Закон за държавния служител



Дата22.07.2016
Размер319.53 Kb.



Закон за държавния служител

Законът за държавния служител регламентира възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба, доколкото друго не е предвидено в специален закон. (чл. 1 от ЗДСл). Текстът на цитираната норма въвежда две основни понятия в тази материя-държавна служба и държавен служител. Второто понятие е дефинирано с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 на закона, според която държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон. Примери ЗМВР, ЗМВнР и др.

Но за понятието „държавна служба” няма легална дефиниция. Съдържанието му е изведено и тълкувано в редица конституционни решения, в които е прието, че поначало понятието "държавна служба" се използва в административното право, където то се свързва с държавното управление и държавната администрация, т.е. с функциите на изпълнителната власт. Освен в тесен смисъл като изпълнение на административни, управленски функции в държавните учреждения (учреждения на бюджетна издръжка), то се схваща и по-широко - с него се обхващат и структурите на държавната администрация, чрез която изпълнителната власт осъществява функциите си по отношение на публичната собственост. Но за държавна служба и държавни служители (за отделни техни видове) се говори със специфично съдържание и в други клонове на правото. Ето защо при липсата на еднозначно доктринално или легално определение на държавната служба смисълът и съдържанието на понятието в отделните случаи трябва да се разкриват в съгласие с конкретните цели на разпоредбите и институтите, с които то се свързва. (Р № 5 от 06.04.1993г. на КС на РБ по конст. д. № 6/93г.). В този смисъл е и тълкуването и в решения по конст. д. №№ 9/2001г., 15/2001г., 3/1993г., 18/2013г.

В свое определение № 10843/17.07.2013г. на ВАС по адм. д. № 8532/2013г., петчленен състав на ВАС се произнася по законосъобразността на определение по адм. д. № 5219/2013г. на тричленен състав на ВАС, в което е приета за недопустима жалбата на Владимир Алексиев против заповед № К-2387/01.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи, като подадена против акт, който не подлежи на съдебен контрол. Първоинстанционният съд се позовава на разпоредбата на чл. 192а, ал. 1 ЗМВР, предоставяща възможност на административния орган при служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка да премества за срок до една година в същото или друго населено място държавен служител на същата или друга длъжност в рамките на притежаваната категория. Счита, че тази заповед не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, т.к. не засяга права и законни интереси на служителя и не води до промяна на служебното му правоотношение. Решаващият съд прави извод, че мястото на изпълнение на държавна служба в МВР не е сред елементите, които го характеризират, по аргумент от чл. 170 и чл. 171, ал. 3 ЗМВР.

В отменителното определение петчленният състав на ВАС излага мотиви, в които анализира подробно същността на държавната служба през призмата на тълкуването на понятието, дадено в цитираните конституционни решения, акцентира върху статута на държавните служители според сферата, в която се осъществява държавната служба и изпълнението на служебното правоотношение, като приема, че мястото на изпълнение е елемент от служебното правоотношение на държавния служител в МВР, поради което преместването по реда на чл. 192а, ал. 1 от ЗМВР се нарушават защитими по закон права и интереси на служителя.

Държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавната власт (чл. 6, ал. 1 от ЗДСл). Назначаването задължително се предхожда от конкурс (чл. 10), като условията и реда за провеждането му са регламентирани в чл. 10а и следв. от закона. Съдебното обжалване и проверка за законосъобразност на издаваните актове при провеждане на конкурсната процедура обаче е изрично изключен с разпоредбите на чл. 10д, ал. 2 и чл. 10д, ал. 3 от ЗДСл. В този смисъл е постоянната практика на ВАС-адм. д. №№ 12643/2013г., 12 339/2010г., 12305/2008г., 6728/2013г. В определението си по адм. д. № 3296/2011г. тричленният състав на ВАС потвърждава определение на Варненския административен съд като в мотивите си подчертава, че е правилно заключението на първоинстанционния съд, че за жалбоподателката (класирана на второ място в конкурсна процедура и оспорваща пред АС-Варна акта за назначаване на класирания на първо място участник) не е налице правен интерес от оспорване на акта за назначаване. Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 11 от ЗДСл., заповедта за назначаване подлежи на контрол за законосъобразност само по отношение на лицата, за които създава права и задължения, респ. чиито права и законни интереси са засегнати. В случая жалбоподателката не е адресат на атакуваната заповед, а след като не е страна по възникналото въз основа на този акт служебно правоотношение, с него по никакъв начин не се засягат пряко нейни лични права и законни интереси. Прието е също така, че този акт, както и всички свързани с провеждането на конкурса и класиране на кандидатите не подлежат на съдебен контрол съгласно изричния текст на чл. 10д, ал. 2 от ЗДСл. Тази норма е абсолютна отрицателна предпоставка (процесуална пречка) за произнасянето на съда, а разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл не може да обоснове различен извод с оглед цитираните правила на чл. 10д, ал. 2 и 3 от ЗДСл.



Възникването на служебното правоотношение е свързано с наличието на законоустановените изисквания за постъпване на държавна служба, като условията за назначаване са регламентирани в чл. 7, ал. 1 от ЗДСл. Следващата алинея регламентира и пречките за заемане на държавна служба. Нормата въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес. Несъвместимостта за изпълнение на държавна служба може да съществува при възникване на правоотношението или да се породи впоследствие, при осъществяване на обстоятелствата, предвидени в чл. 7, ал. 2, от ЗДСл. Като в случаите, когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл. 7 от ЗДСл, е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването (чл. 107, ал. 1 т. 7 от ЗДСл), т. е. законът изисква несъвместимостта да съществува през цялото действие на служебното правоотношение между страните. В този смисъл е и практиката на ВАС, която не разкрива противоречие в прилагането на института на несъвместимостта и като основание за прекратяване на служебното правоотношение. В свое решение по адм. д. № 75/2012г. ВАС след обсъждане на доказателствата по делото приема, че към 05.12.2011 г. (датата на възстановяване на служебното правоотношение на служителката), тя все още е работила по трудово правоотношение. Поради това към 05.12.2011 г., при издаване на процесната заповед за прекратяване на служебното й правоотношение, е налице пречка за заемане на държавна служба - чл.7, ал.2, т.6 от ЗДСл, наличие на трудово правоотношение, което е прекратено на 22.12.2011 г., и министърът на образованието, младежта и науката законосъобразно се е позовал на чл.103, ал.1, т.4 от ЗДСл във връзка с чл.7, ал.2, т.6 от ЗДСл. Решението е потвърдено от петчленен състав на ВАС по адм. д. № 9746/2012г. петчленният състав изтъква в мотивите си, че касаторката, която работи по трудово правоотношение за което не е предприела необходимите мерки в срок апо чл. 122, ал. 1 от ЗДСл е в ситуация на несъвместимост със заемането на държавна служба по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл, поради което правилно първоинстанционният съд отхвърля жалбата и срещу заповедта наминистъра. В този смисъл и адм. д. №№ 2032/2007г., 4499/2007г., 2461/2007г., 6372/2006г. и др.).

Колеги, институтът на несъвместимостта е институт както на административното право, така и на конституционното право. Най-обща тя се състои в установени в закона забрани заемането на съответната публична длъжност да бъде съчетано със заемане на други изчерпателно посочени в закона държавни, административни, стопански или обществени позиции или дейности. В материята на обществените отношения, свързани с възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител както е посочено по-горе като несъвместими по време на служебното правоотношение трябва да се считат изброените в чл. 7, ал. 2 от ЗДСл обстоятелства, които индикират конфликт на интереси поради съпружески, роднински или фактически отношения, политически влияния, търговски и други дейности, успоредно с работата на администрацията.

В свое решение, постановено по адм. д. № 4898/2010г., тричленният състав на ВАС приема, че възникването на несъвместимост по време на изпълнение на държавната служба поражда задължение държавният служител да уведоми органа по назначение за възникналата пречка за заемане на държавна служба (чл. 27 от ЗДСл), като неизпълнението на това задължение предпоставя правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение след осъществяване на материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение съгласно чл. 107, ал.1, т. 4 от ЗДСл – липса на уведомяване за възникналото основание за несъвместимост със заеманата държавна служба.

Назначаването за първи път на държавна служба може да е обвързано със срок за изпитване. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай, че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Касае се за изпитателен срок, установен в полза на органа по назначаването, в който същият да прецени качествата на служителя да изпълнява служебните функции и задачи. При негативна преценка органът по назначаването с едностранно волеизявление прекратява служебното правоотношение, като тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Нормата е приложима при първоначално назначаване на държавна служба за всички категории служители, независимо от това дали са назначени на пълно или непълно работно време. Не е констатирано противоречие в практиката по прилагането на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл -адм. д. № 6947/2012г., 3761/2011г. и др. Тук е мястото обаче да отбележим разликата в приложението на § 36 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗДСл (ПЗР на ЗИД на ЗДСл), обн. ДВ, бр. 24/21.03.2006г. в сила от 25.03.2006г. и § 75 ,ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗДСл, обн. Дв, бр. 95/2003г., изм. Бр. 24/2006г.

Подробен анализ на цитираните правни норми е направен в решение № 3002/29.02.2012г. по адм. д. № 15461/2011г., с което е оставено в сила реш. № 13042/13.10.2011г., постановено по адм. д. № 3986/2011г. на тричленен състав на ВАС, пето отделение. В мотивите си съдът приема, че правилно тричленният състав приема, че по отношение на оспорващия са изпълнени всички условия по ал. 1 от пар. 36, тъй като същият заема длъжност по безсрочно трудово правоотношение и тази длъжност е определена за заемане от държавен служител по новото длъжностно разписание на МОМН, прието въз основа на измененията в Устройствения правилник на МОМН, приети с ПМС № 231/25.09.2009г., в сила от 09.10.2009г. В едномесечен срок от влизане в сила на посоченото ПМС, който изтича на 09.11.2009г., жалбоподателят е назначен за държавен служител, което е сторено със заповед № РД-10-1581/09.10.2009г. на министъра, въз основа на подаденото заявление по чл. 8 ЗДСл от 09.10.2009г., към което са приложени необходимите декларации за установяване на изпълнението на изискванията по чл. 7 ЗДСл. След като длъжността е заемана от Х. Р. по безсрочно трудово правоотношение, което е безспорно установено, то разпоредбата на чл. 12 ЗДСл не може да се приложи по отношение на него, съгласно изричното ограничение, направено в изречение второ на пар. 36, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗДСл.

По отношение на поддържаното в касационната жалба възражение, че решението не е съобразено с пар. 75, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗДСл, обн. ДВ, бр. 95/2003г.:Според състава разпоредбата предвижда, че в едномесечен срок от обнародването на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (отм.) лицата, които заемат по трудово правоотношение длъжност, определена за заемане от държавен служител, се назначават на длъжността, ако отговарят на изискванията на чл. 7 и в 14-дневен срок от определянето на длъжността за заемане от държавен служител подадат заявление по чл. 8; с акта за назначаване им се определя посоченият в Единния класификатор ранг за заемането на длъжността. В ал. 3 е предвидено, че по отношение на тези лица чл. 12, ал. 1 не се прилага. Очевидно е, че разпоредбата на ал. 1 от пар. 75 има действие само в посочения в нея срок - един месец от влизане в сила на Единния класификатор за заемане на длъжностите в администрацията, който е приет с ПМС №47/2004 г., обн., ДВ, бр. 18/05.03.2004 г., в сила от 05.03.2004г. Тази разпоредба е неприложима за случая, тъй като определянето на заеманата по трудово правоотношение длъжност за заемане по служебно правоотношение е въз основа на нормативен акт, издаден след изтичане на посочения в нормата срок. Разпоредбата на пар. 75 е приложима еднократно по отношение на посочените в нея категории лица, които подадат заявление за преназначаване на длъжност от трудово правоотношение по служебно правоотношение в регламентирания едномосечен срок.

Обратно, при заемане на длъжност по срочно трудово правоотношение, която е определена за заемане от държавен служител при преобразуването на длъжността за служителят следва да се приложи разпоредбата на чл. 12 от ЗДСл, като уговорения срок за изпитване по трудовия договор се вземе предвид при отчитане на едногодишния срок, предвиден в цитираната норма. В този смисъл решение № 1780/2012г. по адм. д. № 3761/2011г.



Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗДСл регламентира срок за изпитване в хипотезата на прекратено служебно правоотношение в рамките на срока по ал. 1 и последващо постъпване на държавна служба.

Приложението на тази норма бих искала да обсъдим в светлината на съдебната практика на административните съдилища, като за целта поставям на вашето внимание следния казус: Румен Тодоров постъпва за пръв път на държавна служба в Министерство на правосъдието на 01.03.2012г. На 14.05.2012г. на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл (по взаимно съгласие) със заповед № 134 е прекратено служебното правоотношение със служителя. На същата дата министърът на правосъдието издава заповед № 136, с която назначава Румен Тодоров на длъжността държавен експерт в друга дирекция на Министерство на правосъдието. В заповедта е посочено като основание чл. 15 от ЗДСл-служебно правоотношение по заместване. На 19.04.2013г. министърът прекратява служебното правоотношение с Тодоров на основание чл. 12, ал. 1 (в срока за изпитване ). Заповедта е оспорена по съдебен ред. Въпроси: Приложима ли е хипотезата на чл. 12 от ЗДСл в разглеждания случай. Предложете решение на казуса.



Процедура за оценяване изпълнението на длъжността. Нормативна уредба. Съдебен контрол върху админиситративните актове, издавани на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл.

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. Прегледът на съдебната практика показва значителен дял на делата, свързани с обжалване на заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание.

Редът за оценяване на изпълнението на длъжността се определя с наредба на Министерския съвет (чл. 76, ал. 11 от ЗДСл). Както знаете, до 01.07.2012г. този ред е определян от Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), а след тази дата оценяването на изпълнението става по реда и при условията на новата Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА).

Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането се извършва на три етапа, като съдържанието на същите се определя в зависимост от заеманата длъжност, новата наредба прави разграничение при оценяването на изпълнението на длъжността за висши държавни служители, служители на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции от една страна и за служители на експертни длъжности със спомагателни функции и на технически длъжности от друга страна. Както знаете, всеки държавен служител е назначен на длъжност, определена в класификатора, но установена като конкретна щатна възможност в утвърден по съответния ред щат на съответната административна структура.

Основните цели на оценяването са посочени в чл. 1 и чл. 2 от НУРОИСДА. Периодът на оценяване е от 1 януари до 31 декември на съответната година.

Особеностите в оценяването, които следва да се имат предвид при съдебния контрол за законосъобразност на заповедите по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл са следните: 1. В случаите на оценяване на служител, преназначен на друга длъжност в същата администрация, както и при временно преминаване на държавна служба в друга администрация, при командироване по реда на чл. 86а от ЗДСл или дългосрочно командироване в чужбина, същият се оценява за изпълнението на тази длъжност, която е заемал по-дълго в периода за оценяване (чл. 7, ал. 1 от НУРОИСДА), 2. На оценяване подлежат задължително и служителите при прекратяване на служебното правоотношение, когато имат действително отработени най-малко шест месеца в рамките на периода за оценяване (чл. 7, ал. 3 от НУРОИСДА) и последно В рамките на един и същ период за оценяване служител, който е получил обща оценка в администрацията преди напускането, не се оценява в друга администрация втори път (чл. 7, ал. 2 от НУРОИСДА).



При съдебния контрол за законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение следва да се установи дали при издаването на заповедта са налице предвидените в чл. 107, ал. 2 от ЗДСл материалноправни предпоставки, а именно: 1. държавният служител да е получил възможно най-ниската оценка за изпълнението на длъжността, 2. заповедта да е издадена в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка и 3. да е спазена нормативноустановената процедура за оценяване на изпълнението на длъжността.

Анализът на съдебната практика при прилагането на отменената наредба (НУРАСД) разкрива следните най-често срещани нарушения:

1.Определяне на целите в работния план –подробни съображения относно нормативните изисквания за изготвяне, съдържание и срокове за изпълнение на целите в работния план и допуснатите нарушения в тази връзка съдът развива в следните съдебни актове: по адм. д. №№ 883/2010г., 3979/2011г., 13960/2010г. В тях е посочено, че определените цели в плана не са конкретни, измерими, поставянето на „постоянен” срок за изпълнение на задачите, възпроизвеждането на основни задължения от длъжностната характеристика за изпълняваната длъжност, са винаги нарушения на административната процедура, които опорочават извършеното оценяване на изпълнението на длъжността.

2. Наличие на период на оценяване, който е различен от нормативноустановения-в този смисъл решения по адм. д. №№ 3979/2011г., 4927/2007г., потвърдено с решение по адм. д. № 11719/2007г., 6800/2009г. В решението по адм. д. № 11719/2007г. петчленният състав на ВАС приема, че мотивите за наличие на нарушение по чл.6 от НУРАСДА досежно обследвания период на атестиране,който е 11 месеца,а не едногодишен се споделят изцяло от настоящата инстанция.Разпоредбата на чл. 6 от Наредбата предвижда оценяването на изпълнението на длъжността да обхваща период от една календарна година. Периода за оценяване на жалбоподателката във формуляра за оценка е определен от 01.01.2006 година до 30.11.2006 г.,т.е. в несъответствие с изискванията на подзаконовия нормативен акт. Обстоятелството,че заповедта е издадена след изтичане на календарната година не валидира горния порок,който съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила,тъй като изискването на чл. 6 е императивно и визирания период от време е задължителен за органът по назначаване,респ.атестирането. В този смисъл е и регламентацията на следващите разпоредби на чл. 8, 9 и 10 от Наредбата,уреждащи различни изключителни хипотези за началото на срока за атестиране,като във всички случаи продължителността на срока за оценяване е една година. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора,че е допусната техническа грешка във формуляра при визиране на срока по чл.6 от Наредбата.

3. Провеждане на междинна и заключителна среща. Безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че нарушаването на изискванията за последователно провеждане на всички задължителни етапи от процедурата по оценяване изпълнението на длъжността винаги води до незаконосъобразност на административния акт. В този смисъл решения по адм. д. №№ 8263/2012г., 7169/2011г. В мотивите си по второто цитирано дело съдът приема, че непровеждането на междинна среща е съществено нарушение на процедурата по атестиране, тъй като преглед на реализацията на целите от работния план за първата половина от разглеждания период не е направен, а липсата на оценка и коментар за изпълнението лишават оценявания служител от възможността евентуално да подобри осъществяването на длъжностните задължения. Всичко това се отразява върху изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не съдържа оценка и мотиви, обосноваващи преценката на оценяващия ръководител за изпълнението на длъжността за първата половина от периода на оценяване и по този начин не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства за целия период на оценяване.

На последно място, последователно в практиката си при съдебния контрол на заповедите за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл съдът приема, че нарушението на изискването за мотивиране на акта води до незаконосъобразност и отмяна.

Примери в тази връзка са съображенията, изложени в решения по адм. д. №№ 2847/2009г., 13960/2010г., 16348/2010г. и др.

Както е посочено по-горе от 01.07.2012г. е в сила нова НУРОИСДА.



Нова- условно казано, тъй като тя запазва процедурата за ежегодното оценяване изпълнението на длъжността с незначителни промени, които обаче пораждат въпроси в прилагането и макар и все още в оскъдната съдебна практика.

В НУРОИСДА се регламентирани два относително различни режима за оценяване в зависимост, както е посочено по-горе в изложението от разделението на служителите на две категории: 1. висши държавни служители, служители на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции и 2. служители на експертни длъжности със спомагателни функции и на технически длъжности. Основната разлика в тази връзка се изразява в изискването за изготвяне и съгласуване на индивидуалния работен план (ИРП) за първата група служители, но не и за втората (арг. от чл. 8, ал. 1). За нея се изисква обобщаване на преките задължения и/или възлагане на конкретни задачи (чл. 8, ал. 2 от НУРОИСДА). Тези нормативно определени различия определят и различията във формулярите за оценка (Приложение № 2 и № 3 към наредбата).

По еднакъв начин е уредена междинната среща за двете групи служители (чл. 12), включително и сроковете за провеждане -15 юни до 31 юли, както и заключителната среща, на която се поставя окончателната оценка на изпълнението от оценяващия ръководител.

Както при прилагането на отменената наредба, така и сега основният въпрос е този за обективността на процедурите и изготвянето на крайната оценка.

Прегледът на все още малкия брой дела, в които са разгледани административни актове за прекратяване на служебно правоотношение поради получена възможно най-ниска оценка, изготвена след влизане в сила на НУРОИСДА разкрива следните пороци на административния акт: 1. възпроизвеждане на задълженията на служителя по длъжностна характеристика, без да са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати в определени във времето цели и изисквания към изпълнението, 2. поставяне на повече от 7 цели, (нарушение на чл. 9, ал. 4 от НУРОИСДА), 3. провеждане на междинната и заключителна срещи извън установените нормативно срокове, неизготвяне на оценката въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, заменени с декларативни и бланкетни изводи, което в крайна сметка води до опорочаване на крайната оценка, нарушаване на етапите на оценяване, като е игнорирано обстоятелството за отсъствие на служителя за период от близо шест месеца, което е налагало оценката да бъде изготвена за действително отработените шест месеца (чл. 6, ал. 3 от НУРОИСДА), 4. оценяване на изпълнението на служител заемащ експертна длъжност с аналитични и /или контролни функции по реда и при условията за оценяване на експертна длъжност със спомагателни функции и др. В този смисъл са решенията по адм. д. № № 4190/2013г., 4715/2013г., 4317/2013г., 12080/2013г., 3006/2013г.



Вторият казус, който предлагам на вашето внимание е също по нов момент в наредбата, свързан с възражението на служител, който не е съгласен с дадената му от оценяващия ръководител годишна оценка на изпълнението на длъжността. Възражението се отправя до контролиращия ръководител съгласно чл. 24 от наредбата.

В разглеждания случай в законоустановения срок по чл. 23, ал. 2 от НУРОИСДА оценяваният служител подава възражение, че не е съгласен с така определената му от оценяващия ръководител годишна оценка за изпълнение на длъжността, като посочва, че мотивите за това са изложени в приложената докладна записка до министъра на труда и социалната политика. Контролиращият ръководител, на когото министърът разпорежда да се произнесе но възраженията в докладната, изисква допълнително становище от оценяващия ръководител и мнение от други колеги на Таков, като след запознаването си с тях на 04.02.2013 г., в срок и в съответствие с правомощието си по чл. 24 от наредбата променя оценката с една степен, но в по-ниска - "неприемливо изпълнение", за което се мотивира в приложение № 5 от формуляра (л. 17). Тази оценка е окончателна и след уведомяването на оценяващия ръководител и на оценявания служител на 05.02.2013 г., след предложение на зам. министъра на ТСП е издадена процесната министерска заповед за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл.

Основното възражение на жалбоподателя е, че намаляването на оценката от страна на контролиращия ръководител е недопустимо, той като така се влошава положението на подалия възражението служител. Основателно ли е възражението, предложете резултат от спора, като сравните разпоредбите на чл. 29 от отменената НУРАСДА и чл. 24 от новата НУРОИСДА и чл. 76, ал. 9 от ЗДСл.

Мотивите на петчленния състав- чл. 21, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 наредбата конкретизира редът за оценяването и респ. възраженията на служителя, след обсъждането на които контролиращият ръководител може да потвърди годишната оценка, да я повиши с една единица в полза на служителя, както и да я понижи с една единица в ущърб на служителя.

Тази възможност е съзнателно предвидена от законодателя, тъй като в предишната своя редакция нормата на чл. 76 от ЗДСл, препращаща към отменената НУРАСДА , предвиждаща в своя чл. 29, ал. 2 в случай на възражение само потвърждаване или коригиране на оценката в полза на служителя, но същата редакция е неприложима, тъй като не е била действаща към момента на оценяване изпълнението на длъжността на служителя, а е била действаща разпоредбата, предвиждаща възможност за понижаване на оценката при условията на оперативна самостоятелност.

Неоснователни са възраженията на касатора досежно неприлагането от първоинстанционния съд на чл. 271 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по отношение на правомощията на контролиращия ръководител. Нормата, забраняваща влошаване на положението на жалбоподателя при липса на жалба на другата страна, се отнася до правомощията на въззивния съд при обжалвано неправилно първоинстанционно решение в състезателно производство. Същата не е относима производството пред контролиращия ръководител, което е част от административня процес и не е състезателно. В случая Гражданския процесуален кодекс и Закона за държавния служител са в съотношение на общ към специален закон. ГПК урежда общи процесуални положения и е приложим там, където не съществува специална нормативна уредба. ЗДСл се явява специален закон, тъй като урежда само обществените отношения, свързани с правната уредба на държавната служба. Следователно по силата на общото правило, че действието на специалния закон дерогира действието на общия, когато двата уреждат по различен начин едни и същи правоотношения, се прилага чл. 76 от ЗДСл.

В заключение може да се подчертае, че на основният въпрос, който поставя НУРОИСДА за обективността на процедурите и изготвянето на крайната оценка може да се отговори, че нормативният акт не дава сериозни гаранции за обективно установими факти и обстоятелства, въз основа на които оценяващият ръководител да изведе крайна оценка на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно и да мотивира оценката.

Както може да се установи при анализ на разпоредбите на наредбата, те не включват идеята за събиране на писмени доказателства, които да обосноват безспорно изводите на оценяващия ръководител. Периодът на оценяване е относително дълъг-една година, в рамките на който срещите между оценявания служител и оценяващия ръководител са само три-в началото, при междинната среща и на заключителната среща. Тази отдалеченост между срещите и при липсата на изисквания за събиране и представяне на писмени доказателства, които да подкрепят изводите относно възприетото изпълнение на длъжността от страна на оценяващия ръководител определено не може да гарантира безпристрастно и компетентно изготвяне на дадена оценка.



Прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

Друг значителен дял в материята на държавния служител са делата за прекратяване на служебното правоотношение при съкращаване на длъжността (чл. 106, ал. 1., т. 2 от ЗДСл).

Длъжност в администрацията съгласно легалното определение на чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА) е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.

В съдебната практика по прилагане на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл се приема, че за да е налице "съкращаване на длъжността" е необходимо кумулативно да са налице двете предпоставки: първо: длъжността да отпада като нормативно определена позиция, с пълно премахване на функциите, задачите и задълженията и, или тяхното изменение да е толкова значително, че да дава основание да се приеме наличие на качествено нова длъжност. Това обикновено се постига при изваждане от длъжността на част от досегашните функции, задачи и задължения и комбинирането им с други, или пък допълване на характеристиките на досегашната длъжност, но във всички случаи следва да е постигнато качествено ново съдържание на длъжността. Второ- при намаляване на обема на дейността в съответната администрация, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл.

Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения.

При съдебния контрол на актовете за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл безпротиворечиво се приема от съда, че в тази хипотеза правното основание е и фактическо такова за прекратяване на служебното правоотношение. Не съществува в тази хипотеза задължение за органа по назначаване за посочване на конкретни фактически обстоятелства в заповедта. В този смисъл решения по адм. д. №№ 2139/2006г., 1574/2007г., 5913/2010г., 11161/2007г. и др.



Най-често срещани недостатъци на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, т. 2 от ЗДСл.

В решението си по адм. д. № 2339/2011г., с което е потвърдено решение на Административен съд-Перник за отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение по чл. 106, т. 2 от ЗДСл, Върховният административен съд приема за правилен решаващият извод на съда за липса на реално съкращение на длъжността на Божков по валидно утвърденото ново длъжностно разписание на общинската администрация. За да обоснове този свой извод, правилно АСП е изходил от понятието "длъжност в администрацията", дефинирано в Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. По нататък в мотивите си отбелязва, че при съпоставка на старото длъжностно разписание на общинска администрация - Перник, в сила от 1.01.2010 г., и новоутвърденото длъжностно разписание, в сила от 7.09.2010 г., се установява, че общият брой на дирекциите в рамките на специализираната администрация по двете ДР е един и същ - 6 дирекции със сходни наименования и ресор на дейност, всички те оглавявани от директор - т. е. длъжността "директор на дирекция", заемана от Божков, се запазва като нормативно определена позиция (наименование) и по новото длъжностно разписание. Бройките за същата длъжност не са намалени по новото ДР. При сравняване на длъжностните характеристики за длъжността директор на дирекция "Стопански дейности" по старото ДР и директор на дирекция "Евроинтеграция, контрол и стопански дейности" по новото ДР, съдът е стигнал до извода, че заеманата от Божков преди съкращението длъжност не е престанала да съществува по новото ДР и като система от функции, задачи и задължения. Констатираните различия в задачите и функциите на двете длъжности - по старо и по ново ДР, не са съществени, те съставляват само нюанс и допълнение към иначе запазените по същността си функции и задачи на старата длъжност, доразвити в длъжността директор на новосъздадената дирекция "Евроинтеграция, контрол и стопански дейности".

С друго свое решение по адм. д. № 16173/2011г. ВАС отменя решение на АССГ, с което е отхвърлена жалба срещу заповед издадена на основание чл. 106, т. 2 от ЗДСл. В него съдът приема, че към датата на постановяване на оспорената заповед № РД-08-09/04.05.2011 г. не е налице реално съкращаване на длъжността на Катранджиев, поради което не са налице материалноправните основания за прекратяване на служебното му правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая няма спор, че касационният жалбоподател е възстановен на длъжността главен експерт в отдел "Стратегически проучвания" към Дипломатическия институт при министъра на външните работи със заповед № РД-08-08/02.05.2011 г. в изпълнение на влязло в сила решение № 1463/28.03.2011 г. по адм. дело № 7915/2010 г. на АС София - град, считано от 2.05.2011 г. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да възникне основанието, предвидено в цитираната норма, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган. В случая съставът на ВАС приема, че предпоставките на законовата разпоредба не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на бройките за длъжността "главен експерт" в отдел "Стратегически изследвания" на Дипломатическия институт и закриването на целия отдел съгласно утвърденото от 01.10.2010 г. длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителя и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното му правоотношение. По делото не са налице твърдения и не са представени доказателства от административния орган за длъжностни промени, настъпили в периода от 2.05.2011 г. /датата на възстановяване на служебното правоотношение съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл/ до 04.05.2011 г., когато е издадена оспорената пред съда заповед. Поради това следва да се приеме, че по отношение на жалбоподателя не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

С решение по адм. д. № 15507/2011г. ВАС приема, че длъжността, заемана от жалбоподателката с новото длъжностно разписание не е премахната нито като нормативно определена позиция, нито като система от функции, задължения и изисквания (променено е единствено наименованието на отдела, в който се осъществява дейността). Следователно не е извършено реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката и не е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Функциите и задълженията изпълнявани от жалбоподателката като старши експерт в сектор "Финансов контрол" в закрития отдел "Финансово планиране, контрол и плащания" са запазени изцяло и са идентични със задачите и изискванията, възложени на длъжността "старши експерт" в новосъздадения отдел "Финансов контрол и планиране". Запазен е и броят на служителите, ангажирани с изпълнението на тези длъжност - бройките в закрития сектор са два, колкото са в новия отдел "Финансов контрол и планиране".

Съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. В съдебната практика също така се приема, че в случаите на съкращение поради намаляване на бройките за съответната длъжност органът по назначението разполага с оперативната самостоятелност да извърши преценка по свой избор чие служебно правоотношение на служител да прекрати и тази преценка не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл решения по адм. д. №№ 13508/2009г., 8231/2010г., 8973/2010г. и др.

В редица административни дела жалбоподателите, оспорващи прекратяване на служебно правоотношение на основание съкращаване на длъжност излагат оплаквания, свързани и с дискириминационно поведение на органа по назначаване спрямо тях при произнасянето на заповедите, което обуславя тяхната незаконосъобразност.

Съгласно чл. Чл. 21 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. А разпоредбата на чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) дава правната възможност на всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Една част от съдебните състави, като по адм. д. № 14457/2009г. приемат, че в рамките на съдебноадмининстративното производство по оспорване на заповед с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл доводите, свързани с допусната дискриминация, не следва да бъдат обсъждани в него, а от компететния орган или по исков ред съгласно разпоредите на Закона за защита от дискриминация. Друга част от съставите обаче приемат и разглеждат доводите за дискриминация в контекста на цитираните по-горе норми, като излагат съображения по съществото на спора. Пример-адм. д. № 12141/2012г. В него е прието, че при липсата на законово задължение за подбор между служителите, които са изпълнявали длъжността, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от компетентността на административния орган, същата е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Няма възможност за прилагане по аналогия на норми от Кодекса на труда, както по отношение на подбора, така и по отношение закрилата на синдикалните лидери, тъй като уреденото в ЗДСл служебно правоотношение и уреденото в КТ трудово правоотношение имат съществени различия в уредбата ми, произтичащи от спецификата на държавната служба. Жалбоподателят не сочи каквито и да е било факти, сочещи на "дискриминация" по смисъла на чл.1, т.1, б."б" относно Конвенция №111 относно дискриминацията на труда и професиите, нито на твърдяното от него / неконкретизирано/ нарушение на чл.2 от Конвенция №94 за трудовите договори, сключени с публичната власт.



Член 1 гласи

1. За целите на тази конвенция терминът "дискриминация" включва:

a) всяко различие, изключване или предпочитание, основано на раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения, национален или социален произход, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите;

b) всяко друго различие, изключване или предпочитание, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите, определено от заинтересуваната държава - членка на организацията, след консултация с представителните организации на работодателите и на трудещите се, ако такива организации съществуват, и с други съответни органи.

2. Различията, изключенията или предпочитанията, които се основават на квалификационните изисквания, установени за определена работа, не се смятат за дискриминационни.

3. За целите на тази конвенция думите "труд" и "професия" обхващат и достъпа до професионално обучение, достъпа до работа и до различните професии, а също така и условията на труда.

Не стои така обаче въпросът в случаите, когато органът по назначаване приеме правила, процедура или методика за съкращаване на персонала на съответната администрация.

Такъв пример е заповед от 2009г. на директора на агенция „Митници”, във връзка със структурни промени на митническата администрация, с която е утвърдена "Процедура за съкращаване на персонала на Агенция "Митници", като в част трета са предвидени правила за съкращаване на длъжности, заети по служебно правоотношение.

В съдебните си актове по дела, свързани с оспорване на заповеди за прекратяване на служебно правоотношение с Агенция „Митници”, ВАС неотклонно се придържа към разбирането, че неспазването на процедурата води до незаконосъобразност на административния акт. Независимо, че процедура по подбор не е предвидена в ЗДСл, тези вътрешни правила, приложими при преценката за това кои служители да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено, оповестени публично пред служителите на Агенция "Митници", ограничават нормативно установените граници на оперативната самостоятелност на административния орган. По този начин одобрената в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган Процедура става част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Поради това, макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК. Обратното - пренебрегването на правилата, без в административния акт да са изложени конкретни съображения на органа по назначаването за това, както в случая, опорочава постановената в нарушение на същите заповед, тъй като тези правила са гаранция за следване на принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес. Поради това постановеният при игнориране на процедурните изисквания административен акт е издаден в нарушение на чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от АПК . Многобройни са делата в този смисъл-№№11588/2011г., 841882010г., 11487/2011г., 16200/2010г. и др.

По повод на възникналите проблеми, свързани с прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл тогава, когато органът по назначаването въведе правила, с които приема критерии за извършване на подбор на служителите, чиито длъжности се съкращават (конкретно масовите съкращения във връзка с извършвани структурни промени в отделни звена на митниците, започнали към края на 2009 г.) беше образувано дело пред ВАС по искане на председателя на Върховния административен съд до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за произнасяне с тълкувателно решение относно тълкуването на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Въпросът, на който Общото събрание на колегиите във ВАС следва да отговори, е формулиран по следния начин:

Неспазването на утвърдената от органа по назначаването процедура за подбор в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител съставлява ли основание за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение?

Това искане беше отхвърлено от Общото събрание на колегиите на ВАС. В мотивите, с които е отхвърлено искането е подчертано, че в съдебната практика, в това число и на ВАС, се приема безпротиворечиво, че при прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за органа по назначаването не съществува задължение за подбор, а преценката му за прекратяване на конкретното служебно правоотношение е въпрос на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол.

Но при наличие на одобрена в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган процедура тя става част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Поради това, макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт.

Посочените в искането за издаване на тълкувателно решение три броя съдебни решения на отделни състави на Върховния административен съд са в отминал период от време, което обосновава на извод, че тази съдебна практика вече е изоставена. Отделно от това тълкуването на едно от тези решения води до констатация, че изложеното по-горе виждане не е било чуждо и на тези състави.

Интересни казуси при едностранното прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаване без предизвестие на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл са разгледани по адм. д. №№ 4801/2011г., 2038/2011г. и 755/2013г., С решенията по тези дела ВАС потвърждава първоинстанционните решения, с които са отменени оспорени по съдебен ред заповеди за прекратяване на служебно правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл-наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона. В хипотезата на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, за да е законосъобразно прекратяването на служебно правоотношение на това правно основание е необходимо наличието на следните предпоставки: 1). Да е създадена нова фактическа обстановка; 2). Същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3). Причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен.

В разгледаните казуси по цитираните дела административните органи се позовават на обективна невъзможност държавните служители да изпълняват задълженията си основана на структурни промени и промени в длъжностните характеристики. В мотивите към адм. д. № 4801/2011г. съдът подчертава, че промените са извършени в администрация, която се управлява, ръководи и представлява от изпълнителния директор на НАП (чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗНАП) и са направени по предложение на този орган съгласно нормата на чл. 5, ал. 5, т. 5 и т. 6 от ЗНАП. Следователно промяната във фактическото положение не се дължи на обективна причина, а е изцяло в компетентността на органа по назначаването. Последният е овластен също да определи и числеността на териториалните дирекции в рамките на общата численост на агенцията (чл. 10, ал. 1, т. 8 от ЗНАП), което налага извода, че промяната в числеността в ТД на НАП - Пловдив не е свързана с обективен фактор, а е по разпореждане на органа по назначаването, поради което не може да обоснове обективна невъзможност на служителя да изпълнява задълженията си.

Отмяната на незаконното уволнение дава право на служителя по силата на чл. 122 от ЗДСл да заеме длъжността си в 2-седмичен срок от влизане в сила на съдебното решение, поради което за осъществяване на това субективно право е недопустима съдебната намеса.

От разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл се извличат предпоставките, при наличието на които административният орган е длъжен да възстанови незаконно уволнения държавен служител. Първата от тях е отмяната на незаконосъобразния административен акт за прекратяване на служебното правооотношение, а втората - неговото явяване на работа в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, считано от влизане в сила на съдебното решение. Следователно, за да настъпи възстановяването на заеманата преди освобождаването длъжност не е достатъчно само и единствено отмяната на акта, необходимо е и действие на служителя, с което да демонстрира желанието си за заемане на длъжността. В този смисъл реш. по адм. д. №№ 6270/2007г., 3632/2007г.,9492/2007г. и др.

Заложеният смисъл в явяването на възстановения служител в съответната администрация е, че той се възползва от реституиращото го решение. С това той приема възстановяване на правоотношението пред всички, които са вътрешни в съответната администрация, както и към субекти които са и външни, но имат каквато и да е връзка с нея. Възможността за осъществяване на втората предпоставка е дадена изцяло на неправомерно уволнения. Тя се реализира с факта на явяване в съответната администрация. "Явяване" е глагол означаващ появата на лице, образ или предмет на определено място, в определено пространство или в определена ментална, социална или друга структура. По смисъла на закона, "явяването" трябва да стане в съответната администрация. Най-ограничителното тълкуване приема, че уволненият служител, трябва физически да се яви на мястото като предметно обозначение, на което упражнява дейността си преди уволнението, респективно на новото място, в случай, че то е преместено. Следва да се подразбира, че там трябва да започне да упражнява функциите, вменявани му преди уволнението, със съответните изменения към новия момент. Действително при действия съобразно това тълкуване, уволненият ще изпълни изискванията на закона за "явяване". Законът не използва опредметеност за целта на "явяването", което води до съвсем други изводи за по-широки възможности за осъществянето и-реш. по адм. д.№ 1658/2007г.

В контекста на обсъдената разпоредба, предлагам на вашето внимание следния казус:

С решение № 7695/01.06.2011 г., постановено по адм. д. № 3276/2011г. по описа на Върховния административен съд е отменена заповед от 31.01.2011 г. на министъра на околната среда и водите, с което служебното правоотношение на Валя Николова е било прекратено. Решението е влязло в законна сила на 14.11.2011 г. и следователно от 15.11.2011 г. е започнал да тече законоустановения 14 дневен срок за явяване на държавната служителка на работа. Срокът е изтекъл на 28.11.2011 г. – понеделник – присъствен ден. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателката не се е явила в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. да заеме длъжността. Представя медицинско направление от 28.11.2011г., в което е записана временна нетрудоспособност на Николова от 28.11.2011 г. до 01.12.2011 г. По делото са приложени и копия от амбулаторни листове и лична амбулаторна карта. На 01.12.2011 г. жалбоподателката се е явила на работа, за да заеме предишната си длъжност.

На 13.12.2011 г. органът по назначаването е издал оспорената заповед, с която е прекратил служебното правоотношение на Валя Николова на основание чл. 103, ал.1, т. 2 от ЗДСл. - поради неявяване на държавния служител да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл.



Законосъобразно ли е прекратяването на посоченото основание?

Този документ е създаден в рамките на проект „Повишаване на компетентността на съдии, съдебни помощници и съдебни служители от ВАС и административните съдилища”, Договор № 13-24-2/10.09.2013 г., финансиран от Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница