Закон за енергийната ефективност (28. 10. 2008 г.) 6 Позиция на ус на бск относно

• 
  Под влияние на търговията с емисии цената за производство на електроенергия ще нарасне с 22,50 лв/МВтч
  
• 
  Насърчаването на слънчевата електроенергия ще предизвика допълнителни производствени разходи от 24,65 лв/МВтч
  
• 
  Насърчаването на вятърната електроенергия ще предизвика допълнителни производствени разходи от 6,08 лв/МВтч
  
• 
  Мрежовите и системни услуги ще се повишат с 4,30 лв./МВтч.
  

2. 
   Спрямо сегашните цени на електроенергията това представлява нарастване с 46,7% средно за населението и с 53,8% - за индустрията.
   
3. 
   Особено осезателно ще се повиши компонентата за производство на електроенергия в крайните цени – от 65 до 118 лв./МВтч.
   
4. 
   Средната цена на електроенергията за индустрията ще нарасне от 107 до 164 лв./МВтч. Разходите за производство на електрическа енергия ще повишат дела си в общата структура на цените – от 60 на 72%.
   
5. 
   Средната цена на електроенергията за населението ще нарасне от 123 до 180лв./МВтч. Разходите за производство на електрическа енергия ще повишат дела си в общата структура на цените – от 53 на 65%.
   

2. 
   ПРЕПОРЪКИ КЪМ ИНСТИТУЦИИТЕ
   

Съгласно Прогнозен документ на МИЕТ, енергията от ВЕИ ще се увеличи с 850 ктне за периода 2010-2020г. Задължителната цел за 10-процентово потребление на ВЕИ в транспорта е еквивалентна на 200 ктне през 2020г. Останалите 650 ктне (съответстващи на 7,5 млрд. кВтч) представляват увеличено производство и потребление на енергия от ВЕИ в секторите „електроенергия” и „енергия за отоплителни и охладителни цели”. Какъв ще е делът на тези сектори, както и какви ще са ресурсите, чрез които ще бъде изпълнена целта са въпроси, чиито отговори още не са известни.

Поради по-високите разходи за ВЕИ, тяхното развитие налага финансова подкрепа. Националната схема за подкрепа има редица недостатъци, основен от които е, че:

• 
  Стимулира инвестиции само в производство на електрическа енергия от ВЕИ, които са висококапиталоемки и поради това - скъпи
  
• 
  Няма схеми за подкрепа за енергия от ВЕИ за отоплителни и охладителни цели, въпреки че този тип енергия е много по-евтина от електрическата
  

Поради това, препоръките ни са насочени към преодоляването на тези рискове и намиране на верния баланс между нисковъглеродните цели и разходите за тяхното постигане:

1. 
   Развитието на ВЕИ не трябва да се извършва за сметка на устойчивото икономическо и социално развитие на страната и на сигурността на електроснабдяването.
   
2. 
   Един от рисковите фактори е прекомерното увеличаване на цените на електроенергията за крайните потребители, което може да доведе до загуба на конкурентоспособност, ограничаване на икономическия растеж и до ограничаване на достъпа до енергийни услуги. Водещи принципи, заложени в чл. 24(1), т. 3 от Закона за енергетиката, които трябва да спазва ДКЕВР са принципите за:
   

• 
  Балансирано изменение на цените до краен потребител
  
• 
  Справедливо прехвърляне на разходите за ВЕИ върху крайните потребители
  
• 
  Минимизиране на разходите, произтичащи от изпълнение на задължения към обществото, каквото е развитието на ВЕИ.
  

3. 
   Един от възможните подходи е ДКЕВР да поставя горна граница на ВЕИ-мощността чрез използване на критерии за чувствителност към крайните цени на електроенергията. Така ще бъде избегнато рязкото и прекомерно увеличаване на цените на електрическата енергия. Например, горната граница на фотоволтаични мощности може да бъде определена в рамките на максимум 5% (или 5.35 лв/МВтч) нарастване на цената за крайните индустриални потребители.
   
4. 
   Препоръчваме независимо от вида и обхвата на избраната схема за подкрепа да се въведе конкуренция между инвеститорите при усвояване потенциала на ВЕИ, с което се намалява натиска върху цените. При стимулиране на конкуренцията трябва да се вземат предвид инвестиционните разходи за нови технологии, инвестиционния климат и добрата международна практика. Възможна схема за подкрепа е обявяването на единна цена за произведен мегаватчас енергия от нови мощности, независимо от технологията. Това ще стимулира развитието на най-евтините съществуващи технологии и ще гарантира усвояването на потенциала на ВЕИ с най-ниски обществени разходи. Постоянен мониторинг на темповете на усвояване на потенциала ще гарантира изпълнението на целта чрез периодична актуализация на единната цена с оглед управление на процеса.
   
5. 
   Въвеждане на нови схеми за подкрепа: Без схема за подкрепа са всички технологии за производство на топлина от ВЕИ в индустрията и бита в области като, нискотемпературни индустриални процеси, сушене, отопление, климатизация, БГВ, децентрализирано производство и др. Потенциалът за намаляване обема на емисиите чрез тези технологии е огромен, което налага разработване на схеми за подкрепа производството на топлина, независимо дали е за собствена употреба или за търговски цели. Тези схеми за подкрепа (инвестиционна подкрепа, данъчни облекчения и др.) ще създадат инициатива за преструктуриране и оптимизиране на гориво-енергийния баланс на страната, както и тласък за развитие на националната индустрия за производство на: топлинни слънчеви колектори, пиролизни котли, бойлери, топлообменници, термопомпи, фотоволтаици и др. Специално внимание трябва да бъде обърнато на схемите за подкрепа на децентрализираното производство, при което практически се елиминират разходите за развитие на мрежата и техническите загуби при транспортиране на енергията.
   
6. 
   Сегашното правило за приоритетно присъединяване на ВЕИ-мощностите към мрежата за сметка на мрежовата компания на практика води до пренасочване на ограничения финансов ресурс на мрежовите компании от инвестиции за сигурност към инвестиции за присъединяване на ВЕИ-мощности. Това правило трябва да се промени – както всички останали производители, така и тези на електроенергия от ВЕИ, трябва да заплащат разходите, които присъединяването на мощността им към мрежата предизвиква. Така ще бъдат изпълнени законовите принципи за осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия. Ще бъде преодоляна и още една несправедливост – само регионалните клиенти на съответното разпределително дружество да заплащат за присъединената ВЕИ-мощност на неговата територия, което нарушава принципа за прилагане на цените при условията на равнопоставеност между отделните категории потребители.
   
7. 
   Въведеното „приоритетно” присъединяване на ВЕИ-мощности към мрежата не трябва да се тълкува като „незабавно” присъединяване. Приоритетното присъединяване трябва да означава присъединяване, съобразено с плановете за развитие на мрежата, респективно – с техническите и финансови възможности на мрежовата компания. За целта, мрежовите оператори трябва да разработят и публикуват такива планове, които да са одобрени от ДКЕВР, с които инвеститорите във ВЕИ да съобразят намеренията си.
   
8. 
   Най-ефективния път за постигане на целта (не за ВЕИ, а за общо намаляване на емисиите п на СО2, при нарастване на количествата произведена ниско и безвъглеродна енергия и висок темп на растеж на БВП до 2020 – средногодишно 5%, който следва да бъде заложен в Енергийната стратегия) за ВЕИ не е производството на енергия от ВЕИ, а енергийната ефективност. Прогнозният документ на МИЕТ показва, че при сценарият за допълнителна енергийна ефективност страната ще преизпълни целите си и ще има възможност да получи приходи от статистически трансфер на излишъка от ВЕИ с количества за целия период, надхвърлящи сегашното производство на енергия от ВЕИ. Пътят за енергоспестяване минава през цялата верига на производство и потребление на енергия. Ако политиките за енергийна ефективност не бъдат съпроводени със справедливото нарастване на цените на електрическата енергия за населението, целите няма да бъдат постигнати.
   

Цените на електрическата енергия в страната все още не включват разходи за закупуване на разрешителни за емисии на СО2. Това предстои да се случи. От началото на 2013г. електропроизводствените централи трябва да заплащат за всички емитирани от тях количества СО2. Резултатът ще е еднозначен – драматично увеличаване на цените на ел.енергията, което нито българското население, нито бизнеса ще могат да понесат.

Препоръчваме да бъдат използвани всички възможни механизми, за да бъде намалено увеличението на цените, а именно:

1. 
   Да се започне процедура по искане на дерогация, чрез която да се въведе постепенно увеличаване на плащанията за разрешителни за емисии до 2020г.
   
2. 
   Използване на приходите от търговията с емисии за модернизиране на технологиите в индустрията и енергетиката и за енергийна ефективност
   
3. 
   Продажба на излишъка от емисии и използването му за подкрепа на икономиката и енергетиката в прехода им към нисковъглеродно развитие
   
4. 
   Предоговаряне на дългосрочните договори с големите централи и намиране на подходящ механизъм за покриване на невъзстановяемите разходи по начин, различен от прехвърлянето им към цените за крайните потребители