Закон за дружествата със специална инвестиционна цел ззо закон за здравното осигуряване

Основната цел на направените промени е съобразяване дейността на застрахователите и презастрахователите с актуализираните изисквания на европейското законодателство за минималния размер на гаранционния капитал.

Измененията, касаещи увеличаване на минималните размери на гаранционния капитал на застрахователите произтичат от разпоредбите на чл. 17а от Директива 73/239/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане, и на чл. 30 от Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно животозастраховането, които предвиждат периодична актуализация на минималните размери на гаранционния капитал на застрахователите в зависимост от изменението на Европейския индекс на потребителските цени (ЕИПЦ) спрямо състоянието му към 20 март 2002 г., което е прието за базово. Актуализацията се извършва, като минималните размери на гаранционния капитал, както са посочени в съответните директиви, се увеличават с процента на увеличение на ЕИПЦ и резултатът се закръглява нагоре до пълни 100 000 евро, при условие че от датата на последната актуализация посоченият индекс се е увеличил с пет или повече на сто. Оценката се извършва към 20 март на всяка календарна година. Тези разпоредби са въведени в българското законодателство с § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането. В свой документ за адаптирането в съответствие с инфлацията на определени величини, предвидени в директивите по животозастраховане и по общо застраховане (публикуван в “Официален вестник” 2009/С 41/01 от 19.02.2009 г.), Европейската комисия е определила актуализиран размер на минималния гаранционен капитал 3 500 000 евро или приблизително 7 000 000 лв. за застрахователите, които извършват животозастраховане или общо застраховане по видовете застраховки по т. 10-15 от раздел II, буква “А” от приложение № 1 към Кодекса за застраховането. Актуализираният размер на минималния гаранционен капитал за застрахователите, които извършват дейност съответно по общо застраховане извън посочените по-горе видове застраховки, трябва да бъде 2 300 000 евро или приблизително 4 600 000 лв.

Увеличаването на минималните размери на гаранционния капитал на презастрахователите произтича от разпоредбата на чл. 41 от Директива 2005/68/ЕО относно презастраховането, която предвижда периодична актуализация на минималните размери на гаранционния капитал на презастрахователите в зависимост от изменението на ЕИПЦ спрямо състоянието му към 10 декември 2005 г., което е прието за базово. Актуализацията се извършва, като минималните размери на гаранционния капитал по чл. 40 от Директива 2005/68/ЕО се увеличават с процента на увеличение на ЕИПЦ и резултатът се закръглява нагоре до пълни 100 000 евро, при условие, че от датата на последната актуализация посоченият индекс се е увеличил с пет или повече на сто. Оценката се извършва към декември на всяка календарна година, като се започва от 2007 г. Тази разпоредба е въведена в българското законодателство с § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането. В свой документ за адаптирането в съответствие с инфлацията на определени величини, предвидени в Директивата по презастраховане (публикуван в “Официален вестник” 2009/С 63/03 от 18.03.2009 г.), Европейската комисия е определила актуализиран размер на минималния гаранционен капитал от 3 200 000 евро или приблизително 6 400 000 лв. за презастрахователите и 1 100 000 евро или приблизително 2 200 000 лв. за каптивните презастрахователи. С направените изменения минималния гаранционен капитал на презастрахователите е определен в размер на 7 000 000 лв. по подобие на актуализирания минимален размер на гаранционния капитал на застрахователите, които извършват животозастраховане или общо застраховане по видовете застраховки по т. 10-15 от раздел II, буква “А” от приложение № 1 към Кодекса за застраховането. Предложението не противоречи на разпоредбите на Директива 2005/68/ЕО, които съдържат изискване за минимално ниво на гаранционния капитал и оставят на държавите членки преценката да определят по-високи размери. Предложението за изравняване на минималния гаранционен капитал на презастрахователите с този на застрахователите се обосновава с обстоятелството, че презастрахователите са значими финансови институции, в резултат на чиято дейност често се реализират обеми на премиен приход, значително по-големи от тези на застрахователите. Наред с това презастрахователите имат ключово значение за застрахователните пазари, доколкото поемат част от риска на застрахователите, и по този начин са гарант за тяхната стабилност. Всичко това обосновава необходимостта от минимална капиталова гаранция, която да е поне равна на капиталовото изискване, приложимо към застрахователите.

С направените промени се предвижда утвърждаване на бюджета на Гаранционния фонд, като по този начин ще се уеднакви правната уредба на Гаранционния фонд с тази на Фонда за компенсиране на инвеститорите и ще се създаде превантивен механизъм за контрол от страна на държавата върху планирането на разходите на Гаранционния фонд. Целта на промените е да се въведе по-ефективен контрол на Гаранционния фонд, като същевременно чрез подзаконовата уредба се създадат условия за детайлна и прозрачна бюджетна процедура по отношение на Гаранционния фонд, без с това да се засяга независимият статут на фонда и на неговите органи на управление и контрол.

Въвеждат се и конкретни срокове за представяне на шестмесечните и годишните справки и отчети от застрахователните брокери. Според действащата уредба застрахователните брокери представят годишни и периодични справки и отчети на заместник- председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”. В Кодекса за застраховането обаче не са определени сроковете, в които посочените поднадзорни лица са длъжни да представят периодичните справки и отчети, вследствие на което съществува вече съдебна практика, според която е налице пропуск на законодателя, който не може да бъде преодолян чрез издаване на заповед на заместник- председателя. Това води до невъзможност да се налагат ефективни санкции при непредставяне или забавено представяне на необходимата информация и се затруднява надзорната дейност, осъществявана от Комисията за финансов надзор. Направените промени в чл. 162 имат за цел преодоляване на посочения пропуск в нормативния акт.

През 2010 г. бяха направени промени в Закона за Комисията за финансов надзор², като измененията засягат основно следните сфери – състав и функции на комисията, статут и правомощия на Съвета за финансова стабилност, координация и сътрудничество между регулаторните органи, защита на потребителите на финансови услуги, както и изменения, свързани с европейките регулации.

Първата група изменения касаят структурата и функциите на Комисията за финансов надзор.

Състава на комисията е намален, като броя на нейните членове е сведен до петима, като правомощията на ресорните заместник- председатели и председателя се запазват. На четвъртия член на комисията се възлагат нови конкретни функции в две изключително важни направления. Предвижда се той да съдейства за ефективна и действена защита на интересите на потребителите на финансови услуги и да подпомага дейността на комисията във връзка с анализа на състоянието, тенденциите и стабилността на финансовите пазари, както и по идентифициране и управление на системните рискове.

Запазва се механизмът на конституиране на комисията посредством избор от Народното събрание, но за да се избегне в бъдеще възможността за предсрочна подмяна или за вакуум в надзора, се предлага изборът на нови членове да се осъществява не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандатите на действащите.

Завишават се изискванията към лицата, които могат да бъдат избирани за членове на комисията и с цел независимост и безпристрастност се предлага членовете на комисията, а и нейните служители, да не могат да притежават право на глас в общото събрание или участие в капитала на поднадзорно лице.

На следващо място се въвеждат редица мерки в посока защита потребителите на финансови услуги.

Една от основните цели на Комисията за финансов надзор, съгласно действащия чл. 11, т. 2 е осигуряване на „стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари”. Един от елементите на прозрачността на пазара е прозрачността в собствеността на поднадзорните лица. Защитата на обществения интерес предполага финансовите институции, които управляват обществени средства, да бъдат прозрачни по отношение на собствеността и управлението им. С последните изменения на законите в областта на финансовите пазари се въведоха изискванията на европейското законодателство за оценка на репутацията на лицата, придобиващи значително участие във финансовите институции. Тези изменения обаче касаят само случаи на бъдещи придобивания и не обхващат проверка на заварени поднадзорни лица. Липсата на обществено достъпна информация относно лицата, които стоят зад финансовите институции създава потенциални рискове и възпрепятства правото на гражданите да изберат институцията, на която да доверят управлението на своите средства.

Предвид гореизложеното в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов е въведено задължение в тримесечен срок от влизане в сила на закона заварените поднадзорни лица да предоставят на комисията информация относно действителните им собственици, а комисията от своя страна да направи тази информация публична. Комисията ще има възможност да наложи съществуващите и в момента в съответните нормативни актове принудителни административни мерки спрямо поднадзорните лица, които не предоставят тази информация.

Що се касае до всички нови лицензионни производства, със съответните изменения на секторните закони (Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за здравното осигуряване, Кодекса за застраховане и Кодекса за социално осигуряване), се въвежда изискване към лицата, които желаят да получат лиценз, да разкрият действителните собственици на онези техни акционери, които притежават квалифицирано участие – 10 и над 10 на сто от правата на глас в общото събрание. С оглед защита на обществения интерес и недопускане на нестабилност на финансовата система, се предвижда възможността комисията да откаже издаване на лиценз, ако не могат да бъдат идентифицирани действителните собственици на акционерите, притежаващи квалифицирано участие.

Също така са направени изменения с оглед засилване на координация и сътрудничество между регулаторните органи.

За успешното функциониране на надзора на финансовия сектор – банков и небанков, от ключово значение е отличното сътрудничество между КФН и БНБ, както и между КФН и останалите държавни институции с отношение към финансовите пазари, включително на национално и европейско ниво. С предложеното допълнение на чл. 18, ал. 7 се дава възможност за иницииране от комисията на съвместни проверки на лица, които са едновременно поднадзорни на комисията и на БНБ.

Аналогично с цел подобряване ефективността на надзора се предвижда засилване на координацията между КФН и другите органи и институции като ДАНС, КЗК, МВР, чужди финансови регулатори и т.н.

Направени са промени и по отношение на статута и функциите на Консултативния съвет по финансова стабилност.

Съветът става постоянно действащ орган и се разширяват значително неговите функции и цели. Съветът следва не само да гарантира регулярния обмен на информация между институциите и да съгласува регулаторните практики, но и да координира политиката за осигуряване на устойчиво развитие на икономиката и финансовата система на страната. Постоянни членове на съвета ще бъдат – министърът на финансите, управителят на Българската народна банка и председателят на Комисията за финансов надзор. Въз основа на данните и анализите на трите институции съветът следва да извършва регулярна оценка на състоянието на финансовата система и икономиката на страната, да наблюдава системните рискове и тенденциите на регионалните и международни пазари с оглед поддържане на финансовата стабилност и устойчиво икономическо развитие и да предлага съответните мерки и политики. Съветът обединява представителите на три независими една от друга институции – министерство на финансите като част от изпълнителната власт, Българската народна банка и Комисията за финансов надзор като независими от изпълнителната власт финансови регулатори, които действат при ясно разграничени правомощия и отговорности, но имат пряко отношение към финансовата политика и стабилност на страната. Поради това тясното взаимодействие между тях, регулярния обмен на информация и координация на действията са от изключително значение.

Направени са изменения и във връзка с влезлия в сила Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг и неговото приложение (Регламент № 1060/2009).
1.2. Промени в подзаконовата нормативна уредба
През изминалата 2010 г. водещ приоритет във връзка с осъществяване регулаторните функции на Комисията за финансов надзор бе изготвянето и приемането на подзаконови нормативни актове в областта на пазарите на инвестиционни, застрахователни и осигурителни услуги. Направените промени в подзаконовата нормативна уредба имат за цел актуализиране на действащата правна рамка и повишаване ефективността на административното регулиране и контрол върху дейността на поднадзорните лица.
Инвестиционна дейност
Наредба за изменение и допълнение на НАРЕДБА № 25 от 22.03.2006 г. за изискванията към дейността на инвестиционните дружества и договорните фондове³.

В глава шеста се създава нов раздел ІІІ а относно изискванията при сключване на репо сделки за покупка или продажба на ценни книжа с уговорка за обратно изкупуване като техники за ефективно управление на портфейла на инвестиционните дружества и договорните фондове.

Промените произтичат от задължението за транспониране в българското законодателство на разпоредбите на следните директиви: Директива 2009/111/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16.09. 2009 г. за изменение на директиви 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2007/64/ЕО, Директива 2009/27/ЕО на комисията от 7.04.2009 г. за изменение на някои приложения към Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2009/83/ЕО на Комисията от 27.07.2009 г. за изменение на някои приложения към Директива 2006/48/ЕО.

Направени са изменения в разпоредбите, касаещи уреждането на големите експозиции, както и на някои норми, свързани със собствения капитал. Уредена е допълнително материята, свързана с взаимодействието и обмена на информация между надзорните органи от държавите членки във връзка с дейността на инвестиционните посредници.
Застраховане и доброволно здравно осигуряване
Наредба за изменение и допълнение на НАРЕДБА № 30 от 19.07.2006 г. за изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователите, презастрахователите и на здравноосигурителните дружества⁵

С предлаганите промени в  Наредба № 30 се цели въвеждане на допълнителни превантивни антикризисни мерки чрез  нормативно изискване за  изчисляването и отчитането на границата на платежоспособност и собствените средства на тримесечна база и  унифицирано отчитане на върнатите премии и отписаните вземания. С приетата наредба ще се постигне по-високо ниво на унификация  по определени елементи от отчетите, изготвяни за надзорни цели.

Промените се отнасят до методите за образуване на техническите резерви по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Въвежда се нов, допълнителен резерв по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, чийто размер е обвързан с минимално необходима сума за покритие на риска, свързан с използването на едно МПС и с очаквания размер на разходите по застраховката. Образуването на този резерв се налага от материализирането на завишен риск по тази застраховка, което е следствие от значителното нарастване на плащанията, особено във връзка с неимуществените вреди. Несигурността по отношение на бъдещите плащания нараства още повече поради увеличаване на броя и стойността на претенциите и голямото закъснение в тяхното предявяване. Въвеждането на допълнителния резерв, базиран на минимална сума за покритие на риска и очакван размер на бъдещите разходи по застраховката, е проактивна мярка, насочена към финансовата стабилност на застрахователите и целия застрахователен сектор, което в много по-висока степен гарантира изплащането на обезщетения на лицата, пострадали при пътнотранспортни произшествия.

С наредбата се въвежда и изискване към планирането на административните и аквизиционните разходи на застрахователите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.

Регламентират се и конкретни изисквания по отношение на метода за образуване на резерва за възникнали, но непредявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които през последните години бяха определяни ежегодно със Заповеди на зам.-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”. По този начин чрез предварително определяне на метода ще се постигне по-голяма яснота, стабилност и предвидимост при заделяне на резервите.

По всички видове застраховки, извършвани от дружествата по общо застраховане се въвежда задължително тестване на достатъчността на образувания резерв за предявени, но неизплатени претенции, като при установен недостиг на заделения резерв, неговият размер се увеличава, пропорционално на установения недостиг. Тази мярка също така е насочена към финансовата стабилност на застрахователния сектор и защитава правата на потребителите на застрахователни услуги да получат адекватно обезщетение.
НАРЕДБА № 42 за изграждането и поддържането на информационна система за оценка, управление и контрол на риска, в т.ч. за издаване на полици по задължителните застраховки по чл. 249, т. 1 от Кодекса за застраховането⁷

С наредбата се уреждат изискванията към информационните системи на застрахователите и тяхната оперативна съвместимост с информационните системи, регистри и бази данни, създавани и поддържани от Информационния център към Гаранционния фонд. Информационната система трябва да гарантира коректно и точно въвеждане на данните от договорите по задължителните застраховки „Гражданска отговорност” на автомобилистите и гранична застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и от сертификатите „Зелена карта” За разлика от първоначалния проект отпада изискването за електронен оптичен четец, чрез който да се снемат данните за автомобилите от регистрационния талон. Наредбата предвижда сключените договори да се отчитат в информационния център и в Комисията за финансов надзор до 24 часа от тяхното сключване, а корекциите на допуснати грешки при отчитането на договор да се извършват в срок до 48 часа от сключването на договора. В Комисията за финансов надзор вече са осигурени технически възможности за ежедневно отчитане на полиците, като електронният портал за получаване на информацията е отворен по 24 часа всеки ден от седмицата.

Наредбата има за цел да спомогне за изграждането на актуална и надеждна база данни за сключените застраховки и да се гарантира, че всички полици ще бъдат отчитани и то в деня на тяхното сключване. Наредбата определя и сроковете за техническо обезпечаване на информационната система, като в срок от шест месеца от влизането в сила на наредбата застрахователите трябва да представят в комисията техническите си задания за адаптиране на информационните си системи.
Наредба за изменение и допълнение на НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд⁸

Измененията са продиктувани от направените промени в Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 24 от 31.03.2009 г.) и по-конкретно от новите разпоредби на чл. 294, ал. 6 и 7, съгласно които всеки застраховател, който предлага задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и/или застраховка по т. 3 от раздел II, буква „А” на приложение № 1 в Република България посредством установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги представя на Информационния център към Гаранционния фонд ежедневно справка за изплатени обезщетения по застраховки по т. 3 и 10 от раздел II, буква „А” на приложение № 1. Справката съдържа информацията и се подава във формат, определен в наредбата по чл. 125а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, във връзка с изискванията на системата за автоматизирана обработка на информацията, като се гарантират автентичността и сигурността на подадените данни. Новосъздадените разпоредби целят изграждането на база данни за изплатените обезщетения за тотални щети с оглед противодействието на престъпления, предмет на които са моторни превозни средства, претърпели пътнотранспортни произшествия, определени като тотални щети.

Определя се съдържанието на справката, която застрахователите, които извършват дейност по застраховка „Каско” на МПС и задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите трябва да подават към Информационния център при Гаранционния фонд. Определя се също така, че справката трябва да се подава в електронен вид, подписана с електронен подпис във формат и образец, приет от УС на Гаранционния фонд и утвърден от заместник- председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”. Предвижда се, справката да съдържа данни за обезщетенията изплатени за тотални щети през предходния работен ден, като в случай че такива обезщетения не са били изплащани се подава празна справка.

2. Преглед на рисковете на небанковия финансов сектор
Комисията за финансов надзор осъществява надзор върху финансовата система на небанковия финансов сектор – това е система, чиито участници са поднадзорните лица, предлагащи финансови продукти и услуги, потребителите на тези продукти и услуги, пазара на който се предлагат, дейностите свързани с инфраструктурата на пазара, консултантската дейност, свързана с небанковия сектор, върху който КФН осъществява надзор, публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. Тази система е част от икономиката на страната, от сложната финансова система на ЕС, от европейската и световната икономика. При анализа и управлението на риска на небанковия финансов сектор, КФН следва да вземе под внимание влиянието, което оказват всички участници в системата, да направи оценка на влиянието на околната среда и на икономическата политика на Р. България в това число и на общата икономическа политика на ЕС.

Рискът е вероятно събитие, в резултат на настъпването на което могат да настъпят отрицателни последствия. При управлението на риска КФН следва да установи рисковете за системата, произтичащи от всички фактори, които й влияят, да направи оценка на вероятността от настъпването на неблагоприятни събития, както и размера на последствията, като се предвиждат максимално възможните загуби.

Следващата стъпка в управлението на риска е избора на методи и инструменти за управление на риска, т.е. предприемане на такива мерки, които позволяват да се намали вероятността от настъпването на неблагоприятни събития, намаляването на последствията в случай, че предвиждания риск се реализира, както и разработване на риск стратегии с цел намаляване на вероятността от реализиране на риска и минимизиране на негативните последици в случай на настъпване. Рисковете следва да бъдат откривани възможно най-рано, преди те да се реализират. В тези случаи последиците са значително по-ограничени и изискват много по-малко финансови ресурси за справяне с тях.

Целта на КФН при управлението на риска е повишаване ефективността на надзора на небанковия финансов сектор чрез защита от негативни влияния.

Като част от процеса по управлението е периодичния преглед и оценка на предприетите мерки за ограничаване на неблагоприятните събития и съответно коригиране на стратегиите за управление на риска. Необходима е и съответната периодична оценка на нормативната уредба, която дава на КФН необходимите правомощия да прилага избраните инструменти за намаляване на риска. Дейността на КФН по управление на риска е неделима част от организационната й структура и стратегия.