Закон за филмовата индустрия Ежегодни постановления на Министерски съвет за изпълнение на закона за държавния бюджет
Изтегляне 0.88 Mb.
|
Приложение 3ОТЧЕТЗа изпълнение на Програма 4 “Филмово изкуство” по бюджета на Министерство на културата за 2015г. Стратегическите цели по Програмата са: подпомагане създаването на конкурентно способни български филми с висок художествен и търговски потенциал и възможности за международно признание; насърчаване интереса на публиката към българските филми; разширяване достъпа на публиката до разнообразни форми на филмово творчество. За изпълнението на целите Устройствения правилник на изпълнителна агенция “Национален филмов център” и Закона за филмовата индустрия, създават условия за обективност и прозрачност на конкурсната процедура при селекцията на филмови проекти и създаване на устойчив механизъм за навлизане на млади автори във филмовия процес. Изминалата година може да се определи като успешна за изпълнението на заложените цели. Тринадесет нови български /игрални, документални и анимационни/ филма, от които единадесет, създадени с държавна подкрепа, имаха премиери в киносалоните на РБългария. Въпреки малкото на брой премиерни филми в българските киносалони, нашето кино продължи да получава международно и национално признание. Продължават да печелят награди и филмите, съдадени в предишните години. През 1-вото полугодие на 2015г. в резултат на проведените 3 редовни конкурсни сесии, 1 извънредна сесия за нискобюджетни документални филми и 2 извънредни сесии за международни копродукции, бяха одобрени за реализация общо 47 проекта (при кандидатстващи 105 проекта), от които 10 игрални, 7 документални и 7 анимационни проекта, 13 идеи за развитие на сценарий и 4 проекта за международна копродукция. От одобрените проекти – 17 са на млади автори (36,17%), в т.ч. 5 дебютни проекта. Три от одобрените четири проекта за международна копродукция са на млади автори. През 2-рото полугодие на 2015г., в резултат на проведените, общо 3 редовни конкурсни сесии за трите вида кино и 3 извънредни сесии за международни копродукции, 1 извънредна сесия за нискобюджетни игрални филми, бяха одобрени за реализация общо 37 проекта (при кандидатстващи 149 проекта), от които 11 пълнометражни и 5 късометражни игрални, 6 документални и 3 анимационни проекта, 9 идеи за развитие на сценарий, 3 проекта за международна копродукция. От одобрените проекти 17 са на млади автори (45,95%), в т.ч. 6 дебютни проекта. И трите одобрени проекти за международна копродукция са на млади автори. Подкрепата за разпространението на 12 игрални („Съдилището”, „Омбре”, „Защо аз?”, „Потъването на Созопол”, „Буферна зона”, „Урок”, „Момичето от низката земя”, „Имало едно време един уестърн”, „С лице надолу”, „Аферим!”, „Виктория”, „Прелюбодеяние”) и 1 документален („Хляб и зрелища”) филма определено има принос за посещаемостта на български филми. Бяха подкрепени и три нетрадиционни форми за кинопоказ: “Мобилно кино”, „София Филм Фест за учащи” и „София Филм Фест на път/Операция Кино”, насочени към разширяване на достъпа на публиката до български филми в селища, в които няма действащи киносалони и безплатен показ на новаторски игрални и документални филми, които не се приемат от търговските киносалони. Подкрепата за „София Филм Фест за учащи” и „София Филм Фест на път” продължава и през 2016г. През 2015 г. с държавна подкрепа беше осъществена международна промоция на шест филма, както и цялостно представяне на българското кино със собствен щанд на фестивала в Берлин и Кан и чрез провеждане на седмици на българското кино в Прага, Варшава, Париж, Потсдам, Берлин, Рим, Москва, Санкт Петербург, Ню Йорк, Белград и др. Представени бяха български филми в рамките на прояви, организирани от посолствата на РБългария в Европа и извън европейския съюз. Игралният филм „Каръци” участва в официалната конкурсната програма на 37-мия МФФ в Москва, където беше отличен с Голямата награда “Златен Георги”, Наградата на руските филмови критици, Награда за най-добър филм – Федерация на киноклубовете в Русия и получи второ място в класацията за “Награда на публиката”. Игралният филм “Съдилището” участва на “SEE a Paris”, Франция, където получи наградите за най-добър филм, за режисура и за най-добра мъжка роля (Асен Блатечки), както и на Heartland Film Festival, Индианаполис, САЩ, където получи Голямата награда за игрален филм. Игралният филм “Отрова за мишки” участва на SEEfest в Лос Анджелис и получи наградата за най-добро операторско майсторство (Красимир Андонов). Игралният филм “Аферим”, копродуция на Румъния и България, участва в официалната конкурсната програма на 65–тия МФФ Берлинале, където получи Наградата “Silver bear” за най-добър режисьор (Раду Жуде). Игралният филми “Потъването на Созопол” участва на 8-мия МФФ Fest Film Kosova, Прищина, където получи Награда за най-добър актьор (Деян Донков), МФФ-Милано, отличен с награда за най-добър актьорски ансанбъл, на МФФ за независимо кино Лос Анджелис получи награда за най-добър режисьор, най-добър актьорски ансамбъл, най-добра оригинална музика, на Европейски филмов фестивал в Берлин отличен с награда за най-добър филм. Игралният филм “Урок” участва на редица международни фестивали, сред които: 38-и Международен филмов фестивал, Гьотеборг, Швеция, където беше отличен с Наградата на името на Ингмар Бергман за най-добър дебют в международния конкурс; 27-и фестивал Premiers Plans/ANGERS FILM FESTIVAL, Анже, Франция - Наградата „MADEMOISELLE LADUBAY“ за най-добра актриса; 20-ти Международен филмов фестивал, Вилнюс - най-добра актриса (Маргита Гошева); Международния филмов фестивал Cineramabc в Бразилия - Награди за най-добър филм и за най-добра актриса; 14-ти Трансилвански международен кинофестивал в Клуж-Напока, Румъния - Награди за режисура и за най-добро актьорско присъствие (Маргита Гошева); 19-ти София Филм Фест - Голямата награда “София – град на киното” за най-добър филм, Награда за най-добър български игрален филм, Награда на публиката и Награда на ФИПРЕССИ; Наградата LUX Prix на Европейския парламент за 2015; Награда на Столична община за „Ярко постижение в киното” и др. Игралният филм “Досието Петров” участва на МФФ в Монреал и получи награда за режисура. Игралният филм “Жената на моя живот” участва на МФФ-Букурещ, където получи награда за режисура, на МФФ Братя Манаки в раздела SEE Camera (за филми от Югоизточна Европа) беше отличен с награда за най-добра актриса (Виолета Марковска). Пет нови български игрални филма („Сняг”, „Жената на моя живот”, „Имало едно време един уестърн”, „Семейни реликви”, „Пеещите обувки”) бяха представени на вниманието на търговци и разпространители по време на филмовия пазар в рамките на МКФ в Кан. В рамките на МКФ в Кан тази година беше отбелязано честването на „100 години българско кино”, обявяването от ЮНЕСКО на гр.София за творчески град на киното, както и създаването на комисия към СО за облекчаване и подпомагане на снимането на филми на територията на столицата. Подкрепена бе кампанията на „Съдилището” за международна промоция и участие за наградата на Американската филмова академия за чуждоезичен филм „Оскар”в Лос Анжелис. Страната ни и родното кино бяха споменати от всички световни агенции и влязоха в „добрите новини” на всички медии у нас. През годината български филми бяха представени и отличени на редица престижни международни фестивали.
През 2015 г. са създадени общо 45 филма при планирани 44 (т. 1-3). От тях 16 игрални /пълнометражни и късометражни/ филма, от които 5 дебют на режисьора, 13 документални филма, от които 3 дебют на режисьора, и 8 анимационни филма, от които 1 дебют на режисьора, 8 международни копродукции. По обективни производствени и технологични причини, беше забавено завършването на 12 игрални, 11 документални и 8 анимационни филма, които бяха предвидени в плана, но ще бъдат завършени през текущата година. Изпълнението на плановите показатели съответства на изискванията на ЗФИ. Формите на пропаганда на българско филмово творчество, които бяха реализирани през 1-во полугодие са промоция на българското кино на част от най-престижните европейски фестивали: щанд на България на МКФ Берлин и МКФ Кан с акцент „100 години българско кино” и „Представянето на българското кино” - в рамките на филмовия пазар в Кан се проведоха прожекции на нови български филми с предстоящо разпространение, както и бе изработена брошура, представяваща филмовата индустрия в България; участие на „Каръци” в конкурсната програма на МФФ в Москва, МФФ-Сан Себастиан, МФФ-Варшава, CinEast-Люксембург и др.; селекции за участие на международните копродукции с българско участие „Аферим!”, „Никой не иска нощта” и „Защо аз?” в конкурсната програма на МФФ в Берлин; селекция за участие на “Урок” в конкурсната програма на МКФ в Гьотеборг, Анже, Клуж, Вилнюс, Минск, МФФ-Духок, Кюрдистан и др.; участие на “Съдилището” на МКФ “SEE a Paris”, Франция; участие на “Потъването на Созопол” на 8-мия МФФ Fest Film Kosova, Прищина, МФФ-Милано, МФФ-Монреал, Фестивал на европейското кино в Берлин, МФФ-Бразилия, МФФ-Орензе, Испания, МФФ-Одрин, МФФ-Делхи, МФФ за независимо кино в Лос Анджелис и др.; участие на “Отрова за мишки” на SEEfest в Лос Анджелис; селекция за участие в конкурсната и специалната програми на анимационните филми “Постиндъстриал” и „Анна Блуме” на МФФ в Анеси; селекция за участие в конкурсната програма на документалния филм “Мечта по запада” на МФФ в Карлови Вари; участие на “Досието Петров” на МФФ в Хамбург, МФФ в Монреал, МФФ Хайфа, МФФ d’Alger-Алжир и др.; участие на “Жажда” на МФФ-Сан Себастиан, МФФ-Хамбург, МФФ-Цюрих, МФФ-Варшава, МФФ-Хайфа, МФФ-Лондон и др; участие на “Жената на моя живот” на МФФ-Сан Себастиан, МФФ-Хамбург, МФФ-Цюрих, МФФ-Варшава, МФФ-Хайфа, МФФ-Лондон и др. В рамките на София Филм Фест (м.март) беше реализирана програмата София Мийтингс за представяне на новите български филми пред селекционери на световни фестивали и пазар на филмови проекти за 1-ви - 2-ри филм на режисьора, в която бяха представени общо 17 български проекта. В рамките на 13-тия Международен фестивал за късометражно кино „В Двореца”-гр.Балчик филмовата програма представя най-новите международни тенденции в късометражното кино, разпределени в състезателни програми и съпътстващи инициативи, образователна програма /уъркшоп/, както и провеждане на ежегодната среща на международната партньорска мрежа от европейски кинофестивали „Euroshort” в гр Балчик. В периода бяха организирани „Дни на българското кино” в Прага, Варшава, Париж, Потсдам, Берлин, Рим, Москва, Санкт Петербург. Активно представяне на българското кино през м.март-април-май в Седмиците на европейското и франкофонско кино в Тбилиси, Букурещ, Буенос Айрес и Словения. Селектирани български филми за участие на МФФ „Златен Витяз” в Севастопол (м.май). Представяне на български филми в рамките на прояви, организирани от посолствата на РБългария в Европа и извън европейския съюз. Българското кино беше представено с блок филми в Дни на българското кино в Белград (м.октомври), както и на други международни форуми и фестивали. Представяне на български филми в рамките на прояви, организирани от посолствата на РБългария в Европа и извън европейския съюз. Представяне на новите филми на международните фестивали през 2-ро полугодие: Сан Себастиан, Сараево, Варшава, Солун, Гьотеборг, Монреал, Хамбург, Амстердам, Делхи и др.. Филмови творци взеха участие в срещите на продуценти на МКФ Кан и при представянето на своите филми в рамките на МКФ Берлин, Москва, Анеси, Гьотеборг, Карлови Вари, Клермон Феран, Шанхай, Лос Анджелис, Злин, Прищина, Локарно, Люксембург, Сараево, Сънданс, Ню Йорк, Сан Себастиан, Варшава, Хамбург, Солун, Делхи и др., на прояви, организирани от посолствата на РБългария в Европа и извън европейския съюз, както и на професионалния форум “When East Meets West” в Триест (м.януари) и на форума (пазар) през м.юни на документалното кино “Sunny Side of the Doc” в Ла Рошел. Отчетеният брой зрители е следствие на малкото нови завършени български филми („Съдилището”, „Омбре”, „Защо аз?”, „Потъването на Созопол”, „Буферна зона”, „Урок”, „Момичето от низката земя”, „Имало едно време един уестърн”, „С лице надолу”, „Аферим!”, „Виктория”, „Прелюбодеяние”, „Хляб и зрелища” и др.), които са прожектирани в киносалоните наред с касови американски филми. Филмите продължават своето разпространение в киносалоните на страната. Въпреки спада в броя за зрителите в сравнение с предходни години, когато бяха разпространени в кината едни от най-гледаните филми („Мисия Лондон”, „Love.net”, „Тилт” и др.), нивото на гледаемост остава сравнително добро. Това е доказателство, че мероприятията за подпомагане достъпа на българските филми до киносалоните дават плодове и отговарят на интереса на зрителите, който беше изгубен през годините на прехода след драстичното затваряне на киносалоните. През 2015г. беше подкрепен и показа на български и европейски филми в четири киносалона в страната – „Лъки-Дом на киното” в гр.Пловдив, ФКЦ в гр.Варна, „Синемеджик” в гр.Търговище и „Дом на киното” в гр.София. Като цяло заявените по плана стойности са постигнати, а голяма част дори са надхвърлени. Спазването на размера на държавната субсидия, който е гарантиран от чл.17 на Закона за филмовата индустрия /ЗФИ/, би осигурило стабилност на филмопроизводството. По-високият брой филми задвижва интереса на публиката, при наличието на по-голямо разнообразие българският зрител по-уверено търси и намира удовлетворение от срещите си с българското кино. От друга страна, създаването на по-голям брой филми дава и по-добри възможности за изява на младите режисьори и съдейства за обновление на творческия процес. За всичко това е необходимо и навременно и цялостно предоставяне на средства от страна на Министерство на културата по бюджета на ИА „НФЦ” за филмопроизводство, което да обезпечи създаването на повече и по-различни нови филми, за да съществува и по-голямо тематично и жанрово разнообразие. Програма “Филмово изкуство” се изпълнява съобразно изискванията на Закона за филмовата индустрия /ЗФИ/ и финансирането по бюджета на ИА”НФЦ”. Стратегическите цели се определят съвместно с Националния съвет за кино, който е експертно-консултативен орган към Агенцията. Финансовата комисия - също консултативен орган по ЗФИ, която одобрява размера на държавна подкрепа за филмови проекти е провела 12 заседания, на които е разгледала 152 проекта. 1 t е годината, за която се изискват данните. 2 NACE Rev. 2 или последващо законодателство, с което се изменя или заменя; NACE е статистическата класификация на икономическите дейности в Европейския съюз, определена в Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2, и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1). Каталог: files -> media -> files files -> Curriculum vitae Georgi Merdzhanov files -> Отчет на разходите за държавно подпомагане на филмовата индустрия по бюджета на иа "нфц" за 2010 г files -> Творческа автобиография на Цветомира Николова Костадинова files -> Сценарий на Жана Авишай г. "Дом в планината" документален филм по сценарий на Славчо Дудов София-прес Интерфилм files -> Конкурс на натфиз за щатен професор, кинознание, диплом вак №24032/22. 01. 07 2004 патент за изобретение № bg64327 В1 Изтегляне 0.88 Mb. Сподели с приятели:
|