задължава операторите да преработят цените. (4) Комисията за регулиране на съобщенията прилага формата на регулиране по чл. 222, когато операторите не преработят цените в едномесечен срок . (5) Комисията за регулиране на съобщенията може да поиска не по-често от един път на 2 месеца да бъде доказана разходоориентираността на съгласувани вече цени. Чл. 222. (1) Комисията за регулиране на съобщенията регулира и цените на далекосъобщителните услуги, за които е установено, че се предоставят при злоупотреба с господстващо положение или при нелоялна конкуренция по смисъла на Закона за защита на конкуренцията. (2) Комисията за регулиране на съобщенията след съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията регулира цените, като определя граници на цените за срок до 6 месеца. Раздел ІII Такси
Чл. 223. (1) Лицензионните и регистрационни такси покриват административните разходи на Комисията за регулиране на съобщенията за дейностите, изпълнявани по този закон. (2) Таксите за ограничен ресурс осигуряват ефективното му използване. Чл. 224. (1) Всички лицензирани оператори заплащат лицензионни такси по начин, определен в условията на лицензиите. (2) Държавните органи по чл. 59, ал. 2, т. 4 не заплащат лицензионни такси. (3) Лицензионните такси са: 1. първоначална - при издаването на лицензията, включваща разходи за подготовката й. При провеждане на търг за издаване на лицензията първоначалната лицензионна такса е в размер на окончателната тръжна цена, която съдържа и първоначалната лицензионна такса по смисъла на ал. 4. 2. годишна - за контролиране изпълнението на лицензиите - процент от годишните брутни приходи без ДДС; 3. допълнителна еднократна - при предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър на оператори на обществени далекосъобщителни мрежи, необходим за разширяване, развитие или модернизиране на мрежите си; 4. такса за изменение и допълнение на лицензията. (4) Размерът на първоначалната лицензионна такса за издаване на индивидуална лицензия се определя, като се имат предвид административните разходи по издаването й, включващи : 1. труд и материали; 2. пропорционално разпределена развойна и консултантска дейности анализ на съответния пазар, свързана с издаването на лицензията; 3. честотно планиране,и международна национална и международна координация. (5) Таксата по ал. 3, т. 2 се плаща на тримесечни вноски до 15-о число на месеца, следващ тримесечието. Вноската за четвъртото тримесечие е изравнителна и се заплаща до 15 дни след срока, определен със Закона за счетоводството за изготвяне на годишния финансов отчет. Внесените през годината вноски се изравняват на базата на предоставено от лицензирания оператор копие от заверения му от независимия финансов одит годишен финансов отчет заедно с приложенията към него. (6) Лицензираните оператори, които осъществяват и друга търговска дейност освен лицензираната, водят аналитична счетоводна отчетност за приходите си от лицензираната дейност и ги записват отделно в отчета за приходите и разходите. Чл. 225. (1) Всички лицензирани оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър и от позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения. (2) Всички оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс от Националния номерационен план. (3) Размерите на таксите по ал. 1 се определят въз основа на един или повече от следните критерии: 1. брой на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от лицензираната дейност; 2. териториален обхват, предвиден в лицензията; 3. мощност на изхода на предавателя; 4. заемана честотна лента; 5. брой на използваните радиостанции; 6. брой на използваните радиочестотни канали; 7. вид на радиочестотния канал (радиочестотна лента) - симплексна/дуплексна; 8. вид на лицензираната дейност; 9. брой на използваните радиомрежи; 10. предназначение на радиостанциите и мрежите. (4) Таксите по ал. 1 се плащат на четири равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието. Чл. 226. (1) Всички регистрирани оператори по обща лицензия заплащат първоначална регистрационна такса. (2) Размерът на първоначалната регистрационна такса се определя в зависимост от административните разходи по регистрацията и изготвяне и издаване на общата лицензия. Чл. 227. (1) Размерът на таксите, предвидени в този раздел, сроковете и начинът на плащането им се определят в Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията. (2) В Тарифата по ал. 1 се определя и размера на таксите за административни услуги, предоставяни от Комисията за регулиране на съобщенията. (3) Таксите се определят по реда на ал. 1 в съответствие със следните принципи: 1. равнопоставеност на операторите; 2. пропорционалност по отношение на административните разходи; 3. насърчаване на конкуренцията; 4. осигуряване на оптимално използване на радиочестотния спектър; 5. задоволяване потребността на обществото от качествени далекосъобщителни услуги. (4) Лицензираните оператори заплащат еднакви лицензионни такси при еднакъв вид и обем на лицензираната дейност. Чл. 228. (1) Лицензионните такси, предвидени в лицензии за далекосъобщителна дейност, се разпределят, както следва: 1. първоначалната, получена при тръжна процедура, и допълнителната еднократна такса: а) 25 на сто за осигуряване на средствата по чл. 21; б) 5 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията; в) 70 на сто в приход на републиканския бюджет; 2. първоначалната и годишната такса - по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията; 3. таксата за ползване на радиочестотен спектър: а) 40 на сто за осигуряване на средствата по чл. 21; б) 35 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията; в) 25 на сто в приход на републиканския бюджет. (2) Таксата за ползване на номерационен капацитет се разпределя, както следва: 1. 30 на сто за осигуряване на средствата по чл. 21; 2. 30 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията; 3. 40 на сто в приход на републиканския бюджет. (3) Таксите за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения, се разпределят, както следва: 1. 25 на сто за осигуряване на средствата по чл. 21; 2. 5 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията 3. 70 на сто в приход на републиканския бюджет. (4) Таксите за изменение и допълнение на лицензията постъпват по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията. Чл. 229. (1) Таксите за осъществяване на далекосъобщителна дейност постъпват по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията и в тримесечен срок след получаването им се преразпределят по реда на чл. 228 (2) Не се дължат такси по реда на този раздел от дипломатически представителства и други организации със статут на дипломатически мисии за техни собствени цели. (3) Лицензиите издавани по силата на чл. 14, ал. 3 се издават на посолствата и на дипломатически представителства и други организации със статут на дипломатически мисии. Лицензионните и други такси се заплащат съгласно тарифата за таксите на Комисията за регулиране на съобщенията. Глава седемнадесета КОНТРОЛ
Чл. 230. (1) Контролът върху далекосъобщителните дейности, налагането на наказания за нарушения на закона и лицензиите, издадени за далекосъобщителни дейности, се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията. (2) Контролът за пускане в действие на крайните далекосъобщителни устройства и радиосъоръженията се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията . (3) Взаимодействието между Комисията за регулиране на съобщенията , Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Комисията за регулиране на съобщенията за защита на конкуренцията във връзка с осъществяване на контрола върху далекосъобщенията се урежда в съвместно издадена инструкция. Чл. 231. (1) Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията оправомощава със заповед служители от администрацията на Комисията за регулиране на съобщенията , които извършват проверки, при които съставят констативни протоколи и установяват нарушения с актове за установяване на административни нарушения. (2) Служителите по ал. 1, задължително се застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните задължения, със средства от бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията. Чл. 232. (1) Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията или друго изрично оправомощено от него лице може да издава заповеди, с които да спира до отстраняването на нарушенията извършването на далекосъобщителни дейности, осъществявани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и лицензионните условия. (2) Със заповедите по ал. 1 може да се наложи и принудителна административна мярка запечатване на обекти и/или съоръжения, послужили при извършването на далекосъобщителни дейности, осъществявани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и лицензионните условия. (3) Заповедите по ал. 1 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Чл. 233. (1) При установено административно нарушение оправомощените по чл. 231 служители съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (2) Въз основа на актовете по ал. 1, председателят на Комисията за регулиране на съобщенията или изрично оправомощен от него служител от администрацията на Комисията за регулиране на съобщенията издава наказателни постановления или резолюции за прекратяване на административно-наказателното производство. (3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (4) Наказателни постановления, с които се налага глоба или имуществена санкция в размер до 500 лева, не подлежат на обжалване. Чл. 234. (1) При установяване на нарушенията по реда на чл. 233, ал. 1 актосъставителите могат да изземват и задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания. (2) Иззетите веществени доказателства подлежат на отнемане в полза на държавата с наказателно постановление или резолюция по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания, когато са осъществени съставите на нарушения по съответните административно-наказателни разпоредби. (3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в помещения, специално предвидени за това, до изтичането на една година от влизането в сила на резолюцията, наказателното постановление или на съдебното решение, с което то е потвърдено. (4) След изтичането на този срок отнетите вещи подлежат на унищожаване по ред, предвиден в наредба на Министерския съвет, предложена от Комисията за регулиране на съобщенията. Отнетите в полза на държавата вещи или части от тях, които могат да бъдат използвани, без да се нарушават законите и установените технически стандарти в страната, могат да се предоставят на учебни заведения с учебна цел, на болници или други служби с решение на Комисията за регулиране на съобщенията . Чл. 235. (1) В изпълнение на своите функции оправомощените служители на Комисията за регулиране на съобщенията имат право: 1. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти; 2. да проверяват документите, доказващи правоспособността на лицата в контролираните обекти; 3. да изискват сведения и документи, свързани с осъществяване на контрола; 4. да изискват и изземват оригинални документи, заверени копия от документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от проверяваните лица във връзка с осъществяване на далекосъобщителна дейност и/или установяване на административни нарушения по този закон; 5. да проверяват счетоводни, търговски или други книги или документи и носители на информация, както и други документи, свързани с осъществяване на далекосъобщителна дейност и/или установяване на административни нарушения по този закон; 6. да изискват от трети лица сведения, извлечения и други документи, необходими за извършване на насрещните проверки във връзка с осъществяване на контрол по този закон; 7. да изискват писмени обяснения от проверяваните и от трети лица при спазване разпоредбите на този закон; 8. да контролират качествените параметри на услугите; 9. да извършват необходимите документални и технически проверки за установяване качествените параметри на услугите. 10. да претърсват помещения, използвани от проверяваните лица за осъществяване на далекосъобщителна дейност, както и помещения, в които се намират доказателства за извършване на административни нарушения; 11. за проверка на далекосъобщителни средства, да претърсват превозни средства, когато са спрени, паркирани или в престой, както и да спират превозни средства съвместно с контролните органи за движение по пътищата; 12. да дават предписания за отстраняване в определен срок на недостатъци в дейността на проверяваните лица. (2) В случаите, когато се касае за проверка на помещения, служещи за жилище по ал.1, т. 10, както и правомощията по ал. 1, т. 11, проверките се извършват от служителите по чл. 233, съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при спазване на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Чл. 236. (1) При изпълнение на служебните си задължения служителите по чл.233 са длъжни: 1. да се легитимират чрез служебна карта; 2. да пазят в тайна обстоятелствата и фактите, които са им станали известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения; (2) Редът и начинът за използване и съхраняване на обстоятелствата и фактите по ал. 1, т.2 и служителите, отговорни за съхраняването им, както и организацията на работа при осъществяване на контрола в далекосъобщенията, се определят със заповед на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията или оправомощено от него лице. (3) Служителите по ал. 1 и ал. 2 подписват декларация по образец във връзка със задълженията си, в която изрично се отразява и отговорността им. Глава осемнадесета АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 237. (1) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицензиране след провеждане на конкурс или търг, или продължи да я осъществява след спиране, прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба от 10 000 до 100 000 лв. (2) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицензиране по реда на чл. 62, или продължи да я извършва след спиране, прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба от 5000 до 50 000 лв. (3) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност - изграждане, поддържане и използване на обществени далекосъобщителни мрежи, които ползват радиочестотен спектър илиобособени далекосъобщителни мрежи за собствени нужди, които ползват радиочестотен спектър, или продължи да я осъществява след спиране, прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв. (4) Който без регистрация извършва далекосъобщителни дейности при условията на обща лицензия, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. (5) За нарушения по горните алинеи, извършени повторно административно-наказващият орган с наказателно постановление може да лиши нарушителя от право да упражнява далекосъобщителната дейност, за която е санкциониран, за срок до една година. Чл. 238. (1) Който наруши или не изпълни условията на издадената му индивидуална лицензия, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. (2) Който извършва далекосъобщителна дейност по обща лицензия и наруши условията й, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв. Чл. 239. Който наруши правилата относно тайната на съобщенията, изпращани по далекосъобщителните мрежи, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. Чл. 240. Който предоставя линии под наем на нелицензиран далекосъобщителен оператор, чиято дейност подлежи на лицензиране и/или регистрация по обща лицензия по реда на този закон, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лева. Чл. 241. Който смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. Чл. 242. (1) Който предава чрез обществена далекосъобщителна мрежа неверни повиквания или заблуждаващи знаци и/или сигнали за помощ, бедствие, злополука или тревога, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. Чл. 243. Който с цел да набави за себе си или другиго облага, използва далекосъобщителни съоръжения за сметка на далекосъобщителен оператор или на трето лице, се с глоба от 3000 до 10 000 лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред. Чл. 244. Който пуска в действие радиосъоръженията в нарушение на реда по чл. 212, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 3000 до 15 000 лв. Чл. 245. Който причини повреди на обществени далекосъобщителни мрежи и съоръжения, с което прекъсне или попречи на далекосъобщенията, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред. Чл. 246. (1) Който при поискване от Комисията за регулиране на съобщенията не даде информация, свързана с прилагането на този закон, или й даде невярна, непълна или неточна информация, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. (2) Който препятства осъществяването на контрола по чл. 235 от Комисията за регулиране на съобщенията, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. (3) Далекосъобщителен оператор, който не предостави на Комисията за регулиране на съобщенията, документи и информация, необходими при извършване на проучване за определяне на значително въздействие върху пазара се наказва с глоба от 5000 до 100 000 лева. Чл. 247. Далекосъобщителен оператор, който предлага обществени гласови далекосъобщителни услуги и не предоставя безвъзмездно на своите потребители възможност за спешни повиквания се наказва с глоба от 2 000 до 10 000 лева. Чл. 248. Лицензиран обществен далекосъобщителен оператор, който осъществява и друга търговска дейност, и не води самостоятелна аналитична отчетност за лицензирана дейност се наказва с глоба от 500 до 5 000 лева. Чл. 249. (1) Лицата по чл. 231, които разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин данни и обстоятелства, представляващи служебна тайна, ако не подлежат на по-тежко наказание, се наказват с глоба от 500 до 2000 лв. и се лишават от правото да заемат съответната длъжност за срок от 6 месеца до 1 година. (2) Нарушенията по ал.1 се установяват от органите на вътрешния контрол на Комисията за регулиране на съобщенията Чл. 250. За нарушенията по чл. 237-248, извършени от юридически лица или от физически лица - еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. Чл. 251. За нарушения на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за които не е предвидено друго наказание се налага глоба в размер от 100 до 1 000 лева. Чл. 252. (1) Когато нарушенията по предходните членове са извършени повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената. (2) По смисъла на този закон нарушението е повторно, ако е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. Чл. 253. (1) Парични суми по влезли в сила наказателни постановления постъпват по банковата сметка на Комисията за регулиране на съобщенията. (2) 20 на сто от паричните суми по ал.1, остават в бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията. (3) 80 на сто от паричните суми по ал.1 се превеждат в приход на републиканския бюджет. (4) Срокът за доброволно изпълнение се определя в наказателното постановление от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията или от оправомощено от него лице. (5) Несъбраните по реда на ал. 4 парични суми подлежат на събиране по реда на Данъчния процесуален кодекс. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на този закон: 1. "Далекосъобщителна мрежа" е съвкупност от взаимносвързани възли, линии и съоръжения, които служат за осъществяване на далекосъобщения. 2. "Обществена далекосъобщителна мрежа" е далекосъобщителна мрежа, предназначена за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги и/или на далекосъобщения за неограничен кръг потребители. 3. "Обособена далекосъобщителна мрежа" е далекосъобщителна мрежа, предназначена за осъществяване на далекосъобщения, по нетърговски начин, за собствените (вътрешните) нужди на обособения далекосъобщителен оператор, включително в и/или между неговите поделения, клонове или дъщерни дружества. Използване за собствени нужди е налице, когато обособената далекосъобщителна мрежа не се използва като средство за предоставяне на далекосъобщителни услуги. 4. "Кабелна радио- и/или телевизионна мрежа" е обществена далекосъобщителна проводно базирана мрежа, предназначена за предоставяне и разпространение на радио- и телевизионни сигнали. Кабелната мрежа може да включва и система за управление и контрол на мрежата. Оператор на кабелна радио- и/или телевизионна мрежа не може да бъде оператор на обществена далекосъобщителна мрежа, различна от кабелната радио- и/или телевизионна мрежа. 5. "Вътрешна телефонна мрежа" е далекосъобщителна мрежа, изградена в границите на едно населено място, свързана към обществена далекосъобщителна мрежа в единия край на повикването, за ползването на която не е необходим радиочестотен спектър и чрез която не се предоставят далекосъобщителни услуги. 6. "Крайна точка на мрежата" е физическата точка, в която потребителят получава достъп до обществената далекосъобщителна мрежа. Мястото на крайната точка се определя от Комисията за регулиране на съобщенията и представлява границата на обществената далекосъобщителна мрежа за целите на регулирането. 7. "Взаимно свързване" е физическо и/или логическо свързване на далекосъобщителни мрежи, принадлежащи на един и същ или на различни оператори по такъв начин, че потребителите, свързани към една от тези мрежи, да получат възможност за достъп до потребители, свързани към други мрежи, или до услуги, предлагани чрез тези други мрежи или от трети лица, имащи достъп до тези мрежи. 8. “Топология на взаимно свързване” е разположението на свързващите звена при взаимното свързване между две далекосъобщителни мрежи. 9. “Протокол за взаимно свързване” е предварително уговорена или фиксирана поредица от процедури., които позволяват съвместното действие на две далекосъобщителни мрежи., свързани по между си. 10. “Линии под наем” са далекосъобщителни съоръжения, предоставени от обществен оператор на друго лице, включващи преносни съоръжения и преносна среда, чрез които се осигурява прозрачен преносен канал с определен капацитет между крайни точки на мрежата, и които не включват комутация по заявка – комутационни функции, които потребителят може да контролира като част от предоставянето на линиите под наем. 11. "Далекосъобщителна услуга" е осъществяване на далекосъобщения по търговски начин. 12. “Проста препродажба на услуги” е препродажба на услуги, при която абонат на дадена далекосъобщителна мрежа продава услуги на други лица. 13. "Обществени далекосъобщителни услуги" са далекосъобщителни услуги, предназначени за неограничен кръг потребители. 14. "Гласова услуга" е далекосъобщителна услуга за пренасяне на говор в реално време по всякаква далекосъобщителна мрежа, независимо от използваната технология за пренос, която позволява на потребител да разговаря с друг потребител. 15. "Фиксирана гласова услуга" е гласова услуга по всякаква фиксирана далекосъобщителна мрежа или между фиксирани крайни точки на фиксирана далекосъобщителна мрежа или мрежи (включително и гласови услуги, осъществявани чрез фиксирана крайна точка на обществена далекосъобщителна мрежа в който и да е край на повикването или веригата), независимо от мрежовата технология, която позволява на потребител да разговаря с друг потребител. 16. “Фиксирана телефонна услуга” е обществена далекосъобщителна услуга за пряк пренос и комутация на глас в реално време по обществена фиксирана комутируема далекосъобщителна мрежа, което дава възможност на всеки потребител, ползващ устройство, свързано към крайна точка на тази мрежа, да осъществява повикване към друг потребител, ползващ устройство, свързано към друга крайна точка. 17. “Фиксирана телефонна мрежа” е далекосъобщителна мрежа за пренасяне на глас и звукова информация с ширина на честотната лента 3100 Hz, крайните точки на която са фиксирани географски, и която поддържа гласова телефония, факсимилни съобщения и пренос на данни чрез модеми със скорост най-малко 2400 bit/s. 18. “Комутируема телефонна мрежа” е далекосъобщителна мрежа за пренасяне на глас, в която свързването между крайните точки се осъществява в резултат на поредица от превключвания. 19. “Мобилна мрежа” е далекосъобщителна мрежа, крайните точки на която не са фиксирани географски. 20. "Справочни услуги" са далекосъобщителни услуги, даващи възможност на осъществяващия повикване потребител да получи информация за телефонния номер на абонат по подадени данни за индивидуализация на абоната - име и когато е необходимо, адрес. 21. "Услуги за осъществяване на спешни повиквания" са далекосъобщителни услуги, даващи възможност за далекосъобщителен достъп на всеки потребител до службите "Спешна медицинска помощ", "Полиция" и "Пожарна и аварийна безопасност". 22. “Обществен телефон” е телефонен апарат за предоставяне на гласови услуги., за използването на който се плаща чрез монети, жетони, дебитни/кредитни или предварително платени карти. 23. "Ограничен ресурс" е ресурсът, ограничен по природни дадености или по технически причини. 24. “Тонално избиране” е начин за набиране на телефонен номер от някои телефонни апарати, който се осъществява, като всяка цифра от абонатния номер се формира и предава по линията като комбинация от две честоти, всяка от които се определя от две групи от по четири честоти. 25. “Детайлизирано таксуване” е вид таксуване, осъществявано чрез таксуващи системи в една телефонна централа, които определят номера на викащия абонат, номера на викания, началото и продължителността на разговора и издават детайлизирана справка за това. 26. “Радиосъоръжение” е продукт или част от продукт за осъществяване на съобщение чрез излъчване и/или приемане на радиовълни, използвайки спектъра, определен за земни или космически радиосъобщения. 27. “Радиочестотен спектър” е спектър от честоти, излъчвани и приемани в диапазона от 9 kHz до 3000 GHz. 28. “Радиочестотна лента” е част от радиочестотния спектър, ограничена от две честоти. 29. "Криптографска защита" са методите и средствата, предназначени за закриване (кодиране) на обменяната информация по такъв начин, че тя да остане разбираема само за упълномощените за това лица. 30. "Далекосъобщения за морско и въздушно търсене и спасяване" и "информация за безопасност" са всички далекосъобщения, определени като такива в Радиоправилата на Международния съюз по далекосъобщения. Предоставянето на далекосъобщителни услуги за морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност не представлява обществена далекосъобщителна услуга. 31. "Домакинство" са две или повече лица, които живеят заедно в едно жилище или в част от жилище; имат общ бюджет, независимо от това, че някои от тях може да нямат родствени връзки помежду си. Домакинство е и едно лице, което живее в самостоятелно жилище, в стая или в част от нея към дадено жилище, живее на самостоятелен бюджет по отношение на разходите за задоволяване на своите потребности. 32. "Наземно радиоразпръскване" е излъчване от земни радиопредаватели на радио- и/или телевизионни сигнали, предназначени за приемане от населението. 33. “Далекосъобщително устройство” е всяко устройство, което е радиосъоръжение, крайно далекосъобщително устройство или и двете. 34. "Крайно далекосъобщително устройство" е продукт, позволяващ осъществяване на съобщение, или елемент на даден продукт, предназначен за пряко или непряко свързване по какъвто и да е начин към интерфейсите на обществените далекосъобщителни мрежи, а именно далекосъобщителни мрежи, които служат изцяло или частично за предоставянето на обществено достъпни далекосъобщителни услуги. 35. "Техническа спецификация" е спецификация в документ, определяща характеристиките, на които отговаря един продукт, каквито са равнището на качеството или потребителските свойства, безопасността, размерите, включително приложимите за продукта изисквания относно търговското му наименование, терминологията, означенията, изпитванията и методите за изпитвания, опаковката, маркировката и етикетирането”. 36. “Фонокарта” е вид разплащателно средство при използването на обществени телефони, което е платено предварително. 37. "Интерфейс" е крайна точка на дадена мрежа, т. е. точка за физично свързване, чрез която ползвателите получават достъп до една обществена далекосъобщителна мрежа и/или въздушен интерфейс, определящ електромагнитния път между радиосъоръжения и техническите изисквания към тях. 38. “Канално отстояние” е отстоянието между честотите на два радиоканала . 39. “Дуплексно отстояние” е отстоянието между честотите в посока "предаване" и посока "приемане". 40. “Номер” е поредица от десетични цифри, която еднозначно идентифицира крайната точка в обществената мрежа. Номерът съдържа информацията, необходима за маршрутизиране и/или таксуване на едно повикване до тази крайна точка. 41. “Номерационно пространство” е целият набор от номера, използван в далекосъобщенията. 42. “Адрес” е поредица или комбинация от цифри и символи, използвана за идентифициране на дадена специфична или крайна точка от мрежата при осъществяването на връзка, която се използва за маршрутизация. 43. “Име” е комбинация от букви, цифри и символи, идентифицираща даден елемент (като интерфейс, част от оборудване, приложение и др.) от мрежата, която предоставя услуги между крайни точки. 44. “Потребител” е физическо или юридическо лице, което ползва или е заявило желание за ползване на [VM1] далекосъобщителни услуги. 45. “Краен потребител” е потребител, който ползва далекосъобщителна услуга без да предоставя далекосъобщителна услуга, чрез нея. 46. “Ползвател” е физическо лице, което ползва [VM2] далекосъобщителна услуга за цели, различни от търговска дейност и професия. 47. “Далекосъобщителна инфраструктура” е част от техническата инфраструктура, която включва далекосъобщителни мрежи и съоръжения. 48. “Криза” е всяка внезапна или очаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикано от човешката дейност, събития и природни явления, засягащи територията, населението и материалните ценности на страната и изискващи незабавни действия за възстановяването му. 49. “Криза” от невоенен характер не включва кризите, изискващи въвеждането на режим "Военно положение" или режим "Положение на война". 50. ”Повикване” е всяка връзка (постоянна или временна), даваща възможност за пренасяне на информация между два или повече потребителя на далекосъобщителна система. 51. “Идентификация на линията на викащия” е услуга, при която виканият абонат получава съобщение за номера на този, който го търси преди да се осъществи разговора. 52. “Идентификация на свързаната линия” е услуга, при която викащият абонат получава съобщение за номера на този, когото търси преди да се осъществи разговора. 53. “Данни свързани с дадено повикване” са сигнализационна информация, преминаваща между дадена услуга и мрежата или друг потребител и включва сигнализационна информация, използвана за установяване на повикването и контрол върху повикването (например задържане на повикване, прехвърляне на повикване и други). Тези данни включват и информация на мрежовия оператор за повикването (например продължителност). 54. “Прихващане” е дейност за осъществяване на достъп до и предоставяне на далекосъобщенията на даден абонат и данните, свързани с повикванията, на компетентните органи по чл. 20, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, извършвана въз основа на законно разрешение. 55. “Прихващащ интерфейс” е входно-изходно програмно-техническо средство на далекосъобщителен оператор, където се предоставя достъп до прихващаните далекосъобщения или данните, свързани с повикването. Прихващащият интерфейс може да бъде в повече от една фиксирана точка." 56. “Право на преминаване” е право на обществен далекосъобщителен оператор да изгради и/ или разшири далекосъобщителните си мрежи и съоръжения и да ги експлоатира, както и да използва въздушното пространство над имота. 57. “Експлоатация на далекосъобщителни мрежи и съоръжения” е поддържане и използване на далекосъобщителните мрежи и съоръжения. 58. “Достъп до мрежата” е физическо и логическо свързване на крайно оборудване или на друго оборудване към далекосъобщителна мрежа или части от нея, а също и физическо и логическо свързване на далекосъобщителна мрежа към друга далекосъобщителна мрежа или части от нея, с цел да се получи достъп до функциите на тази далекосъобщителна мрежа или до далекосъобщителни услуги, предоставяни от тази мрежа. 59. “Специален достъп” е достъп до мрежата, осъществен в точки, различни от крайните точки на мрежата. Взаимното свързване на мрежи е вид специален достъп. (Достъпът, осъществен в крайните точки на мрежата е общ, т.е. достъп предоставян на потребителите в най-общия случай). 60. “Абонат” е физическо или юридическо лице, което е страна по договор с лице, което предоставя далекосъобщителни услуги, за предоставянето на такива услуги. 61. “Абонатна линия” е електрическата верига, образувана от физическа усукана метална двойка, свързваща крайна точка на мрежата в помещенията на абонатите с главния репартитор (на селищна централа) или еквивалентно съоръжение във фиксираната обществена телефонна мрежа. 62. “Част от абонатна линия” е част от абонатна линия, свързваща крайна точка на мрежата в помещенията на абонатите с една концентрираща трафика точка (специфична точка за достъп към фиксираната обществена телефонна мрежа, предназначението на която е да концентрира трафика към общите управляващи съоръжения на комутационните съоръжения на мрежата). 63. “Нетни загуби” е разликата между разходите на оператора със задължение за предоставяне на универсална услуга и разходите без задължение за предоставяне на универсална услуга, като към нея се добавят приходите от предоставянето на универсалната услуга и се вземат под внимание предимствата в резултат на задължението за предоставяне на универсална услуга. 64. “Обезпокоително повикване” е едно или повече повиквания, които целят нарушаване на спокойствието на абоната или съдържат заплахи, обиди или друга смущаваща информация. 65. “Радиослужба” е съвкупност от особености при предаване, излъчване и/или приемане на сведения чрез радиовълни за различните специфични случаи за осъществяване на далекосъобщения. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Този закон отменя Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г., изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 2000 г., изм. и доп., бр. 64 от 2000 г., доп., бр. 34 от 2001 г., изм. и доп., бр. 42 от 2001 г., бр. 96 от 2001 г., бр. 112 от 2001 г., изм., бр. 45 от 2002 г.). § 3. От 1 януари 2004 г. служителите от администрацията на Комисията за регулиране на съобщенията получават добавка към възнагражденията си в размер на процента на ръста за предходната година на отрасъл Съобщения по данни на Националния статистически институт. § 4. (1) Този закон влиза в сила от 1 януари 2003 г., с изключение на: 1. разпоредбата на чл. 121, ал. 4, която влиза в сила от 1 юли 2003 г.; 2. разпоредбата на чл. 159, т. 1, която влиза в сила от 1 септември 2003 г.; 3. разпоредбите на чл. 123, ал. 3 и 4, чл. 219, чл. 220, ал. 4 и чл. 143, ал. 6, които влизат в сила от 1 януари 2004 г.; 4. разпоредбите на чл. 134 и чл. 159, т. 2, които влизат в сила от 1 януари 2005 г.; 5. разпоредбата на чл. 158, ал. 1, която влиза в сила от 1 януари 2005 г., по отношение на операторите на обществени мобилни далекосъобщителни мрежи по стандарт GSM и UMTS.; 6. разпоредбата на чл. 158, ал. 1, която влиза в сила от 1 януари 2009 г., по отношение на операторите на обществени фиксирани далекосъобщителни мрежи. (2) До 31 декември 2003 г. операторите, определени като оператори със значително въздействие върху пазара, осъществяващи далекосъобщения чрез фиксирани телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани телефонни услуги, предоставяне на линии под наем, включително и по типове, предоставящи достъп и взаимно свързване към мрежите си, определят цените на тези услуги въз основа на методика, разработена от Комисията за регулиране на съобщенията и приета от Министерския съвет. § 5. (1) До 31 декември 2003 г. лицензионните и други такси се разпределят, както следва: 1. лицензионни такси предвидени в лицензии за далекосъобщителна дейност: а) първоначалната и допълнителната еднократна такса: аа) 25 на сто за осигуряване на средствата по чл. 21; бб) 5 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията; вв) 70 на сто в приход на републиканския бюджет. б) годишната такса - по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията; в) таксата за ползване на радиочестотен спектър: аа) 50 на сто за осигуряване на средствата по чл. 21; бб) 25 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията; вв) 25 на сто в приход на републиканския бюджет. г) Таксата за ползване на номерационен капацитет: аа) 30 на сто за осигуряване на средствата по чл. 21;Г бб) 30 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията; вв) 40 на сто в приход на републиканския бюджет. д) Таксите за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения: аа) 25 на сто за осигуряване на средствата по чл. 21; бб) 5 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията; вв) 70 на сто в приход на републиканския бюджет. (2) Таксите за изменение на лицензията постъпват по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията. § 6. (1) Издадените лицензии по отменения Закон за далекосъобщенията запазват своето действие. (2) Всички конкурси и лицензионни процедури, започнали до влизането в сила на този закон, се довършват по реда на този закон. (3) Висящите съдебни дела се приключват по реда, действащ при тяхното образуване. § 7. Българската телекомуникационна компания предоставя универсална далекосъобщителна услуга до момента, в който Комисията за регулиране на съобщенията определи оператор със значително въздействие върху пазара, на когото да възложи задължение за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга, но не по-късно от 9 месеца от влизане на този закон в сила.. § 8. Членовете на Комисията за регулиране на съобщенията към момента на влизане в сила на този закон довършват мандата си съгласно изискванията на § 72, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията (ДВ, бр. 112 от 2001 г.). § 9. От 1 януари 2006 г. министърът на транспорта и съобщенията няма право да упражнява права на собственост на държавата в търговски дружества и държавни предприятия, лицензирани по реда на този закон. § 10. Средствата по чл. 21, т. 2, б. “а” постъпват до 31 декември 2003. -------------------------------------------------------------------------------- [VM1] Това е значението на термина “търсене”: осъзната потребност. Потребителят има намерение да ползва и/или предприема действия, за да си набави услугата. На английски се използват “demand”, “request”. [VM2] Това е значението на термина “търсене”: осъзната потребност. Потребителят има намерение да ползва и/или предприема действия, за да си набави услугата. На английски се използват “demand”, “request”. |карта| за страницата| |english version| Новини
МТ предлага нови електронни услуги ! За контакти Дирекция "Връзки с обществеността"
тел. 940-96-20, 940-95-34 факс 987 - 1805 press@mtc.government.bg Акценти Концесии на летища и пристанища Е-Правителство Eлектронни услуги на МТ АКТУАЛНО! За граждани Конкурси за незаети длъжности в министерството Заявление за достъп до обществена информация Регистрационна карта по ЗДОИ Фотоархив Фотогалерия на МТ МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|