Закон за енергийната ефективност (28. 10. 2008 г.) 6 Позиция на ус на бск относно



страница4/7
Дата20.07.2018
Размер9.71 Mb.
#76761
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6   7

3. ПРАКТИКАТА НА РЕГУЛАТОРА
Регулирането в енергетиката се осъществява от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Функциите на ДКЕВР по отношение на регулирането на водния сектор бяха допълнително добавени с оглед извличането на ползи от вече натрупания административен и професионален капацитет в сферата на енергетиката. Това доведе до нежелани ефекти, изразяващи се в:

  • Прекомерна численост на ДКЕВР, водеща до затруднени административни процедури и усложнен процес на вземане на решения,

  • Затруднено изграждане на необходимия професионален капацитет за въвеждане и развитие на съвременни регулаторни практики в енергетиката.

Възстановяването на специализирания енергиен регулатор – ДКЕР, ще подпомогне отстраняването на установените недостатъци на регулирането и ще бъде предпоставка за успешното посрещане на новите изисквания към енергийните регулатори от страна на Европейската комисия.



    1. МЕТОДИТЕ ЗА ЦЕНОВО РЕГУЛИРАНЕ ГЕНЕРИРАТ НЕЕФЕКТИВНОСТ

От съществен интерес на потребителите е наличието на ефикасен контрол върху разходите на регулираните предприятия от страна на регулаторната институция, защото това оказва пряко въздействие върху цените на електрическата енергия. Регулаторната практика в други страни доказва, че въвеждането на методи за регулиране със стимули за ефективност е по-успешният подход за намаляване на разходите и цените на енергията отколкото дори най–засиления, регулаторния контрол. При тези методи енергийните дружества са мотивирани да работят по-ефективно, тъй като имат възможността да реализират допълнителна възвръщаемост, ако “преизпълнят” целевите показатели, зададени от регулатора. От своя страна, това се отразява като ефект за потребителите при определяне на горната граница на приходите / цените за следващия регулаторен период – поради постигнатата по-висока ефективност, необходимите ценови равнища ще са по-ниски.
Въвеждането на по-модерни и насърчаващи ефективността методи за ценово регулиране на българските енергийни дружества е на съвсем начален етап. Прилаганите понастоящем регулаторни методи „награждават” неефективно работещите енергийни предприятия и „наказват” ефективно работещите, поради механичното покриване на фактическите индивидуални разходи, без оглед на постигнатата степен на ефективност.
Нещо повече – налице е нелогичен подход при ценовите корекции. Би трябвало, всяка индивидуална корекция да се отразява върху цените на предприятията по цялата верига „производство – снабдяване” до краен потребител. Това, обаче, не се случва – ДКЕВР повишава цени за дадени предприятия – частично и в произволно време, създавайки „ефект на доминото”, при който други енергийни дружества (едно или повече) поемат финансовия удар. Пример в това отношение е определянето на цените при комбинирано производство, осъществявано в отделни предприятия или от топлофикационни дружества, при което се получава кръстосано субсидиране, ощетяващо индустриалните обекти. Този подход е неприемлив и икономически нелогичен, създава финансово напрежение и дестабилизира цялата система на снабдяването, поради което трябва да бъде преустановен.
Наред с това, европейската практика се характеризира с прилагане на широк спектър от тарифни цени, чрез които се заплащат различните компоненти на електроенергийните цени. Степента на комплексност и разнообразие на тарифните структури е в синхрон със степента на пазарно развитие. Наличието на комплексни и разнообразни тарифни системи е от полза за потребителите, поради това, че същите са разходноориентирани и по-справедливи - доближават се максимално до индивидуалните разходи и се избягва кръстосано субсидиране. Освен това, потребителите получават по-големи възможности за избор на предпочитана тарифа при наличието на разнообразни алтернативи.
Най-широко използваните тарифни цени в страните от ЕС са тези за енергия и за разполагаемост, с които се замества пълната цена за производство на енергия (лв./ кВтч). Най-общо, чрез цената за енергия се заплащат горивните (променливи) разходи за производство, а чрез цената за разполагаемост – останалите разходи (постоянни и възвръщаемост). Чрез тази двукомпонентова цена потребителите се насърчават да използват по-интензивно енергия в рамките на своята индивидуална разполагаемост. Разнообразни тарифни системи, в това число – и многокомпонентови, позволяващи индивидуален избор на потребителя, успешно се прилагат във всички държави от Западна Европа, а също така, добра практика е налице и в Румъния, Словения, Чехия и Унгария.
Двукомпонентови цени в България се прилагат единствено при продажбата на електрическа енергия от независимите производители на „НЕК” ЕАД. По веригата от „НЕК” ЕАД до крайните потребители се прилага еднокомпонентова цена за енергия (лв./кВтч.). Така, ценовите сигнали за ефективност не достигат до крайните потребители. Единственият прецедент на прилагане на двукомпонентова тарифа при крайни потребители съществуваше до 2006 г. за цените на топлинната енергия. Впоследствие, двукомпонентовата тарифа беше забранена с изрични текстове в ЗЕ.
Друг вид тарифи за енергия са времевите тарифи: сезонни, дневни, нощни, върхови. Тяхната цел е да дадат верни сигнали за ценовите вариации във времето и да насърчат използването на енергия в по-евтините зони, което има благоприятен ефект и за системата. Този тип тарифиране се прилага в България за цените на всички крайни потребители, но не и за цените, по които централите продават на „НЕК” ЕАД, а „НЕК” ЕАД – на обществените снабдители. При тази ситуация, тарифните сигнали се насочват единствено към крайните потребители, но не и към производителите и снабдителите, което ограничава потенциала за ефективното им въздействие.
По принцип, тарифните цени за енергия би трябвало да са съпоставими (и дори еднакви) между отделните групи потребители. При действащите времеви тарифи в България, обаче, се наблюдават драстични различия като например - нощната енергия за потребителите на ниско напрежение е с 44% по-евтина в сравнение с нощната енергия за потребителите на средно напрежение. Подобни отклонения са необясними и нелогични и водят до извода, че настоящите тарифни цени за енергия създават кръстосано субсидиране между различните категории потребители.
България прилага опростени еднокомпонентови тарифи за пренос и разпределение на електрическа енергия, които се заплащат от потребителите. Наложителна е последователна еволюция в тарифите и поетапно въвеждане на времеви, алокационни и локационни елементи, чрез които съществено ще се увеличи ефективността на ползването на мрежата. Повечето от първите държави – членки на ЕС прилагат комплексни тарифни системи, които създават стимули за инвестиции и ефективност. За разлика от тях, новите държави – членки на ЕС са в процес на развитие на подобни системи, чието въвеждане изисква значителни финансови разходи и технически предпоставки. Добри резултати в това отношение са постигнати в Румъния (алокационен тарифен модел), Унгария, Чехия и Словения, чиято практика може да бъде успешно приложена и в България.
Ускореното въвеждане на съвременни методи за ценово регулиране и комплексни тарифни системи е задължителна предпоставка, без която не може да се очаква подобряване на ефективността на работата на сектора, която понастоящем генерира необосновано високи разходи, заплащани чрез крайните цени от всички потребители.


    1. НЕЯСНОТАТА НА ЛИЦЕНЗИОННИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПРЕДИЗВИКВА КОНФЛИКТИ И РАЗМИВА ОТГОВОРНОСТИ

Една от основните функции на регулаторите е да наблюдават по-комплексно - както дейностите на преносната компания и на разпределителните компании, така и техните планове за развитие, за да направят оценка за тяхната адекватност и рационалност, което в крайна сметка се отразява на цените за потребителите.
Регулаторът не само не изпълнява тази си функция, но и предпоставя конфликти между отделните компании, поради допускането на неясни и припокриващи се законови дефиниции на преносна и разпределителна мрежа. Не е налице ясно разграничение между функциите и отговорностите на отделните мрежови компании за електрическа енергия и за природен газ и това създава редица сериозни проблеми:

  • Елементи на електроразпределителните мрежи, които обслужват единствено потребители, присъединени към мрежата на електроразпределителните дружества (ЕРД), са включени в състава на електропреносната мрежа. Това застрашава сигурността на електроснабдяването на тези потребители, тъй като ЕРД са възпрепятствани да извършват адекватна поддръжка и да развиват електроснабдителната мрежа, макар че носят отговорност за това съгласно своите лицензии;

  • Потребители на средно напрежение (СН) сключват договори с „НЕК” ЕАД, с което се увеличава относителния дял на технологичните разходи за разпределение и се влошават технико-икономическите резултати на ЕРД;

  • В цената за пренос се включват разходи на „НЕК” ЕАД за трансформация на енергия от високо на средно напрежение и за поддържане на електрически уредби за трансформация, което води до кръстосано субсидиране: потребителите на ВН заплащат разходи, които се отнасят към друга категория потребители;

  • По отношение на газовата мрежа, неяснотите в дефинициите създават конфликти между преносното и газоразпределителните дружества, свързани с инвестиционните отговорности за развитие на мрежата, а това, от своя страна, възпрепятствува газификацията на някои региони.

Проблемът може да се реши чрез:

  • Уточняване на законовите дефиниции за преносна и разпределителна мрежа на принципа на лицензионните функции и отговорности (например – възстановяване на дефинициите от Закона за енергетиката от 2003 г.), както и от Директива 54/2003/ЕС;

  • Въвеждане на по-гъвкави възможности за разпореждане с активите, необходими за осъществяване на лицензионната дейност (не само чрез тяхното задължително изкупуване)

  • Въвеждането на нова разходноориентирана тарифна категория за потребители, присъединени директно към електрически уредби за трансформация на напрежението.




    1. СВРЪХРЕГУЛАЦИЯ ВМЕСТО ПОДКРЕПА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Обект на ценово регулиране на вътрешния пазар са всички цени по веригата «производство – снабдяване» до краен потребител, а именно:



  • Цените на производителите на електрическа енергия – приблизително 90% от нетното количество електрическа енергия е предмет на ценова регулация (чрез квоти за регулирания пазар, преференциални цени, собствено производство на „НЕК” ЕАД или дългосрочни договори),

  • Цените за пренос и за разпределение на електрическа енергия,

  • Цените за достъп до електропреносната мрежа,

  • Цените, по които Общественият доставчик продава електрическа енергия на разпределителните предприятия за покриване на технологичните им разходи,

  • Цените, по които Ообщественият доставчик продава електрическа енергия на крайните снабдители,

  • Цените, по които крайните снабдители продават енергия на потребители, присъединени към мрежата СН и НН.

Същевременно, ценовото регулиране има задължителен характер единствено по отношение на мрежовите услуги поради невъзможността да бъдат създадени условия за конкуренция при тяхното предлагане.


В условията на пълна либерализация и с оглед защита на уязвимите потребители може да бъде продължено и регулирането на крайните цени на електрическата енергия, каквато практика се прилага и в България. Това, обаче, се отнася само за крайните цени за уязвими потребители - като преходна мярка с ограничен период на действие.
Директива 2003/54/ЕС изисква усилията на регулаторните органи да се съсредоточат преди всичко върху създаването на условия за ефикасна конкуренция, с което да се намали нуждата от регулирането и неговият обхват.
С оглед на горепосоченото, би трябвало да отпадне регулацията на:

  • Цените на производителите на електрическа енергия,

  • Цените, по които Общественият доставчик продава електрическа енергия.




    1. ДЕФИЦИТ НА ЕНЕРГИЯ НА СВОБОДНИЯ ПАЗАР

Всички независими производители са задължени, чрез съответно решение на ДКЕВР, да продават определени количества електрическа енергия на регулирания пазар.
Тези количества са определяни от ДКЕВР за всяко полугодие и в противовес с логиката на отваряне на пазара, електрическата енергия за свободния пазар намалява прогресивно след неговото пълно отваряне.
Като резултат, едва 10% от произведената в страната електроенергия може да се търгува по свободнодоговорени цени. Всички други цени и количества по веригата производство – продажба на крайни потребители са предмет на регулация.
В допълнение, решенията на ДКЕВР за квотите се публикуват дни преди съответния период, за който се отнасят. Така например, промяната на цените, в сила от 1 юли 2007 г., беше обявена на 29 юни 2007 г. Може да се направи заключението, че в България е налице свръхрегулация и липса на конкуренция в електроенергетиката. От своя страна, дефицитът на електроенергия и липсата на конкуренция генерират възможности за налагане на монополни цени от големите производители и рекет спрямо индустриалните потребители, поради липсата на алтернатива. Такъв подход, несъмнено, спъва инвестиционните намерения на предприемачите, като неслучайно през третото тримесечие на 2007 г., ръстът на БВП спадна от 6,4% до 4,2%. Липсата на технологично време за договаряне и ограниченията по отношения на продължителността (6 месеца) очевидно затрудняват и възпират подписване на двустранни споразумения между независими производители и потребители и/или търговци.
Това, от своя страна, може да бъде третирано като неспазване на изискването на Директива 2003/54/ЕС, която вменява задължение на страните-членки да гарантират, че са създадени подходящи условия, така че привилегированите потребители да могат и на практика да преминат към нов доставчик.


    1. ПРИНУДИТЕЛЕН ИЗБОР НА „НЕК” ЕАД КАТО ДОСТАВЧИК

При наличието на ситуация, при която търсенето надвишава предлагането, потребителите, присъединени към преносната мрежа, имат следните варианти за действие:



  • Сключване на договори с горепосочените независими производители при нарастващи цени до изчерпване на предлаганите количества,

  • Сключване на договори за електрическа енергия с „НЕК” ЕАД след изчерпването на предлаганите количества на свободния пазар. С решение на ДКЕВР е определено, че цените, по които „НЕК” ЕАД, в качеството му на обществен доставчик, продава електрическа енергия на потребителите, присъединени към електропреносната мрежа, които не са избрали друг доставчик, са “не по-ниски от цената, по която „НЕК” ЕАД продава електрическа енергия на крайните снабдители”.

Така ДКЕВР, определяйки долна граница на цените, на практика насърчава обществения доставчик да продава по високи цени, при което тези негови извънредни приходи не са предмет на регулиране, а представляват чиста печалба.
Пълната либерализация на вътрешния електроенергиен пазар от началото на м. Юли 2007 г., поставя небитовите потребители на електрическа енергия, които не отговарят на изискването за малки предприятия, пред значителни затруднения, предизвикани от съществуващия в момента дефицит на електрическа енергия на свободния пазар и неяснотата на количествата, които ще бъдат предлагани през 2008 г. В контраст с целите на либерализацията, а именно - създаване на възможности за избор между конкуриращи се помежду си доставчици на електрическа енергия, потребителите са принудени да се връщат към „НЕК” ЕАД като към единствена съществуваща алтернатива за доставки. До голяма степен, „НЕК” ЕАД запазва монополната си позиция на „Единствен купувач” и доставчик, при това - без регулаторно ограничаване на цените на електрическата енергия, която се предлага на привилегированите потребители.


    1. ПРОДЪЛЖАВАЩ МОНОПОЛ НА „НЕК” ЕАД ВЪРХУ ИЗНОСА И ВНОСА

От началото на 2007 г., нормативно е премахнато изключителното право на „НЕК” ЕАД, в качеството му на обществен доставчик, за внос и износ на електрическа енергия.


Осъществяването на практика на законовите възможности за внос и износ на електрическа енергия, изисква да са налице правила за разпределяне на наличния междусистемен капацитет. Съгласно Регламент 1228/2003/ЕС, правилата трябва да са справедливи, отразяващи разходите, прозрачни и директно приложими. Такива за момента не са налице.
Количествата електрическа енергия, надхвърлящи обемите на вътрешното потребление, са съсредоточени при „НЕК” ЕАД, която и през 2007 г., на практика запазва изключителните си права върху вноса и износа.


    1. ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНАТА БОРСА И ЛИКВИДЕН ВЪТРЕШЕН ПАЗАР

Тъй като първостепенна задача на всяка държава–членка на ЕС представлява постигането на конкурентен, сигурен и екологично устойчив пазар на електрическа енергия (съгласно Директива 2003/54/ЕС и ЗЕ), основните отговорности на националните регулаторни органи, съответно - и на ДКЕВР, би трябвало да се пренасочват от сферата на регулирането към осигуряването на недискриминация, ефикасна конкуренция и ефективно функциониране на пазара.


Ликвидността на пазара се определя, както от търгуваните свободно количества електрическа енергия, така и от броя на участниците на пазара на едро. Създаването на електроенергийна борса на базата на интеграция с вече работещите борси за електроенергия в региона и с борсите в България по естествен начин ще създаде липсващите до момента предпоставки за ликвидност. Съществено важно е на борсов принцип да се определят количествата и цените отделно за вътрешни потребители и за износ.
4. КОРПОРАТИВНИ СТРУКТУРИ


    1. ОРГАНИЗАЦИОННИЯТ МОДЕЛ НА „НЕК” ЕАД СЪЗДАВА ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ НА ПАЗАРНИТЕ УЧАСТНИЦИ ПРИ ДОСТЪПА ДО ПРЕНОСНАТА МРЕЖА

Българският модел, при който електроенергийният системен оператор е отделен от всички дейности, вкл. и от преноса, в рамките на дъщерно дружество на вертикално интегрирана структура, няма истински аналог в Европа. Вследствие на някои от последните директиви на ЕС в областта на енергетиката, посочените по-долу европейски структурни решения, вече са в известна степен остарели. Независимо от това, обаче, те очевидно са по-прагматични от решенията в България.


Друга съществена разлика между националния модел на преструктуриране и европейската практика е в йерархично отношение. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е дъщерно дружество на „НЕК” ЕАД, която притежава лицензиите за производство, пренос, обществени доставки и търговия. Обичайният модел на вертикално интегрираните компании на страните от ЕС се характеризира с това, че съответните дружества за производство, за пренос и системно управление, и за снабдяване, са на едно и също йерархично ниво.


Поради това, националният модел не създава достатъчна независимост и автономност на системния оператор, съответно – не са налице необходимите предпоставки за свободен и равнопоставен достъп до преносната мрежа на всички пазарни участници, което е целта на преструктурирането.
Фактът, че ЕСО е дъщерно дружество на голяма компания, която притежава лицензия за производство на електрическа енергия, лицензия за пренос, лицензия за търговец, лицензия на Обществен доставчик и доминиращи позиции по отношение на износа, създава възможности за влияние на производителите/доставчика върху оператора и съответно - съмнения за обективността на решенията му.
Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че законовите разпоредби, позволяващи сключване на договор за поддържане и експлоатация на преносната мрежа между „НЕК” ЕАД и ЕСО, създават и допълнителни предпоставки за финансова обвързаност и зависимост на ЕСО от „НЕК” ЕАД.
Води се дискусия на европейско ниво за осигуряване на допълнителни гаранции за независимост на системните оператори чрез отделянето им и по собственост, ведно с мрежата, от дейностите по производство, обществена доставка и търговия. Очаква се това изискване да бъде въведено на общоевропейско ниво.
Позицията на България би трябвало да бъде в подкрепа на тези предложения, тъй като само отделянето по собственост може да гарантира ефективно функциониране на пазара и стабилно развитие на преносната мрежа. Това ще предпази оперирането и планирането на мрежата от влиянието и надмощието на интересите на производителите/доставчиците във вертикално интегрираната компания.


    1. ДОМИНИРАЩАТА РОЛЯ НА „НЕК” ЕАД Е ПРЕДПОСТАВКА ЗА ЗЛОУПОТРЕБА С ГОСПОДСТВАЩО ПОЛОЖЕНИЕ ВЪВ ВРЕДА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

„НЕК” ЕАД притежава някои пазарни характеристики, които я определят като компания със значима пазарна сила. „НЕК” ЕАД е вертикално интегрирана компания, която има лицензии за: производство на електрическа енергия; пренос на електрическа енергия; обществени доставки; търговия; системно управление (чрез ЕСО), при което:




  • „НЕК” ЕАД е собственик на големите ВЕЦ в страната, чиито дял в общото производство на електрическа енергия е около 5% и ще се запази на това ниво в перспектива;

  • „НЕК” ЕАД е страна по дългосрочни договори за изкупуване на енергия, чиито дял в общото производство варира от 25 до 40%;

  • „НЕК” ЕАД ще бъде мажоритарен собственик на бъдещата АЕЦ “Белене”, чийто дял в общото производство се очаква да достигне до 24%;

  • „НЕК” ЕАД, в качеството си на производител и на обществен доставчик, произвежда/изкупува и продава в страната и извън нея близо 90% от наличната електрическа енергия през второто полугодие на 2007 г.




    1. КОНСОЛИДАЦИЯ ИЛИ ПРИВАТИЗАЦИЯ?

Повече от година плановете за окрупняване и създаването на голяма по мащаби национална енергийна компания са предмет на публична дискусия. Плановете включват обединяването в холдингова структура на държавните енергийни дружества Мини «Марица Изток», «Булгаргаз – Холдинг», «НЕК», ТЕЦ «Марица Изток 2» и АЕЦ «Козлодуй».


Тази идея промени фокуса на енергийната политика, при което процесите за подобряване на енергийната ефективност, за въвеждане на нови методи за опазване на околната среда, за приватизацията с цел финансово и професионално укрепване на енергетиката, бяха изместени от плановете за консолидация.
Проблемите на държавните енергийни дружества са свързани най-вече с осигуряването на инвестиции и ефективното позициониране при либерализацията на енергийните пазари. Такъв тип проблеми могат да бъдат решени по-скоро чрез привличане на частния сектор, в лицето на опитни и работещи вече повече от 10 години на европейския либерализиран пазар инвеститори. Добър пример в това отношение е приватизацията на електроразпределителните дружества, която доведе до подобрен мениджмънт, оптимизация на персонала и разходите и успешно преструктуриране.
Консолидацията не е решение, съобразено с тенденциите в развитието на европейските енергийни пазари. По-скоро, би могла да задълбочи съществуващите проблеми, поради усложняването на управленска йерархия, съответно – ограничаване лостовете за пряко влияние на държавата върху енергийните компании – нейна собственост; пренебрегване на приоритетите на отделните компании в полза на тези на консолидираната структура; размиване на лицензионни отговорности и загуба на корпоративни стимули, и като резултат – изостряне на проблемите с ефективността. Консолидацията може да се приеме за подходяща, само ако говорим за производството на електрическа енергия.
Освен това, ефикасното регулиране на голяма вертикално интегрирана компания от рода на планираната, която концентрира разнообразни лицензионни дейности, е предизвикателство за всяка регулаторна институция и изисква значителен административен и професионален капацитет, за да се предотврати кръстосано субсидиране между отделните дейности.



    1. Каталог: uploads -> files
      files -> Книга на етажната собственост (Загл изм. Дв, бр. 57 от 2011 г.)
      files -> П р е д у п р е ж д е н и е от Управителя/Управителния съвет
      files -> 10 години движение за социален хуманизъм
      files -> Категория : open, индивидуален смесен Хендикап : за жени 8 точки на игра Дати : от 06 октомври до 12 октомври 2008
      files -> Xxxv редовна годишна среща „Регионални организации и местни органи 2016”
      files -> Списък на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селскотостопанство
      files -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори
      files -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел
      files -> Рег.№ Име на фирмата Адрес на управление и телефон
      files -> Т е Х н и ч е с к о з а д а н и е технически изисквания и технически спецификации


      Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница