Закон за енергийната ефективност (28. 10. 2008 г.) 6 Позиция на ус на бск относно



страница5/7
Дата20.07.2018
Размер1.14 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА „НЕК” ЕАД ЧРЕЗ РАЗДЕЛЯНЕ

Във връзка с горепосоченото и с оглед на създаване на прозрачни, ефикасно регулирани и гарантиращи равнопоставеност при достъпа до мрежата корпоративни структури, необходимо е архаичната структура на „НЕК” ЕАД, която продължава да бъде „Единствен купувач и продавач” на вътрешния пазар на електрическа енергия, да бъде трансформирана чрез създаване на нови, напълно самостоятелни компании, а именно:



  • Водно–електрическа компания, която ще позволи на големите водно–електрически централи в структурата на „НЕК” ЕАД да излязат на светло, да увеличат конкуренцията в сектора и да станат ориентир за реалната пазарна цена на електрическата енергия в страната;

  • Електрическа компания „Обществен доставчик”, която да концентрира и да реализира всички непазарни сделки с електрическа енергия, а именно: изкупуване на енергията по дългосрочни договори; изкупуване по преференциални цени на енергия, произведена от ВЕИ и от когенерация. По този начин ще се облекчи и ангажиментът на ДКЕВР за въвеждането на ясен и прозрачен за всички потребители механизъм за компенсиране на непазарните разходи, произтичащи от тези сделки. Основен принцип в европейската практика е социализирането на този тип (невъзстановяеми) разходи, т.е. заплащането им от всички потребители – например, чрез цената за пренос;

  • Преносна компания и системен оператор, чиято автономност ще гарантира свободния и равнопоставен достъп до мрежата на всички пазарни играчи, купуващи/продаващи енергия по свободнодоговорени цени;

  • Ядрена компания „Белене”, която да създаде прозрачна среда за развитие и осъществяване на проекта;

  • Компания – търговец на енергия, която да продължи дейностите по внос и износ на електрическа енергия при използване на наличния професионален и технически потенциал.

Това разделяне на „НЕК” ЕАД трябва да бъде последвано от трансформиране на електропроизводствената и мрежовата компании в публични дружества и привличане на частния сектор, с оглед финансовото им и управленско оздравяване.


По този начин ще се постигне заместването на „НЕК” ЕАД, който носи характеристиките на „сенчеста” компания, с прозрачни, ефикасно регулирани и гарантиращи равнопоставеност на достъпа до мрежата корпоративни структури, които да работят в интерес на потребителите.


  1. ЦЕНИ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ




    1. ОЧАКВАНИТЕ ПРОМЕНИ



Източник: Eurostat
Очакваните промени в цените на електрическата енергия се обуславят от следните обстоятелства:

  • Промени в цените на горивата – нарастващите цени на течните горива и несигурността на прогнозите за техните бъдещи нива, както и рисковите в социално и политическо отношение страни–доставчици, са предмет на особена загриженост на глобално ниво. В това отношение за България е налице известно предимство, предвид факта, че цените на електрическата енергия в страната са под доминиращото влияние на цените на местните лигнитни въглища и ядреното гориво. Очаква се незначително нарастване на цените и за двата вида енергийни ресурси в по-дългосрочен план, определяно от постепенното намаляване на запасите. Що се отнася до електрическата енергия, произвеждана по комбиниран начин, както и до топлинната енергия, техните разходи и цени ще бъдат силно повлияни, както от неблагоприятната конюнктура на пазара на течните горива, така и от по-бързото и по-значимо покачване на цените на природния газ в страната, които в средносрочен план – до 2012 г., трябва да достигнат пазарните нива предвид новите договорености с „Газпром”;

  • Значителен размер на инвестициите (около 8 млрд. евро) в електроенергетиката за рехабилитация, за привеждане в съответствие с екологичните изисквания на ЕС на близо 4 000 МВт електропроизводствени мощности, за изграждане на 3 000 МВт нови мощности за производство на електроенергия (АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ). Това ще доведе до повишаване на цените на електрическата енергия (капиталов компонент), които в средносрочен план ще доближат стандартните цени за новите централи;

  • Създаването на общ енергиен европейски пазар ще доведе до постепенно сближаване на ценовите нива на електрическата енергия между страните–членки на ЕС, като отражение на общата енергийна политика, сходните технологии и идентичните енергийни ресурси. При тези обстоятелства, България не би могла да остане за продължителен период от време «ценови остров» - нито в Региона, нито в рамките на ЕС. Различията между България и ЕС-27 по отношение на цените на електрическата енергия са следните: с около 50% по-ниска цена за домакинствата; с около 40% по-ниска цена за индустрията; с около 20% по-високи цени за домакинствата спрямо 43% за ЕС-27, което е показател за кръстосано субсидиране на населението от страна на индустрията. Важно е да се отбележи, че сближаване между местните и европейските цени е постигнато единствено по отношение на цената за пренос и достъп (системни услуги). Остър недостиг на приходи е налице за централите и за разпределителните дружества;

  • Новата енергийна политика на ЕС за намаляване на емисиите на СО2 и за повишаване на дела на енергията, произведена от ВЕИ, ще доведе до значително поскъпване на електрическата енергия в диапазон от 20-35% в реално изражение до 2030 г. спрямо сегашното ниво в рамките на Общността, тоест и в България. Предвид решението на ЕК от м. октомври 2007 г., регламентиращо намаляване с 37% на предложеният от България таван на емисии за периода 2008 г. – 2012 г., увеличаването на цените на електрическата енергия, произвеждана от въглищните централи, ще стане факт през настоящата година.




    1. РЕШАВАЩАТА РОЛЯ НА РЕГУЛАТОРА

  • Тъй като горепосочените инвестиционни проекти се осъществяват последователно и ще бъдат приключени в по-голямата си част до 2014-2016 г., налице са възможности покачванията на цените (които не могат да бъдат избегнати) да бъдат управляеми, плавни и по предварително оповестен график, на основата на законово регламентиран период. Това е от критично значение - както за индустрията, така и за домакинствата, чиито регулирани цени трябва да нарастват ускорено, с оглед сближаването им с пазарните нива, респективно – преустановяване на съществуващото кръстосано субсидиране;

  • Въздействието на вътрешното търсене върху ценовите равнища на електрическата енергия се очаква да бъде благоприятно, поради това, че електроенергийната система разполага с възможности не само за достатъчно, но и за свръхпроизводство, предназначено за износ. Тоест, за задоволяване на вътрешното потребление, няма да се наложи внос на електрическата енергия от други държави, което би довело до рязко и неуправляемо повишаване на местните цени;

  • Решаваща по отношение на управлението на ценовите промени ще бъде ролята на ДКЕВР - независимо от подхода, който ще бъде предпочетен от регулатора, важно е предварителното оповестяване на намеренията и на очакваните ценови параметри. Информираността на потребителите за очакващата ги допълнителна ценова тежест ще им позволи да адаптират своевременно действията си към планираните промени. Поради това, сроковете за информиране при изменения на цените би трябвало да бъдат законово определени (например, 3 до 6 месеца);

  • ДКЕВР трябва да въведе по-прозрачни регулирани тарифни цени за крайните потребители, които да ги ориентират за какво и на кого плащат, като например: екологична тарифна компонента, включваща разходите за развитие на възобновяема енергия; компонента „невъзстановяеми разходи”, произтичащи от подписаните дългосрочни договори за изкупуване на енергия от лигнитните централи в Комплекса „Марица Изток, и др.


6. ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЕИ – СТАТУС И ЦЕЛИ
Съгласно Договора за присъединяване на България към ЕС, страната е поела ангажимент за достигане на 11-процентов дял на производството на електрическа енергия от ВЕИ в общото производство на електрическа енергия в държавата през 2010 г.
Съгласно новата енергийна политика на Европа, една от трите обвързващи цели за ЕС е постигане на 20% дял на енергията от ВЕИ в общия енергиен микс до 2020 г.
Насърчаването на производството на енергия от ВЕИ се постига чрез задължително изкупуване по преференциална цена и въз основа на 12-годишни договори, които могат да бъдат сключвани до края на 2010 г.
Финансовата подкрепа на ВЕИ по линия на европейските фондове и програми е силно ограничена, единствено при използване на ВЕИ за нуждите на предприятията. Възможност за известна безвъзмездна помощ за ВЕИ е налице и посредством Международен фонд „Козлодуй”.
Делът на ВЕИ през 2005 г. е около 10% от общото производство на електроенергия в страната, практически дължащо се на големите ВЕЦ и ПАВЕЦ в рамките на „НЕК” ЕАД, а не на нови проекти за производство на енергия от ВЕИ. За момента техният дял в производството на енергия от ВЕИ е пренебрежимо малък, което означава, че засега резултати от провежданата политика все още не са налице. Налагат се допълнителни, прагматични усилия, които да улеснят инвестиционния процес в неговата цялост, а именно: облекчаване на административните режими, подобряване на информационната среда, включително по отношение на екологичните ограничения, осигуряване на целева финансова подкрепа.
Необходимо е и своевременно разработване на пазарни механизми, съобразени с европейските намерения в това отношение, така че да се избегнат отрицателни ефекти след 2010 г., когато такива механизми трябва да са вече действащи.
Предварителните виждания на ЕК в това отношение са за създаване на механизми за трансфер на гаранции за произход на енергията между държавите–членки, което изисква унифициране на механизмите за подкрепа, прилагани на национално ниво – въпрос на предстоящи европейски дискусии.
7.КОГЕНЕРАЦИЯТА – ПРЕНЕБРЕГВАН ЛОСТ ЗА ЕФЕКТИВНОСТ
Изграждането на когенерационни мощности е важен лост за повишаване на енергийната ефективност, от една страна, и намаляване на вредните емисии, от друга.
Въведена е законова и регулаторна рамка за насърчаване и развитие на когенерацията - чрез задължително изкупуване по преференциални цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин.
Налице е съществено различие между подхода за определяне на преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от ВЕИ и на преференциалните цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин. Инвеститорите, желаещи да инвестират в производство на електрическа енергия по комбиниран начин, не получават гаранции за базовите цени, за надбавките и за тяхното дългосрочно развитие. Понастоящем, при определянето на цените на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, се наблюдават тенденции на кръстосано субсидиране на населението за сметка на бизнеса. В допълнение, подходът на одобряване на индивидуалните разходи на отделните енергийни дружества изисква значителни ежегодни усилия от страна на регулатора, внася допълнителен риск от субективизъм на регулаторните решения и би трябвало да бъде заместван с други, по-лесни за администриране и по-ефективни подходи.
Електрическата енергия, произведена по комбиниран способ, представлява 12% от брутното производство на електрическа енергия в страната през 2006 г. В съответствие с наличния потенциал и стандартите на европейските държави, делът на комбинираното производство на електрическа енергия в страната може и трябва да достигне до 35-40% до 2020 г., предпоставка за което представлява създаването на по-благоприятна регулаторна среда.
8. ЕНЕРГИЙНА ЗАВИСИМОСТ ИЛИ ЕКОЛОГИЯ – ОМАГЬОСАНИЯТ КРЪГ
Енергетиката е източник на над 70% от общите емисии на парникови газове в страната. Като резултат от извеждането на ядрени мощности, респективно - от увеличаването на производството на въглищни централи и преориентиране на част от потреблението за отопление към биомаса и органични горива, се очаква нарастването им в абсолютен размер в близка перспектива.
Разходите за производство на електрическа енергия, при осигуряване на пълно съответствие с Директивата за емисии на серен двуокис, азотни окиси и прахови емисии и след въвеждане на Схемата за търговия с емисии на парникови газове (при цени на СО2 около 20-30 Евро/тон), се променят, както следва:

  • Намаляват се разходите за производство на електрическа енергия от ВЕИ (поради възможността за продажби на спестени емисии);

  • Не се променят разходите за производство на ядрена електрическа енергия (поради практически нулевите емисии на СО2);

  • Незначително се увеличават разходите за производство на електрическа енергия по комбиниран начин от природен газ;

  • Драстично се увеличават разходите за производство на електрическа енергия от въглища – с 40-50% (поради много високите емисии на СО2).




Екологични ангажименти и отражението им върху енергийните цени

Енергиен ресурс

Разходи без СО2

2005 (€/МВтч)

Разходи с СО2 при цени на СО2

20-30/т СО2



Емисии

(кг. СО2 екв./МВтч)

Енергийна зависимост ЕС

2005г.

Енергийна зависимост ЕС

2030г.

Чувствителност

към цените на ресурса

Резерви

(години)

Газ/ комбинирано производство

35-45*

40-45

400

57%

84%

Много висока

64


Въглища


30-50

45-70

800

39%

59%

Средна

155

Ядрена


40-45

40-45

15

100% от уран

100% от

уран

Ниска

85

Биомаса


25-85

25-75

30

-

-

Средна

ВЕИ

Вятър


35-150

28-120

10-30

-

-

-

ВЕИ

Хидро


25-95*

25-90**

-

-

-

-

ВЕИ

Източник: European Commission
При това положение, централите на природен газ ще се окажат по-изгодния икономически избор, от гледна точка на цени на електрическата енергия. Подобно решение, обаче, би увеличило значително зависимостта на страната от внос на енергийни ресурси.
Печелившото за страната решение е намирането на баланс между екологичните цели и сигурността на снабдяването, който може да бъде постигнат при прилагането на чисти въглищни технологии, чието индустриално приложение е предстоящо.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ …
Либерализацията на националния електроенергиен пазар е в своето начало. Поради това, българските потребители, в частност – индустрията, все още са далеч от ползите на отворения пазар – по-ниски цени и свободен избор на доставчик и услуги.
Три основни структурни проблема препятстват развитието на либерализацията – прекалено високата пазарна концентрация, създаваща възможност за манипулация на цените; незадоволително разделяне на мрежовите дейности от тези по производство и обществена доставка, което прави невъзможна конкуренцията, поради дискриминация; липсата на трансгранична интеграция и конкуренция, което прави невъзможно свободното движение на енергията от една държава към друга. По тази причина е наложителна промяна на политиката – вместо окрупняване с цел създаване на мегахолдинг, разделяне на функциите на «НЕК» ЕАД, с оглед създаване на прозрачни, ефикасно регулирани и гарантиращи равнопоставеност при достъпа до мрежата корпоративни структури, които да работят в интерес на потребителите, последвано от трансформиране на електропроизводствената и мрежовата компании в публични дружества.
Драматичните различия между България и останалите държави–членки на ЕС по отношение на показателите за енергийна ефективност са критично препятствие пред успешното итегриране на страната в единния европейски пазар. Това налага преминаването от екстензивна към интензивна политика, ориентирана към енергоспестяване, вместо към увеличаване на производствени мощности. Неоползотвореният до момента потенциал за газификация ще допринесе за икономия на първична енергия, ограничаване на емисиите на парниковите газове и ще предложи нова енергийна алтернатива на индустрията и домакинствата.
На последно място, но не и по значение, са критичната липса на прозрачност и цени, които не се определят на базата на конкуренция. Създаването на електроенергийна борса (вътрешна и външна) е пътя към установяването на конкурентноориентирани цени на електрическата енергия в страната. Наред с това, регулираните цени, по които «НЕК» ЕАД купува електрическа енергия от централите, са приблизително два пъти по-ниски от тези, по които се осъществява износ в Региона. Налага се поетапно увеличаване на регулираната цена на електрическата енергия за домакинствата на вътрешния пазар, а не кръстосаното им субсидиране за сметка на индустрията. Решаваща ще бъде ролята на ДКЕВР, която трябва да въведе по-прозрачни регулирани цени, ориентиращи потребителите за какво и на кого плащат и да оповестява предварително намеренията си за очакваните ценови промени. Всичко това ще спомогне за преодоляване на съществуващото недоверие в ценовите и пазарни механизми от страна на потребителите.
Проблемите са ясни – време е да се постигне консенсус за тяхното решаване. Отправените в този документ предложения подават ръка за открит диалог и прагматични действия.

Икономика на нисковъглеродната енергетика


(2010 г.)



ЗНАЧИМОСТ
През пролетта на 2007г. Европейският съвет постави началото на политически дебат за преход към нисковъглеродна икономика и енергетика. Две години по-късно беше приет законодателният пакет „Енергетика/Околна среда”, включващ мерки и механизми за постигане на следните три цели: 20% намаляване на емисиите на въглероден двуокис, 20-процентов дял на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в общото крайно потребление на енергия и 20% енергоспестяване до 2020г.
Изпълнението на целите от пакет „Енергетика/Климат” ще увеличи енергийните разходи на бизнеса и домакинствата. Два са основните факторa за това очаквано последствие:

  • ускорено навлизане и нарастващ дял на по-скъпа енергия, произведена от ВЕИ в общия енергиен микс

  • по-високи цени на електроенергията, произведена от централи, емитиращи парникови газове като резултат от тяхното участие в Схемата за търговия с емисии

Същевременно следва да се оцени и въздействието върху цените от инвестициите в обновяване на преносната и разпределителна мрежа, въвеждане на нови ядрени мощности.


Възообновяеми енергийни източници – чисти, но скъпи
Енергията от възообновяеми източници означава енергия от възобновяеми неизкопаеми източници, а именно вятърна, слънчева, аеротермална, геотермална, хидротермална и океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадни води и биогазове (Директива 2009/28/ЕО).
Тази енергия е чиста, намалява зависимостта от внос на течни горива и природен газ, стимулира развитието на нови технологии, създава работни места и заетост. Тези предимства обясняват защо увеличаването на делът на енергията от ВЕИ в общото крайно потребление от 8% на 20% до 2020г. е задължителна цел за ЕС.
Енергията от ВЕИ, обаче, има един основен недостатък – тя е значително по-скъпа в сравнение с енергията, произвеждана от традиционните източници - въглища, природен газ, ядрено гориво. Това представлява бариера пред разпространението на ВЕИ по пазарен път и налага използването на различни схеми и механизми за подкрепата им, за да привлекат интереса на инвеститорите.
България провежда целенасочена политика за изграждане на национална схема от механизми за подпомагане на развитието на ВЕИ. С най-голяма подкрепа се ползват производителите на електрическа енергия от ВЕИ, за които са осигурени:

  • Приоритетно и безплатно присъединяване към мрежата (Глава Трета, Раздел Трети от ЗВАЕИБ; Наредба №6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи)

  • Гарантирано изкупуване на произведената електроенергия (чл. 16(1) и чл. 17(1) от ЗВАЕИБ)

  • Гарантирана възвращаемост чрез преференциални цени на произведената електроенергия (чл. 16(2), чл. 17(2) и чл. 21 от ЗВАЕИБ; Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия)

  • Облекчено кредитиране (Международен фонд „Козлодуй”; Оперативни програми „Конкурентоспособност” и „Регионално развитие”)

  • Облекчени административни процедури (чл. 3, т. 2 и чл. 12 от ЗВАЕИБ; Закон за насърчаване на инвестициите)

Чрез договори за изкупуване на електроенергията (25 годишни - за геотермална и слънчева енергия и 15-годишни - за другите ВЕИ, регламентирани с §3 от ПЗР на ЗВАЕИБ) производителите получават дългосрочни гаранции за изкупуване на предвидими цени (да се даде определение за предвидимост – максимално ценово нарастване).


Допълнително част от проектите получават безвъзмездно финансиране по Програмата за развитие на селските райони, като продадени квоти по проекти съвместно изпълнение (т.н единици редуцирани емисии). Готвят се нормативни промени, с които да се осигури допълнителен достъп до безвъзмездно финансиране за сметка на бъдещи продажби на т.н. предписани емисионни единици, право на собственост на Република България.
Оползотворяването на ВЕИ за производство на енергия за топлинни и охладителни нужди не се подкрепя.

Цените на енергията, произведена от ВЕИ са единствените, които ще намаляват в по-дългосрочна перспектива предвид прогреса на производствените технологии. Цените на традиционните енергийни ресурси ще се повишават предвид изчерпването на изкопаемите ресурси и техните екологични характеристики. Тези две тенденции ще доведат до сближаване на съществуващите ценови различия. През следващото десетилетие, обаче, не се очаква нуждата от подкрепа за навлизането на ВЕИ да отпадне. Това означава, че задължителната национална цел за 16-процентов дял на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия до 2020г., част от която е и 10-процентовия задължителен дял потребление на ВЕИ в транспорта, ще бъде постигната чрез допълнителни разходи за обществото, заплащани чрез по-високите цени на енергията.


Принципът „Замърсителят плаща”
Делът на емисиите на парникови газове от всички енергийни дейности, включени в секторите енергетика, индустрия, транспорт, селско стопанство и домакинства представляват 70%, а тези от сектор «Енергетика» - 40% от общите емисии на парникови газове в страната.
Електропроизводствените централи и топлофикациите емитират над 25 млн. тона СО2 годишно, в това число – 22,5 млн. тона СО2 са емитирани от въглищните централи. Тези енергийни дружества са задължени да участват в европейската Схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове. Схемата работи на принципа „замърсителят плаща”. Плащането се състои в закупуване на квоти (EUA) за надвишението на реалните емисии над свободно разпределените количества по националния разпределителен план 2008-2012 г.
Съгласно новата Схема за търговия с емисии, централите имат две възможности:

  • Да поискат чрез държавата дерогация, което ще им позволи да започнат плащане на 30% през 2013г. и да достигнат до заплащане на всички разрешителни през 2020г. Суми, в размер не по-нисък от пазарната стойност на неплатените емисии, трябва да бъдат вложени от централите в инфраструктура или в чисти технологии с оглед да не бъдат допуснати пазарни дискриминации.

Платените разрешителни ще бъдат предлагани на търгове и купувани по съответните тръжни цени. Предвижда се организиране и провеждане на търгове за разрешителни за емисии на национално ниво - от всяка държава–членка. Търговете ще бъдат организирани по недискриминационен начин и ще бъдат провеждани от държавите–членки на базата на хармонизирани правила. Търговете ще бъдат отворени за всички – в тях може да участва всеки оператор на инсталация от ЕС и да закупи разрешителни в която и да е държава–членка.


Всяка държава-членка ще получава ежегодно определени квоти от разрешителни, предназначени за предлагане на търговете. Квотите не са разпределени пропорционално, а чрез преразпределителен механизъм, насочващ допълнителни количества към държавите-членки с по-нисък БВП от средния за ЕС, вкл. за България. Тъй като приходите от търгове за разрешителни ще се събират в националните бюджети, по този начин ще бъдат осигурявани ежегодно относително по-високи приходи за по-бедните държави.
Приходите от търгове, организирани от държавите-членки, ще се събират в националните бюджети. Не по-малко от 50% от тези приходи трябва да бъдат използвани за борба с климатичните промени, насърчаване на ВЕИ, въвеждане на чисти въглищни технологии (технологии за улавяне и съхранение на СО2) и смекчаване на социалните последствия от увеличените енергийни разходи.
Като се вземат предвид актуалните прогнози за цената на разрешителните за емисии на парникови газове (40лв./тСО2, 39 евро 2020 г., по оценката на ЕК) и ежегодно увеличаващите се обеми търгувани разрешителни от 30% до 100%, може да се направят предварителни оценки, че републиканския бюджет ще получи над 1 млрд.евро (налице са по-високи оценки, емисиите от 2005-2007 в среден размер около 40 млн т. СО2 с бонус от около 43%, т.е около 57 млн т. годишно разполагаемо количество, което дава над 1 млр. Евро годишен приход) приходи от търговия с емисии за периода 2013-2020 г.
Това обаче, не омаловажава факта, че основен източник на тези приходи ще бъдат по-високите цени на енергията за крайните потребители – бизнеса и гражданите.
1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница