Закон за енергийната ефективност (28. 10. 2008 г.) 6 Позиция на ус на бск относно



страница3/7
Дата20.07.2018
Размер9.71 Mb.
#76761
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6   7

ЕКСПЕРТНИ РАЗРАБОТКИ


Българският електроенергиен пазар:
състояние и перспективи (Февруари, 2008 г.)


Надеждното електроснабдяване на приемливи цени е ключов фактор за икономически растеж и конкурентоспособност. През 1995 г. Европейският съюз решава да започне поетапно въвеждане на конкуренция в електроенергетиката с цел подобряване на ефективността на сектора и на икономиката, като цяло. Директива 2003/54/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия определя график и срокове за отварянето на пазара: от 1 юли 2004 г. - за всички небитови потребители, и от 1 юли 2007 г. - за домакинствата.


От 1 юли 2007 г. българският електроенергиен пазар също е напълно либерализиран. Това означава, че всеки потребител на електрическа енергия получава законово право на избор на доставчик и на свободен и равнопоставен достъп до електроенергийната мрежа за пренос и разпределение на електрическата енергия до мястото на потребление.


Този документ е ориентиран към индустриалните потребители на електрическа енергия и е предназначен да повиши степента на тяхната информираност относно развитието на българския електроенергиен пазар, с оглед своевременната им и успешна адаптация към извършващите се и предстоящи промени.


Препоръките са насочени към постигане на по-сигурно снабдяване на конкурентни цени, за предсказуемост и прозрачност на ценовите промени и за свободен и недискриминационен достъп до мрежата. Разбирането е, че интересите на индустриалните потребители могат да бъдат защитени по-добре в условията на ефективно функциониращ комплексен електроенергиен пазар, какъвто предстои да бъде изграден.



  1. ЕНЕРГИЕН ПРОФИЛ НА БЪЛГАРИЯ




    1. ЕНЕРГИЙНИЯТ БАЛАНС – ОПТИМАЛНО СТРУКТУРИРАН




МАКРОЕНЕРГИЙНИ ПОКАЗАТЕЛИ

1998

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

Първичнo енергийно потребление (ПЕП)

1000 тне

20616

18755

19218

19470

19205

19609

19017

20137

Производство на първична енергия

1000 тне

10641

9411

10282

10507

10761

10210

10271

10539

Енергийна зависимост

%

48,5

50

46,5

46

44

48

48

46

Крайно енергийно потребление (КЕП)

1000 тне

9678

8744

8435

8413

8520

9185

8907

9276

Източник: НСИ, Енергиен профил на България 2005 - Национален комитет на България в Световния енергиен съвет 2007г.
Първичният енергиен баланс на страната е добре структуриран по отношение на разнообразие на енергийните ресурси. Интензивното използване на наличните местни ресурси, основно въглища, допринася за сигурността на снабдяването и за по- стабилни енергийни цени.
Енергийната зависимост на страната е съществена и показва важността на вноса на енергийни ресурси за сигурността на снабдяването. Тъй като ядрената енергия е отнесена към местните ресурси (по правилата на Eurostat), горепосочените параметри на зависимост са значително по-ниски от фактическите, които са около 70%.
Крайното енергийно потребление (потреблението от индустрията, транспорта, услугите и домакинствата), след драматичен спад от 1989г. до 2000г. (с -6.1% средногодишно), показва тенденции на стабилизация и покачване, произтичащи от устойчивия икономически растеж през последните няколко години.


    1. БЪЛГАРИЯ - НЕТЕН ИЗНОСИТЕЛ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ


До 1993 г. България е нетен вносител на електрическа енергия, а след 1997 г. започва да изнася нарастващи със средногодишен темп над 20% количества електрическа енергия, като постепенно заема позициите на водещ износител за региона. Брутното електропроизводство през 2006 г. достига до 45.8 ТВтч, което е най-високото за периода от 1990 г., въпреки изведените от експлоатация два блока на АЕЦ “Козлодуй” в края на 2002 г. с инсталирана мощност от 440 МВт. Ръстът на брутното електропроизводство след 1999 г. се дължи главно на повишаващия се износ, чийто относителен дял през 2006 г. достига до 19.4% от брутното електропроизводство.


В оптималната по отношение на разнообразие и местоположение на енергийните ресурси структура на електропроизводството доминира АЕЦ “Козлодуй” с 42-процентов дял, следван от ТЕЦ с местни горива – с 32-процентов дял, ТЕЦ с вносни горива – 16-процентов дял, ВЕЦ и ПАВЕЦ – с 10-процентов дял.


    1. СТРУКТУРА НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

Основните крайни потребители на енергия са индустрията, транспорта, услугите (в това число – обществения сектор, включително – държавната администрация и общините) и домакинствата. Равномерното разпределение в струк-турата е относително устой-чиво. Нараства делът на транспорта, което води и до нарастваща консумация на течни горива. С изпреварващи темпове расте потреблението на енергията в сектор „Услуги”. Потреблението на домакинствата е стабилизирано при висок дял на електрическата енергия (37% спрямо 10-12% за ЕС-25) и незначителен дял на природния газ (1% спрямо 45% за ЕС-25).




    1. ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ – КРИТИЧЕН ПРОБЛЕМ ЗА СТРАНАТА

Най-синтезираният индикатор за енергийна ефективност и същевременно - съществен фактор за конкурентоспособността на икономиката, е енергийната интензивност на БВП, измервана като количество първично енергийно потребление за единица БВП или като количество крайно енергийно потребление за единица БВП.




ЕНЕРГИЙНА ИНТЕНЗИВНОСТ - ИНДИКАТОРИ

1998

1999

2000

2001

2002

2003

2004

Първично енергийно потребление/ БВП*

кне/евро

2,251

1,987

1,931

1,930

1,804

1,769

1,628

Първично енергийно потребление/ БВП*

1998=100

100

86,9

82,5

78,8

74,9

73,5

68,8

Източник: Eurostat, НСИ *константни цени от 1995г.
Енергийната интензивност на БВП за България е най-високата сред страните от ЕС - над 8 пъти по-висока от средните нива за Общността (0,187 кне/евро) за 2004 г., което е сигнал за неефективно използване на енергията и за значителен потенциал за енергоспестяване в страната. При отчитане на паритета на покупателната способност и наличието на „сива икономика”, които водят до подценяване на БВП, енергийната интензивност ще се установи на по-ниски нива, но ще остане в пъти по-висока от средните нива на ЕС – 25.
Причините за високата енергийна интензивност на БВП се коренят в големите загуби на първична енергия в процеса на нейното преобразуване (производство и транспортиране до крайните потребители). Като резултат, крайното енергийно потребление за страната е под 50% спрямо вложената първична енергия, докато за ЕС тази стойност е над 65%. Тревога предизвиква и фактът, че за България (за разлика от другите страни в преход) няма положителни промени през последните години, което показва графиката по-долу:

От своя страна, тези големи загуби на първична енергия се дължат на следните обстоятелства:

  • Прилаганите методи за регулиране и тарифни структури - механичното признаване на всички разходи на регулираните енергийни предприятия, тушират всякакви пазарни стимули за подобряване на ефективността и обричат енергийната система на застой;

  • Около 2/3 от първичната енергия и ресурси се използват за производство на електрическа и топлинна енергия, където загубите при преобразуването достигат до 70%. Електрическата енергия се използва неефективно - за отопление и битови нужди, поради липсата на други алтернативи. Ако потреблението на електрическа енергия в тези случаи бъде заместено с пряко потребление на първичните енергийни ресурси (природен газ, биомаса, слънчева енергия), тези 70% могат да бъдат спестени;

  • Ниската ефективност на електропроизводствените централи, дължаща се на използването на преобладаващо остарели технологии;

  • Ниският дял на високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;

  • Високите загуби при транспортирането на енергията до крайните потребители.

Също така, висок потенциал за спестяване е налице и при крайното енергийно потребление. Специално по отношение на сектор «Индустрия», енергийната интензивност е по-висока от стандартната за ЕС, поради високия относителен дял на енергоемките подсектори, дължащ се на незадоволителното развитие на неенергоемките подсектори, произвеждащи продукти с по–висока добавена стойност.


Съгласно изготвения от страна на Европейската комисия «План за действие по енергийна ефективност» (октомври 2006 г.), пълният потенциал за енергоспестяване в рамките на ЕС–27 за домакинствата е 27%, за услугите – 30%, за транспорта – 26% и за леката промишленост - 25%, и може да бъде оползотворен към 2020г.
За сравнение, първият Национален план за действие по енергийна ефективност, приет от Министерски съвет в края на 2007г., предвижда подобряване на енергийната ефективност при крайното потребление до 2016 г. само с 3%, което ясно индикира необходимостта от нова политика, насочена към мобилизиране на потенциала и съобразяване с настоящите общоевропейски цели.


    1. СПЕСТЯВАНЕТО НА ЕНЕРГИЯ – НОВИЯТ ЕНЕРГИЕН ИЗТОЧНИК

Изключително високите загуби на енергия в процесите на преобразуване, индикиращи огромен потенциал за спестяване на първична енергия, изискват незабавни комплексни действия в сферата на снабдяването с енергия, основно в следните насоки:

  • Заместване на прилаганите регулаторни методи, които механично покриват разходите и по този начин толерират лошо работещите енергийни предприятия, със съвременни регулаторни методи и тарифни структури, които да създават стимули за насърчаване на ефективността при производството и транспортирането на електрическа енергия;

  • Институционална подкрепа на процеса на либерализиране на пазара на ел.енергия и намаляване дела на „защитения” регулиран сегмент;

  • Увеличаване на дела на пряко използваните първични енергийни ресурси (природен газ, биомаса, слънчева енергия) от страна на крайните потребители;

  • Делът на природния газ в общото потребление на енергия от домакинствата е около 1% спрямо 45% за страните от ЕС-25. При ускорена газификация на страната чрез развитие на газоразпределителна мрежа може да бъде постигнато значително спестяване на първична енергия. Газификацията ще предложи на потребителите нова, евтина и екологична алтернатива, заместваща използването на електрическа енергия в редица индустриални процеси, за отопление и други битови нужди.

За илюстрация, 30-процентовата газификация на бита ще доведе до приблизително 15% спестяване на първични енергийни ресурси, поради подобряване на съотношението между крайно енергийно потребление и вложената първична енергия (до 60%). Това е еквивалентно на приблизително 2 800 х.тне/годишно по-малко енергиен внос или увеличаване на възможностите за износ на електрическа енергия.


2. ПОСЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА
Прегледът по-долу е насочен към последните промени в Закона за енергетиката (ЗЕ) от м. септември 2006 г., чрез които се доразвиват законовите регламенти, основно насочени към преходния период на поетапна либерализация на пазарите на електрическа енергия и природен газ, и се създава законова рамка за функциониране на националната енергетика в условията на напълно либерализиран енергиен пазар след 1 юли 2007 г.
Пазарният модел на вътрешния пазар на електрическа енергия (и природен газ) е основан на регулиран достъп на трета страна до мрежата, при който сделките се осъществяват чрез директни двустранни договори между производители/ търговци и потребители и балансиращ пазар (на който се купуват недостигащите количества и се продават оставащите излишъци по двустранните договори). В преходния период на поетапна либерализация взаимоотношенията между пазарните участници се осъществяват на регулиран и на свободен пазар на електрическа енергия. Двата сегмента работят при различни условия, но съвместно, като връзката между тях се осъществява от Оператора на електропреносната система, в чийто функции попадат включително администрирането на сделките по свободно договорени цени и организацията на балансирането на пазара на електрическа енергия.
Промените в ЗЕ са съобразени с критиките и препоръките на ЕС и са насочени към хармонизиране на националното законодателство с директивите на ЕС в областта на енергетиката в следните основни насоки:


    1. ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА «НЕК» ЕАД С ОГЛЕД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА ДИРЕКТИВА 54/2003/ЕС

Изискванията на Директивата за отделяне на операторите на преносната и на разпределителните мрежи (в юридическо и организационно отношение, и при вземането на решения) от всички останали дейности, с изключение на преноса и на разпределението, са отчетени в ЗЕ (от 2003 г.). Предвидени са симетрични изисквания по отношение на преструктурирането на всички оператори (преносни, разпределителни, газови и електроенергийни), като се регламентира модел, при който преносното, респективно - разпределителното предприятие, се отделя юридически от всички останали дейности. Преносното предприятие е собственик на мрежата и притежава лицензия за пренос и лицензия за системно управление, чрез което се осигурява финансова независимост на операторите, от една страна, и развитие на мрежата в съответствие с общосистемните планове и изисквания, от друга.


С промените в ЗЕ от 2006 г. е въведен различен модел за преструктуриране на «НЕК» ЕАД, при който се отделя само електроенергиен системен оператор, а мрежата като активи и лицензията за пренос остават във вертикално интегрираната голяма компания. Също така, промените в ЗЕ дават възможност на «НЕК» ЕАД да възложи с договор експлоатацията и поддържането на преносната мрежа на електроенергийния системен оператор.


    1. МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ В УСЛОВИЯТА НА ПЪЛНА ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНИЯ ПАЗАР

Във връзка с ангажимента на страните-членки на ЕС да гарантират правото на всеобщо обслужване на всички битови потребители и по преценка – на малки предприятия по дефиниция, Обществените снабдители чрез промените в ЗЕ са натоварени да изпълняват функцията на крайни снабдители.


Крайните снабдители снабдяват при публично оповестени общи условия потребителите, присъединени към съответните мрежи, които не са сменили своя доставчик, ако същите са битови потребители или са предприятия с по-малко от 50 души нает персонал, или до 19,5 млн. лв. годишен оборот. Цената на електрическата енергия, продавана от крайните снабдители, подлежи на регулиране от ДКЕВР. Над 99% от потребителите, присъединени към електроразпределителните мрежи, продължават да се снабдяват от крайните снабдители по регулирани цени.
Във връзка с това, правомощието на ДКЕВР да определя пазарни квоти за свободна търговия за производителите е заменено с ново – Комисията, считано от 1 юли 2007 г., вече определя разполагаемостта, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с Обществения доставчик и с крайните снабдители, по регулирани от ДКЕВР цени.
С друга промяна в ЗЕ правото за износ на електрическа енергия от страната се обвързва с предварително условие, а именно, битовите потребители и малките предприятия да са осигурени с необходимата им електрическа енергия с определени качествени показатели, при прозрачни и разумни цени.


    1. ЦЕНОВО РЕГУЛИРАНЕ

Съгласно изискванията на европейските директиви, цените, които задължително подлежат на регулиране в условията на либерализиран пазар, са мрежовите цени, т.е. цените за пренос и разпределение на електрическа енергия. Регулирането на другите цени по веригата «произовдство – снабдяване», в това число – цените за крайните потребители, се приема като възможна опция, но за преходен период и със затихваща сила, ако такова се налага с оглед на защитата на уязвимите потребители и ако липсват условия за конкуренция. Тези изисквания са имплементирани в ЗЕ чрез коментираните промени.




    1. ОГРАНИЧАВАНЕ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО ПРАВО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОСТАВЧИК ЗА ВНОС И ИЗНОС НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

От датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС (т.е. от 1 януари 2007 г.) производителите, търговците, общественият доставчик, обществените снабдители, крайните снабдители и привилегированите потребители могат да сключват сделки с местни лица в държава-членка на ЕС или регистрирани в държава, с която има постигната договореност за взаимно признаване на съответното право на Европейските общности. С тази разпоредба се премахва изключителното право на «НЕК» ЕАД, в качеството му на Обществен доставчик, за внос и износ на електрическа енергия.




    1. ИЗИСКВАНИЯ ЗА НЕЗАВИСИМОСТ НА ОПЕРАТОРИТЕ НА МРЕЖИ

Изискванията за независимост на операторите се прилагат в случаите, когато те са част от вертикално интегрирано предприятие. С измененията в ЗЕ са въведени минималните задължителни изисквания за независимост, предвидени в Директива 54/2003/ЕС.




    1. НАСЪРЧАВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И ПО КОМБИНИРАН НАЧИН

С направените промени се удължават сроковете за задължително изкупуване и за прилагане на преференциални цени по отношение на електрическата енергия, произведена от ВЕИ и по комбиниран начин. Министърът на енергетиката се задължава до края на 2011 г. да изготви и внесе за одобряване в Министерския съвет законопроект, въвеждащ пазарен механизъм за насърчаване на тази енергия. За известен период от време двата механизма ще се прилагат паралелно.

    1. СТЕПЕН НА СЪОТВЕТСТВИЕ И СТЕПЕН НА ДОСТИЖЕНИЯ

По принцип, националното законодателство съответства на европейското, доказателство за което е и подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС.
Същевременно, обаче, Законът не създава ясна и точно регламентирана рамка, която да ориентира всеки един от участниците на енергийния пазар по отношение на неговите права и отговорности. ЗЕ представлява сбор от трудни за разбиране (а често – и противоречиви) разпоредби, които са:

  • Механично пренесени от европейските директиви,

  • Отнасящи се за периода преди 2007 г.,

  • Насочени към развитието на сектора след 2007 г. (пълната либерализация),

  • Трансферни между периодите преди и след 2007 г.,

  • Ориентирани приоритетно към енергийните предприятия за сметка на потребителите,

  • Генериращи конфликти между енергийните предприятия-лицензианти.

Съществен е и въпросът, свързан със степента на достижения и с идентифициране на основните различия между европейската и българска енергийна политика. Същите ще бъдат предмет на анализи и препоръки в последващите раздели. По-долу са идентифицирани някои законови регламенти, които като текстове не противоречат на изискванията на европейското законодателство, но като практика биха могли да забавят въвеждането на ефективно работещи пазарни механизми в полза на потребителите:




С оглед създаване на прозрачна, ясна и дългосрочно ориентирана законова рамка, която недвусмислено да ориентира компаниите и потребителите на енергия в променящата се среда, необходимо е да се започне изпреварващо разработване на изцяло нов Закон за енергетиката.
Каталог: uploads -> files
files -> Книга на етажната собственост (Загл изм. Дв, бр. 57 от 2011 г.)
files -> П р е д у п р е ж д е н и е от Управителя/Управителния съвет
files -> 10 години движение за социален хуманизъм
files -> Категория : open, индивидуален смесен Хендикап : за жени 8 точки на игра Дати : от 06 октомври до 12 октомври 2008
files -> Xxxv редовна годишна среща „Регионални организации и местни органи 2016”
files -> Списък на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селскотостопанство
files -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори
files -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел
files -> Рег.№ Име на фирмата Адрес на управление и телефон
files -> Т е Х н и ч е с к о з а д а н и е технически изисквания и технически спецификации


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница