Закон за фискалния съвет, публикуван за обществено обсъждане от Министерството на финансите, стана ясно в сряда, 21 ноември, след заседанието на кабинета
Законът за офшорките мина на първо четене
Изтегляне 403.7 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- По наклонената плоскост В стремежа си да се задържи на власт, правителството е готово да рискува стабилността на държавните финанси Вера Денизова
- Политиците да предложат модела на здравеопазване Клуб Капитал: Експертите препоръчват пазар и реална конкуренция в сектора Десислава Николова
Законът за офшорките мина на първо четене Законопроектът за ограничаване на офшорките мина на първо четене в парламента, след като получи 97 гласа "за", 1 "против" и 15 "въздържал се" и в отсъствието на единия от вносителите - Делян Пеевски. Дебати по същество нямаше, липсваха и критици. Сред подкрепилите бяха и четирима депутати от ГЕРБ, въпреки че представители на партията изказаха съмнения в ефективността на предложенията. С проекта се въвеждат редица заобиколими забрани за офшорни дружества. Те няма да могат пряко или косвено да получават лиценз или да придобиват дял в банка, застрахователно, пенсионно и здравноосигурително дружество, инвестиционен посредник и в други. 
По наклонената плоскост В стремежа си да се задържи на власт, правителството е готово да рискува стабилността на държавните финанси Вера Денизова Преди избори и по време на протести популизмът сред политиците достига критични нива. Тонът беше зададен още при ГЕРБ и продължава да ескалира при кабинета "Орешарски" - на всяка заплаха за стачка да се отговаря с отстъпка. Разликата е, че в момента правителството работи в условията на безпрецедентно обществено недоверие, а искащите неговата оставка са по улиците вече пети месец. Така в отчаяните си опити да потушат всяко ново потенциално огнище на ново недоволство управляващите започват да взимат решения, които маскират проблема само краткосрочно, докато всъщност залагат още по-сериозното му връщане след време. Във вторник, ден преди обявеният от КНСБ национален протест за по-високи заплати и сигурност, властта изненадващо реши да предложи данъчна преференция за доходи до 340 лв. Идеята очевидно е недообмислена и изглежда като стъпка в посока премахване на един от успехите на иначе спорното управление на тройната коалиция - плоският данък. Зад този ход може да бъде видян страхът протестите да не се разраснат допълнително. Ако към моралното недоволство бъде прибавено и социално, оцеляването на сегашната власт ще стане изключително трудно, като ще пострадат сериозно и резултатите на БСП на предсрочните избори. Уплашеното и объркано правителство обаче е много податливо на изнудване от всяка по-шумна група недоволни. Премахването на пропорционалния подоходен данък, разбира се, не е добра идея, но по-лошото е, че това може да е само началото на спирала от популизъм, която да затрудни допълнително излизането на икономиката от кризата. Нещо като нищо Идеята, лансирана от ДПС и БСП, е хора с доходи до 340 лв. месечно да си възстановяват платения 10% данък общ доход за 2014 г. като подадат декларация през 2015. Мярката засяга между 200 и 400 хил. души (по различни оценки на управляващите) и за бюджета означава около 150 млн. лв. по-малко постъпления. Не е ясно дали сметката на управляващите включва и сивата икономика, която ще генерира данъчното изключение. Хората, които получават дори един лев повече от 340, нетно ще взимат по-малко от работещите на минимума. За да може тези с ниски доходи, които не ползват данъчното облекчение, в края на месеца нетно да взимат колкото хората, на които държавата ще им връща данъка, заплатата им трябва да е поне 378 лв. Което си е и директен стимул за тази група или да работи по-малко, или да декларира по-ниски доходи от реалните, за да може да получи данъчно облекчение. Затова, ако изобщо се въвежда необлагаем минимум, той трябва да е за всички - както за тези, които получават минимална заплата, така и за тези с по-висок доход. Друг е въпросът, че това означава държавата да се лиши от приходи за около милиард лева. А и по принцип необлагаемият минимум противоречи с философията на правопропорционалното облагане. Идеята му е то да е ниско и да третира всички лица и всички видове доходи еднакво. Колкото повече изключения има от правилото, толкова повече стимули се създават то да се заобикаля. В същото време, ако данъчната администрация хвърли усилия да проверява всеки дребен случай за укриване на данъци, ще остане по-малко ресурс за работа по сериозните нарушения. И в двата случая ще пострада бюджетът. За справка – от 2008 г., когато беше въведена единна 10% ставка за доходите на физическите лица, приходите по това перо растат постоянно въпреки кризата. Очевидно затова и идеята на управляващите е данъчната отстъпка да се връща след подаване на декларация и едва през 2015 г., когато те дори може да не са на власт. Въпреки, че кешово тежестта се пренася за след година, най-вероятно тя ще има и отражение и през 2014 г. - по европейската методология тези пари ще се броят като дефицит в бюджета за годината, за която са обещани. Има и още един проблем – решението за необлагаем минимум се поднася в последния момент, без анализ и при гласувани промени в данъчните закони за следващата година. "Това предложение не е обсъждано с работодателите и не знаем в детайли какво представлява. Но чисто професионално това е слаб ход, защото поражда повече проблеми, отколкото решава. Засегнати ще са тези, които са с възнаграждение малко над минималната работна заплата", казва Огнян Донев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. От Българската стопанска камара също реагираха критично: "БСК решително възразява срещу приемане на популистки и прибързани решения, под натиска на протестите и текущата политическа ситуация, без задълбочена оценка за въздействие върху конкурентоспособността на българската икономика." От идеята на управляващите не останаха очаровани дори тези, за които беше предназначена – КНСБ заяви, че държи необлагаемият минимум да е 400 лв. и постави още осем искания. "Това правителство може да продължи живота си дотам, докъдето изпълнява очакванията на обществото и конкретните искания на огромните части от него. Ако не ги изпълнява, очевидно ще си отиде по-бързо, отколкото е очаквало дори", заяви пред "Дарик" председателят на КНСБ Пламен Димитров. Радетелите на прогресивното облагане също реагираха остро. "Облекчението на най-ниските доходи е решение само под натиска на улицата", заяви пред "Фокус" проф. Чавдар Николов, преподавател в Югозападния университет. "Не разчитайте много на дългосрочен ефект, защото правителството си е пътник според мен. Това са неща, които ги обясняват за 2015 г., знам ли дотогава какво може да се случи", допълва той. Верижна реакция Премиерът Пламен Орешарски представи мярката като вид отговор на исканията за решение на проблема на т. нар. работещи бедни и подчерта, че плоският данък ще бъде запазен. В същото време натискът откъм БСП очевидно е в друга посока. "Това е първата стъпка към въвеждане на прогресивно подоходно облагане и БСП не може да бъде упреквана, че не спазва предизборните си ангажименти", обяви депутатът от левицата Корнелия Нинова. Дори и да се неглижира политическият елемент, действията на правителството не водят към по-различен сценарий от този за отмяна на плоския данък. Например в бюджета за догодина официално са записани 263 млн. лв. за национално съфинансиране към европейските плащания за земеделски производители и животновъди и други държавни помощи за тях, което е скок с почти 10% спрямо тази година. Но под заплахи от различни форми на недоволство земеделският министър вече им обеща около 100 млн. лв. отгоре. Бюджетът на здравната каса за 2014 г. който и без това е намален с около 200 млн. лв. спрямо тазгодишния, ще се надупчи отсега, за да се финансира с него появилият се за пръв от 10 години насам дефицит. Все още не е ясно и колко пари ще трябва да се дадат на държавните компании. В БДЖ например постоянно говорят за увеличаване и на субсидията, и на капиталовите трансфери. Не е ясно как ще завърши арбитражът за "Белене", както и колко пари от бюджета трябва да отидат за плащане на проекти, които няма да получат европейско финансиране (виж стр. 14). Не е ясно и докога ще бъде замразен ръстът на възрастта за пенсиониране, както и какво се случва с военните. А за тези мерки ще са нужни 43 млн. лв. догодина, които не са предвидени в бюджета на Държавното обществено осигуряване. В същото време дефицитът за следващата година отново е почти на позволения по закон максимум от 2%, а и държавата няма право на много резки движения, защото ще трябва да се финансира и от дълговите пазари. Има и още – при толкова ниско доверие дори и да иска, това правителство няма как да проведе реформи във все по-влошаващите се обществени сфери, за нуждата от които вече ни натякват всички – от Международния валутен фонд, през Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската комисия. В същото време сфери като образование и здравеопазване продължават да са хронично недофинансирани, а пенсиите – обидно ниски. Всичко това изисква пари, а те (при ниско ниво на фискалния резерв и хроничен дефицит) могат да дойдат или от данъци, или ако държавата взима все повече дълг. "Ако всичко това продължава, управляващите – които и да са те, скоро ще са принудени не само да махнат плоския данък, ами да увеличат и корпоративния. По-лошото е, че сега се поемат множество скрити и явни ангажименти, които в един момент може да поставят под въпрос стабилността на публичните финанси", казва финансист. Управленското безхаберие и реформаторски мързел обаче ще се платят от всички. Дори и от тези, за които се прави сегашната преференция
Политиците да предложат модела на здравеопазване Клуб Капитал: Експертите препоръчват пазар и реална конкуренция в сектора Десислава Николова Историята понякога се повтаря като фарс, но често и като кошмар. През последните седмици лекарите отново заплашват със стачка, парите в здравната каса пак са свършили и не е ясно колко по-недоволни могат да бъдат пациентите и лекарите от здравната система. Липсата на реформи в здравната система задава през годините едни и същи въпроси и днес те отново са актуални - има ли пари в здравеопазването, как се управляват и защо не достигат, както и какво здравеопазване трябва да има. За да намерим отговорите, поканихме няколко от ключовите фигури в сектора. Както ще видите по-надолу, пътят към изхода е сравнително ясен. Кога ще тръгнем по него обаче - не чак толкова... Д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз: Пари в здравеопазването няма, не достигат. Вечният рефрен, който върви от политици, финансисти, е колко много пари се дават за здравеопазване. И упорито се отказва веднъж завинаги да се разбере, че няма страна в Европа, която да дава по-малко за здравеопазване – и като обществени средства спрямо частни, и като процент от брутен продукт, и като вноска. Това, което България ползва като бюджет за цялото си здравеопазване, е равно на една средно голяма френска, немска или австрийска болница. Явно обаче това са възможностите. Д-р Румяна Тодорова, управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК): Здравеопазването е сектор, който изисква нови и допълнителни средства, защото това е динамичен процес, много нови технологии нахлуват, ние изоставаме. Естествено, не са насочени тези средства в правилната посока, но това за мен е по-малкият проблем. Искам ясно да се разбере, че касата не може да намери пари. Касата сигнализира, че не стигат пари и когато правителството намери допълнителни средства, безспорно касата ще разпредели парите. Има един положителен момент, който ми прави впечатление - за пръв път се заговори за приходната част в бюджета на НЗОК. Досега говорим само за разходите – за какво ще ги ползваме, всеки дърпа в своята посока, но тази година за пръв път се заговори, че приходната част куца. Два милиона неосигурени не върви за държава, която е казала, че законът за здравното осигуряване е задължителен. И защо, след като говорим, че има равнопоставеност, в приходната част имаме неравнопоставеност. Знаем как се осигуряват децата, как се осигуряват учещите се, там според мен има доста работа и политиката трябва да бъде по-гъвкава, защото касата е оставена без всякакъв резерв. Сега няма пари за онкоболните, не стигат парите за болниците, никъде не стигат парите. Не искам да си помисля, ако се случи някаква епидемия. Хубавото е, че всички сме осъзнали, че трябва да се впрегне целият интелектуален потенциал, всички наши знания, всички наши възможности, за да започнем да подреждаме българското здравеопазване. Предполагам, всички ще се съгласите, че бюджетът се прави на база възможност, а не на база реална стойност на медицински услуги, и че в България пациентите доплащат за лечение още точно толкова, колкото са публичните средства за здраве. Д-р Явор Дренски, председател на Националното сдружение на частните болници: Обърнат е моделът, ние се опитваме сумата, с която разполагаме, да я разпределим за здравеопазване. В медицината две и две не прави четири, всеки пациент е индивидуален и разходите за неговото лечение са индивидуални. Би трябвало да се опитаме максимално точно да изчислим стойността и след това вече да търсим необходимите средства – било то чрез доброволни допълнителни фондове, било чрез повишаване на вноски. Искам да подкрепя изказването на д-р Тодорова, че касата е институцията, която закупува здравни услуги, има грижата те да са с необходимото качество и да прави последващия контрол. За съжаление обаче в момента тя е поставена под фокуса като едва ли не причината за този недостиг на средства в здравеопазването, причина за страданието на болниците, на колегите и най-вече на пациента. Д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на IMS Health: Парите в здравеопазването, колкото и да са много, винаги ще бъдат недостатъчно. Това е навсякъде по света - например в САЩ, където над 16% от БВП отива за здравеопазване и има десетки милиони много недоволни, и президент, избран, за да реализира здравна реформа. Между 4% от БВП в България и 16% в САЩ има огромна разлика, още повече че абсолютните стойности зад тях, са несравними като размер. В България, ако направим един исторически преглед назад, ще установим, че здравеопазването като че ли винаги е било финансирано на остатъчен принцип. През последните над 10 години този процент е много устойчиво около четири. Като абсолютно число те са мизерни, като относителен процент са много малки, а нуждите от здравеопазване са огромни. Които измерители да вземете, да речем Европейския здравен индекс, ние сме на предпоследно или на последно място. Има чисто обективни предпоставки за много голяма консумация на здравеопазване и наличният финансов ресурс трябва да бъде разпределян много внимателно, с много голяма мисъл къде се влага. Бюджетът е едно, но парите, които хората допълнително харчат за здравеопазване, са поне още толкова. Около 8% от БВП отиват за здравеопазване, от които половината са администрирани и минават през бюджета, през здравната каса, през министерството. Останалите са кешови плащания в системата. Въобще сме с най-голям процент частно участие – било за доплащане, било като директни кешови плащания. Какво здравеопазване можем да си позволим? Д-р Цветан Райчинов: На този етап това, което си позволяваме, е здравеопазване, от което няма доволни – нито пациенти, нито медицинското съсловие като цяло. От друга страна, надали има по-достъпно здравеопазване, няма страна, в която толкова лесно да можеш да отидеш при лекаря и да получиш незабавно медицинска помощ. Изоставаме като апаратура, като оборудване, като заплащане и възможност за развитие. Това гони медицинските кадри от страната. Например след безкрайно оплюване колко лошо нещо е инвазивната кардиология, какви пари се харчат, колко много се взимат - да, обаче за три години смъртността от инфаркт спадна рязко, благодарение точно на тази технология. Ползата от това, че сега много по-малко хора ползват средства от НОИ за инвалидност, безработица поради този вид заболяване, е много по-голяма от средствата, които са вложени, за да се развие тази дейност. По разчетите на финансово министерство има 102 хил. безработни, за толкова се плаща. Дали са толкова в България? Според мен са около три пъти повече безработните. Но ако излязат тези списъци, държавата трябва да плаща не за 100, а за 300 хил., затова скоро няма да видим реални списъци на неосигуряващите се. И затова в скоро време просто не виждам някакъв шанс нещата да се подобрят. Надявам се всяка година да има по една стъпка поне, да се прави. Все пак бедна си е държавата, няма какво да се лъжем. Д-р Румяна Тодорова: Въпросът беше какво трябва да бъде здравеопазването, аз смятам, че е крайно време вече да заговорим за качествено здравеопазване. Защото никой не е доволен в момента. Аз не познавам нито един участник в българското здравеопазване, който да казва, че е доволен. По кои критерии трябва да се измери това качество и по какъв начин? Д-р Румяна Тодорова: Безспорно, не може и без количествени показатели, но стига вече количествени показатели. И вторият важен въпрос е остойностяване на дейността – да се види и да се каже на българското общество – здравеопазването струва ето тези пари. С това, което ние внасяме, да видим какво можем да покрием. Мисля, че това е изключително важно, аз съм провела такъв разговор и с премиера, той е абсолютно съгласен. Много правителства преди това се пробваха върху тази тема. Знам, че е много трудно, особено трудно се остойностява трудът на българския лекар, но така или иначе трябва да се тръгне в тази посока. Д-р Цветан Райчинов: Не е толкова трудно, вече от три години сме готови, но цифрата, която показахме, няма кой да я приеме. д-р Явор Дренски: Здравеопазването трябва да бъде свободно за пациента, той да избере къде да получи лечението си, да има лоялна конкуренция на пазара, свободно по отношение на всякакви сложни регулации, има достатъчно механизми и не е нужно ние да ги измисляме, които да създадат саморегулация на пазара. Това ще доведе до следното - на пазара ще останат само избраните от пациентите лечебни заведения, които предлагат качествени здравни услуги и в същото време са достатъчно ефективни, за да могат да устояват на пазарните условия, да се развиват, да предлагат нови услуги, за да бъдат предпочитани. Д-р Кунчо Трифонов: В момента е налице една асиметрия, ако погледнете от гледна точка на пациента. Пациентът е сам и какво стои срещу пациента? Стоят болници, системи за доболнична помощ, стои една всемогъща здравна каса. Каквото и да избере пациентът и да тръгне да избира, той е в неравностойно положение. Въпросът е, че зад пациента не стои структура, какъвто би бил примерно един фонд, финансов, който го подкрепя, така че, когато трябва да консумира системата, да е налице равнопоставеност. Докато няма никаква възможност за контрол, винаги ще има такива изкривявания. В случая имаме едно движение на един пациент, който се движи някъде из системата, зад него вървят едни пари, които някъде остават. Една система, оставена сама на себе си, се нагажда, така че да бъде в комфорт сама за себе си. Ваденето като цяло на системата от такъв комфорт е нещо, което може да извърши единствено и само политическата класа на база на консенсус, на база на правене на модели, на установяване на нови връзки, взаимоотношения. Д-р Кацаров, вие правите проучване на пациентската удовлетвореност. Трябва ли това да е част от оценката на качеството в лечебните заведения? Д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването: Има само един начин да измерим качеството и това е дали този, който употребява услугата, е доволен или не. Здравноосигуреното лице предплаща медицинската услуга, той е клиентът, той отива и я получава, никой не го пита дали е доволен. Защото, ако отида да си купя някаква стока от магазина и не съм доволен, ще я върна и ще ми върнат парите. За мен големият проблем е като цяло ниското качество на медицинските услуги и убеден съм единственият начин да постигнем по-високо качество е, като се стимулира честната конкуренция между отделните доставчици на услуга. Няма друг известен начин. В този смисъл идеи от типа "дайте да съкратим лечебните заведения, да намалим броя", всъщност ще ограничат конкуренцията, а всяко такова действие ще има за резултат по-лошо качество и по-висока цена на тези услуги Според мен по-голямата част от нашето общество смята убедено, че здравеопазването е вид социално подпомагане. По-малката част - че предоставянето на медицински услуги е бизнес, пазар като всеки друг. Докато не постигнем съгласие по този фундаментален въпрос, няма да решим който и да било друг от системата на здравеопазване. Ако смятаме, че това е бизнес и се предоставят медицински услуги, трябва да има честна конкуренция, еднакви правила и условия за всички. И където има пациенти, се развива, където няма пациенти - фалира. Когато говорим за неосигурените, трябва да отчетем, че вероятно за част от хората е проблем да плащат здравноосигурителна вноска, но и демотивацията в резултат на лошо качество и корупцията, да не си затваряме очите пред това явление. Ако имаме висококачествена медицинска услуга, една сигурност, че ще получиш това, което ти е обещано, аз мисля, че доста хора биха се осигурили, без да бъдат принуждавани. В Швейцария осигуряването е доброволно. Почти 100% от населението е осигурено. Д-р Кунчо Трифонов: Моделът на една система на здравеопазване трябва да отговаря на много условия, като едно от тях е колко скъп е и можем ли да си позволим въобще като общество съответното финансиране. Това смесване на социална функция и социално подпомагане и медицина в България е традиционно над 50 години. Има такива очаквания у самите пациенти - някой като държавата да поема вместо тях техния ангажимент за здравеопазване. Д-р Цветан Райчинов: В момента най-добрият модел, признат в света, е холандският, който е обаче 96% частно здравеопазване, 100% частно осигуряване, като държавата единствено има дял в гаранционния фонд за добавка към осигуровки на пенсионери и други социални групи с по-нисък статус. Простичка система и тя гарантира добро здравеопазване. И там се чака примерно около седмица за семеен лекар, но това наистина е модел за богата държава, каквато България не е. Може би по-приемлив ще бъде френският модел. Но не може да се предлага примерно – махаме монопола на касата, правим 4 каси, но остава самото здравеопазване 90% държавно и с гарантирани квоти. Какво ще се промени, ако вместо един фонд 5 сключват договори със същите болници? Всички лечебни заведения трябва се приватизират. Миналата седмица при срещите с премиера и финансовия министър точно това казах - оставяте си 5-6 болници социални, но да няма привилегировани. Д-р Румяна Тодорова: В България заставянето на населението е изключително наболял проблем във връзка и с емиграцията на младите хора. Какво забелязваме в нашата база данни? Голяма доза социална дейност в болници за активно лечение, което не е нормално. При 2.4 млн. пенсионери ние нямаме легла за долекуване, продължително лечение, което е изключително социална дейност и никой да не мисли в тази посока, смятам, че е съществен проблем. Тогава болниците за активно лечение могат да бъдат високотехнологични, там пациентът няма работа повече от 3 или 5 дни. Идва ред на другото ниво – за долекуването, което на практика не съществува. Какво от това, че професор еди-кой си е направил една блестяща операция, сложил е една става за 10 000 лв. и какво става с този пациент, след като няма кой да го раздвижи? Всичко това отива на вятъра. Страхотен проблем е това, пропаст. Първият момент е тежестта постепенно да се изнася към извънболничната помощ, вторият - освобождаването на болниците за активно лечение от социални функции. Би ли желала здравната каса конкуренция? Д-р Румяна Тодорова: Не се страхуваме от конкуренция, но разумна конкуренция, така че да не фалира системата, защото сме чували за най-различни модели, когато ресурсът се разпилее и не се контролира. Д-р Явор Дренски: Най-важното е да се избере модел, който е най-подходящ за нашите условия. Когато пациентът има повече ангажираност под една или друга форма, било то чрез самоучастие, доплащане, било обсъждане на плана за неговото лечение, тогава наистина моделът е работещ. А иначе това дали ще бъде една каса, дали ще бъдат няколко каси, не е от толкова голямо значение. Д-р Цветан Райчинов: Какъвто и модел да тръгне в България, важното е да не тръгне по български. По-добре е да внесем от някъде нещо и нищо да не пипаме, отколкото да го правим по български, защото и най-добрият модел в България обикновено се оказва в полза на някого и след това се съсипва. Не трябва да се търси печалба, иначе как да тръгне една система, когато имаш неработеща икономика, оттам неработещо образование. Тези, които са добре образовани, не остават тук, още по-зле за икономиката, застаряване на население, огромни разходи за здравеопазване. Простичко кръгче и се върти все по-бързо и по-лошо. Така че това, което трябва да се направи, е да се спре да се прави политика от здравеопазване, да се прави политика за здравеопазване с всички възможности на държавата. Ние не сме направили най-елементарното, което дори и Румъния успя – една добра Спешна помощ, как имаш останалите връзки и системи. Като кажеш Спешна помощ – е, да де, ама трябват още 70 млн., ама сега ги няма, хайде по-нататък. Как е решен въпросът във Франция – много каси. До един процент, да речем, за медикаменти, плаща националната, солидарната, оттам нататък всеки се осигурява допълнително. Като искам да ползвам по-добри и по-висок клас лекарства, ще се осигуря допълнително. Но при вноска, която е в размер средно за работещ 60 лв., за всички останали 20, да си купуваме лекарства по 100, няма как. Има частни фондове, застрахователи... Д-р Румяна Тодорова: Какъв е смисълът доброволният фонд, където работникът се осигурява от работодателя си, да повтаря пакета на касата? Какво прави работодателят – ще сключа договор с този фонд, ако вие направите примерно договор с ДКЦ "Токуда". И когато фондът отиде да сключи договор, "Токуда" казва – добре, но прегледът ни е 50 лв. За каква конкуренция говорим? Политиците трябва да ни дадат отправната точка какво искат от всички нас, какво здравеопазване да направим – такова, каквото е в момента, да не го разбутваме много и да го позакърпваме тук-там, с една каса, но стабилна и тя да изпълнява един пакет, но той да бъде сигурен, всеки, който се осигурява, дори с 8-те процента вноска да получава задължително това, което е разписано в пакета, или искаме един модел, където да има и допълнителни фондове или здравни застрахователи, няма значение, които да надграждат този пакет. Пак се връщам на подписаната декларация с лекарския съюз. Една от точките беше да се сформира междуведомствена работна група. Смятам точно този въпрос да задам в тази група – какъв тип устройство на българското здравеопазване искаме. И вторият момент е, тук трябва и пациентските организации да се намесят, да обясним, че здравеопазването струва пари и че трябва да сме отговорни към собственото здраве с това колко кафета пием на ден, колко цигари изпушваме, кога ходим, ходим ли на профилактични прегледи и това да го изискваме от другите участници в този процес.
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 403.7 Kb. Сподели с приятели:
|