Закон за Данъците върху Доходите на Физическите Лица резюме Закон за Данъците върху Доходите

Пламен Донев – Kreston BulMar

Закон за Данъците върху Доходите на Физическите Лица – резюме

Основен принцип на ЗДДФЛ е, че доходите на физическите лица се облагат, само когато бъдат реално получени (т.е. начислени, но неплатени доходи не подлежат на облагане). Този принцип на плащането контрастира с принципа на начисляването, следван от счетоводното законодателство и ЗКПО.

Местните физически лица се облагат с данък за дохода им от източник в България и чужбина. В този случай лицето има право на данъчно облекчение за сумата на платения в чужбина данък (чрез прилагане на метода на данъчен кредит или освобождаване с прогресия) по определени правила - съгласно СИДДО или ЗДДФЛ. При данъчен кредит размерът на данъка в чужбина се приспада от сумата на българския личен данък като това приспадане е ограничено до размера на българския данък дължим върху този доход. При освобождаване с прогресия съответният доход се изключва от данъчно облагане в България. Тези данъчни облекчения се ползват чрез подаването на годишна данъчна декларация, към която трябва да се приложат съответните документи и удостоверение за платения данък/обложения доход в чужбина.

Чуждестранните физически лица дължат данък само за доходите им от източник в България.
Данък общ доход (ДОД)

Няколко вида доходи се включват в обхвата на общия годишен доход, облаган с ДОД:

• Доходи от трудови правоотношения;

• Доходи от друга стопанска дейност;

• Доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;

• Доходи от прехвърляне на права или имущество;

• Доходи от други източници.

Следва да се има предвид, че редица доходи са дефинирани като необлагаеми с ДОД (вж. по-долу). Също така се прилагат определени данъчни облекчения, които могат да намалят данъчното задължение както за ДОД, така и за данък върху доходите на ЕТ.

ЗДДФЛ изрично освобождава от облагане някои доходи. Сред тях са:

• Продажба на един недвижим жилищен имот годишно, ако е купен преди повече от 3 години и на два недвижими имота, ако са купени преди повече от 5 години – идеята е да се облагат с данък само лицата, които извършват покупко-продажба на имоти по занятие, а не такива, които се разпореждат инцидентно със свое имущество.

• Продажба на движимо имущество – напр: вещи, ползвани в домакинството на лицето. Това освобождаване не важи за превозни средства (автомобили, яхти и др.), ако са били купени преди по-малко от 1 година; за произведения на изкуството и антикварни предмети и др.

• Доходите от разпореждане с финансови инструменти - напр: доходи от акции търгуеми на редовен пазар на българска борса или борса в държава членка на ЕС (за дефиницията на „Разпореждане с финансови инструменти” виж определенията по-горе). Доходите от продажба на акции, облигации, компесаторни инструменти и др., който не попадат в обхвата на „освободените” разпореждане с финансови инструменти са облагаеми.

• Доходи от задължително осигуряване в България и чужбина (напр: пенсии от ДОО, болнични при майчинство и болест, обезщетения за безработица, втори пенсии от ДЗПО); доходи от допълнително доброволно осигуряване след придобиването на право на пенсия (т.нар. „трета пенсия” от частен пенсионен фонд)

• Лихви по безсрочните влогове в търговски банки в България, ЕС и ЕИП (лихвите по срочни депозити се облагат); лихви и отстъпки по български ДЦК, общински и корпоративни облигации, както и по подобни облигации от ЕС/ЕИП – Облекчението за лихви важи само за изрично изброените, т.е. ако едно физическо лице отпусне заем срещу лихва на друго лице или предприятие, получената лихва ще бъде облагаема.

• Застрахователни обезщетения при застрахователно събитие (напр: пожар, наводнение и др.); обезщетения за вреди; за принудително отчуждаване на имущество; за телесна повреда, болест и смърт – в кръга на необлагаемите доходи не се включват обезщетенията за пропуснати ползи.

• Стипендии за обучение в страната и чужбина.

• Парични и предметни награди от участие в хазартни и други игри, в които печалбата се определя на случаен принцип.

• Рента, аренда и други подобни от предоставяне за ползване на земеделска земя.

• Наследства и дарения – Те обаче могат да се облагат по ЗМДТ.

• Командировъчни пари - Пътните и квартирните пари за командировки в страната са необлагаеми, ако са документално доказани. Дневните командировъчни пари (без да е необходимо да бъдат документално доказани) са необлагаеми в размер до 40 лв. при командировки в страната и до 70 евро при командировки в страните от Европейския съюз (съответно 60 лири за Великобритания). За болшинството други държави необлагаемият максимум на дневните пари е в границите между 60 – 70 щатски долара. Въпреки, че е доста дискусионно дали текстът на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина може да регулира данъчното третиране на квартирните пари, при командировки в чужбина се приема, че има горен лимит на необлагаемите квартирни пари (тъй като превишението над лимитите за квартирни се прехвърля за сметка на дневните пари). От друга страна е възможна и интерпретацията, че Наредбата не следва да влияе на данъчното облагане на квартирните пари, които са изрично посочени като необлагаем доход по ЗДДФЛ, без каквито и да е уточнения за лимити при командировки в чужбина.

Изброените необлагаеми доходи не важат при облагането на дейността на ЕТ.

ЗДДФЛ предвижда определени данъчни облекчения. Те включват:

• Лица с намалена работоспособност 50% и повече 50% - такива лица имат право на годишен необлагаем доход от 7920 лв., т.е. на практика могат да спестят до 792 лв. годишно от данъчното си задължение. Може да се ползва и от ЕТ.

• Лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане – лицето има право да намали годишната си данъчна основа с до 10% със сумата на направени за негова сметка допълнителни доброволни осигуровки (напр: за трета пенсия) и с още до 10% със сумата на вноски за доброволно здравно осигуряване и премии по застраховка „Живот”. По такъв начин общата сума на това данъчно облекчение е до 20% (10% + 10%). Може да се ползва и от ЕТ.

• Лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране – Кодексът за социално осигуряване позволява лицата да „закупят” при определени условия недостигащия им осигурителен стаж, ако са достигнали възраст за пенсиониране. С тези вноски може да се намали годишната данъчна основа. Може да се ползва и от ЕТ.

• Дарения – Данъчната основа за облагане с ДОД се намалява със сумата на даренията към определен кръг лица в определени лимити. Тук се включват даренията към болници, училища, домове за сираци, религиозни институции, културни институции, БЧК и др. ЕТ ползват подобно облекчение, но не по този ред, а по реда на ЗКПО.

• Лихви по ипотечни кредити на млади семейства – поне едно от лицата в семейството трябва да е под 35 години, а ипотекираното жилище – да е единствено за семейството. Облекчението се ползва само за първите 100 000 лв. от главницата по кредита.


2. ДОХОДИ ОТ ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ
За целите на ЗДДФЛ като доходи от трудови правоотношения се третират не само доходите по трудов договор, но и доходите по договор за управление и контрол, доходите на съдружници и акционери (последните, ако притежават повече от 5% от акциите на дружеството), ако полагат личен труд в него, доходите на физически лица по договор за предоставяне на персонал и др. С други думи за целите на данъчното облагане трудови правоотношения се ползва в смисъл, различен от този съгласно трудовото право.

При трудови правоотношения (в допълнение към общите данъчни облекчения) не се облагат следните доходи:

• Безплатна храна, предоставена по силата на закон – работа в тежки и опасни условия на труд, военнослужещи и др.;

• Ваучери за храна – до 60 лв. месечно на човек;

• Някои обезщетения по Кодекса на труда – например: обезщетение (2 или 6 заплати) при пенсиониране; обезщетение при трудова злополука, заплащани от работодателя. За сравнение обезщетението за неизползван платен годишен отпуск или при неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор и др. са облагаеми доходи;

• Социални разходи, обложени с еднократен данък по реда на ЗКПО или освободени от облагане по реда на ЗКПО – идеята е да не се получава двойно облагане;

• Еднократни помощи в определени случаи – раждане, брак, смърт – общо до 2 400 лв.

Дължимата сума на данъка върху доходи от трудови правоотношения се определя авансово ежемесечно, като облагаемият доход се намалява със социално-осигурителните и здравни вноски за сметка на лицето и ползваните данъчни облекчения.

Работодателят е длъжен да удържи от възнаграждението сумата на дължимия авансов данък и да го преведе в бюджета до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

На годишна база работодателят прави преизчисляване на задължението за ДОД на своите работници и служители в срок до 31 януари на следващата година. Ако има ДОД за довнасяне, той трябва да се внесе до 25 февруари.

Лицата, работещи само по трудови правоотношения, не са длъжни да подават годишна данъчна декларация, ако към 31 декември работят и работодателят е извършил годишното преизчисляване, както и ако не работят или не им е било направено годишно преизчисляване на ДОД, но годишният дължим ДОД е равен на авансово удържания и не ползват никакви данъчни облекчения. Това не се отнася за физически лица, които имат задължение за деклариране на предоставени/получени парични заеми от лица, които не са кредитни институции (виж също секция Деклариране по-долу).

На лицата, които следва да подават данъчна декларация, се издава служебна бележка от работодателя за доходите и удържания ДОД.

В останалите случаи за продажба или замяна на имущество не се признават нормативно признати разходи, а има специални правила за определяне на данъчната основа. Така например при продажба на лек автомобил данъчната основа е разликата между продажната и покупната цена. Същата е логиката и при продажбата на финансови активи (акции, облигации и т.н.), но при тях може да има компенсиране на печалбите и загубите от отделните продажби.

Доходите от друга стопанска дейност (напр: свободни професии, извънтрудови правоотношения, земеделски производители и др.) подлежат на авансово облагане.

Ако лицето, получател на дохода не е самоосигуряващо се (напр. работа по граждански договор), възложителят е длъжен да удържи сумата на дължимия авансов данък и го внесе до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода. В този случай възложителят издава „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка”, удостоверяващи сумата на получения от лицето доход и сумата на удържаните от възложителя осигурителни вноски и ДОД. Тези Служебни бележки задължително се прилагат към ГДД, която лицето в този случай е длъжно да подаде.

Ако лицето, получател на дохода е самоосигуряващо се лице (напр:свободни професии – адвокати, нотариуси и т.н.), възложителят не удържа авансово данъка и не издава „Сметка за изплатени суми”. В тези случаи лицето оказващо услугата трябва да издаде документ, доказващ дохода и плащането (нотариална сметка, квитанция, разписка и др.) и да декларира качеството си на самоосигуряващо се лице пред платеца и само да извърши авансово облагане на доходите си. Това се прави на тримесечна база (до края на месеца, следващ тримесечието), като от сумата на реализираните за съответното тримесечие доходи лицето изважда сумата на дължимите от него осигурителни вноски.

При доходите от наем, ако платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице, платецът е длъжен да удържи и внесе авансово дължимия ДОД. Това е така независимо от статута на наемодателя, т.е. дали той е самоосигуряващо се лице или не. Срокът на плащане на ДОД за доходите от наем е отново на тримесечна база.

За всички доходи от този раздел авансов данък за четвъртото тримесечие на годината не се дължи. Това означава, че за тези доходи сроковете за плащане и деклариране на авансовия данък за първите три тримесечия са съответно 31 април, 31 юли и 31 октомври.

При доходите от продажба на имущество няма авансово облагане.

Всички от гореизброените лица са длъжни да подават ГДД, чрез която изчисляват дължимия за доплащане ДОД на годишна база, тъй като за четвъртото тримесечие не е плащано авансово.


4. ДОХОДИ ОТ ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ
Принцип на ЗДДФЛ е, че всички доходи, които не са изрично посочени като необлагаеми, се облагат. В тази връзка се облагат доходите от обезщетения за пропуснати ползи, награди, лихви и всякакви други доходи (с изключение на изрично посочените като необлагаеми).

Тези други доходи не подлежат на авансово облагане, а се облагат с ГДД.

Физическите лица включително ЕТ са длъжни да подават ГДД, както и да декларират чрез подаване на ГДД следните обстоятелства:

• предоставените/получените парични заеми (с изключение на тези отпуснати от кредитни институции), ако размерът на задължението/вземането към края на годината по заеми сключени през годината превишава 10 000 лв., респективно 40 000 лв. (за заеми сключени през текущата и през предходните пет години).

• притежаваните акции/ дялове в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина;

Следните лица не са длъжни да подават ГДД:

• лицата, които са получили доходи единствено от трудови правоотношения и към 31 декември имат само един работодател, който е извършил годишно преизчисление на данъка в срок до 31 януари на следващата година. Това облекчение не се прилага ако лицата имат задължение за деклариране на получените/предоставени заеми, работодателят е чуждестранно лице или в случаите на акционери и съдружници, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на дружество, които полагат личен труд; и/или

• лицата, които са получили доходи единствено от трудови правоотношения или нямат основен работодател към 31 декември, или не им е било направено преизчисление на ДОД до 31 януари на следващата година, ако дължимият от тях годишен данък е равен на авансово удържания и тези лица не ползват никакви данъчни облекчения;

• получените от лицата доходи са необлагаеми или са облагаеми с окончателен данък (без дивиденти и ликвидационни дялове от източник в чужбина);

Предприятията, изплатили доходи на физически лица, различни от трудови доходи, подават справка за тях до 30 април на следващата година. Целта е да се направи съпоставка между информацията, подадена със справки от предприятията и информацията, декларирана с ГДД от физическите лица.
Срок и място на подаване на годишната данъчна декларация

ГДД се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. На подалите до 10 февруари, се предоставя 5% отстъпка върху внесеното до тази дата данъчно задължение (след приспадане на авансовите вноски и само ако авансовите вноски са били платени изцяло и в съответния срок). Отстъпка от 5% ползват и лицата, подали своята ГДД по електронен път до 30 април. 2-те отстъпки, обаче, не могат да се ползват кумулативно.

ГДД се подава в териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на физическото лице (включително на едноличния търговец). Когато чуждестранно физическо лице подава своята ГДД чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на пълномощника.


6. ЕДНОЛИЧНИ ТЪРГОВЦИ
ЕТ формират данъчна печалба по реда на ЗКПО, но подават ГДД по реда на ЗДДФЛ. С други думи те прилагат същите правила за преобразуване на счетоводния финансов резултат както юридическите лица, включително при пренасяне на данъчна загуба. ЕТ са задължени да плащат данъци върху разходите, данъци при източника и алтернативни данъци по ЗКПО по същия ред както и юридическите лица.

Този вид търговци се облагат с 15% данък като от данъчната основа (формирана по реда на ЗКПО) се извадят осигурителните вноски, които лицето е длъжно да прави. Те ползват редица данъчни облекчения по ЗДДФЛ (вж. по-горе), като принципът е съответните облекчения да се приспадат първо от доходите, облагаеми с ДОД (където данъчната ставка е по-ниска – 10%), а след това от доходите на ЕТ.

ЕТ правят авансови вноски по реда на ЗКПО при данъчната ставка от 15% и са задължени да подадат ГДД за физически лица до 30 април на следващата година. Заедно с ГДД се подава и годишен отчет за дейността (статистически отчет).


7. ПАТЕНТЕН ДАНЪК
Физическите лица (включително ЕТ), които:

• извършват точно определени дейности описани в ЗМДТ (заведения за хранене и развлечения, търговия на дребно, паркинги, шивашки обущарски, фризьорски услуги и т.н.);

• имат годишен оборот не повече от 50 000 лв.; и

• не са регистрирани по ЗДДС

се облагат с патентен данък вместо с 10%/15% данък по ЗДДФЛ. Размерът на патентния данък се определя като абсолютна сума в зависимост от вида дейност и местоположение на обекта.

Ежегодно в срок до 31 януари на текущата година лицата, извършващи патентни дейности, трябва да декларират това пред съответната община.

Патентният данък се плаща на 4 равни вноски – до 31 януари, 30 април, 31 юли и 31 октомври.


8. ОКОНЧАТЕЛНИ ДАНЪЦИ
С окончателен данък се облагат следните доходи от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната:

• обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;

• стипендии за обучение в страната и чужбина;

• лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг;

• доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, включително вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост;

• възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;

• авторски и лицензионни възнаграждения;

• възнаграждения за технически услуги;

• награди и възнаграждения за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица - дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници;

• доходи от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия;

• доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на недвижимо имущество;

• вноски по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост на недвижимо имущество;

• доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, с изключение на доходите от разпореждане с финансови инструменти (виж Определенията и секция Необлагаеми доходи по-горе).

С окончателен данък в размер 10% се облага следните доходи на чуждестранни физически лица, установени в страни с преференциален данъчен режим (офшорни страни):

• Възнаграждения за услуги и права, освен ако не са реално предоставени;

• Неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на застрахователните обезщетения.

Не се облагат с окончателен данък необлагаемите доходи (по чл. 13 от ЗДДФЛ) начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на ЕС/ЕИП.

Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи, като за доходите от разпореждане с недвижимо имущество (включително договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърлянето на собственост върху недвижимо имущество) облагаемата основа е разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на имуществото, намалена с 10 на сто разходи, а за финансовите активи, подлежащи на облагане - положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване.

Подобно на ЗКПО, чуждестранните физически от ЕС/ЕИП инат право да преизчислят размера на платения окончателен данък (данък при източника) като подадат ГДД. Целта на едно такова преизчисление, е такива чуждестранни лица да не се облагат по-тежко от местните.

С окончателен данък се облагат и следните доходи на местни и чуждестранни физически лица:

• Дивиденти и ликвидационни дялове – (при данъчна ставка от 5%). За разлика от ЗКПО, тук няма данъчни облекчения за дивиденти и ликвидационни дялове, тъй като цялостната логика на данъчната система е реализираните печалби да се облагат окончателно на етапа на разпределението им към крайните собственици – физически лица. С този данък се облагат доходите на чуждестранни физически лица от източник в България (т.е. дивидентите платими от български дружества на чуждестранни физически лица) и на местни физически лица от източник в България и чужбина (т.е. дивиденти платими както от български така и от чуждестранни дружества на местни физически лица).

• Доходи от допълнително доброволно осигуряване и застраховки „Живот”, получени преди да е настъпило застрахователно събитие или преди придобиването на право на пенсия, като и в случаите на обратно получаване на внесените суми – с 10% данъчна ставка или 7% в случаите на изтичане на срока на договор по застраховка „Живот”, сключена за срок от минимум 15 години. Идеята е да не се злоупотребява с данъчните облекчения за допълнителни осигурителни вноски и застраховки, тъй като когато лицето внесе вноските, ползва облекчението, и след това при предсрочно изтегляне заплаща окончателен данък.

• Продажба на отпадъци – 10% ставка на данъка. Идеята е данъкът да се удържа от фирмата, извършваща събирането на отпадъците (изкупвателния пункт), а не да се оставя на лицето, реализирало дохода, само да го декларира и заплаща данъка.

• Лихви по срочни депозитни сметки – 10% данък, удържан от съответната банка в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляване на лихвата.

Срокът за плащане на дължимия окончателен данък за доходи на чуждестранни лица е до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода (съответно до 31 април, 31 юли, 31 октомври и 31 януари). При дивиденти и ликвидационни дялове – срокът тече спрямо датата на вземане на решението за разпределяне на дивидент/ разпределяне на ликвидационният дял. За доходи, за които платецът не е длъжен да удържи данъка, срокът тече спрямо датата на реално получаване на дохода.

Предприятието е длъжно да подава декларация за удържания и платен окончателен данък на тримесечна база. Сроковете са същите като сроковете за плащане.

За доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки "Живот" – данъкът се внася от застрахователното/осигурителното дружество, когато то е местно лице, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който доходът е придобит от физическото лице.
СИДДО

Международните актове имат по-голяма правна сила от местното законодателство. С други думи ако в СИДДО се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилага СИДДО.

СИДДО може да предвижда по-ниска ставка на дължим окончателен данък за определени доходи или дори нулева такава. Разпоредбите на СИДДО, обаче, не могат да се прилагат автоматично, а е необходимо да се подаде искане за прилагането му пред органите на НАП по реда, предвиден в ДОПК или, за доходи под 500 000 лв. на годишна база, получателят на дохода да предостави определени документи на платеца.

За повече информация относно спогодбите, моля вижте разработката за СИДДО.

редакция от 21.02.2013

стр. от