Влияние върху крайния финансов резултат, разходите и задълженията на ЛЗБП оказват следните фактори:
-
Големина и структура на лечебното заведение (scale economy)
-
Брой и вид на клинични пътеки по които работят лечебните заведения – „морален хазарт“, т.е. подбор на пациенти
-
Наличието на спешно отделение
Фигура . Среден разход за случай по групи лечебни заведения
От фигурата е видно, че големите лечебни заведения (университетски болници с широк профил, покриващ целия спектър на нозологични единици) имат най-висока стойност на разход за един случай, докато малките болници показват почти двойно по-ниски стойности на разход за преминал пациент.
При определени специализирани болници на национално ниво се наблюдава висок разход на преминал пациент, въпреки че те работят в тесен спектър от нозологични единици, но лечението изисква наличието на високотехнологична апаратура и ползването на скъпи специфични медикаменти и консумативи – например работещите в кардиохирургия и онкология.
От графиката е видно, че частните лечебни заведения са под средните стойности за национално ниво на среден разход на преминал пациент, което е свързано с концентрирането им в определен вид КП и често липсата на спешно отделение.
Ниските стойности на разход за един случай при общинските лечебни заведения се обяснява с факта, че работят по КП, които не са свързани с изисквания за високотехнологично оборудване, не са ресурсоемки и са основно в първо и второ ниво на компетентност.
Основната концентрация на предоставяне на спешна медицинска помощ е в университетските и областните ЛЗБП. Наличието на спешни отделения основно в държавните лечебни заведения е предпоставка за повишаване на дела на разходите и невъзможността на същите като търговски дружества да бъдат еднакво конкурентноспособни и високо рентабилни, поради факта, че изпълняват и други специфични дейности, отговорност на държавата. При сравнителен анализ на лечебни заведения с аналогична структура и големина, тези, които имат спешни приемни отделения отчитат по-високи разходи и задължения.
Като пример може да се посочи УМБАЛ „Ст. Киркович“ –Стара Загора – едно от ЛЗБП с най-негативни финансови резултати и две частни лечебни заведения на същата територия. През държавното лечебно заведение УМБАЛ „Ст.Киркович“ разполагащо с спешно приемно отделение II ниво са преминали приблизително 7000 пациенти по спешност или средно по 20 пациенти дневно, докато при двете частни лечебни заведения на същата територия – МБАЛ „Иван Рилски“ и МБАЛ „Тракия“ за същия период са преминали около 330 пациенти по спешност или по-малко от 1 пациент за двете болници заедно на ден. Подобен пример може да се покаже и в карето на Бившата медицинска академия, където през УМБАЛ „Александровска“ със спешно приемно отделение III нива на компетентност са преминали 714 пациента, а за същия период през УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ са преминали само 12 пациента по спешност, въпреки, че двете лечебни заведения са в един квартал.
Анализът на движението на пациентите между регионите, показан на следващата таблица, потвърждава изводите, че основния поток на пациентите е към регионите, които разполагат с високотехнологични широкоспектърни лечебни заведения, предоставящи комплексна и спешна медицинска помощ.
Регион
|
От същото РЗИ
|
Общо
|
% хоспитализирани от същия регион
|
% хоспитализирани от друг регион
|
Благоевград
|
56 770
|
63 387
|
89,56
|
10,44
|
Бургас
|
43 203
|
46 504
|
92,90
|
7,10
|
Варна
|
93 740
|
131 107
|
71,50
|
28,50
|
ВеликоТърново
|
24 907
|
27 042
|
92,10
|
7,90
|
Видин
|
n.a.
|
n.a.
|
n.a.
|
n.a.
|
Враца
|
24 210
|
29 730
|
81,43
|
18,57
|
Габрово
|
12 685
|
15 477
|
81,96
|
18,04
|
Добрич
|
22 068
|
23 480
|
93,99
|
6,01
|
Кърджали
|
25 966
|
27 190
|
95,50
|
4,50
|
Кюстендил
|
20 359
|
23 770
|
85,65
|
14,35
|
Ловеч
|
25 191
|
27 959
|
90,10
|
9,90
|
Монтана
|
37 905
|
42 554
|
89,08
|
10,92
|
Пазарджик
|
60 978
|
72 591
|
84,00
|
16,00
|
Перник
|
14 988
|
15 493
|
96,74
|
3,26
|
Плевен
|
56 629
|
75 667
|
74,84
|
25,16
|
Пловдив
|
214 987
|
278 131
|
77,30
|
22,70
|
Разград
|
24 341
|
26 056
|
93,42
|
6,58
|
Русе
|
34 330
|
39 585
|
86,72
|
13,28
|
Силистра
|
15 162
|
15 461
|
98,07
|
1,93
|
Сливен
|
39 193
|
46 330
|
84,60
|
15,40
|
Смолян
|
18 616
|
20 205
|
92,14
|
7,86
|
София (столица)
|
144 934
|
233 227
|
62,14
|
37,86
|
София
|
26 178
|
29 946
|
87,42
|
12,58
|
Стара Загора
|
48 438
|
59 363
|
81,60
|
18,40
|
Търговище
|
3 967
|
4 530
|
87,57
|
12,43
|
Хасково
|
45 739
|
48 427
|
94,45
|
5,55
|
Шумен
|
30 027
|
34 779
|
86,34
|
13,66
|
Ямбол
|
20 834
|
22 904
|
90,96
|
9,04
|
Тези лечебни заведения, поемащи основния поток от другите региони на страната показват и влошени финансово-икономически показатели за сметка на високи натурални показатели за дейност.
Това води до извода, че е необходимо да се търсят допълнителни ресурси за обезпечаване на предоставяните медицински услуги в този тип лечебни заведения, за поддържане на висококачествена комплексна услуга за нуждаещите се граждани на Р България.
Сподели с приятели: |