Други инициативи, насочени към различни професионални групи, свързани с представяне на дейността на комисията и повишаване на финансовата култура на потребителите

През май 2010 г. се организира поредната осма среща на специалистите по комуникации, работещи във финансовата сфера и финансовите журналисти.  Съорганизатори на инициативата са Българската народна банка и Фондът за гарантиране на влоговете в банките. На срещата присъстваха около 70 специалисти по връзки с обществеността и журналисти, представители на всички национални медии. Основната цел на тези срещи е да се изградят ползотворни професионални контакти и по този начин да се подпомогне по-ефективната комуникация и успешното взаимодействие между различните финансови институции.

През юни 2010 г. журналисти от 11 държави посетиха КФН и бяха запознати с дейността и структурата на Комисията, спецификата на трите управления, отговарящи за застрахователния, пенсионноосигурителния и капиталовия пазар.

През 2010 г. КФН продължи сътрудничеството си с браншовите организации в сферата на капиталовия пазар, застраховането и пенсионното осигуряване. През годината са проведени редица срещи, дискусии и семинари по актуални теми и проблеми, свързани с развитието на тези пазари.

По линия на съвместния Туининг проект BG/07/IB/EC/02 с Министерството на икономиката и финансите на Италия, КФН организира редица събития за браншовите организации и външни публики.

На 26 февруари 2010 г., се проведе семинар на тема  „Влиянието на директивата за финансовите злоупотреби върху медиите и задължението за оповестяване на информация на емитентите”. Лекторите бяха едни от най-известните италиански специалисти по въпросите на разкриването на финансови злоупотреби като пазарни манипулации и търговията с вътрешна информация. В събитието взеха участие представители на Министерство на финансите, БФБ, инвестиционната общност, браншовите асоциации, медиити, както и ескперти от КФН.

Семинарът на тема „Корпоративно управление”, проведен на 9 юни 2010 г. събра представители на публични  компании в България, на всички браншови асоциации от небанковия финансов сектор, както и преподаватели и студенти от икономическите университети, експерти от КФН и журналисти.

Значителен интерес сред професионалната публика и медиите предизвика проведената на 29 юни 2010 г. конференция на тема „Повишаване инвестиционната култура на потребителите на финансови услуги в България”. Лектори на конференцията бяха представители на Централната Банка на Италия, на регулаторите на ценни книжа, застраховането и пенсионното осигуряване на Италия и преподаватели от Висшето училище по застраховане и финанси.

Семинар в областта на застраховането по линия на съвместния туининг проект се проведе на 15 и 16 юли 2010 г. на тема „Пето количествено изследване на влиянието на новата регулация Платежоспособност ІІ (QIS 5)” с лектори от италианския надзорен орган на застрахователните дружества.

На 13 декември 2010 г. се проведе конференция на тема „Сигурност и превенции срещу застрахователните измами“, организирана от Комисията за финансов надзор, Министерство на вътрешните работи и Асоциацията на българските застрахователи, която предизвика голям интерес. Форумът беше открит от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и от председателя на КФН Стоян Мавродиев.

Основната част от постъпилите жалби през 2010 г. в областта на капиталовия пазар се отнасяха до прехвърляне на собствеността върху финансови инструменти без знанието на притежателите им, съответно искания за извършване на справки за притежаваните от жалбоподателя финансови инструменти. Съществената част от тези жалби касаеха разпоредителни действия, извършени в период преди повече от 3 до 5 години, свързани с дейността на поднадзорни лица, които към настоящият момент са с отнет лиценз. Друга част се отнасяха до извършени действия от управителните органи на публични дружества в нарушение на законовите разпоредби или непредприети от тяхна страна действия, както до неправомерно взети решения от ОСА на публични дружества.

По всяка постъпила жалба бяха извършени детайлни проверки, в които бяха събрани допълнителна информация и документи. Допълнително бяха извършени и насрещни проверки през други лица и институции. По всяка от една от жалбите бе върнат отговор до жалбоподателите в законоустановените срокове, като по част от тях, съобразно направените от КФН констатации, бяха сезирани и други институции и лица - прокуратура, НАП, ДАНС, МВР и др.
През 2010 г. в КФН бяха подадени 1 095 жалби, отнасящи се до застрахователния сектор. Най-често срещаните оплаквания, установени при разглеждане на жалбите, бяха следните:

• 
  забавено произнасяне на застрахователно дружество по предявени претенции от потребители на затрахователни услуги;
  
• 
  отказ за изплащане на застрахователно обезщетение или несъгласие с размера на определененото обезщетение по заведени застрахователни претенции пред застрахователните дружества;
  
• 
  непредоставяне на достатъчна информация.
  

Въпросните мерки включваха издаването на две заповеди във връзка с необходимостта от предприемане на своевременни мерки срещу установените порочни практики на пазара по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които забраняваха следното:

• 
  предоставянето от страна на застрахователите или застрахователните посредници, предлагащи задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на стоки, услуги или облаги, под каквато и да е форма, както и предлагането на комисиони, бонуси и/или отстъпки, под каквато и да е форма, извън предвидените в тарифата на съответния застраховател;
  
• 
  сключването на договори (вкл. за рекламни услуги, консултации и др.) със свързани или други лица, целящи прикриване предоставянето на изброените по-горе облаги;
  
• 
  предоставянето от страна на застрахователните посредници на комисиони, отстъпки, бонуси и други облаги в рамките на комисионното им възнаграждение;
  
• 
  предоставянето от страна на застрахователите на посреднически възнаграждения, под каквато и да е форма (вкл. за рекламни услуги, консултации и др.), надвишаващи предвидените в застрахователно-техническия план аквизиционни комисиони.
  

За разглеждания период постъпиха 417 жалби от осигурени лица и 96 сигнала от пенсионноосигурителни дружества. Някои от жалбите (47 от общия брой) бяха изпратени в КФН, като приложения към сигнали на ПОД. Броят на жалбите и сигналите, постъпили в КФН през годината, се увеличи почти двойно в сравнение с предходната 2009 година. Голяма част от жалбите бяха бланкови, т.е. предварително подготвени и отпечатани текстове, в които лицата вписват само имената и адресите си.

Преобладаващата част от жалбите на осигурените лица (337 броя) се отнасят до промяна на участие и прехвърляне на средства от един в друг фонд за допълнително пенсионно осигуряване (ФДПО), регламентирани в Наредба № 3 на КФН, като основните групи оплаквания на лицата бяха следните:

• 
  не са подписвали и подавали заявления за промяна на участие, а такива са подадени без тяхно знание и съгласие;
  
• 
  не са подписали заявленията за промяна на участие в присъствие на нотариус/ кмет;
  
• 
  подписани са едновременно заявления за прехвърляне и осигурителни договори;
  
• 
  не им е дадена информация за дължимата такса при прехвърляне на средства от един в друг ФДПО.
  

Своевременно бяха извършени проверки и по получените от ПОД сигнали, като по всеки един от тях бе изразено становище на КФН, а при необходимост бяха давани конкретни указания за предприемане на действия за привеждане в съответствие с нормативните изисквания или с цел защита на осигурените лица. При две от извършените проверки във връзка с постъпили сигнали бяха установени нарушения от страна на ПОД и техни осигурителни посредници, за което бяха съставени актове за установяване на административни нарушения.

Основните групи проблеми, поставени в получените сигнали от ПОД, бяха свързани отново с промяната на участие и прехвърлянето на средства на осигурените лица. Най-често те се отнасяха до:

• 
  неприемане на заявления за промяна на участие;
  
• 
  постановени откази по подадени заявления;
  
• 
  даване на невярна или подвеждаща информация относно дейността на друго конкурентно дружество.
  

• 
  Европейски орган по ценните книжа и пазарите (European Securities and Markets Authority – ESMA);
  
• 
  Европейски орган за застраховане и пенсионно осигуряване (European Insurance and Occupational Pensions Authority – EIOPA);
  
• 
  Европейски съвет за системен риск (European Systemic Risk Board – ESRB), който ще следи и оценява потенциалните заплахи за финансовата стабилност породени от макроикономическата обстановка и от промените във финансовата система като цяло;
  
• 
  Европейски банков надзорен орган (European Banking Authority – EBA).
  

Като институция, която е ангажирана с надзора на капиталовия пазар, застрахователния и социално осигурителния сектор, КФН членува в три от четирите новосъздадени органа (ESMA, EIOPA и ESRB). ESMA и EIOPA действат в рамките на приложното поле на основните Директиви в областта на ценните книжа и застраховането. ESMA има и надзорни правомощия в областта на агенциите за кредитен рейтинг. ESRB отговаря за упражняването на пруденциален надзор на макроравнище върху финансовата система в рамките на ЕС, с оглед да допринесе за предотвратяване или намаляване на системните рискове за финансовата стабилност в Съюза.

ESMA и ЕIOPA са органи на Съюза, със седалища съответно в Париж и Франкфурт и притежават юридическа правосубектност. Сред основните задачи и правомощия на ESMA и EIOPA са:

• 
  да допринасят за последователното прилагане на правно обвързващите актове на Съюза, по-специално като допринасят към създаването на обща култура на надзор;
  
• 
  да организират и извършват анализи, основаващи се на партньорски проверки на компетентните органи, включително да предоставят указания и препоръки и да определят най-добри практики;
  
• 
  да гарантират ефективен и последователен надзор върху участниците на финансовите пазари;
  
• 
  да събират необходимата информация относно участниците на финансовите пазари;
  
• 
  да публикуват на своята интернет страница и редовно да актуализират информация, свързана с регистрираните участници на финансовите пазари;
  
• 
  да разработват проекти за регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение. Това правомощие е от изключително значение, тъй като тези стандарти, след като бъдат одобрени от ЕК, ще бъдат правнообвързващи и ще отменят противоречащата им национална регулация. В случая на ESMA, органът може да започне да издава технически стандарти още от началото на 2011 г., докато EIOPA се очаква да започне да издава такива актове, след изтичането на срока за транспониране на Директивата Платежоспособност II (31.10.2012 г.);
  
• 
  да приемат насоки и препоръки – тези актове не са правно обвързващи, националните органи и участниците на финансовите пазари трябва да полагат всички усилия за спазване на тези насоки и препоръки;
  
• 
  да вземат индивидуални решения, чиито адресати са компетентните органи;
  
• 
  в случаите, че националните компетентни органи не изпълняват решенията на ESMA и EIOPA, последните могат да вземат индивидуални решения, чиито адресати са участниците на финансовите пазари;
  
• 
  временно да забранят или ограничат определени финансови дейности, които представляват заплаха за правилното функциониране и за целостта на финансовите пазари;
  
• 
  ESMA ще упражнява изключителни надзорни правомощия по отношение на структури, чиято дейност има общоевропейско значение. На този етап това са само агенциите за кредитен рейтинг, но се очаква в бъдеще да се включи и надзор на регистрите за транзакции с деривати, сключвани извън регулиран пазар (trade repositories).
  

За да подобрят допълнително последователността в работата по надзора, както и за да установят дали националните органи прилагат правилно европейското законодателство, ESMA и EIOPA периодично организират и извършват партньорски проверки на националните надзори.

Ако се установи, че даден национален надзорен орган не прилага европейското законодателство (включително, техническите стандарти изготвени от ESMA и EIOPA) или го прилага неправилно, органите действат съгласно следната процедура:

• 
  ESMA и EIOPA провеждат разследване на случая. КФН е длъжна да предостави всичката необходима информация;
  
• 
  до два месеца след началото на разследването, Органите отправят до КФН препоръка, посочваща действията, чието предприемане е необходимо за спазване на правото на Съюза;
  
• 
  до десет работни дни след получаване на препоръката, КФН уведомява органите за стъпките, които е предприела или възнамерява да предприеме, за да гарантира спазването на правото на Съюза;
  
• 
  ако до един месец след получаване на препоръката на Органа КФН не е осигурила спазването на правото на Съюза, ЕК представя официално становище, задължаващо компетентния орган да предприеме действията, необходими за спазване на правото на Съюза;
  
• 
  ако КФН не се съобрази със становището на ЕК, в посочения в него срок, ЕК може да предприеме действия по член 258 от Лисабонския договор (наказателна процедура срещу България). Отделно от това ESMA и EIOPA приемат индивидуално решение насочено към конкретен пазарен участник, в което се иска той да предприеме необходимите действия за спазване на своите задължения съгласно правото на Съюза (включително прекратяване на всякаква дейност).
  

• 
  да определя и/ или събира и анализира цялата релевантна и необходима информация;
  
• 
  да идентифицира и подрежда по приоритет системните рискове;
  
• 
  когато тези системни рискове се считат за значителни, да издава предупреждения и ги оповестява публично, когато това е целесъобразно;
  
• 
  да издава препоръки за коригиращи действия в отговор на идентифицираните рискове и ги оповестява публично, когато това е целесъобразно;
  
• 
  когато ESRB установи, че може да възникне извънредна ситуация, той издава поверително предупреждение, адресирано до Съвета, и представя на Съвета оценка на ситуацията, за да може Съветът да прецени необходимостта от приемане на решение, адресирано до Европейските надзорни органи (ЕНО), в което да се посочи наличието на извънредна ситуация;
  
• 
  да следи за предприемането на действия в отговор на предупрежденията и препоръките;
  
• 
  да осъществява тясно сътрудничество с всички други участници в Европейската система за финансов надзор;
  
• 
  да участва в Съвместния комитет на Европейските надзорни органи, когато това е целесъобразно.
  

На 11.12.2010 г. в Официалния вестник на Европейския съюз бе публикувана Директива 2010/73/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на Директива 2003/71/ЕО относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2004/109/ЕО относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар.

С приемането на Директива 2010/73/ЕС се цели да се опрости и подобри прилагането на директиви 2003/71/ЕО и 2004/109/ЕО, като се подсили тяхната ефикасност и се подобри международната конкурентоспособност на ЕС. Целта на измененията е да се осигури по-голяма защита на инвеститорите, доверие на потребителите, ефикасност, яснота и правна сигурност, както и да отпаднат някои неоправдани обременителни изисквания, които увеличават разходите и нарушават ефективността в процеса на набиране на средства от пазара на ценни книжа.

Сред по-важните промени са конкретизиране на начина на изчисляване на лимитите на максималните предлагани количества ценни книжа на ниво ЕС, нарастване ролята на краткия проспект, уеднаквяване на дефиницията за квалифициран инвеститор с тази от Директивата за пазарите на финансови инструменти (MiFID), опростяване на режима на схемите за предоставяне на акции на заети лица и т.н.

Срокът за транспониране на директивата е 1 юли 2012 г.

Директива 2010/76/ЕС

На 14.12.2010 г. в Официалния вестник на Европейския съюз бе публикувана Директива 2010/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията.

Основните цели на Директивата са следните:

• 
  по-строги капиталови изисквания за покриване на рисковете от инвестиране в инструменти на пресекюритизацията;
  
• 
  промяна в начина, по който кредитните институции измерват рисковете, асоциирани с техните търговски портфейли;
  
• 
  разкриване на повече информация относно търговските им портфейли;
  
• 
  създаване на политики и практики за възнагражденията в кредитните институции, които да не стимулират взимането на недопустимо високи рискове от страна мениджмънта или брокерите;
  
• 
  санкциониране на кредитните институции, чиито политики и практики за възнагражденията не отговарят на новите изисквания;
  
• 
  публично оповестяване и периодично актуализиране (поне веднъж годишно) на политиките и практиките за възнагражденията на кредитните институции за тези категории персонал, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху нейния рисков профил.
  

Принципите, установени с Препоръката на ЕК от 30 април 2009 г. относно политиката на възнаграждения в сектора на финансовите услуги и Препоръката на ЕК от 30 април 2009 г. за допълнение на Препоръка 2004/913/ЕО и Препоръка 2005/162/ЕО по отношение на режима за възнагражденията на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, са в съответствие с принципите, заложени в настоящата директива за разумна политика за възнагражденията, и ги допълват.

За да се гарантира пълната им ефективност и с цел избягване на всякаква дискриминация при тяхното прилагане, разпоредбите за възнагражденията, посочени в директивата, следва да се прилагат към дължимото възнаграждение въз основа на договори, сключени преди датата на транспониране в българското законодателство и възложени или изплатени след тази дата. Освен това, за да се гарантира ефективното управление на риска, по отношение на периодите, които все още се характеризират с висока степен на финансова нестабилност, и за да се избегне всякакъв риск от заобикаляне на разпоредбите, е необходимо да се прилагат за начислените, но все още неизплатени възнаграждения за услуги, предоставени през 2010 г.

Срокът за транспониране на директивата е 31 декември 2011 г. с изключение на изрично изредените норми в нея, чиито срок за транспониране е 1 януари 2011 г. Въпросните изключения засягат основно:

• 
  допълненията, отнасящи се до политиките и практиките за възнагражденията и свързаните с тях публични оповестявания поне веднъж годишно;
  
• 
  количеството собствен капитал, което кредитните институции, изчисляващи размера на рисково претеглената експозиция според Вътрешнорейтинговия подход, трябва да осигуряват до 31 декември 2011 г.; количеството собствен капитал, което кредитните институции трябва да осигурят при изчисляването на своите капиталови изисквания за операционен риск до 31 декември 2011 г.;
  
• 
  удължаването на срока (31 декември 2012 г.), до който претеглената по експозициите загуба при неизпълнение за всички експозиции на дребно, обезпечени с жилищни имоти, без да се ползват гаранции от централни правителства, не може да бъде по-ниска от 10 %;
  
• 
  промяната в част от дефинициите на изброените приемливи активи за обезпечаване на т. нар. „Облигации с покритие” съгласно Стандартизирания подход в Приложение VI на Директива 2006/48/ЕО;
  
• 
  промяната в процента, който кредитните институции следва да използват при определяне на Загубата при неизпълнение за облигациите с покритие.