Закон за действия при настъпване на определени икономически критерии, лечебните заведения-търговски дружества с над 50 на сто държавно участие могат да бъдат условно разделени на четири групи


Анализ на средните разходи за случай (един преминал пациент) по групи лечебни заведения



страница4/14
Дата15.01.2018
Размер3.31 Mb.
#47776
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Анализ на средните разходи за случай (един преминал пациент) по групи лечебни заведения

Влияние върху крайния финансов резултат, разходите и задълженията на ЛЗБП оказват следните фактори:



  1. Големина и структура на лечебното заведение (scale economy)

  2. Брой и вид на клинични пътеки по които работят лечебните заведения – „морален хазарт“, т.е. подбор на пациенти

  3. Наличието на спешно отделение

Фигура . Среден разход за случай по групи лечебни заведения



От фигурата е видно, че големите лечебни заведения (университетски болници с широк профил, покриващ целия спектър на нозологични единици) имат най-висока стойност на разход за един случай, докато малките болници показват почти двойно по-ниски стойности на разход за преминал пациент.

При определени специализирани болници на национално ниво се наблюдава висок разход на преминал пациент, въпреки че те работят в тесен спектър от нозологични единици, но лечението изисква наличието на високотехнологична апаратура и ползването на скъпи специфични медикаменти и консумативи – например работещите в кардиохирургия и онкология.

От графиката е видно, че частните лечебни заведения са под средните стойности за национално ниво на среден разход на преминал пациент, което е свързано с концентрирането им в определен вид КП и често липсата на спешно отделение.

Ниските стойности на разход за един случай при общинските лечебни заведения се обяснява с факта, че работят по КП, които не са свързани с изисквания за високотехнологично оборудване, не са ресурсоемки и са основно в първо и второ ниво на компетентност.

Основната концентрация на предоставяне на спешна медицинска помощ е в университетските и областните ЛЗБП. Наличието на спешни отделения основно в държавните лечебни заведения е предпоставка за повишаване на дела на разходите и невъзможността на същите като търговски дружества да бъдат еднакво конкурентноспособни и високо рентабилни, поради факта, че изпълняват и други специфични дейности, отговорност на държавата. При сравнителен анализ на лечебни заведения с аналогична структура и големина, тези, които имат спешни приемни отделения отчитат по-високи разходи и задължения.

Като пример може да се посочи УМБАЛ „Ст. Киркович“ –Стара Загора – едно от ЛЗБП с най-негативни финансови резултати и две частни лечебни заведения на същата територия. През държавното лечебно заведение УМБАЛ „Ст.Киркович“ разполагащо с спешно приемно отделение II ниво са преминали приблизително 7000 пациенти по спешност или средно по 20 пациенти дневно, докато при двете частни лечебни заведения на същата територия – МБАЛ „Иван Рилски“ и МБАЛ „Тракия“ за същия период са преминали около 330 пациенти по спешност или по-малко от 1 пациент за двете болници заедно на ден. Подобен пример може да се покаже и в карето на Бившата медицинска академия, където през УМБАЛ „Александровска“ със спешно приемно отделение III нива на компетентност са преминали 714 пациента, а за същия период през УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ са преминали само 12 пациента по спешност, въпреки, че двете лечебни заведения са в един квартал.



Анализът на движението на пациентите между регионите, показан на следващата таблица, потвърждава изводите, че основния поток на пациентите е към регионите, които разполагат с високотехнологични широкоспектърни лечебни заведения, предоставящи комплексна и спешна медицинска помощ.


Регион

От същото РЗИ

Общо

% хоспитализирани от същия регион

% хоспитализирани от друг регион

Благоевград

56 770

63 387

89,56

10,44

Бургас

43 203

46 504

92,90

7,10

Варна

93 740

131 107

71,50

28,50

ВеликоТърново

24 907

27 042

92,10

7,90

Видин

 n.a.

  n.a.

  n.a.

  n.a.

Враца

24 210

29 730

81,43

18,57

Габрово

12 685

15 477

81,96

18,04

Добрич

22 068

23 480

93,99

6,01

Кърджали

25 966

27 190

95,50

4,50

Кюстендил

20 359

23 770

85,65

14,35

Ловеч

25 191

27 959

90,10

9,90

Монтана

37 905

42 554

89,08

10,92

Пазарджик

60 978

72 591

84,00

16,00

Перник

14 988

15 493

96,74

3,26

Плевен

56 629

75 667

74,84

25,16

Пловдив

214 987

278 131

77,30

22,70

Разград

24 341

26 056

93,42

6,58

Русе

34 330

39 585

86,72

13,28

Силистра

15 162

15 461

98,07

1,93

Сливен

39 193

46 330

84,60

15,40

Смолян

18 616

20 205

92,14

7,86

София (столица)

144 934

233 227

62,14

37,86

София

26 178

29 946

87,42

12,58

Стара Загора

48 438

59 363

81,60

18,40

Търговище

3 967

4 530

87,57

12,43

Хасково

45 739

48 427

94,45

5,55

Шумен

30 027

34 779

86,34

13,66

Ямбол

20 834

22 904

90,96

9,04

Тези лечебни заведения, поемащи основния поток от другите региони на страната показват и влошени финансово-икономически показатели за сметка на високи натурални показатели за дейност.

Това води до извода, че е необходимо да се търсят допълнителни ресурси за обезпечаване на предоставяните медицински услуги в този тип лечебни заведения, за поддържане на висококачествена комплексна услуга за нуждаещите се граждани на Р България.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница