Закон за дружествата със специална инвестиционна цел ззо закон за здравното осигуряване

Системният подход при определянето на рисковете във финансовия сектор се развива в две направления. Първото направление включва оценка на съвкупността от рисковете, на които са изложени участниците от даден сектор. Вторият подход представлява хоризонтална оценка за развитието и влиянието на даден риск върху целия небанков финансов сектор. Комбинацията от двете направления на оценка на риска позволява да се оцени и системния риск, който се засилва при ниска конкуренция на даден пазарен сегмент или при предлагането на определен вид финансови услуги. Един от апсектите в правилната оценка на системния риск е определянето на участници от системно значение в даден сектор на финансовата система, чиито евентуални финансови затруднения биха довели до значителни икономически щети. Друг аспект е оценка на взаимосвъзраността между участниците на финансовите пазари, тъй като евентуалното изпадане в несъстоятелност на участник с несистемно значение за пазара, на който оперира, може да предизвика лавинообразно негативно развитие на свързаните с него други участници във финансовия спектър. В тази насока през втората половина на 2010 г. Комисията за финансов надзор пое инициатива за разкриване на реалните собственици на поднадзорните лица, което осигурява по-голяма прозначност на пазара на небанкови финансови услуги.

В резултат на бавно възстановяващия се реален сектор у нас се наблюдава необслужване на някои облигационни емисии, търгувани на регулиран пазар както по отношение на лихвени плащания, така и на плащания на главници на датата на падеж, като много от емитентите предприеха действия за разсрочване на плащанията по тях. Потенциално засегнати от реализацията на този риск са всички поднадзорни лица, които инвестират средствата набрани от инвеститорите, потребителите на финансови продукти и услуги в ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар – пенсионните фондове, колективните схеми за инвестиране и застрахователите. Реализацията на кредитния риск е сигнал за финансови проблеми на дружествата в резултат на икономическата криза. Този риск създава проблеми с доверието на инвеститорите в капиталовите пазари.

От друга страна, динамиката на необслужваните кредити в банковата система има ефект върху застрахователния сектор посредством финансовите застраховки. Нарастването на необслужваните кредити у нас през 2010 г., рефлектира върху брутния коефициент на щетимост по застраховките за кредити, гаранции и разни финансови загуби. Въпреки това, делът им в общата структура на премийния приход остава малък, както и делът им в общата стойност на изплатените обезщетения, което ограничава отрицателния ефект. Намаляването на застрахователната сума по тези застраховки с 8.5% през изминалата година също може да се приеме като индикация за положителните очаквания на кредитополучателите за стабилизиране на бъдещите им доходи.

Изпадането в несъстоятелност на системно важни или многобойни поднадзорни лица би могло да се превърне и в проблем за съдебната система, която трябва да поеме големи по обем и сложност казуси. Вероятната продължителност, необходима за решаването на подобен вид казуси, предизивиква допълнителен финансов стрес за съответните участници в пазара и продължава или допринася за екстремна кризисна ситуация.

Промяната в склонността на инвеститорите за поемане на риск е също един от рисковете на финансовите пазари. В резултат на глобалната финансова криза рисковият апетит на инвеститорите беше силно ограничен от сътресенията на капиталовите пазари и инвестициите бяха насочени към ниско рискови, но по-сигурни финансови инструменти. Поради високата степен на либерализация на финансовите потоци, като директен ефект у нас се наблюдава изтегляне на краткосрочните чуждестранни инвестиции, по-голямата част от които се инвестират на капиталовия пазар. Нагласата на инвеститорите за поемането на определен риск се определя от доверието, което инвеститорите имат към даден финансов пазар, прозрачността на пазара и перспективите за икономическо развитие. През 2010 г. се наблюдава известно възстановяване на рисковия апетит в глобален мащаб, което се очаква да рефлектира положително и върху небанковия финансов пазар у нас.

Такъв риск можеше да бъде идентифициран през 2010 г. по отношение на професионалните пенсионни фондове, когато бе взето решение за прехвърляне на част от средствата, събрани по индивидуалните партиди на осигурените лица в професионалните пенсионни фондове към фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване. Дискусията около съдбата на професионалните пенсионни фондове създаде несигурност на пенсионноосигурителния пазар, което можеше да доведе до допълнителен срив в цените на ценните книжа, търгувани на регулиран пазар, в случай на превръщане на ценните книжа, в които бяха инвестирали фондовете в пари в брой и можеше да доведе до възникването на системен риск на финансовия пазар.

За потребителите на небанкови финансови услуги и продукти възникват рискове, произтичащи от поведението и дейността на дружествата, поднадзорни на КФН. Във връзка с влошаване на финансовото състояние на някои от участниците на небанковия финансов пазар през 2010 г., както и с намаления обем дейности, част от поднадзорните лица ограничиха броя на служителите си. Това обстоятелство може да повиши риска за качеството на предлаганите услуги и продукти, както и на полагането на необходимите грижи за неподвеждане на потребителите при предлагането на финансови услуги и продукти на потребителите. От страна на поднадзорните предприя, тези обстоятелства характеризират операционния риск, който е риск от загуба, свързан с неправилното и неподходящото функциониране на вътрешните системи на поднадзорните лица. В надзорната дейност, КФН обръща внимание на управлението на операционния риск от поднадзорните лица с цел ефективна защита на потребителите.

В Закона за КФН, комисията има регламентирани сериозни законови правомощия. Въпреки тези правомощия, в началото на 2010 г. след извършен анализ на дейността бе констатирано, че финансовият надзор е недостатъчен, неадекватен и неефективен и не могат да бъдат приложени законовите правомощия за ползотворно решаване на проблемни ситуации. Дейността на КФН, съгласно направени анализи е показала частично и незадоволително изпълнение на целите, заложени при създаването на регулаторния орган. По този начин е възникнал риск от непостигане на целите, поставени пред регулатора в условията на финансова криза.

Началото на решаването на констатираните проблеми бе дадено с измененията на Закона за Комисията за финансов надзор през 2010 г. и те са стратегически цели на КФН и би следвало да бъдат решени в средносрочен план.

През тази година като цяло дружествата от небанковия финансов сектор завършиха с по-лоши финансови резултати. Наблюдаваше се спад в реализираната печалба във всички сектори – капиталов пазар, застраховане, здравно осигуряване, пенсионно осигуряване. Освен това поради ликвидни проблеми в глобален мащаб липсва приток на нови капитали към регулирания пазар и взаимните фондове, което за нашия пазар има съществено значение за възстановяване на активността на търговията, ликвидността на ценните книжа, търгувани на регулиран пазар.

Стойността на активите, управлявани от управляващите дружества през 2010 г. се е променила спрямо предходната, като се наблюдава положителна тенденция. Стойността на активите на колективните инвестиционни схеми е нараснала с 26,4% спрямо предходния период. При дружествата със специална инвестиционна цел, извършващи секюритизация на недвижими имоти, се наблюдава също ръст на активите, макар и минимален по размер от 0,4 % независимо от продължавашя спад на цените на пазара за недвижими имоти, макар и с по-бавни темпове.

Бавното и неравномерно възстановяване на икономическата активност се отразява и на ситуацията в застрахователния сектор, но не толкова съществено. През 2010 г. е спаднал премийния приход по общо застраховане с 5,6 % спрямо 2009 г. Но в животозастраховането се наблюдава ръст. През 2010 г. се наблюдава и ръст на премийния приход в презастраховането. Наблюдава се спад на реализираната нетната печалба на застрахователния сектор. При здравното осигуряване през 2010 г. се наблюдаваше ръст на брутния премиен приход на годишна база с 10,5 %, но от друга страна дружествата отчитат отрицателен финансов резултат, като загубите им се увеличават спрямо предходната година.

През 2010 г. бе отчетен ръст на активите на всички пенсионни фондове – при универсалните пенсионни фондове с 33,1 %, при професионалните пенсионни фондове с 14,6 %, а при доброволните пенсионни фондове с 6,0 %.

Падането на цените на ценните книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар се отразява негативно на стойността на портфейлите на инвестиционните дружества, договорните и пенсионните фондове, на застрахователите, на инвестиционните посредници. Спадът в цените на ценните книжа има най-съществено отражение на нетната стойност на активите на колективните схеми за инвестиране и на стойността на един дял от пенсионноосигурителен фонд.

2.3. Управление на рисковете
Ролята на КФН в управлението на рисковете на пазара като регулатор на пазара на небанкови финансови услуги

Съгласно ЗКФН, комисията осъществява надзор върху изброените в чл.1, ал.2 от закона лица, предоставящи продукти и услуги в небанковия финансов сектор. Целта на КФН при осъществяване на надзора по отношение управлението на риска и защита интересите на потребителите е да упражнява адекватен и пропорционален надзор на пазара, придържайки се към основния принцип, че отговорността за управлението на риска, свързан с дейността на поднадзорните лица, във връзка с предлаганите от тях финансови продукти и услуги, е на управителните им органи, както и отговорността за инвестирането и за покупката на предлаганите продукти и услуги се носи от инвеститорите и потребителите.

КФН извършва дейността си по управление на рисковете при наложените регулаторни ограничения от законите, регулиращи дейността й – ЗКФН, ЗППЦК, ЗПФИ, ЗДСИЦ, ЗСПЗФИ, ЗЗО, КЗ, КСО. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че комисията не може да елиминира всички рискове и реализирани загуби в небанковия финансов сектор. Основен акцент в дейността по управление на риска е осигуряването на финансовата стабилност на системата, нормалното функциониране на пазара, идентифицирането и оценката на системните рискове, както и защита интересите на потребителите от гледна точка на запазването на доверието им в пазара. При управлението на риска, КФН концентрира вниманието на текущите, извънредните и потенциалните рискове.
В рамките на управлението на рисковете с цел намаляване вероятността от настъпването на неблагоприятни събития и минимизиране на негативните последици в случай на настъпване на такива събития са предприети следните мерки:

Направено е изменение и допълнение в Закона за Комисията за финансов надзор, обнародвано в ДВ, бр. 43 от 2010 г. с което бе изменена структурата на Комисията за финансов надзор. С тази промяна бе предвиден избор на пети член на комисията с определени в чл.3, т.5 ЗКФН функции, а именно да подпомага Комисията за финансов надзор в политиката й по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица. Управлението на пазарните рискове от регулаторната институция е сложен и комплексен процес, който следва да се извършва съвместно от цялата комисия. Ресорните заместник председатели получават първите сигнали за състоянието на секторите, върху които осъществяват пряк надзор. Те имат и съответните законови правомощия за налагане на принудителни мерки, административни санкции и глоби. Но с избора на член на комисията със специални функции по подпомагане политиката на КФН по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, се засилват възможностите на комисията за по-ефективно управление на рисковете.

Съществено значение за защита интересите на потребителите на финансови услуги и продукти е те да получават достатъчно информация за взимането на информирани решения. Публичното оповестяване на информацията за финансовото състояние на лицата, предлагащи финансови продукти и услуги, както и информация за предлаганите от тях продукти и услуги на интернет страницата на комисията им дава тази възможност. С цел осигуряването на актуална информация за поднадзорните лица по лесен начин и в пълен обем на едно място се разработва нова интернет страница, за което е създадена работна група, съставена от служители от всички звена на комисията с цел разработване на нова интернет страница.

За решаването на проблема с изготвянето на качествени анализи на пазара на небанковия финансов сектор, за създаването и осигуряването на функционирането на система за ранно предупреждение за настъпване на неблагоприятни за пазара събития, за оценка на рисковете и защита на потребителите са започнати действия от страна на КФН. Първата стъпка е изготвяне на стратегия за автоматизираното събиране, съхраняване и предоставяне на данни за дейността на поднадзорните лица. За повишаване ефективността на упражнявания надзор на финансовия пазар, включително и този по управлението на рисковете на пазара, следва процесът по обработката на постъпващата в КФН информация да бъде оптимизиран. Необходима е съответна база данни, в която данните да са систематизирани в сравними периоди, базата да се попълва в определени срокове. За тази цел отново е създадена работна група, съставена от служители от всички звена на комисията, която изготви стратегия за автоматизираното събиране, съхраняване и предоставяне на данни за дейността на поднадзорните лица. Стратегията предвижда създаване на единен електронен портал за получаване на финансова информация и друга информация от поднадзорните лица, която да обхване всички входящи информационни потоци към комисията, създаване на електронно досие на всяко поднадзорно лице, в което да се съхранява в хронологичен ред цялата информацията (публична и непублична), постъпила от него в КФН, създаване на възможност за експортиране на информацията, постъпила през единния електронен портал в стандартизирана форма в единно хранилище данни, разработване на единен електронен регистър за всички поднадзорни лица. Внедряването на единната информационна система на КФН ще спомогне и за ускоряване на интеграционните процеси в комисията.