8.
|
§ 26. В чл. 79, ал.1 числото „10 000” се заменя с числото „20 000”.
|
Категорично се противопоставяме на двойното вдигане на депозита за участие в парламентарни, президентски и избори за Европейски парламент – по този начин се налага финансов ценз за участие в избори.
|
9.
|
§ 32. В чл. 107, ал. 1 думите „два многомандатни изборни района“ се заменят с „един многомандатен изборен район“.
|
Подкрепяме това предложение. Не може да има преференции и кандидатите да участват в листи от две места.
|
10.
|
§ 38. Създава се чл. 137а:
„Публичност на информацията за възложителя и финансирането
„Чл. 137а. (1) От деня след обнародване указа на президента на републиката за насрочване на изборите до изборния ден включително всяко огласяване изцяло или отчасти на резултати от допитвания до общественото мнение или социологически проучвания, свързани с изборите, извършено чрез медийна услуга или по друг публичен начин, трябва да съдържа информация кой е провел допитването или проучването и кой е финансирал провеждането му.
(2) Информацията по ал. 1 се представя пълно и ясно, като в печатен или друг текстови материал е в обособено поле, на видно място и заема не по-малко от 5 на сто от общата площ на материала, а в аудио- и аудио-визуални материали, излъчени по електронните медии, или в представяне пред публика – веднъж в началото и веднъж в края на материала или представянето.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и в случаите, когато агитационни материали на партии, коалиции от партии, инициативни комитети и кандидати съдържат или се позовават на резултати от допитвания до общественото мнение или социологически проучвания.
(4) Който провежда допитвания до общественото мнение или социологически проучвания, свързани с избори, и/или огласява резултати от тях, не може да се позовава на служебна, търговска или друга защитена от закон тайна, за да укрива информацията по ал. 1.
(5) Който провежда допитвания до общественото мнение и социологически проучвания и е огласил резултати от тях в нарушение на ал.1, не може да получи разрешение по чл. 137, ал. 1.
(6) В тримесечен срок от обявяване на резултатите от изборите Националната агенция по приходите извършва данъчни проверки на лицата, които са провели и огласили допитвания до общественото мнение или социологически проучвания, както и на лицата, които са възлагали и/или финансирали такива допитвания и проучвания. Когато допитванията и проучванията са възлагани и/или финансирани от политически партии, коалиции от партии или инициативни комитети, проверката по отношение на тях се извършва от Сметната палата.”
|
Коментар:
Предвидените в ал.6 действия на НАП могат да се считат като репресия от страна на държавата спрямо лицата, които възлагат, провеждат и огласяват резултати от изследвания за обществено-политическите нагласи.
Не става ясно как ще се подходи с възложителите на НЦИОМ - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към НС, когато ръководството на НС, парламентарни групи или депутати подадат към Центъра искания да проведе и огласи такова изследване, в рамките на предизборната кампания.
Релевантно би било при обявяване на резултати от изследвания освен данни за това кой поръчва, финансира и провежда изследването да се огласява по предложения начин и следната информация:
-
Име на институцията и ръководител на екипа, провел изследването
-
Метод/вид на изследването
-
Период на теренната работа
-
Планирана големина на извадката
-
Реализирана големина на извадката
-
Териториален обхват на извадката
-
Метод на извадката (адресна, квотна и т.н.)
-
Параметри на изследваната съвкупност (възраст и др.)
-
Метод на регистрация (интервю, анкета, телефонно и т.н.)
-
Максимална грешка за 50-процентов относителен дял при 95% вероятност
Тази информация ще може да гарантира професионализма в провеждането на изследването, достоверността и сравнимостта на огласяваните данни.
Предлагаме да се включи и разширен вариант на набор от параметри, които организацията, провела изследването следва да оповести на сайта си, успоредно със съобщаването на данните за медиите:
1.Име на институцията и ръководител на екипа, провел изследването
2. Метод/вид на изследването
3. Период на теренната работа
4. Планирана големина на извадката
5. Реализирана големина на извадката
6. Териториален обхват на извадката
7. Метод на извадката (адресна, квотна и т.н.)
8. Параметри на изследваната съвкупност (възраст и др.)
9. Метод на регистрация (интервю, анкета, телефонно и т.н.)
10. Максимална грешка за 50-процентов относителен дял при 95% вероятност
11. Формулировка на въпросите, данни от които са публикувани, така както са
били публикувани на терена заедно с инструкциите
12. Просто разпределение на отговорите с базите към тях, от които са
публикувани данните
Тези параметри са взети от публикация на сайта на Българската социологическа асоциация - са приети с консенсус през 2001 г.8 на заседание на УС на БСА и целят постигане на по-голямата прозрачност на социологическите изследвания и създаване на по-голямо доверие към работата на социологическите екипи.
Изработването на тези параметри е предложено от БСА на конференцията
“Електорални нагласи – Парламентарни избори 2001”, състояла се на 6 април 2001 г. В предложения вид те представляват консенсусен резултат от широка дискусия в социологическата общност.
|
11.
|
§ 42. В чл. 152 се създава ал. 3:
“(3) Забранява се използването на публичен административен ресурс под каквато и да е форма за целите на предизборната кампания освен срещу заплащане на дължимите такси.”
|
Подкрепяме това предложение и предложеното в Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс определение за “Публичен административен ресурс”: помещения, транспортни средства, оборудване и всякакви други движими и недвижими вещи държавна или общинска собственост, използвани от администрацията, както и трудът на служители от държавната и общинската администрация във времето, в което изпълняват задълженията си в държавни и общински структури”.
Коментар:
В трети доклад на GRECO (Групата държави против корупцията) за България, който съдържа оценка на изпълнението на общите правила за борба с корупцията при финансирането на политическите партии и предизборните кампании9 е включена препоръка за въвеждане на ясни критерии за избягване на използването на публичен ресурс за партийни дейности и предизборни цели.
|
12.
|
§ 57. В чл. 198 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “плик” се добавя “и интегрална бюлетина за гласуване".
2. В ал. 3:
а) точка 1 се изменя така:
“1. поставя знак “Х” със химикал, пишещ със син цвят, в квадратчето на избраната от него кандидатска листа на партия, коалиция от партии или независим кандидат";
б) в т. 3 думите “за избраната от него кандидатска листа” се заличават.
3. В ал. 7 думите „кандидатите“ се заменят с „кандидатските листи”.
|
Подкрепяме връщането на интегралната бюлетина, тя е гаранция, че няма да се възпроизвеждат практики от миналото, например т.нар. “индианска нишка“ и че бюлетините много по-трудно ще се изнасят извън изборните помещения.
Коментар:
Предвидените от Изборния кодекс кутии, поставени в тъмните стаички за гласуване, в които да се слагат предварително единичните бюлетини и изискването кутиите да са изработени, така че да може да се изтегли само една бюлетина, изглежда неизпълнимо практически.
Напълно възможно е да се изработи компактна интегрална бюлетина, която да позволява да се отбелязва преференциалното гласуване за кандидатите от листата.
|
13.
|
§ 64. В чл. 213 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създават се т. 11а, 11б, 11в и 11г:
„11а. броят на неизползваните бюлетини и пликове в зависимост от вида избори;
11б. броят на получените бюлетини по реда на чл. 187;
11в. броят на намерените в избирателната урна бюлетини без плик;
11г. броят на унищожените от секционната избирателна комисия бюлетини по други поводи;”;
б) създава се т. 15:
„15. броят на застъпниците, вписани в списъка за вписване на застъпниците.“
|
Подкрепяме предложението, така ще се гарантира по-добър контрол върху броя на бюлетините, използвани в изборния процес, но за целта бюлетините за всички видове избори следва да са на пачки/ кочани с определен брой бюлетини, за да не се бави началото и краят на изборния ден с броене на стотици получени/ респективно неизползвани бюлетини от секционните комисии.
Необходима е корекция в т.11в – не е възможно да се отбележи „броят на намерените в избирателната урна бюлетини без плик”, защото това описване в протокола става преди отваряне на урната ( Чл. 213. (1) Преди отваряне на избирателната урна в протокола последователно се вписват:..)
|
14.
|
§ 69. В чл. 226, ал. 3 се правят следните допълнения:
1. Създава се т. 3а:
„3а. купчинка от бюлетини по установения образец, в които не е отразен вотът на избирателя
|
Подкрепяме предложението – така се коригира непълнота в Изборния кодекс, заради която не се предвиждаше ред за отделно отчитане на бюлетини, пуснати празни от избирателите.
В протоколите за отчитане на резултата от изборите следва да има отделна графа, в която да се посочва броят на тези бюлетини.
|
15.
|
§ 73. В чл. 252, ал. 2 цифрата „9” се заменя с „20”.
|
Категорично се противопоставяме на вдигането на прага за отчитане на преференциалното гласуване на 20%.
Предлагаме намаляването му на 7%, но не от всички подадени гласове за листата, а от националната избирателна квота.
Така необходимият брой гласове за разместване в листата, във всеки един МИР, ще бъде един и същ.
Коментар:
При приемането на Изборният кодекс, всички парламентарно представени партии заявиха, че прагът зависи от това, колко и какви по размер и население ще бъдат избирателните райони.
Избирателните райони не се прекроиха, въпреки че някои от МИР-овете се различават в пъти по брой на населението и така се изкривява представителството на регионално ниво.
Аргументите тогава бяха, че няма актуални данни за населението и затова трябва да се изчака преброяването през март 2011г. Въпреки че преброяването мина, тази тема не се постави на разглеждане.
В заседание от 28 февруари 2010 г. на Временната комисията за изработване на Изборния кодекс, експертът към комисията проф. Михаил Константинов коментира следното:
„Какво става, ако падне преференциалният праг? Същото направихме. Изчисленията са тривиални. Вижда се от резултатите от изборите от 2009 г. – бюлетинът е с преференциите. Веднага ви казвам: при 15% нищо не се променя, то и сега, както видяхте, не се промени. Единствено при 6% се разменят два мандата от всичките 209. Едва ако падне на 3%,
се променят 5 мандата. По света гледат да е около 5. При това биха се разменили 4 мандата. Това е. Даже ми е неудобно да казвам пред журналистите, защото те ще кажат: Каква е ползата от тази работа? Това е ползата. Хората обаче все пак имат чувството, че избират нещо. Като
разменят един мандат, те си казват: „ето, нашият глас успя”. Италия експериментира нулев праг. Тогава действително мандатите хвърчаха яко и се разменяха, но хората бяха доволни. В партиите имаше шум и изобщо неприятности.“10
Контрааргументът, използван от вносителите на предложението, че ако не се вдигне прагът за преференциално гласуване, ще се стимулира купуването на повече гласове, ще започнат „братоубийствени” войни в партиите и бламиране на ръководствата им, се сблъсква с въпроса – какво правят в листите хора, които ще организират пазар на гласове, за да се придвижат напред в листата и как така партиите се съмняват в интегритета на кандидатите, които сами номинират.
В пленарна зала г-н Яне Янев, вносител на законопроекта заяви: „Това е изключително опасна игра, която може да предизвика както тежки вътрешнопартийни катаклизми, така може да внесе и много трайни поражения като цяло на изборната система. Защото се дава възможност на практика на политически играчи вътре, апаратчици с тези 9% да стават народни представители, без да имат каквото и да било доверие по принцип.“11
В това Народно събрание и по време на изборите за Европейски парламент се осветиха практики, посредством които „лоялността“ на челата на листите се закрепя с подписване на запис на заповед, гаранции по кредити, заплащане на крупни суми за избираемата позиция. Тези практики могат да се пресекат като се въведе работеща преференция – 20% праг е пречка пред избирателя да посочи предпочитан кандидат и неговият избор да има значение.
Пример:
ПП ГЕРБ имат 69 710 гласа в Благоевградски МИР ( данни от изборите 2009 г.), за да се размести водачеството на листата, при от 20% праг са необходими общо 13 942 гласа.
Излиза, че да се смени водачът на листата на ПП ГЕРБ в Благоевградски МИР е необходимо едва ли не всички действителни бюлетини, подадени за ГЕРБ във всички 58 секциии в Банско, Гоце Делчев, Разлог, Добринище, Белица и Струмяни, да са с отбелязана преференция за един и същ кандидат от листата на ГЕРБ.
В Австрия преференциалният праг за парламентарни избори е 6%, в Швеция е 8%, в Чехия е 7 % и избирателите имат право да посочат 2 преференции в листата, в Словакия прагът е 10%, а преференциите са 4, в Полша и Естония преференциалното гласуване е задължително - прагът в Естония е 5% от регионалната избирателна квота. В Латвия избирателите имат право и на "отрицателна” преференция, с която показват неодобрението за даден кандидат.
Обезсмисляйки чрез много високи прагове преференциалното гласуване се пречи на развитието на здрава вътрешнопартийна конкуренция, която би провокирала избирателите да се интересуват от профилите на индивидуалните кандидати, а самите кандидати да развият собствена предизборна кампания. Така, след като бъдат избрани, те биха имали стимул да поддържат близък контакт с избирателните си райони, за да получат нужните преференции и следващия път.
По своя замисъл преференциалният вот трябва да усилва персонализирането на политиката и да прави политическите представители по-разпознаваеми. Предлаганите 20% преференциален праг преднамерено препречват възможността на гражданите реално да влияят върху избора на своите политически представители - посочвайки предпочитанията си за един или друг кандидат. Такъв подход обслужва политическото статукво.
|
16.
|
§ 92. В Закона за радиото и телевизията в чл. 13 се създава нова ал. 4:
„(4) Доставчиците на медийни услуги са длъжни незабавно да обявяват на интернет страницата си пълното съдържание на договорите, сключени с всички регистрирани за участие в изборите партии, коалиции от партии и инициативни комитети.“
|
Подкрепяме това предложение, като смятаме, че е необходимо е да се промени мястото на разпоредбата, защото с включването й в Закона за радиото и телевизията, тя ще обвързва само доставчиците на аудио-и аудиовизуални медийни услуги.
Систематичното място на тази разпоредба е в раздел Предизборна кампания/Отразяване на предизборни кампании в Изборния кодекс
Предлагаме вместо формулировката „ незабавно“ да се запише „не по-късно от три дни от датата на подписването на договора“.
Предлагаме да се създаде нова разпоредба със следния текст:
„Всяко платено съдържание при неговото разпространение задължително се маркира.
Доставчиците на медийни услуги - печатните медии, електронни издания/ сайтове и телевизии са длъжни при разпространение на платеното съдържание да отбелязват същото с надпис "Платено съдържание. Предизборна кампания."
В радио предаванията задължително се съобщава преди началото и в края на предаването: "В това предаване има платено съдържание, свързано с предизборната кампания."
Необходимо е в Административно-наказателните разпоредби да се предвидят и съответни санкции за нарушенията на тези разпоредби.
Само по този начин предложението договорите да се публикуват ще има значение, защото чрез маркирането ще могат да се правят видими платените информационни единици и може да се осъществи мониторинг на медийното отразяване.
Коментар:
Докладът на ОССЕ/СДИЧП констатира: „Доминиращото отразяване на предизборната кампания срещу заплащане в електронните и печатните медии, и в частност това на обществените радио и телевизия, доведе до ограничен плурализъм на гледните точки и де факто на липса на критичен дебат. Това се отрази негативно на нивото на информация, която бе на разположение на избирателите. Също така, медийният мониторинг на Ограничената мисия за наблюдение на изборите (ОМНИ) на ОССЕ/СДИЧП показа, че по всичките наблюдавани електронни медии, както и във вестниците, отразяването срещу заплащане не е ясно установимо. Това бе особено така при отразяването във формата на „хроники” по БНТ или репортажите във вестниците, които може и да са подвели аудиторията за характера на съдържанието. В допълнение на това, доминирането на институционалното отразяване по новините, което бе наблюдавано при всички медии подложени на мониторинг, даде на управляващата партия нечестно предимство.”
Основна препоръка от доклада на ОССЕ/СДИЧП:
Правната рамка, касаеща медиите и в частност обществените радио и телевизия, трябва да гарантира редакторска свобода за отразяване на предизборната кампания. Тя трябва да включва задължението за честно, балансирано и безпристрастно отразяване по новините и публицистичните предавания по всички електронни медии, което да е в синхрон с международните добри практики. Може да бъде разгледано въвеждането на ясно упътване какво представлява справедливо отразяване на кандидати/политически партии по новинарските програми, за да се предпазят журналистите от външен натиск.
Все още напълно нерешен остава въпросът с безплатно отразяване на кампанията в обществените медии.
Препоръка от доклада на ОССЕ/СДИЧП:
Правната рамка трябва да включва безплатно ефирно време по обществените радио и телевизия за участниците в изборите.
Предлагаме диспутите в обществените медии да са безплатни. Да отпадне платеното отразяване на кампанията в обществените медии, извън излъчването на клипове за политическа реклама.
Хрониките да отпаднат като форма за отразяване на кампанията от обществените медии, за сметка на времето за диспути.
В БНТ и БНР да се предвидят не по-малко от 8 диспута с времетраене общо не по- малко от 480 минути, разпределени на същия принцип, както е посочено в чл.145, ал.2 от Изборния кодекс.
Регионалните радио- и телевизионни центрове да предоставят не по - малко от 360 минути радио и телевизионно време за диспути, разпределени по начина предвиден в Изборния кодекс.
На местни избори, поради значителния брой участници, в диспутите в БНТ и БНР и регионалните радио- и телевизионни центрове да се включват представители на партиите и коалициите, регистрирани в ЦИК за местните избори ( при условията, цитирани по-горе), а местните коалиции и инициативни комитети се отразяват от частните медии при досегашния ред.
Изследване на Международния институт за демокрация и подкрепа на избори показва, че от общо 111 изследвани страни 71% от тях осигуряват безплатен достъп до обществените медии; от изследвани 71 страни в 69% от тях времето за отразяване на предизборната кампания се разпределя равномерно между всички участници в изборния процес, без оглед на предишното им представяне на избори и тяхното представителство в парламента.
Страни като Франция, Германия и Великобритания, ограничават или забраняват изцяло закупуването на политическа реклама в медиите, с което се стремят да редуцират влагането на значителни средства в медийни предизборни кампании. Конкуренцията, която се развихря в масираните медийни кампании, принуждава партиите да влагат голяма част от бюджетите на кампаниите за политическа реклама. Това създава нездрави зависимости между партиите и техните донори.
Регулация, изискваща публикуване на договорите за политическа реклама има в практиката на САЩ. Принципът възприет там е, че всички такива договори са публично достъпни и всеки може да се запознае с тях. През април 2012 г. беше решено да започне качването им на сайтовете на електронните медии.
Предложението да се публикува съдържанието на договорите осигурява много висока степен на прозрачност на средствата, влагани за медийно отразяване в предизборната кампания. Сега те са достъпни само за Сметната палата, когато одитира отчетите на партиите и кандидатите.
За медии в кампанията се дават значителни средства. 51% от общо всички разходи в бюджетите на последната президентска кампания например са за медийно отразяване - според официалните отчети, подадени в Сметната палата. 15% за обществените медии, останалото отразяваме е от частни медии, като най-голям е делът на телевизиите – 50%, частни радиа 8%, печатни медии – 16%, сайтове – 11%. В същото време 52% от приходите в бюджетите на кампаниите са от държавната субсидия. Добре да се знае при какви условия се вливат тези средства в медиите.
53% от всички средства, дадени за финансиране на кампаниите на партиите в, участвали в изборите за парламент 2009 г. са от бюджетната субсидия на партиите. Средствата, които са вложени в телевизионна и печатна реклама са общо 55% от предизборните бюджети на партиите и коалициите, участвали в парламентарните избори 2009 г. – от тях 9% за БНТ и БНР, 34% за частни телевизии и радиа и 12 % за печатни издания.
Във всички индекси, отчитащи медийната свобода за 2011 г., се отбелязва, че именно приходи и средствата за информационни и рекламни кампании, давани от политическите партии и държавните институции създават нездрава зависимост и подчиняват медиите на политически и икономически кръгове.
Според изборното законодателство достъпът до обществените медии е платен. Няма задължения за обозначаване на политическата агитация и платеното съдържание (раздел V от ИК).
Предизборната кампания се отразява в програмите на БНТ и БНР под формата на клипове, хроники, диспути и други форми, по предварително договорени цени, в определено за тази цел време. (Чл. 139, ал 1 от ИК).
В доклада на Съвета за електронни медии от наблюдението на медийната кампания по време на изборите се прави заключение, че в обществените радио и телевизионни програми, преобладаващите форми са клипове и хроники. Диспутите не са предпочитана форма в обществените оператори.
Въпреки че Изборният кодекс не дефинира формата на отразяване на изборите от частните телевизионни канали, на практика, разпоредбите, че електронните медии могат да разпределят ефирно време на идентична основа и идентични цени (Член 148 ал.1 от ИК), предпоставя, че цялото отразяване на предизборната кампания е срещу заплащане.
Търговските оператори имат по-висока свобода – те могат да предоставят за политическа агитация, която и да е част от своето ефирно време, в каквито и да било форми, в каквото и да било времетраене. При това – с възможност по своя преценка не винаги да го продават, а да осигуряват безплатна агитация. При търговските оператори се наблюдава тенденция изборната тематика да не се съсредоточава само в специално предназначени за нея програмни форми, а да е фидузирана в цялото програмно съдържание. Търговските доставчици не се различават съществено по вида на предпочитаните агитационни форми - преобладават клиповете и информационните жанрове. Делът на дискусионните форми е незначителен.
Според СЕМ кампанията през 2011 г. в електронните медии може да се оцени като впечатляваща в количествено отношение, но се отличава с еднообразие на форми, недостигът на полемика, на журналистически разработена и поднесена предизборна тематика, което не дава възможност за информиран избор.
Голямата част от дописките и репортажите, които са част от платеното отразяване на изборите, не бяха маркирани. В потвърждение на това е и коментарът на главния редактор на "Стандарт" пред вестник „Капитал”12, която обясни, че медиите имат тарифи за директна реклама и отделно за PR отразяване. "Тарифите за директна реклама включват каретата с плакатите на политическите партии или т.нар. агитационни материали. В пакета за РR отразяване много точно е описано какви дописки, интервюта или представяне на кандидата са включени." Когато подписват договор за PR отразяване обаче, политическите партии или кандидатите изрично искат в текста на договора с медията да е записан текст, че "няма да се обозначава или упоменава, че става дума за платена публикация".
Главният редактор на вестник "Стандарт" отбелязва, че "тази година кандидатите почти не искат да използват формата на класическото интервю. Те предпочитат да сключват договори за съботно-неделните ни издания и приложения, които да им гарантират по човешко представяне".
Главният редактор на в. "Новинар" разяснява за вестник „Капитал”, че медията има тарифи за политическа реклама и PR, които не се различават от останалата реклама. "Тарифите и за хартиеното издание, и за сайта на в. "Новинар" са публични и могат да бъдат намерени на сайта на вестника”. Според Апостолова платените публикации трябва да се обозначават, но "според мен въпросът е по-кардинален и е свързан не само с политическата реклама, към която сме толкова чувствителни по време на избори, а въобще с PR материалите, било то платени или не, в печатните издания. На този етап - с това законодателство и при тази конфигурация на медийния пазар, пълното разграничаване на тези съдържания ми се струва по-скоро пожелателно и е въпрос на избор и позиция на отделната медия".
|
|
§ 93. В Наказателния кодекс в чл. 167, ал. 3 думите „до шест” се заменят с „ от една до шест”.
§ 94. В Наказателно-процесуалния кодекс в чл. 172 след думите „както и за престъпления по” се добавя „чл. 167, ал. 3 и 4, чл. 169г” и се поставя запетая.
§ 95. В Закона за специалните разузнавателни средства се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13, ал. 1 се създава т. 6:
„6. окръжните прокуратури – за престъпления по чл. 167, ал. 3 и 4 и чл. 169г от Наказателния кодекс”.
2. В чл. 14, ал. 1 след думата „съответния” се добавя „административен”.
|
Категорично против тези предложения сме.
Коментар
Не е изпълнен ангажиментът на управляващото мнозинство за промяна в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС). Всички предложения на опозицията са блокирани.
Съдилищата в страната продължават да действат безкритично по отношение на исканията за СРС - откази има за по- малко от 1 % от всички заявления. Софийският градски съд е постановил 2 отказа при общо 6010 искания.
Резултатът е, че през 2011 година обект на СРС са били 7881 граждани или с 30% повече от 2010 година. Има 26% ръст на исканията за използване на СРС от МВР спрямо 2010 г.
От представяне на последния доклад на подкомисията за контрол на СРС в Правната комисия стана ясно, че подкомисията е затруднена да упражнява контрол върху тази дейност, защото не се водят достатъчно изрядни регистри.
При тази липса на гаранции за правомерно прилагане на закона, преди да са преустановени порочните практики и решени констатирани и в трите доклада на подкомисията проблеми, е силно проблематично как ще сработят по време на избори специалните разузнавателни средства.
|
Институт за развитие на публичната среда / Становище и предложения за промени в Изборния кодекс
Сподели с приятели: |
