Глава дванадесета. ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 121. (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Всяко данъчно задължено лице осигурява съхраняването на данъчните документи, издадени от него или от негово име, както и на всички получени от него данъчни документи до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което документите удостоверяват, в оригиналния им вид.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Автентичността на произхода и целостта на съдържанието на данъчните документи, както и тяхната четливост трябва да бъдат гарантирани по време на целия срок на съхраняване. Когато данъчните документи се съхраняват чрез електронни средства, в срока по ал. 1 данъчно задължените лица съхраняват и данните, осигуряващи автентичността на произхода и целостта на тяхното съдържание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Алинеи 1 и 2 се прилагат и по отношение на отчетите за извършените продажби по чл. 119 и 120, регистрите по чл. 123, ал. 2 и 3, както и за митническите документи за внос.

Чл. 122. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато данъчно задълженото лице съхранява с помощта на електронни средства, гарантиращи онлайн достъп до електронни фактури и електронни известия към фактури, издадени или получени от него, лицето е длъжно да осигури електронен (онлайн) достъп до съхраняваните данни на:

1. компетентните органи по приходите - когато лицето е установено на територията на страната, както и когато лицето не е установено на територията на страната, но данъкът за доставката е дължим в България;

2. компетентните органи на държавата членка, където данъкът е дължим - когато лицето е установено на територията на страната, а данъкът за доставката е дължим в друга държава членка.

Чл. 123. (1) Всяко регистрирано лице води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите.

(2) Всяко регистрирано лице е длъжно да води регистър на стоките по чл. 7, ал. 5, т. 8 - 10 и чл. 13, ал. 4, т. 8 - 10.

(3) Всяко данъчно задължено лице води регистър на стоките, транспортирани до него от друга държава членка от лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, във връзка с предоставянето на услуги по оценки или работа по движими вещи.

(4) Формата и реквизитите на регистрите по ал. 2 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.
Глава тринадесета.
ДЕКЛАРИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ

Отчетни регистри

Чл. 124. (1) Регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри:

1. дневник за покупките;

2. дневник за продажбите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Независимо от ал. 2, издадените данъчни документи във връзка с вътреобщностна доставка, включително за получено плащане, се отразяват в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем съгласно чл. 51.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1.

(5) Независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.

(6) Видът, съдържанието и изискванията към регистрите по този член, както и редът и начинът на отразяването на документите в тях се определят с правилника за прилагане на закона.

(7) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Регистрираните лица, които са извършили през календарното тримесечие вътреобщностни доставки на нови превозни средства, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица в други държави членки, отразяват извършените доставки в регистър за вътреобщностните доставки на нови превозни средства.

(8) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Видът, съдържанието и изискванията към регистъра по ал. 7 се определят с правилника за прилагане на закона.

Деклариране на данъка

Чл. 125. (1) За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.

(3) Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период.

(4) Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

(5) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

(6) VIES-декларацията по ал. 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават и на магнитен или оптичен носител.

(7) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 могат да се подават и по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато справката-декларация и отчетните регистри са подадени по електронен път, ал. 6 не се прилага.

(8) Справка-декларацията по ал. 1 и декларацията по ал. 2 се подават по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(9) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Регистърът по чл. 124, ал. 7 се подава на магнитен или оптичен носител до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася.

(10) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите по чл. 111, ал. 2, т. 5 регистрираното лице подава една справка-декларация за данъчния период, включваща доставките, извършени от лицето до датата на дерегистрацията, включително доставките, извършени след датата на последващата регистрация.

(11) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато се подава декларация по ал. 2, тази декларация, декларацията по ал. 1 и отчетните регистри по ал. 3 се подават задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато справка-декларацията, VIES-декларацията и отчетните регистри са подадени по електронен път, ал. 6 не се прилага.

(12) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Когато някой от отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период съдържа повече от пет записа, тогава справка-декларацията по ал. 1 и отчетните регистри по ал. 3 се подават задължително по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато справка-декларацията и отчетните регистри са подадени по електронен път, ал. 6 не се прилага.

Корекции на грешки при декларирането

Чл. 126. (1) Допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 се коригират по реда на ал. 2 и 3.

(2) Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на справка-декларацията, се поправят, като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 и отчетните регистри по чл. 124.

(3) Извън случаите по ал. 2 грешките се поправят, като:

1. лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период - при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 документи;

2. лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период - при неправилно отразени в отчетните регистри документи.

Чл. 127. (1) Когато данъчно задължено лице (комисионер/довереник) доставя стоки или услуги от свое име и за чужда сметка, се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите.

(2) В случаите по ал. 1 са налице три доставки:

1. доставка между комисионера/довереника и третото лице, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на този закон;

2. доставка между комитента/доверителя и комисионера/довереника на стоките или услугите - предмет на доставката по т. 1; данъчната основа на тази доставка е равна на данъчната основа на доставката по т. 1, а датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1;

3. доставка на услуга между комисионера/довереника и комитента/доверителя; данъчната основа на тази доставка е възнаграждението на комисионера/довереника, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако това е уговорено; датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на този закон.

(3) Когато комисионерът/довереникът е нерегистрирано по този закон лице, при определяне на данъчната основа за доставката по ал. 2, т. 2 се смята, че договорената цена за доставката по ал. 2, т. 1 включва данъка.

(4) Когато данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 4 се различава от данъчната основа по ал. 2, т. 1, на датата на възникване на данъчното събитие на доставката по ал. 2, т. 1 възниква основание за изменение на данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 4.

Чл. 128. Когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка.

Чл. 129. (1) Не се смята за доставка предоставянето на стоки от производител или упълномощено от него лице с цел да заменят или отстранят възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, което се осъществява за сметка на производителя.

(2) Не се смята за доставка предоставянето на услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, когато са налице едновременно следните условия:

1. услугата се извършва от лице, упълномощено за това от производителя;

2. производителят не е установен на територията на страната;

3. гаранционното обслужване е за сметка на производителя.

(3) Не се смята за доставка предоставянето на стоки или услуги за отстраняване на дефекти от доставчик, когато отстраняването на дефектите е за негова сметка във връзка със задържани суми по чл. 26, ал. 4, т. 2.

Бартер

Чл. 130. (1) Когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона.

(3) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка.

(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) За целите на ал. 3 размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата.

Доставка на стоки или услуги при публична продан по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или по Гражданския процесуален кодекс или продажба по Закона за особените залози

Чл. 131. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите на публична продан по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или на Гражданския процесуален кодекс или при продажба по реда на Закона за особените залози или на чл. 60 от Закона за кредитните институции и когато собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекирания имот) е регистрирано по този закон лице, публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата:

1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, която се явява компетентна за съдебния изпълнител или заложния кредитор или банкова сметка на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в обхвата на която работи публичният изпълнител;

2. да състави документ за продажбата, определен с правилника за прилагане на закона, в три екземпляра - за публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор, за собственика на вещта и за получателя (купувача);

3. да предостави документа по т. 2 на собственика на вещта и на получателя в срок три дни от издаването му;

4. да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която собственикът на вещта е регистриран по този закон, за издадения документ по т. 2 по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

При определяне на данъчната основа чл. 27 не се прилага.

(2) В случаите по ал. 1 се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той заедно с продажната цена се превежда (плаща) от получателя (купувача) на публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Алинея 1 не се прилага, когато по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по искане на взискателя вещта му е възложена в изплащане на вземането му.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случаите по ал. 3 данъчната основа на доставката е цената на вещта, определена по реда на чл. 250, ал. 3 или чл. 254, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като се смята, че данъкът е включен в цената на вещта.

(5) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При отмяна на публичната продан или продажбата по ал. 1 от компетентния съд преведеният данък по проданта/продажбата се възстановява по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Глава петнадесета.
СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ НА РЕГИСТРАЦИЯ И ДЕРЕГИСТРАЦИЯ

Задължителна регистрация в резултат на преобразуване

Чл. 132. (1) Задължително се регистрира по този закон лице, което на основание чл. 10, ал. 1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Регистрацията по ал. 1 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Датата на регистрацията в случаите по ал. 1 е датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В случаите на регистрация по ал. 1 регистрационният опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 за наличните активи (без тези, получени на основание чл. 10) се съставя към датата на регистрацията по ал. 3 и се подава до 45-ия ден включително след тази дата.

Регистрация на чуждестранно лице, което не е установено в страната

Чл. 133. (1) Чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител, с изключение на клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред.

(2) Чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Регистрацията по ал. 1 и 2 се извършва по реда на чл. 101 в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(4) При прекратяване на лицето - акредитиран представител, или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този закон, в 14-дневен срок от датата на настъпване на новите обстоятелства чуждестранното лице е длъжно да определи нов акредитиран представител.

(5) Алинеи 1 - 4 не се прилагат за чуждестранни лица, предоставящи услуги по глава осемнадесета.

(6) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато лице по ал. 1 и 2 е установено в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията се извършва по общия ред. Чуждестранното лице може да посочи акредитиран представител, като в тези случаи ал. 4 не се прилага.

(7) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Органът по приходите може да регистрира по реда на чл. 102 и лице, което отговаря на условията на ал. 1 и 2, включително когато е подало в срок заявление за регистрация, но не е определило акредитиран представител.

Чл. 134. (1) Регистрацията на чуждестранно лице, регистрирано на основание чл. 133, се прекратява при наличие на общите условия на този закон за дерегистрация.

(2) Дерегистрацията по ал. 1 се извършва по реда на чл. 109.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато чуждестранното лице не определи нов акредитиран представител в срока по чл. 133, ал. 4, регистрацията му може да се прекрати по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация.

(4) В случаите по ал. 3 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, на която изтича срокът по чл. 133, ал. 4.

(5) При дерегистрацията по ал. 1 и 3 се приема, че чуждестранното лице извършва доставка по чл. 111.

Чл. 135. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Акредитиран представител на чуждестранно лице може да бъде само дееспособно физическо лице с постоянен адрес или постоянно пребиваващо в страната или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

(2) Акредитираният представител представлява чуждестранното лице по чл. 133 по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание на този закон.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Акредитираният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на регистрираното чуждестранно лице освен в случаите по чл. 133, ал. 6.

Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.

(2) Стоките и услугите по ал. 1, от които пътуващото лице се възползва пряко, са тези, които туроператорът е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на пътуващото лице без изменение.

(3) Разпоредбите на тази глава не се прилагат по отношение на:

1. доставките на туристически агенти, когато те действат от името и за сметка на друго лице;

2. доставка от туроператор към туроператор.

Чл. 137. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Място на изпълнение на доставка на обща туристическа услуга е мястото, където туроператорът е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, от който извършва изпълнението.

Чл. 138. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Дата на възникване на данъчното събитие за доставката на обща туристическа услуга е датата, на която пътуващото лице се възползва за първи път от доставката.

(2) Данъкът за доставката на общата туристическа услуга става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 1.

Данъчна основа на обща туристическа услуга

Чл. 139. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга е маржът, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:

1. общата сума, която туроператорът е получил или ще получи от пътуващото лице или от третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи, като комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;

2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, включително данъка по този закон.

(2) Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина.

Нулева ставка при доставка на обща туристическа услуга

Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Доставката на обща туристическа услуга е облагаема с нулева ставка, ако доставките на стоките и услугите, от които пътуващото лице се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Когато само част от доставките на стоките и услугите по ал. 1, от които пътуващото лице се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии, облагаема с нулева ставка е само съответстващата им част от доставката на общата туристическа услуга.

Данъчен кредит на туроператора (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Туроператорът няма право на приспадане на данъчен кредит за доставките на стоки и услуги, получени от други данъчно задължени лица, от които пътуващото лице се възползва пряко.

Чл. 142. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъкът за доставката на обща туристическа услуга се начислява с издаване на протокол, а във фактурата и известието към нея се вписва "режим на облагане на маржа - туристически услуги.

(2) Документирането и отчитането на доставката на обща туристическа услуга се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.